Решение по дело №74319/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5614
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Петър Савов Савчев
Дело: 20211110174319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5614
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110174319 по описа за 2021 година
РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на десети май 2022 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ

при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
74319/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД /за
присъждане на наемна цена/ и чл. 82 от ЗЗД /за присъждане на обезщетение за вреди от
неизпълнение на договор/.
1

Ищецът „.. твърдят в депозираната искова молба, че с договор от 18.05.2020 г. и приема
предавателен протокол от същата дата е отдал под наем и предал на ответника „.. „хаш
рамково скеле“ с обща квадратура от 1 036,80 кв.м., състоящо се от 288 броя рамки, 399
броя пътеки, 288 броя диагонали, 500 броя хоризонтали и 69 броя регулиращи пети.
Договорът бил сключен за срок от 3 месеца, но ставал безсрочен ако наетата вещ
продължавало да се ползва без противопоставяне след изтичане на срока. Наемната цена
била в размер на 2 073,60 лв. на месец. Твърди, че ответника не заплатил нито една наемна
цена към датата на връщане на скелето на 20.12.2020 г. , поради което за периода 18.05.2020
г. – 18.12.2020 г. му дължал наемна цена в общ размер от 14 515,20 лв. , която моли да му
бъде присъдена, ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че при връщане на скелето от ответника на 20.12.2020 г. липсвали следните
елементи: 66 броя рамки, 120 броя пътеки, 66 броя диагонали, 120 броя хоризонтали и 20
броя регулиращи пети, като общата стойност на липсите възлизала на 8 960 лв. , която моли
да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира деловодни разноски.



Ответникът оспорва исковете изцяло, моли да бъдат отхвърлени като неоснователни,
доколкото оспорва въобще да е подписвал процесния договор за наем и приема-
предавателен протокол, нито да е ползвал фактически наетото скеле. Претендира деловодни
разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД /за присъждане на наемна цена/:
Материално-правните предпоставки за уважаване на иска по чл. 232, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане ответника, да заплати наемна цена са: наличието на облигационна връзка –
договор за наем и дължима цена по него. В конкретния случай ищецът е представил договор
от 18.05.2020 г. /л. № 3 от изпратеното по подсъдност дело на РС гр.Перник/ и приема
предавателен протокол от същата дата /л. № 4 от изпратеното по подсъдност дело на РС
гр.Перник/, от които формално е видно, че ищеца е отдал под наем и предал на ответника
„хаш рамково скеле“, състоящо се от 288 броя рамки, 399 броя пътеки, 288 броя диагонали,
500 броя хоризонтали и 69 броя регулиращи пети. Формално е видно, че договорът е
2
сключен за срок от 3 месеца, като става безсрочен ако наетата вещ продължава да се ползва
без противопоставяне след изтичане на срока, както и че наемната цена е в размер на
2 073,60 лв. на месец. Ответникът оспори формалната доказателствена сила на посочените
документи, по-конкретно, че те са подписани от негов представител. За опровергаване на
тази, обвързваща съда формална доказателствена сила по чл.180 от ГПК, по реда на чл. 193,
ал. 3 от ГПК в откритото съдебно заседание от 21.04.2022 г. бяха разпитани свидетелят на
ищеца Славчев, както и свидетелите на ответника Дамянов и Караисмаилов. Свидетелят
Славчев, работещ като шофьор за ищеца, посочва, че е закарал фактически скелето на обект
в „Студенски град“, твръди, че го е предал на свидетеля Дамянов, за който „не знаел как, но
бил сигурен, че работел за ответника“, като при повторният разпит на свидетеля Славчев от
откритото съдебно заседание от 10.05.2022 г. , последният посочва, че лично получил
обратно скелето, като представител на ищеца, преди коледните празници 22-23 декември
2020 г. , като били налице твърдяните в исковата молба липси. Тези свидетелски показания
не дават никаква информация във връзка с оспореното от ответника, че процесният договор
е подписан и изпълняван от ответника, като наемател. Само едно твърдение, че свидетелят
бил „сигурен, но не знаел откъде“, че свидетелят Дамянов, подписал договора и приемо
предавателния протокол, е представител на ответника, не е достатъчно. Тези свидетелски
показания са още по-недостатъчни, като се обсъждат във връзка със свидетелските
показания на свидетелите на ответника Дамянов и Караисмаилов, дадени в същото открито
съдебно заседание от 21.04.2022 г. Не се оспорва от ответника и свидетелят Дамянов е
категоричен, че лично е подписал процесните договор и приемо предавателен протокол,
които били донесени няколко дни след получаване от Дамянов на скелето на обекта в
„Студенски град“, от управителя на ищеца Златков, но получаването и подписването на
договора не били за ответника, а за ТД „ДАФСТРОЙ 88“ ЕООД, управител на което бил
свидетелят Караисмаилов. Свидетелят Дамянов е категоричен, че по молба на свидетеля
Караисмаилов, с който били в близки отношения – помагал му при работа на строителни
обекти, е подписал процесните договор и приемо предавателен протокол, в които мястото за
наемател не било попълнено. Същото категорично се заявява и от другият свидетел –
управителя на ТД „ДАФСТРОЙ 88“ ЕООД Караисмаилов, който потвърждава посоченото от
свидетеля Дамянов и заявява, че страна по процесния договор е именно ТД „ДАФСТРОЙ
88“ ЕООД, което дружество е ползвало процесното скеле. Караисмаилов заявява, че този
процесен договор е част от трайни търговски отношения с ищеца по наемане на скелета.
Няма данни по делото, които да опровергаят посочените свидетелски показания на Дамянов
и Караисмаилов, или такива, които да обосноват извод, че ответникът е изпълнявал
процесния договор или го е потвърдил за своята правна сфера по реда на чл. 301 от ТЗ.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото не се установи облигационната връзка
между ищеца и ответника, като задължително материално-правно условие за уважаване на
иска по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, поради което последният следва се отхвърли изцяло като
недоказан – чл. 154, ал. 1 от ГПК.

3
По иска с правно основание чл. 82 от ЗЗД /за присъждане на обезщетение за вреди от
неизпълнение на договор/:
Тук съдът само ще посочи, че искът следва да се отхвърли изцяло, поради съображенията
изложени по-горе – на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, като недоказан, доколкото не се
установи процесната облигационна връзка между страните.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 1 200 лв.


Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд



Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД,
предявени от ищеца „.. за осъждане на ответника „.. да му заплати съответно 14 515,20 лв. и
8 960 лв.
ОСЪЖДА ищеца „.. да заплати на ответника „.., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 1 200 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :







4











Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5