Решение по КНАХД №1403/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна срещу Решение № 470/14.04.2025г. постановено по АНД № 541/2025г. по описа на Районен съд Варна.

В касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП.

Изложени са доводи за материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Касационния жалбоподател не е съгласен с констатацията на въззивния съд, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на дата и мястото на извършването на нарушението. Релевира довод, че са правени многократни опити за връчването на АУАН и НП на управителя на дружеството. Сочи, че съдът безспорно е установил извършването на деянието. Счита, че изложените от съда мотиви относно липсата в НП на датата и мястото на извършването на нарушението не обезсилвали факта, че е налице извършено административно нарушение, което било индивидуализирано изчерпателно. Намира за безспорно установено нарушението.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска въззивното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 470/14.04.2025г. постановено по АНД № 541/2025г. по описа на Районен съд Варна, което е отменено наказателно постановление № 789696-[рег. номер]/26.09.2024 г., издадено от Т. П. М. – директор на Д. О. в Териториална дирекция Варна на Национална агенция за приходите, с което на „Парк Сегмент“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район Приморски, к.к. Златни пясъци, хотел Д. П., представлявано от П. М. Л., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.261 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане за извършено нарушение на чл.92 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал, че Парк Сегмент ЕООД е регистрирано по ЗДДС. Съгласно приложената разпечатка от информационната система на НАП, регистрацията е извършена в ТД Варна на НАП на 07.05.2019 г. Съдът предвид нормативната уредба, посочил, че след датата на регистрацията по ЗДДС, регистрираното лице следва да подава годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрацията му.

Дружеството е следвало да подаде такава годишна данъчна декларация за 2019 година до 31.03.2020 г.. Срокът, съгласно § 25 ал.1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците е удължен до 30.06.2020 г. В регламентирания срок декларация не е подадена.

На 03.08.2020 г. в ТД Варна на НАП била извършена проверка в информационния масив от А. А. И. – старши инспектор по приходите в ТД Варна на НАП. При извършена проверка било установено, че П. С. ЕООД не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация за 2019 година до 30.06.2020 г. Изпратена е покана изх.№ 310-234/03.08.2020 г. до П. С. ЕООД, изпратена и връчена по електронен път на 06.08.2020 г., за явяване на негов представител в 7-дневен срок от получаването на поканата в ТД на НАП-Варна за съставяне на АУАН. Върнато е известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка 310-234/03.08.2020 г. от 05.08.2020 г. с отбелязване „непотърсена“. Изпратена е покана изх.№ 310-234/17.08.2020 г. до П. С. ЕООД в 7-дневен срок от получаването на поканата представител на дружеството да се яви в ТД на НАП-Варна за съставяне на АУАН. Върнато е известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка 310-234/17.08.2020 г. - с отбелязване „непотърсена“. На 17.08.2020 г. старши инспектор по приходите при Териториална дирекция Варна на Национална агенция по приходите А. А. И. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия AN № [рег. номер] /приложен оригинал/ срещу П. С. ЕООД, представлявано от П. М. Л., за това, че на 03.08.2020 г. при извършена проверка в ТД Варна на НАП в информационния масив е установено, че дружеството като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2019 година в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД Варна на НАП, в законоустановения срок по чл.92 ал.2 от ЗКПО, който съгласно § 25 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците е удължен до 30.06.2020 г. През 2019 година дружеството е осъществявало търговска дейност в обект – паркинг, оборотите от който са отчетени на регистрирано фискално устройство и същите са в размер на 9762.01 лева. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Актосъставителката е квалифицирала нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО във връзка с чл.92 ал.2 от ЗКПО във връзка с § 25 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците.

На 28.09.2020 г. е изготвен Протокол изх.№ 96115 за това, че инспекторите по приходите при ТД Варна на НАП А. А. И. и Н. Г. са извършили посещение на адрес [населено място], к.к.Златни пясъци, хотел Д. П., че търсеното дружеството на адреса не е открито или друго упълномощено лице за връчване на АУАН серия AN № [рег. номер]/17.08.2020 г.

На 07.10.2020 г. е изготвен Протокол изх.№ 96338 за това, че инспекторите по приходите при ТД Варна на НАП А. А. И. и П. Х. Д. са извършили посещение на адрес [населено място], к.к.Златни пясъци, хотел Д. П., че търсеното дружеството на адреса не е открито или друго упълномощено лице за връчване на АУАН серия AN № [рег. номер]/17.08.2020 г.

На 07.10.2020 г. е съставен Протокол изх.№ 55820 от инспекторите по приходите при ТД Варна на НАП А. А. И. и П. Х. Д., в който е отразено, че АУАН серия AN № [рег. номер]/17.08.2020 г. е съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, задълженото лице П. С. ЕООД е издирвано но не е отрито два пъти на адреса за кореспонденция [населено място], к.к.Златни пясъци, хотел Д. П., представляващ търговеца или друго упълномощено лице за връчване на АУАН, поради което на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН се спира производството по АУАН. Спирането на производството е отбелязано върху АУАН с печат „на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН производството по АУАН [рег. номер] се спира на 07.10.2020 г.“.

От приложената разпечатка от Търговски регистър за актуалното състояние на П. С. ЕООД е констатирано, че е със седалище и адрес на управление [населено място], район Приморски, к.к.Златни пясъци, хотел Д. П. и че управител и едноличен собственик на капитала е П. М. Л..

От разпечатката от информационната система на НАП за подадени декларации от П. С. ЕООД е установено, че няма намерени декларации. От разпечатка от информационната система на НАП се установява наличие на фискално устройство за обект паркинг и отчетен оборот за 2019 година 9762.01 лева.

АУАН е предявен на представляващия дружеството П. Л. на 19.09.2024 г., съгласно бележката за връчване към АУАН, който се запознал със съдържанието му, отказал да го подпише и да получи копие от него, което е удостоверено с подписа на свидетел. Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № 789696-[рег. номер]/26.09.2024 г. на директора на Д. О. при Териториална дирекция Варна на Национална агенция за приходите.

Съдът констатирал, че административно-наказващият орган е възприел изцяло фактите, изложени в АУАН, квалифицирал е нарушението по чл.92 ал.1 във връзка с чл.92 ал.2 от ЗКПО във връзка с § 25 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците и на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

Наказателното постановление е изпращане няколкократно за връчване чрез обратна разписка на адрес [населено място], к.к.Златни пясъци, хотел Д. П. и на адрес [населено място], [улица] вх.А ет.3 ап.9. Върнати са известия за доставяне на наказателното постановление пратка 103876/21.10.2024 г.: върнато на 08.11.2024 г. с отбелязване „Непотърсена“; върнато на 03.12.2024 г. с отбелязване „Непотърсена“; върнато на 06.12.2024 г. в цялост без отбелязване; върнато на 22.01.2025 г. с отбелязване „Непотърсена“.

На страница 3 от наказателното постановление е поставен щемпел с текст „ДЗЛ не е намерено на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Известията са върнати в цялост. Съгласно чл.58 от ЗАНН да се счита за връчено на 27.01.2025, отдолу АНО: подпис и в скоби посочено /К.Х./“.

Описаната фактическа обстановка е установена от въззивния съд от събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателствени средства, които съдът кредитирал изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени в предвидената форми и сроковете по чл.34 и от ЗАНН. Съдът посочил, че на дружеството е вменено извършването на нарушение по чл.91 ал.1 вр.ал.2 от ЗКПО. Съдът направил анализ на цитираната правна норма и фактите по НП и приел, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Съдът установил, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, поради което се явяват абсолютно основание за неговата отмяна. Съдът констатирал, че в наказателното постановление не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Посочена е датата, на която нарушението е установено, а също и тази, на която е изтекъл срокът за изпълнение на процесното задължение, но не е посочено коя дата наказващият орган е приел за такава на извършване на деянието. Отбелязано е също така, че нарушението е установено в ТД Варна на НАП, но липсва констатация за мястото на неговото извършване. Датата и мястото на извършване на нарушението са едни от съществените обективни признаци за индивидуализацията му и са от решаващо значение за съставомерността му, както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на наказаното лице/в този смисъл е Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на Административен съд Варна по к.а.н.д. № 983/2020 г.). В Практиката си Административен съд Варна трайно приема, че датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на акта за установяване на административно нарушение по чл.42 т.3 от ЗАНН и на наказателното постановление по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Съдът посочил, че не е установил изтичане на предвидените в закона давностни срокове. Цитирал е Тълкувателно решение № 1/2015 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд и е посочил, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Съдът посочил, че за процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“, относителният давностен срок по чл.80 ал.1 т.5 от НК възлиза на три години, а абсолютният давностен срок по чл.81 ал.3 от НК - на четири години и половина, считано от момента на нарушението и констатирал, че изтичането на обикновената давност е прекъсвано с предприеманите различни действия по реализиране на административно-наказателната отговорност на дружеството, а абсолютният давностен срок не е бил изтекъл към момента на издаване на наказателното постановление.

На изложените съображения, отменил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените доказателства.

Оплакванията пред касационната инстанция са за материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт и за несъгласие с констатацията на въззивния съд, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на дата и място на извършване на нарушението в НП. Тези оплаквания касационната инстанция намира за неоснователни.

Обосновано е прието, че в НП липсват реквизити императивно изискуеми от разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, а именно датата и мястото, на които според АНО е осъществено деянието. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние, и липсата на яснота относно времето на извършването на деянието, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушение на правото на защита на нарушителя, т.к. последният се защитава срещу фактите, а не срещу квалификацията на деянието. Датата на извършването на нарушението не следва да се извлича по тълкувателен път от съдържанието на НП, а следва да е изрично посочена от АНО. Датата на деянието е от значение и за определянето на сроковете по чл.34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно, като при констатираната липса на посочване на дата на извършване на нарушението в НП, съдът не може да осъществи този контрол. Посочването на мястото на извършване на нарушението в НП по арг. от чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, не следва да се извлича по тълкувателен път от съдържанието на НП, а трябва да е конкретно и ясно. Мястото на извършването на нарушението от една страна е факт, който следва да е конкретно посочен, т.к. е свързан с правото на защита на наказаното лице, а от друга е определящ за преценката кой е местно компетентният орган имащ правото да издаде НП. Изводите на въззивния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на дата и място на извършване на НП, влечащо отмяната на НП, са правилни.

Касационната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в начина, по който въззивния съд е достигнал до изводите по фактите и по правото.

Касационната инстанция констатира и, че към момента на постановяването на настоящото решение е изтекла абсолютната давност за реализирането на наказателната отговорност на дружеството.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователно се явява искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на касационния жалбоподател.

Направено е искане за присъждане на разноски от ответника по касация, което се явява основателно предвид изхода на спора и представените доказателства за извършването им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 470/14.04.2025г. постановено по АНД № 541/2025г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Парк Сегмент“ ЕООД разноски в размер на 500 (петстотин лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.