Р Е Ш Е
Н И Е
515/28.7.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№3221 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.92 и
чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „М.Л.” № 100, ет. 3, ПК: 1202, представлявано от
изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и
поотделно, излага, че със
съобщение по ч.гр.д. №2414/2019 г. по описа на ШРС, дружеството е уведомено за
разпореждане на съда, постановено по чл.415 от ГПК, съдържащо указания за
подаване на установителен иск срещу длъжника, ответник по настоящото дело Р.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***. В молбата се излагат твърдения, че между „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***
като кредитор и Р.А.Р., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за издаване на
кредитна карта №76РКО-А-1105/27.09.2007 г., по силата на който Банката е
предоставила на ответника банков кредит, тип овърдрафт в размер на 5000.00
лева. Кредитът изцяло е усвоен от длъжника. Съгласно общите условия към
договора за кредит, ответникът се бил задължил да погасява усвоените суми всеки
месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, като
погасяването е предвидено да става чрез минимални погасителни вноски, посочени
в извлечението по картовата сметка. Предвидено било в договора, че ако
длъжникът не погаси на падежа пълния размер на усвоените суми, същият дължи на
Банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в
размери, както следва: при безналични плащания на ПОС терминал- 16% и за всички
останали- трансакции-18%. В случай, че не се плати месечна погасителна вноска
или се надвиши кредитният лимит, Банката начислявала наказателна лихва в размер
на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Длъжникът не изпълнявал
задълженията си и не извършвал плащания по кредита, като последното плащане от
негова страна е сторено на 13.06.2009 г. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем,
за което длъжникът бил уведомен от ищеца. Между Банката и ищеца, на 02.04.2018
г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който
кредиторът е прехвърлил на ищцовото дружество своето вземане, ведно с лихвите,
привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по
процесния договор за кредит. Ответникът бил надлежно уведомен за смяната на
кредиторите. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 5000.00 лева -
представляващи главница по Договор за издаване на кредитна карта
№76РКО-А-1105/27.09.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и
ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 3733.33 лева - лихви в общ размер,
начислени на основание т. 8 Договора за кредит (28% на годишна база), за
тригодишния период от 15.08.2016 г. до 09.04.2019 г. (датата на изискуемост на
вземането); 166.67 лева – законна
лихва от 09.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 15.08.2019
г.; 156.00 лева - годишни такси за
поддържане на кредитната карта за период от 15.09.2009 г. до 17.09.2012 г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски. В хода на
делото поддържа претенциите.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор. Изразява становище за неоснователност на исковете, излагайки правни и
фактически доводи и възражения. Позовава се на изтекла погасителна давност,
както и на неравноправност на клауза от договора между страните.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2414/2019 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, в полза на ищеца, срещу длъжника Р.А.Р., ЕГН ********** за следните
суми: 5000.00 лева - представляващи
главница по Договор за издаване на кредитна карта №76РКО-А-1105/27.09.2007 г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника, което вземане в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 3733.33 лева - лихви в общ размер, начислени на основание т. 8
Договора за кредит (28% на годишна база), за тригодишния период от 15.08.2016
г. до 09.04.2019 г. (датата на изискуемост на вземането); 166.67 лева – законна лихва от 09.04.2019 г. до датата на подаване
на заявлението в съда - 15.08.2019 г.; 156.00
лева - годишни такси за поддържане на кредитната карта, като е присъдена и
законна лихва за забава върху главницата от 15.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и извършените по делото разноски. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът е уведомил
заявителя за постъпилото възражение. В срока по чл.415 от ГПК, ищецът предявява
настоящите искове.
От представените
по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка №76РКО-А-1105/27.09.2007 г. и общи условия към договора/, се установи,
че на 27.09.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който
банката е предоставила на ответника възможност да ползва кредит, тип овърдрафт
в размер на 5000.00 лева, като за целта му е осигурена международна кредитна
карта с чип Visa Classic. В
договора е посочено, че срокът за ползване на овърдрафта е до 30.03.2009 г.,
като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в
общите условия на Банката. Ответникът се е задължил да погасява усвоените суми
в сроковете и при начините, предвидени в общите условия. Предвидено е в
договора, че ако длъжникът не погаси на падежа пълния размер на усвоените суми,
същият дължи на Банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен
лихвен процент в размери, както следва: при безналични плащания на ПОС
терминал- 16% и за всички останали- трансакции-18%. В случай, че не се плати
месечна погасителна вноска или се надвиши кредитният лимит, Банката начислявала
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Сочените
факти и обстоятелства не се оспорват от ответника. От заключението по
извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
правилността и обективността му, се установи, че общо чрез картата са усвоени
суми в размер на 8813, 66 лева, като първото усвояване на 11.10.2007 г. и е в
размер на 2000.00 лева, а последното е извършено на 18.06.2009 г. и е в размер
на 140.00 лева. Общо плащанията, извършени от страна на длъжника за погасяване
на усвоените по картата суми са в размер на 5 169, 71 лева, като
последното плащане по кредита е на 20.07.2009 г. С внесените от ответника суми,
Банката е погасявала задължения за лихви, такси и главница. ВЛ посочва, че Банката
е начислява такси по картата до 2012 г. Съгласно т.18 от общите условия към
договор за кредит, ответникът се задължил да погасява усвоените суми всеки
месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, като
погасяването е предвидено да става чрез минимални погасителни вноски, посочени
в извлечението по картовата сметка. Според т.24 от същите общи условия, ако
Титулярът не извърши, което и да е плащане по овърдрафта повече от пет работни
след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, Банката има право да
блокира всички, издадени към Сметката карти, а т.25 гласи, че ако в дадения от
Банката срок титулярът не погаси всички изискуеми задължения, Банката има право
да деактивира картите, да обяви всичките му задължения за изцяло и предсрочно
изискуеми, и да прекрати едностранно договорните си отношения. На 02.04.2018
г., между „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***
и ищцовото дружество е сключен Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, по силата на който банката е прехвърлила вземанията си срещу ответника
по процесния договор, възлизащи на сума в общ размер на 40 960, 22 лева. За
последния извод, съдът се съобрази с представените от ищеца писмени
доказателства-договор за прехвърляне на вземания и приложение към договора.
Длъжникът е надлежно уведомен за така настъпилата смяна на кредиторите през
месец април 2019 г. На следващо място, съобразно
задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с
оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента,
действащ чрез пълномощника си /ищеца/, уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013
г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от исковата
молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника, като в
приложенията е и уведомителното писмо за настъпилата цесия. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска
това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при
този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до
кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма
изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го
позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването
на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение
на ответника е настъпил прехвърлителният ефект на цесията, като в този смисъл
носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Няма данни
ответникът да е извършвал някакви плащания по договора, след посочената по-
горе дата, на която е установено, че е извършено последното плащане /20.07.2009 г./.
По отношение направеното от ответника
възражение за погасяване на вземанията по давност, за да се произнесе, съобрази
следното: Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък
срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък,
тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. От
посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната давност
е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок,
който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на
давността и да откаже изпълнение. Ответникът направи възражение за погасяване
на вземанията по договора за кредит. В случая, предвид предмета и условията на
договора за кредит, съдът счита, че задълженията на ответника по договора имат
характера на периодични. Понятието "периодични плащания" по смисъла
на чл.
111, б. "в" ЗЗД са всички онези плащания, нямащи еднократен
характер и неизчерпващи се с едно единствено предаване на пари или заместими
вещи, а задължението е за трайни изпълнения, при което длъжникът престира повече
от един път в продължение на определен срок и това му задължение е за повтарящо
се изпълнение. Тези множество престации имат единен правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично, като не е необходимо периодите да са равни, а
плащанията - еднакви, доколкото еднаквостта или различието в размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му на периодично,
а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Затова и изискуемостта, забавата и давността за всяка престация, явяваща се
самостоятелно задължение от единен правопораждащ факт, настъпва поотделно. В
разглеждания казус, предвид предмета на договора, уговорките относно начините и
срокове на изплащане на всяка една от усвоените чрез кредитната карта суми,
съдът приема, че вземанията по процесния договор са периодични плащания по см.
на чл.
111 б. "в" ЗЗД и се погасяват с изтичане на 3-годишна давност.
Вземането за всяка престация става изискуемо в съответствие с уговорения в договора
и общите условия начин на плащане /ежемесечно, в месеца, следващ този, в който
са усвоени сумите/. Безспорно се установи, че длъжникът е преустановил
плащанията по договора на 20.07.2009 г., а последно е
усвоил суми по картата на 18.06.2009 г. На следващо място, както е
посочено по- горе, общите условия предвиждат право на кредитора, при неплащане
в срок на усвоени по картата суми, да прекрати договора и деактивира картата. Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ето защо, счита, че към
датата на подаване на заявлението /15.08.2019 г./, предвиденият в закона тригодишен
давностен срок е изтекъл за всяко едно от периодичните задължения и вземането не
подлежи на принудително изпълнение. Поради изложеното заключава, че в случая са
налице материално правните предпоставки за погасяване вземанията по давност и
възражението на ответника е основателно. Ето защо, съдът стига до извода, че исковете
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „М.Л.” № 100, ет. 3, ПК: 1202, представлявано от изпълнителните
директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно, срещу Р.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени положителни установителни
искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с
чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 5000.00
лева /пет хиляди лева/- представляващи главница по Договор за издаване на
кредитна карта №76РКО-А-1105/27.09.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна
банка“ АД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество; 3733.33 лева /три хиляди
седемстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/- лихви в общ размер,
начислени на основание т. 8 Договора за кредит (28% на годишна база), за
тригодишния период от 15.08.2016 г. до 09.04.2019 г. (датата на изискуемост на
вземането); 166.67 лева /сто
шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/– законна лихва от
09.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 15.08.2019 г.; 156.00 лева /сто петдесет и шест лева/
- годишни такси за поддържане на кредитната карта за период от 15.09.2009 г. до
17.09.2012 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЛНИ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: