№ 137607
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20231110158817 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 301034/26.10.2023 г., подадено от Н. К. Л., е поискано
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу Е. В.
Н., в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „Диа Интер-
Нешенъл“ ЕООД, за предаване владението върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2816.2409.5.36, а именно
апартамент № **, находящ се в гр. С., ж. к. „О. *“, бл. ***, вх. *, ет.*, ведно с
прилежащото таванско помещение № 36. В заявлението се сочи, че задължението за
предаване на имота произтичало от сключен договор за покупко-продажба на описания
имот.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417, т. 4 ГПК съдът следва да установи дали в представения
от заявителя документ се съдържа изрично задължение в тежест на длъжника със
съдържание, съответно на отправеното искане за издаване на заповед за изпълнение. В
конкретния случай е необходимо да се установи дали в нотариалния акт, обективиращ
процесния договор за покупко-продажба, се съдържа задължение за предаване на
недвижимия имот, предмет на продажбата, в определен срок. Ако след изтичане на
уговорения срок, предвиден в договора, купувачът не е получил владението върху
имота, едва тогава ще са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Следователно, изискването на закона е документът да съдържа в себе си
текст, визиращ задължение за предаване, като това притезание следва да бъде
изискуемо към датата на продаване на заявлението. Не може да бъде основание за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 ГПК задължението на
прехвърлителя за предаване на вещта, произтичащо от самия договор за продажба по
силата на закона - от чл. 187 ЗЗД. Ако след сключването на договора за продажба,
1
продавачът откаже да предаде владението върху закупения недвижим имот на
купувача, същият разполага с възможността да иска предаването на владението по
общия предвиден за това общ исков ред.
В представения по делото нотариален акт страните не са уговорили задължение
за предаване на владението, нито са установили срок или начин за това. Липсва клауза,
която да е годно основание за заявеното притезание за предаване на имота от
продавача на купувача, след сключването на договора за продажба. Клаузата на т. V от
нотариалния акт за покупко-продажба, в която е отбелязано, че владението върху
имота се предава на купувача „днес в деня на подписване на настоящия договор и
плащане на договорената продажна цена“ не съдържа изрично задължение за
предаване на имота в рамките на определен срок, следващ деня на продажбата.
Следователно, този документ не удостоверява конкретно изпълняемо право и не
отговаря на изискванията на чл. 417, т. 3 ГПК. В този смисъл са Определение № 110 от
12.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 44/2010 г., IV г. о., ГК, и Определение № 309 от
18.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 325/2010 г., III г. о., ГК.
Предвид изложеното и доколкото в разглеждания случай в представения по
делото нотариален акт не се съдържа задължение за предаване на недвижим имот по
смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК, налага се извод за неоснователност на искането за
издаване на заповед и изпълнителен лист. По посочените съображения подаденото
заявление следва да бъде отхвърлено в цялост.
С цел изчерпателност следва да се посочи, че е допусната и нередовност на
подаденото заявление, доколкото същото е насочено срещу физическо лице, за което се
твърди, че било управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, страна
по процесния договор за покупко-продажба. Според настоящия съдебен състав,
длъжник по твърдяното задължение за предаване на недвижим имот следва да е
продавача по договора, т. е. търговското дружество, а не неговия представител.
Предвид отхвърлянето на заявлението по изложените по-горе аргументи, обаче,
даването на указания за отстраняване на допусната нередовност е безпредметно.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 301034/26.10.2023 г., подадено от Н. К. Л., с което е
поискано издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК
срещу Е. В. Н., в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на
„Диа Интер-Нешенъл“ ЕООД, за предаване владението върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2816.2409.5.36,
2
въз основа на сключен договор за покупко-продажба.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3