№ 3750
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231100501095 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на А.
М. чрез адвокат Б. Г. срещу Решение 8951 от 05.08.2022г., постановено по гр. д. №
71757/2021г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в, в частта, с която са уважени,
предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ
за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ в размер на 3163,05
лева за периода 01.06.2018г.-30.04.2020г., цена на услугата „Дялово разпределение“ в
размер на 30,75 лева, мораторна лихва върху цената на ТЕ в размер на 425,79 лева за
периода 15.09.2019г.-22.07.2021г..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради
неправилни изводи, че е налице облигационно отношение между страните с оглед на
липса на доказателства за собственост или право на ползване за процесния период
върху процесния имот. Не било ясно за кой абонатен номер са претендираните
задължения, което трябвало да се посочи от ищеца и не можело служебно да се
извежда от съда от доказателствата по делото. Нямало доказателства за реален отчет
на индивидуалните измервателни уреди. И да са извършвани проверки за годност на
индивидуалните уреди в жилището, което било задължение на ищеца. Неправилно
била кредитирана СТЕ, която била изготвена само по документи съставени от ищеца.
Нямало доказателства да има монтиран в абонатната станция общ топломер и той да е
1
годен.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен
до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по
следните фактически и правни съображения:
Неоснователни са оплакванията за липса на облигационно отношение.
Последното съгласно тълкувателната практика на ВКС се презюмира за възникнало
между собственика респективно носителя на вещно право на ползване на имот в който
се ползва ТЕ за битови нужди и топло-преносното предприятие от момента на
придобиване правото на собственост/вещно право на ползване. По делото е приет
нотариален акт за дарение от ответницата и нейния съпруг в полза на техен син, НО те
са си запазили заедно и поотделно и пожизнено вещно право на ползване. То е
неотчуждаемо, като може да се погасява по давност поради неупражняването му и по
съдебен ред, или носителят му да се откаже от него (чл. 99, 100 от ЗС, чл. 59 ЗС, чл. 61
ЗС), но ако се твърди това ответника е този който следва да го докаже.
Топлопреносното предприятие изпълнява тежестта да докаже наличие на вещно право
с представяне на съответния документ, от който то се поражда за ответника, но ако
ответника твърди, че се е разпоредил с правото си преди исковия период, то той следва
да го докаже. (Решение № 59 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4364/2015 г., IV г. о.,
ГК). По делото няма нито твърдения, нито доказателства за осъществяване на някоя от
посочените хипотези на загубване на правяото на ползване. Трайна е съдебната
практика, че при учредено вещно право на ползване именно носителят на
ограниченото вещно право се презюмира като клиент по продажбеното
правоотношение за ТЕ, което е в съзвучие и с нормата на чл. 57 ЗС.
Предвид изложеното СГС счита за установено по делото наличието на
облигационно отношение по продажба на ТЕ между страните по делото.
Обективно невярно е оплакването, че не бил посочен абонатен номер –вписан е
още на титулната страница на исковата молба.
Неоснователни са оплакванията за липса на доказателства за метрологична
годност на топломера в абонатната станция на адреса- същите са представени (л.53-56)
по реда на чл. 190 ГПК по искане на самата жалбоподателка и са приети като
доказателства в първото ОСЗ без да са оспорени от адвокат М.-пълномощник на
2
жалбоподателката.
Същото се отнася за оплакването за липса на доказателства за реален отчет на
уредите в имота-и те са представени с молбата на ищеца от 21.04.2022 и са приети по
делото без оспорване. Изправността на измервателните уреди в имотите на
потребителите е тяхна грижа и противно на твърденията в жалбата е задължение на
потребителите да ги поддържат в изправност, доколкото тяхно е задължението да ги
монтират, съгласно изрична норма на Наредба 16-334/2007г. (отм., но действала за
процесния период), изправността на индивидуалните уреди (независимо дали
топломери/индивидуални разпределители и водомери) е в тежест на потребителите
(чл. 52, ал. 7).
Неоснователно е оплакването за неправилно кредитиране на СТЕ. На първо
място оспорване на заключението на СТЕ не е правено при нейното приемане, а
срокът за това е докато трае изслушването –чл. 200, ал. 3, изр. 2 от ГПК. На следващо
място, нито един от документите по които е работило вещото лице не е бил оспорен от
ответницата при приемането им като писмени доказателства. Следователно не може да
се приеме, че те макар и частни са недостоверни. Отделен е въпросът, че за своето
заключение вещото лице носи и наказателна отговорност.
Оплакванията, че липсва документ за неосигуряването на достъп за отчет е
въведено за пръв път с въззивната жалба, като е имало възможност да се направи пред
СРС, както при приемане на заключението на вещото лице по СТЕ, така и по рано-при
приемане като доказателства на изравнителните сметки, тъй като в тази за втория
отоплителен сезон това обстоятелство е изрично посочено. Следователно оплакването
е преклудирано.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за
въззивната инстанция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което СГС
определя на 100,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение 8951 от 05.08.2022г., постановено по гр. д. №
71757/2021г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в в обжалваната му част,
ОСЪЖДА А. И. М. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ЕАД сумата от 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
3
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4