Присъда по дело №1149/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 7
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 5 февруари 2022 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20214520201149
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Русе, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. В.
СъдебниВесела Стефанова И.

заседатели:ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ТОДОРОВ
при участието на секретаря Юлия К. Острева
и прокурора Ир. Ст. К.
като разгледа докладваното от Венцислав Д. В. Наказателно дело частен
характер № 20214520201149 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. В., роден на 21.11.2003г. в гр.Русе, български
гражданин, със средно образование, неженен, ученик, неосъждан, ЕГН
********** за
ВИНОВЕН в това, че на 18.12.2020г. в гр. Русе, като непълнолетен,но
след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да
ръководи постъпките си причинил лека телесна повреда на В. ЕМ. Г.,
изразяваща се в оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око и лява лицева
половина, което му е причинило болка и страдание, поради което и на
основание чл.78а ал.6 вр. чл.130 ал.2 от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага наказание „обществено порицание“ чрез прочитане
на присъдата по общински радиовъзел.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. В. да заплати на частния тъжител В. ЕМ. Г.
сумата от 612 лв., представляващи направени от него разноски по делото.
1
Присъдата подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес пред
Русенския Окръжен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НЧХД № 1149/2021г. по описа на РРС,
четвърти наказателен състав

Частният тъжител В. ЕМ. Г. е обвинил подсъдимия М. С. В. в това, че
на – за това, че на 18.12.2020г. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като
разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си причинил лека телесна повреда на В. ЕМ. Г., изразяваща се в
оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око и лява лицева половина,
което му е причинило болка и страдание – престъпление по чл.130 ал.2
вр.чл.63 ал.4от НК.
По делото не е приеман за съвместно разглеждане граждански иск.
Производството по делото е по реда на гл.30 от НПК.
Тъжителят и повереникът и поддържат обвинението. Подсъдимият
дава обяснения в съдебно заседание, като признава авторството на
престъплението в което е обвинен ; изразява съжаление и извиненение за
постъпката си .
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият М. С. В. е български гражданин, със средно образование,
ученик, неженен, неосъждан, ЕГН **********
Тъжителят и подсъдимият се познавали, като имали обща позната – св.С..
В предходен период тя и подсъдимия имали връзка, която към
инкриминирания период била приключила. Пак към този период тя
поддържала само приятелски отношения с тъжителя, за което споделила с
подсъдимия. Въпреки, че то вече тъжителят нямал връзка с тази свидетелка,
подсъдимият се подразнил и започнал да ревнува. Тези отношения между
двамата ядосали много подсъдимия и той решил да сплаши тъжителя. За
целта решил да подмами тъжителя на усамотено място и там да изяснят
отношенията. За целта помолил св.С. да заведе тъжителя в изоставена сграда,
където щял да се появи и той в по-късен момент. В изпълнение на
намисленото св.С. се уговорила на следващия ден с тъжителя Г. да я
придружи до жилището на майка и, като в един момент по пътя му
предложила да влязат в изоставена сграда където по предварителна уговорка
с нея чакал подсъдимия. Непосредствено щом двамата влезли вътре и се
появил подсъдимият. Той започнал да крещи на тъжителя Г. и в един момент
започнал да го удря в резултат на което последният паднал на земята и
започнал да го рита. След това подсъдимият и св.С. си тръгнали , а тъжителят
останал в помещението. Тъжителят посетил съдебен лекар, който му издал
СМО на 21.12.2020г. в което били констатирани увреждания по тялото му. В
хода на делото е назначена и СМЕ от заключението на която се установява, че
тъжителят е получил следните увреждания - оток и кръвонасядане по
клепачите на ляво око и лява лицева половина, което му е причинило болка и
1
страдание.
Била подадена жалба до Русенската Районна прокуратура, като прокурор
отказал да образува досъдебно производство с оглед това, че извършеното от
подс.В. е престъпление от частен характер.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена според
всички събрани по делото доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите, разпита на вещото лице в съдебно заседание, както и от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства –
съдебномедицинско освидетелствуване, медицинска документация,
свидетелство за съдимост.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прави следните
правни изводи:
От обективна страна подс. М.В. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.130 ал. 2 вр.чл.63 ал.1 т.4 от НК, тъй като на на
18.12.2020г. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си причинил
лека телесна повреда на В. ЕМ. Г., изразяваща се в оток и кръвонасядане по
клепачите на ляво око и лява лицева половина, което му е причинило болка и
страдание.
По делото няма спор по фактическата обстановка – същата е
безпротиворечива, което се потвърждава в пълна степен от показанията на
свидетеля - очевидец С.С.. Съдът изцяло кредитира показанията на тази
свидетелка, тъй като същата е възприели пряко и непосредствено механизма
на причиняване на телесната повреда и то от съвсем близко разстояние.
Показанията и са логични, последователни и не се опровергават от други
събрани по делото доказателства. Отделно от това от заключението на
назначената по делото СМЕ се установява, че механизмът на получаване на
телесните увреждания от тъжителя напълно съответства да е получен по
начина описан в тъжбата и в свидетелските показания. В своите обяснения
подсъдимият признава, че е нанесъл удари на тъжителя по причина, че е
подразнен от връзката му ,според него със св.С..
От субективна страна деянието е извършено от подс. М.В. при пряк
умисъл. Той е съзнавал, че с тези си действия уврежда тъжителя,
причинявайки му лека телесна повреда и е разбирал свойството и значението
на това, което върши. Съзнавал е общественоопасния характер и е искал
настъпването на общественоопасните последици от него.
Въз основа на изложеното съдът намира, че подсъдимият М.В. е
осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.4 от НК
и следва да му бъде наложено наказание. В случая са налице кумулативно
всички предпоставки по чл.78а ал.1 вр.ал.6 от НК по отношение на подс.М.В.
– за престъплението се предвижда наказазание лишаване от свобаддо три
години лишаване от свобода – лишаване от свобода до шест месеца или
пробация,или глоба, същият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна
2
отговорност по реда на гл. VII, раздел III от НК и от престъплението няма
причинени имуществени вреди.
Единственото наказанието в случая, което може да бъде наложено на
дееца е обществено порицание предвид нормата на чл.78а ал.6 от НК, което
го превръща в единствената абсолютно определена санкция по нашето
наказателно право и в този смисъл същото не подлежи на индивидуализация.
При това положение очевидно е безпредметно да се излагат съображения за
индивидуализация на наказанието.
Подсъдимият следва да заплати и направените от тъжителя разноски по
делото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.


Районен съдия :



3