№ 453
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503639 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Л. Д. М. срещу решение № 260001
от 21.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 574 по описа за 2019 г. на Районен съд - Девня,
втори състав, с което е отхвърлен иска на въззивника против Община Вълчи дол за
разликата от присъдената сума от 2 259,05 лева до претендирания размер от 11 844 лева,
заявен като частичен от сумата от 14 090 лева, представляваща стойността на причинени
имуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие от 05.04.2019 г. - попадане
в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно по път от град Варна посока
село Брестак на около един километър преди село Брестак, при управление на собствения му
лек автомобил Мерцедес СL 600 с рег.№ В6414СА и изразяващи се в разходи за подмяна и
монтаж на предна дясна джанта 20 Prior design модел PD 1, ЕТ 40, Black mate, 9J , задна
дясна джанта 20 Prior design модел PD 1, ЕТ 40, Black mate, 10J, предна дясна гума
275/35/ZR20 и задна дясна гума 295/35/ ZR20, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба /17.04.2019 г./, както и е осъден въззивника да
заплати на Община Вълчи дол сумата от 1 209,12 лева разноски по делото пред първата
инстанция.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Сочи се, че съдът е кредитирал заключението по втората СТЕ, въпреки че
вещите лица не са били с необходимото образование, опит и стаж, поради което и
заключението им е в кръга на вероятностите. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното
решение в отхвърлителната му част и вместо него бъде постановено друго, с което
предявените частични искове да бъдат уважени съобразно изменението на иска, допусното с
определение в съдебно заседание на 22.01.2020 г.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
1
желае потвърждаване на атакуваната част от решението като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че на 05.04.2019 г. по пътя Варна – Брестак ищецът,
управлявайки собствения си автомобил Мерцедес СL 600 с рег.№ В6414СА преминал през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което били
нанесени материални щети на автомобила, като същия не бил в движение и останал на
място, откъдето бил репатриран със специален товарен автомобил за собствена сметка. На
място пристигнали органите на МВР, които направили снимки на мястото на пътно-
транспортното произшествие /ПТП/ и съставили протокол за ПТП № 1676345. Налице били
увреждания на предна и задна десни джанти, предна и задна дясна гуми, преден десен
амортисьор /хидравличен/ и преден долен носач, като от направени справки за средна
пазарна стойност на увредените части се установило, че средната стойност на същите е в
размер на 14 090 лева. Автомобилът притежавал всички необходими документи за движение
по пътищата.
В срока по член 131 от ГПК ответникът Община Вълчи дол е депозирал писмен
отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорват се фактическите твърдения,
изложени в исковата молба, относно наличието на причинна връзка между претендираните
и описани в исковата молба щети на МПС–то и механизма на ПТП. Излага се, че липсва
яснота и аргументираност относно фактите, причините и условията за настъпването на ПТП,
в съставения протокол не бил посочен диаметъра на дупката, дълбочината й и дали тя би
могла да стане причина за нанесените вреди, при констатирането на ПТП не е установен
спирачен път, не е отбелязано скоростта на МПС. Твърди, че щетите са причинени
следствие на причина и у водача на МПС и негов собственик, а именно: неполагане на
дължимата грижа от водача за избягване неравности по пътя, шофиране с несъобразена
скорост и недостатъчно внимание. Оспорва се характера и стойностите на претендираните
имуществени вреди като завишени спрямо настъпилите вреди.
Съгласно протокол за ПТП № 1676345 от 05.04.2019 г. ищецът Л. Д. М. на 05.04.2019 г.
по път от Вълчи дол в посока село Брестак, управлявайки лек автомобил Мерцедес СL 600 с
рег.№ В6414СА, преминал през неравност на платното за движение /дупка/ на пътя. За
наличието на неравност на пътя се установява, както от посочения по-горе протокол, така и
от показанията на неговия съставител – свидетелят Е. Х..
Според заключението на вещото лице по единичната съдебна експертиза уврежданията
по джантите могат да се получат от директно въздействие върху ребордите от твърдо тяло в
посока към центъра на въртене на джантите; увреждането на десния амортисьор е
причинено от експлоатацията на автомобила с откъснат в горната си част предпазен
маншон; няма данни з-а подмяна на преден десен долен носач с нов такъв; стойността за
отстраняване на щетите по автомобила към датата на ПТ възлиза на 2 163,48 лева.
Заключението на вещите лица по тройната експертиза е, че е налице причинно-
следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди, като пазарната им стойност е 11 844
2
лева.
Вещите лица по повторната тройна експертиза е, че по дължина неравността е била с
размери около 130 см в най–дългата си част и широка около 60 см в най-широката си част, с
дълбочина приблизително 6-10 см в зоната на границите между началото на неравността и
останалата част от пътната настилка; при конкретното ПТП при скорост на движение на
лекия автомобил, съответстваща на разрешената скорост на движение, в конкретния участък
предвид ниския профил на гумите технически е възможно да се осъществи контакт между
пътната настилка в района на краищата на неравността с вътрешния или външен ръб на
джантата, при което да настъпят повреди по нея, както и на поставената на джантата гума;
установено е омасляване на амортисьора /протичане на съдържащата се в него хидравлична
течност/, но като вероятна причина е посочено освен настъпилото ПТП и амортизация
вследствие експлоатация, тъй като амортисьорът е с определен срок на експлоатация, който
зависи както от продължителността на времето на експлоатация, така и от изминатия пробег
на лекия автомобил в километри; по отношение на настъпила повреда по преден десен носач
не е установено след огледа налични повреди – следи от удар, изкривявания или охлузвания,
които да са причинени от настъпилото ПТП; при движение на автомобила с разрешената
скорост на движение за конкретния пътен участък 90 км/ч разстоянието, което е небходимо
на водача, да спре от момента на възприемане на опасността до момента на окончателното
спиране е било в рамките на около 83,80 м, а разстоянието което му е било необходимо да
заобиколи препятствието е било в рамките на 37,40 м; разстоянието на пряка видимост към
неравността на пътното платно е било около 135 метра и не са съществували фактори от
техническо естество, които да пречат на водача да възприеме наличието на неравността на
платното за движение от разстояние, по-малко от разстоянието, което му е било
необходимо да спре или от разстояние по–малко от разстоянието, което му е било
необходимо да го заобиколи; средната пазарна стойност на увредените джанти и гуми с
коефицент възлизат на 2 086,25 лева и цена на разходи за труд за подмяна на джантите и
гумите на процесния автомобил по цени на официалния сервиз на „Мерцедес“ - 172,80 лева
или обща сума от 2 259,05 лева.
Предявеният иск е с правно основание член 50 от ЗЗД. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест според нормата на член 154, алинея 1 от ГПК и с оглед наведените
твърдения в исковата молба ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно
доказване наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: че вещта е собственост
на ответника или същата е поставена под негов наздор, че е настъпило увреждане, което да е
в резултат на състоянието на вещта, наличие на причинна връзка между увреждането и
вещта, както и претърпените вреди.
Разпоредбата на член 8, алинея 3 от Закона за пътищата /ЗП/ регламентира
собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху
същите е определена общината. На основание член 31 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Тоест общината е
собственик на процесния път и като такава същата е задължено във връзка с поддръжката
им лице и се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от препятствия по
пътната настилка, като не следва да се установява виновно поведение от страна на
служители на Община вълчи дол, в чиито задължения е поддържането и предотвратяването
на повреди, изразяващи се в нарушаване целостта на пътната настилка.
По отношение на доводите, касаещи приетия по делото протокол за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, то следва да се посочи, че същият
съставлява официален документ по смисъла на член 179 от ГПК и като такъв има
3
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. Обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други
доказателствени средства, доколкото актосъставителят действително няма удостоверителна
функция за отразяване на факти, които не са се осъществили пред него, като при изследване
на механизма на ПТП-то следва да се преценяват всички събрани по делото доказателства.
Посещението на място в конкретния случай се установява от отразеното в протокола, от
което следва, че посочената в него фактическа обстановка, а именно: констатацията за
наличие на дупка и съответните щети по автомобила следва да се приеме за установена.
Следователно, от приетия по делото протокол за ПТП и щетите на автомобила, както и от
заключението на съдебните експертизи, установяващи възможността повредите да са
причинени именно от така отразената в протокола необезопасена дупка, може да се направи
единствен и категоричен извод, че именно от отразената в протокола необезопасена дупка
са последвали описаните в протокола за ПТП щети по автомобила. Липсват данни по делото
за други причини, които биха могли да доведат до констатираните от актосъставителя
видими вреди по автомобила. Не може да се сподели и схващането, че вина за ПТП-то носи
водача, който е имал възможност да го избегне. Действително разпоредбата на член 20,
алинея 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ задължава водачите да се движат с
такава скорост, с която да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В
конкретния случай няма как да се приеме, че в конкретния случай дупка на пътя е
"предвидимо препятствие". Според легалната дефиниция по § 1, точка 19 от допълнителните
разпоредби на ППЗДвП "препятствие на пътя" представлява и всяко нарушаване целостта на
пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче, респективно да се породи
задължение по член 20, алинея 2 от ЗДвП, е необходимо и ответникът да е изпълнил
задължението си по член 167, алинея 1 от ЗДвП да сигнализира посочените препятствия по
пътя. В процесният участък не е бил поставен знак "А 23", който да предупреждава за
възможни неравности на пътя. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за
неравностите по пътя води до извод, че за водача в конкретната ситуация не е възникнало
задължение за съобразена скорост, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на
вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се разреши на ответника
да черпи права от собственото си неправомерно поведение за поддържане на пътя в
състояние, безопасно за движението и отстраняване на съществуващите неравности по
пътното платно.
Размерът на предявения иск се установява от приетите по делото единична и втора
тройна съдебно-автотехническа експертиза, които съдът кредитира като безпристрастни,
компетентни и ясни. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да
не е оспорено от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички
доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост – член 202 от ГПК. При
преценка на трите заключения настоящият състав счита, че не следва да бъде възприета
оценката на първата тройна експертиза, тъй като в сравнение с другите две не е обяснила от
какви критерии изхожда, за да даде стойност на претендираните вреди в този размер и в
сравнение с другите две заключения е определила необосновано завишени стойности на
посочените авточасти, без да съобрази тяхната амортизация. Автомобилът към датата на
произшествието е бил на почти 13 години и няма доказателства, че увредените джанти и
гуми са били нови. Втората тройна САТЕ е посочила цени на разходи за труд според
официалния сервиз на „Мерцедес“. С оглед липсата на категоричност у вещите лица от
състава на повторната тройна САТЕ и първоначалната САТЕ съдът приема, че не са
настъпили повреди по предния десен амортисьор и преден десен носач на лекия автомобил.
Като извод се налага, че средната пазарна стойност на увредените джанти и гуми възлизат
на 2 086,25 лева, а цената на разходи за труд за подмяна на джантите и гумите е 172,80 лева
или обща сума от 2 259,05 лева, до който размер така предявеният иск следва да бъде
4
уважен.
С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 във връзка с алинея 8 от ГПК
следва да бъде постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата страна
разноски пред настоящата инстанция, каквито са поискани с отговора на въззивната жалба и
в съдебно заседание. Съобразно нормата на член 25, алинея 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение в случая е 300 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001 от 21.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 574 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Девня, втори състав.
ОСЪЖДА Л. Д. М. ЕГН ********** от село Припек, област Варна, да заплати на
Община Вълчи дол ЕИК ********* с адрес в град Вълчи дол – пл. “Христо Ботев “ № 1,
представлявана от кмета Иво Ангелов, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание член 78, алинея 3
във връзка с алинея 8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5