Р Е Ш Е Н И Е
№………… 27.12.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав
на
ПЕТИ ДЕКЕМВРИ две хиляди и осемнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор: ……………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 748 по
описа за 2018 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 165/09.08.2018 г., Районен съд – гр. Левски
по гр. дело № 275/2018 г. по описа на същия съд е признал за установено на
основание чл. 422, ал. от ГПК, че Земеделска производствена кооперация „***”, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
с. ***, обл. П., представлявано от М. Й. Д. – председател, дължи на „***” /***/,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** №***, ет.***,
представлявано заедно от П. И. Ф. – Изпълнителен директор и М. Й. Р. –
Прокурист, сумата от 2258.70 лв. (80% от непогасеното вземане по фактура №***/***.),
законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението – 29.01.2018г.,
до датата на окончателното изплащане на вземането.
Осъдил е Земеделска производствена кооперация „***”, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: с.
***, обл. П., представлявано от М. Й. Д. – председател да заплати на „***” /***/,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** №***, ет.***,
представлявано заедно от П. И. Ф. – Изпълнителен директор и М. Й. Р. –
Прокурист направените деловодни разноски в размер на 95,17 лв. в
заповедното производство и 145.17 лв.
Решението е постановено при участие на *** ЕИК:***, с
адрес: гр. С., бул. *** №***, ет.***, като трето лице помагач на страната на
ищеца и С.И.Д., ЕГН **********, като
трето лице – помагач на страната на ответника.
Постъпила е въззивна жалба от ЗПК „***“
– с. *** чрез пълномощника адв. П.К. *** против горепосоченото решение, като в
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът
твърди, че вземането по процесния иск с правно основание чл.422 от ГПК от
страна на застрахователното дружество не съществува по отношение на
кооперацията и признавайки, че исканата сума се дължи, първоинстанционният съд
е допуснал грубо нарушение на материалния закон, позволявайки на ищеца да се
обогати неоснователно за сметка на ЗПК „***“ – с. ***, обл. П.. Изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 2258,70 лв. от страна на „***” – гр. С.
на „***“ АДСИЦ /бивш Фонд за земеделска земя „***“/, не води до автоматично
уважаване на установителния иск по отношение на кооперацията. Безспорно е
установено по делото, че е налице сключен договор за аренда на 26.11.2008 г.
между Фонд за земеделска земя „***“ АДСИЦ и ЗПК „***“ – с. ***, който е вписан
в СВ на 27.11.2008 г. През месец май 2011 г. кооперацията е била уведомена от
лицето С.Д., че е придобил собствеността върху имотите, отдадени под аренда,
чрез покупко-продажба и встъпва в правата на арендодателя. Новият собственик на
земеделските земи е предложил да бъде сключен договор за наем по отношение на
същите земи, като такъв е сключен на 16.05.2011 г. и по силата на този договор
кооперацията е превела на С.Д. наемна цена в размер на 21715,93 лв. За всички
тези обстоятелства въззивникът твърди, че са представени писмени доказателства,
които РС не е обсъдил. Въззивната кооперация не оспорва, че е получила през
месец октомври 2011 г. издадената фактура под № *** за сумата 2823,00 лв. от
Фонд за земеделска земя „***“ АДСИЦ с основание „аренда земя ***“, но не е
заплатена, тъй като вече под формата на наем са заплатени суми на новия
приобретател на земите С.Д.. Съгласно чл.17 ал.2 от ЗАЗ при промяна на
арендодателя, приобретателят на арендувания обект замества арендодателя, като
страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан. Настоящият случай е
идентичен, поради което въззивникът счита, че решението на РС – Левски е
неправилно и следва да бъде отменено. Сключеният предварителен договор за
покупко-продажба между Фонда за земеделска земя и лицето С.Д. обвързва
единствено страните по този договор, но не и трети лица, каквато се явява ЗПК „***“
– с. ***. Моли, Окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение на РС – Левски и по съществото на спора да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, със законните от това
последици.
Постъпил е писмен отговор по въззивната
жалба от „***” – гр. С., в който се излагат доводи, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
В хода на производството пред РС са
конституирани като трети лица – помагачи С.И.Д. и „***“ АДСИЦ – С..
Постъпило е становище от третото лице –
помагач С.Д. по подадената въззивна жалба, в което се излагат доводи, че
жалбата на ЗПК „***“ – с. *** е основателна и следва да бъде уважена.
Не е постъпило становище от третото лице
– помагач „***“ АДСИЦ – С.. Същото не е взело становище по въззивната жалба.
Окръжният съд, като прецени доводите,
изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Районен съд – гр. Левски е неправилно и
незаконосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 90/2018 г. по описа на
ЛРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК от „***” – гр. С. против ЗПК „***“ – с. ***, като е издадена Заповед № ***
за изпълнение на парично задължение от 31.01.2018 г., по силата на която е
разпоредено длъжникът ЗПК „***“ – с. *** да заплати на кредитора „***” – гр. С.
сумата от 2258,70 лв., като главница, ведно със законната лихва, считано от
29.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума от 95,17
лв. разноски по делото. В заповедта за изпълнение е посочено, че паричното
вземане се основава на суброгационното право на „***” – гр. С. по силата на
чл.410 ал.1 от КЗ и съставлява изплатено застрахователно обезщетение по силата
на рамкова полица от 21.03.2011 г. и ликвидационен акт № ***/01.02.2013 г. –
80% от непогасеното вземане по фактура № ***/01.10.2011 г. В законовия срок по
реда на чл.414 от ГПК е постъпило възражение от ЗПК „***“ – с. *** за
недължимост на сумата по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. Съгласно издадено разпореждане от ЛРС, с което е указано на
заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК, „***” – гр. С. е предявило такъв иск
за признаване за установено съществуването на парично вземане в размер на
2258,70 лв., представляващо непогасено вземане по фактура № ***/01.10.2011 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението пред
ЛРС – 29.01.2018 г. до датата на окончателното му изплащане.
Не се спори по делото, че е сключен Договор за аренда
на земеделска земя от 26.11.2008 г. между Фонд за земеделска земя „***“ АДСИЦ
/със сегашно наименование „***“ АДСИЦ/ и ЗПК „***“ – с. *** по отношение на
изрично изброени в договора земеделски земи – ниви в землището на с. ***, обл. П.
за срок от 5 години, при уговорено арендно плащане.
Не се спори, също така, че на 14.12.2010 г. е сключен
Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № ***,
том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус Х. К. с район на действие ЛРС,
по силата на който Фонд за земеделска земя „***“ АДСИЦ е продал на С.И.Д. ***
земеделските земи, предмет на сключения Договор за аренда 26.11.2008 г.
Не се спори, също така, че въззивната Кооперация е
сключила Договор за наем на 16.05.2011 г. в гр. Т. с новия собственик –
приобретател на процесните земеделските земи С.Д. с уговорен наем, при цена
общо в размер на 21715,93 лв. /35,00 лв./дка/ за срок от една стопанска година,
считано от 01.10.2010 г. до 01.10.2011 г.
Към приложеното ч.гр.д. № 90/2018 г. по описа на ЛРС е
представено и заверено копие от преводно нареждане за сумата 21715,93 лв. по
Договор за наем от страна на ЗПК „***“ – с. *** на С.Д..
Видно от приложените писмени доказателства по делото
Фонд за земеделска земя „***“ АДСИЦ е издал фактура № ***/01.10.2011 г. с
получател ЗПК „***“ – с. *** за сумата 2823,38 лв. с падеж 01.10.2011 г. и
посочено основание „аренда земи ***“.
Не се спори, също така, че е сключен Застрахователен
договор между ищцовото дружество „***” – гр. С., от една страна и от друга, „***“
АДСИЦ с предишно наименование Фонд за земеделска земя „***“ АДСИЦ, като
рамковата полица е под № ***/21.03.2011 г. за застраховане на плащанията по
договори за продажба на стоки и предоставяне на услуги срещу търговски риск,
възникнал на територията на Република България. В тази полица фигурира и
въззивната ЗПК „***“ – с. ***. Съгласно клаузите на сключения застрахователен
договор покритите рискове са „забавяне на плащането“ и „неплатежоспособност на
длъжника“ при плащания за извършени доставки на стоки за период, по-дълъг от
„периода на изчакване“ – 6 месеца от датата на получаване от застрахователя на
декларация за просрочено плащане по чл.18 ал.1 от Общите условия към
застрахователния договор. По силата на така сключения застрахователен договор
ищцовото дружество „***” – гр. С. е заплатило застрахователно обезщетение на
конституираното като трето лице –помагач в настоящия процес „***“ АДСИЦ в
размер на 2258,70 лв. по ликвидационен акт № ***/01.02.2013 г.
В исковата си молба, ищцовото дружество твърди, че по
силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
10.11.2010 г. с купувач С.Д., страните са се съгласили дължимите ренти за
процесните имоти, предмет на продажбата за стопанската 2010/2011 г. да се
събират от страните, които са собственици към момента на подписване на
предварителния договор. На това основание третото лице - помагач „***“ АДСИЦ е
издало процесната фактура № ***/01.10.2011 г. за сума на обща стойност 2823,38
лв. „***“ АДСИЦ е информирало застрахователя с надлежна декларация за
просрочени плащания от 01.11.2011 г. за допуснатото от страна на ЗПК „***“ - с.
*** на пълната стойност на посочената по-горе фактура. Депозирана е претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение от 11.05.2011 г. за сумата 2823,38
лв. по фактура № ***/01.10.2011 г. Въз основа на настъпилото застрахователно
събитие „забава на плащането“, застрахователят е изплатил с платежно нареждане
от 13.02.2013 г. застрахователно обезщетение на „***“ АДСИЦ – С. в размер на
2258,70 лв. – 80% от непогасеното вземане по фактурата. Въз основа на
изплатеното застрахователно обезщетение и съгласно разпоредбата на чл.410 ал.1
т.1 от КЗ, ищцовото дружество е посочило в исковата си претенция, че встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата.
По делото са събрани многобройни писмени доказателства,
от които следва извода, че не е налице
„забава в плащането“ от страна на ЗПК „***“ – с. *** по отношение на „***“
АДСИЦ – С., като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.17 ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендувания
обект на договора замества арендодателя, като страна в договора за аренда, ако
същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Ако
договорът не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две
стопански години, след придобиването. Съгласно ал.3 на чл.17 от ЗАЗ
приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото
заместване. Той не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение,
което той вече е изпълнил към предишния си арендодател до получаване на
съобщението за заместването.
Както се посочи по-горе, процесният договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който приобретател на
процесните земеделски земи е С.И.Д., е сключен на 14.12.2010 г. Новият приобретател
С.Д. е уведомил Кооперацията – арендатор през месец май 2011 г. за настъпилото
заместване, като е сключен впоследствие и договор за наем с новия собственик.
Безспорно е установено по делото, че договорът за
аренда е вписан, като новият собственик С.Д. замества арендодателя като страна
в договора за аренда по силата на законовите разпоредби. Новият договор за наем
е сключен на 16.05.2011 г. между въззивната кооперация и С.Д. с предмет на
договора процесните земеделски земи, описани в приложение, неразделна част от
същия.
Безспорно е, също така, че въззивната кооперация е
заплатила на новия приобретател уговорения наем в размер на 21715,93 лв. на
17.05.2011 г. Процесната фактура № *** е издадена значително по-късно – на
01.10.2011 г. и същата не е заплатена от ЗПК „***“ – с. ***, тъй като на
арендатора вече е било известно обстоятелството, след справка в СВ – гр. Л. за
промяна в собствеността по отношение на земеделските земи.
От друга страна, не е доказано обстоятелството, че
въззивната кооперация е била известена своевременно в клаузите на сключения
предварителен договор за покупко-продажба на същите земи между Фонд за
земеделска земя „***“ АДСИЦ, от една страна и С.Д., от друга страна във връзка
със заплащане на дължимите ренти за стопанската 2010/2011 г. към стария
собственик на земеделската земя /към момента на подписване на предварителния
договор/.
Следва да се отбележи, че предварителния договор не се
вписва, поради което като трето лице ЗПК „***“ – с. *** няма как да узнае за
клаузите в този договор, а тъй като не е страна по този договор, следва да се
приеме, че той не може да обвърже ЗПК „***“ – с. ***. Предварителният договор
обвързва единствено страните, които са го сключили.
На следващо място, съдът намира, че клаузите в този
предварителен договор за изгубили действието си със сключването на окончателния
договор в нотариална форма от 14.12.2010 г., обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № ***, том ***, дело № *** г., като в този окончателен договор
няма подобна клауза, т.е. не е възпроизведена клаузата на чл.8 от
предварителния договор за покупко-продажба на процесните земеделски земи.
Следва да се посочи, че самият приобретател С.Д. не е
уведомил ЗПК „***“ – с. *** в качеството й на арендатор за уговорките в
предварителния договор и знаейки, че не му се следват арендните вноски за
стопанската 2010/2011 г. е приел извършеното плащане по сключения договор за
наем от 16.05.2011 г. в размер на 21715,93 лв.
Въззивната кооперация е поканена да заплати сумата по
процесната фактура № ***/01.10.2011 г. с изпратени две покани за доброволно
изпълнение от Фонд за земеделска земя „***“ АДСИЦ, но никъде в тези покани няма
позоваване на сключения предварителен договор.
С оглед изложеното, съдът намира, че ЛРС е постановил
необосновано на събраните по делото доказателства решение, като същото е и
незаконосъобразно, като противоречащо на законовите разпоредби на чл.17 ал.2 и
ал.3 от ЗАЗ.
Следва да бъде отменено изцяло обжалваното решение на
ЛРС, като по съществото на правния спор следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.410 от ГПК - положителен установителен иск от „***” /***/, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. *** №***, ет.***, представлявано заедно от П.
И. Ф. – Изпълнителен директор и М. Й. Р. – Прокурист против Земеделска
производствена кооперация „***”, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: с. ***, обл. П., представлявано от М. Й. Д.
– председател за признаване за установено по отношение на ответната Кооперация
съществуването на вземане в полза на ***” /***/, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр. С. в размер на 2258.70 лв. (80% от непогасеното вземане по
фактура №000000***/01.10.2011г.), ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на заявлението – 29.01.2018г., до датата на окончателното изплащане
на вземането, въз основа на издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № ***/31.01.2018 г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд – гр. Левски.
При този изход на делото, въззиваемото дружество ***”
/***/, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С. следва да заплати
направените деловодни разноски пред първата инстанция от Земеделска
производствена кооперация „***”, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: с. ***, обл. П. в размер на 481,00 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, както
и за настоящата инстанция в размер на 46,58 лв., съгласно представения списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 165/09.08.2018 г. на Районен съд – гр. Левски,
постановено по гр. дело № 275/2018 г. по описа на същия съд, като вместо него и
на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.410 от ГПК от „***” /***/ - гр. С., ЕИК:*** против Земеделска производствена
кооперация „***”, ЕИК:*** - с. ***, обл.
П., представлявано от М. Й. Д. – председател за признаване за установено по
отношение на Земеделска производствена кооперация „***” - с. ***, обл. П.
съществуването на вземане в полза на ***” /***/, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр. С. в размер на 2258.70 лв. (80% от непогасеното вземане по
фактура № 000000***/01.10.2011г.), ведно със законната лихва върху главницата
от депозиране на заявлението – 29.01.2018г., до датата на окончателното
изплащане на вземането, въз основа на издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № ***/31.01.2018 г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд – гр. Левски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***” /***/, ЕИК:*** - гр. С. ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски пред първата инстанция от
Земеделска производствена кооперация „***”,
ЕИК:*** – с. ***, обл. П. в
размер на 481,00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК, както и за настоящата инстанция в размер на 46,58
лв., съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението е постановено при участие на трети лица –
помагачи – „***“ АДСИЦ ЕИК:***, с адрес: гр. С., бул. *** №***, ет.*** и С.И.Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: