Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, във вр.чл.95, ал.5 ГПК. Образувано е по повод постъпила частна жалба, подадена от Д. И. Д.– гр. Г. О. против определение на ГОРС от 02.09.2011г. по гр. дело № 474 по описа за 2011г., с което е отказано предоставянето на правна помощ. В частната жалба жалбоподателят твърди, че не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като е пенсионер, като представя съответните писмени доказателства, удостоверяващи това обстоятелство, както и писмени доказателства, удостоверяващи доходите на семейството му. Излага твърдения, че не разполага с недвижимо имущество, за което също представя писмени доказателства. С оглед изложеното в жалбата, моли въззивния съд да преразгледа молбата му за правна помощ и да отмени атакуваното определение. Великотърновският окръжен съд, като се запозна с изложените от жалбоподателя доводи и обсъди съдържащите се в делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК, от страна по делото, имаща правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред Районен съд - гр.Г. О. Д. И. Д. е подал искова молба срещу министерството на земеделието и храните, Областна дирекция „ Земеделие” – гр. Велико Търново, Общинска Служба по Земеделие- гр. Г. О. с искане за постановяваме на решение за установяване на правото му на обезщетение на 0.237 дка земя и заплащането на такова в размер на 11 800 лв. Районният съд съобразявайки се с разпоредбата на чл. 14 ГПК е извършил проверка дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него. С определение № 2881 от 28.09.2011г. по гр. дело № 474 по описа за 2011г., първоинстанционният съд е прекратил производството по гражданското дело, като е счел, че заведеното дело не е подведомствено на съда, като в прерогативите на административния орган- Общинска поземлена комисия е да разгледа молбата за поисканото обезщетение. По същото дело с определение от 02.09.2011г. първоинстанционният съд е отказал предоставянето на правна помощ на ищеца. Пред Великотърновски окръжен съд е образувано въззивно частно гражданско дело № 1186 от 2011г. въз основа на частна жалба на Д. И. Д. против определение № 2881/28.09.2011г., постановено по гр. дело № 474/2011г. по описа на ГОРС, с което определение е прекратено производството по гражданското дело. С оглед извършена служебна проверка и за процесуална целесъобразност, ВТОС е съединил производството по образуваното въззивно частно гражданско дело № 1186 от 2011г. с това по въззивно частно гражданско дело № 1136/2011г. по описа на същия съд. Съдът е счел, че са налице предпоставките на чл. 213 ГПК, с оглед връзката между двете дела. Предвид констатираните от настоящия състав факти по делото на проверка по въззивно частно гр. дело № 1136/2011 по описа на ВТОС следва да подлежат определение на ГОРС от 02.09.2011г. по гр. дело № 474 по описа за 2011г. и определение № 2881/28.09.2011г., постановено по същото дело. По отношение на определение № 2881/28.09.2011г. по гр.дело № 474 по описа за 2011г. на ГОРС настоящата инстанция счита същото за правилно и законосъобразно. Правилни са констатациите на районния съд, че заведеното дело не подлежи на разглеждане от него, доколкото съгласно разпоредбата на чл.19,ал.8 ППЗСПЗЗ Общинска поземлена комисия постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците на земи по реда на ЗСПЗЗ, тоест Общинската поземлена комисия е компетентният административен орган, който може да определи правото на претендираното обезщетение. След като районният съд е счел, че делото е подведомствено на специализиран административен орган правилно и съобразено със законовите изисквания е прекратил производството по гр. дело № 474/2011г. по описа на ГОРС, като е върнал депозираната искова молба на Д. И. Д.. В тази връзка следва делото да се изпрати по компетентност на Общинска служба по земеделие и горите – гр. Г. О.. Настоящата инстанция счита, че правилно и законосъобразно е постановено и определението на ГОРС от 02.09.2011г. по гр. дело № 474 по описа за 2011г.Според разпоредбата на чл. 1 от Закона за правна помощ ЗПП/ с този закон се урежда правната помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции. Целта на ЗПП е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ /чл.3/ за завеждането или по вече заведено съдебно дело. Ето защо и молбата се подава до съда, пред който делото е висящо, като компетентен да разреши правна помощ е органа, ръководещ процесуалните действия по заведеното дело. По нататък според чл. 23, ал.2 ЗПП процесуалното представителство като форма на правна помощ по чл. 21, т.3 ЗПП се предоставя, когато страната по гражданското дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието, изискват това. В чл. 95 ГПК е описана процедурата за предоставяне на правна помощ, а именно подава се писмена молба до съда, а съда се произнася по искането с определение в закрито заседание. С оглед на горепосоченото и предвид разпоредбите на Закона за правна помощ и ГПК следва, че правна помощ се предоставя само пред съдилищата по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции. В настоящия случай жалбоподателят е подал искова молба, подведомствена не на съдебните институции, а на административен орган, поради и което няма как да бъде предоставена правна помощ по реда на ЗПП и ГПК. Определението на първоинстанционния съд, с което е отказано предоставянето на правна помощ, макар и по други съображения, се явява правилно и съобразено със законовите изисквания. В частната жалба пред настоящата инстанция e направено искане да бъде предоставена правна помощ по депозирана друга искова молба пред ГОРС. Това искане се явява също неоснователно, доколкото според чл.25,ал.1 ЗПП предоставянето на адвокатска защита се решава от съда, пред който делото е висящо , а според чл. 25,ал.2 ЗПП другите два вида правна помощ по чл. 21,т.1 и т.2 ЗПП –консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдебно производство или подготовка на документи за завеждане на дело – се предоставя от председателя на НБПП. Ето защо не е в компетентността на ВТОС да се произнася по депозирана молба за правна помощ по новообразувано гражданко дело пред ГОРС. Водим от горното, Великотърновския окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 2881 от 28.09.2011г. по гражданско дело №474/2011г. на Горнооряховския районен съд, като правилно и законосъобразно. В тази част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаването му от страната с частна жалба пред Върховния касационен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.09.2011г. по гр.дело № 474 по описа за 2011г. на Горнооряховския районен съд, с което на Д. И. Д. е отказано предоставяне на правна помощ по чл. 21,ал.3 ЗПП, като правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 95,ал.6 ГПК определението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС. След влизане в сила на настоящия съдебен акт исковата молба на Д. И. Д. от гр.Г. О. с вх.№7588 от 09.03.2011г. по гр.дело №474/2011г. по описа на ГОРС, ведно с приложенията към нея, да се изпрати по компетентност на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Г. О.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |