№ 1256
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501120 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 263643/28.03.2022г. от С. Н.
Г., ЕГН ********** чрез процесуален представител – адв.З. Ж. – ВАК срещу Решение №
260132/01.03.2022г. по гр.д. № 6182/2020г. по описа на ВРС, 17 св., с което по предявен от
Х. П. П., ЕГН ********** и С. П. С., ЕГН ********** против въззивника иск Е
УНИЩОЖЕН Договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №
54, том I, per. № 1031, дело № 54 от 01.02.2017 г. на нотариус Д.В., рег.№ 480 на НК, акт №
105, том IV, дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВп-Варна, сключен между Х. П. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 401, вх. 13, ет. 5, ап.
229, С. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, подстанция север, ж.к. „Възраждане“ №
1А, вх. Б, ет. 1, ап. 25 и С. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Кичево, общ. Аксаково, обл.
Варна, поради грешка в предмета, на основание чл. 28 ЗЗД.
ПРИЕТО Е ЗА УСТАНОВЕНО между страните Х. П. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 401, вх. 13, ет. 5, ап. 229, С. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, подстанция север, ж.к. „Възраждане“ № 1А, вх. Б, ет. 1, ап.
25 и С. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, че ищците Х.
П. П., ЕГН **********, и С. П. С., ЕГН **********, са собственици на 97 кв.м.,
представляващи реално обособена част от ПИ с идентификатор 37099.10.362 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-57/05.07.2016 г., изменени на 21.04.2017 г., целият с площ от
1
1038 кв.м., находящ се в с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, защрихована с жълти линии
на комбинирана скица на вещото лице инж. В.А. /л. 300 от делото/, при граници: поземлени
имоти с идентификатори 37099.10.364 и 37099.10.547, и останалата част от ПИ с
идентификатор 37099.10.362, придобита по наследство и давност, на основание чл. 108 ЗС.
ВЪЗЗИВНИКА Е ОСЪДЕН ДА ПРЕДАДЕ на Х. П. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 401, вх. 13, ет. 5, ап. 229 и С. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, подстанция север, ж.к. „Възраждане“ № 1А, вх. Б, ет. 1, ап.
25, владението върху 97 кв.м., представляващи реално обособена част от ПИ с
идентификатор 37099.10.362 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-57/05.07.2016 г.,
изменени на 21.04.2017 г., целият с площ от 1038 кв.м., находящ се в с. Кичево, общ.
Аксаково, обл. Варна, защрихована с жълти линии на комбинирана скица на вещото лице
инж. В.А. /л. 300 от делото/, при граници: поземлени имоти с идентификатори 37099.10.364
и 37099.10.547, и останалата част от ПИ с идентификатор 37099.10.362, на основание чл. 108
ЗС.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, по подробно изложените в жалбата съображения, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.Твърди се , че в хода на процеса ищците чиято е доказателствената тежест не са
установили , кога точно са узнали за допуснатата грешка въз основа на която са формирали
вътрешното си убеждение за сключване на сделката, като по този начин недоказано е
останало спазването на тригодишния срок по чл. 32 от ЗЗД. Твърди се, че по делото не е
станало ясно въз основа точно на какво съдът приема, че у ищците е имало именно
„погрешна“ представа при положение, е всички геодезически замервания и последвали ги
споразумения са се осъществявали съвместно между ищците и ответника, като самите ищци
са ползвали и правна помощ. По иска с правно основание чл.108 от ЗС , се твърди, че
ищците не са доказали по категоричен начин твърдяното от тях придобивно основание,
както и идентичност на придобития от тях имот с процесния, владян от ответника.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира потвърждаването му и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез процесуалния си представител поддържат
депозирания отговор на жалбата, претендират отхвърлянето й и потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на
сторените по делото разноски. Правят възражение за недължимост на претендираните от
въззиваемия разноски, поради липса на доказателства за заплащането им, както и за
прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК.
Третите лица помагачи на страната на ответника - Н. К. Г., ЕГН **********, М. Д.
Г., ЕГН **********, Д. Г. Г., ЕГН ********** и К. Г. Г., ЕГН **********, не са изразили
становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призовани не се явяват и не се
представляват.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от въззиваемите проитив
2
въззивника С. Г. искове за :
1/ УНИЩОЖАВАНЕ на сключения между страните Договор за замяна на недвижими
имоти, обективиран в Нотариален акт № 54, том I, per. № 1031, дело № 54 от 01.02.2017 г. на
нотариус Д.В., рег.№ 480 на НК, акт № 105, том IV, дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на
СВп-Варна, поради грешка в предмета, на основание чл. 28 ЗЗД.
2/ ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици на 97
кв.м., представляващи реално обособена част от ПИ с идентификатор 37099.10.362 по КК и
КР, одобрени със Заповед РД-18-57/05.07.2016 г., изменени на 21.04.2017 г., целият с площ
от 1038 кв.м., находящ се в с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, защрихована с червени
линии на скица № 15-569363-01.07.2020 г. /л. 43 от делото/, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 37099.10.364 и 37099.10.547, и останалата част от ПИ с идентификатор
37099.10.362, придобита по наследство и давност, и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
предаде на ищците владението върху тази реално обособена част, на основание чл. 108 ЗС.
В исковатa молбата ищците излагат, че в качеството си на наследници на П. С. Т.
починал на 26.02.1981г., се явяват собственици в равни дялове на недвижим имот: дворно
место от 1700 кв.м., находящо се в с. Кичево, съставляващо пл.№ 364 в кв. 48 по плана на
селото и с идентификатор 37099.10.364 по одобрени КККР, при граници: улица, К.К., К. Г.
и Т. С., ведно с построената в мястото жилищна сграда и навес, на който наследодателя им
е признат за собственик с нотариален акт № 63, том I, дело № 192/1973г. на ВН. Техния
наследодател се легитимира като собственик въз основа на Протокол от 14.10.1956 г. по
гр.д.№ 95/1954 г. VII район на Сталински/Варненски народен , видно от който бащата на
ищците – П. С. Т. е получил в дял празно/незастроено/ дворно место с площ от около 2 дка
при граници на този дял: К.К., път, Г.П. и Т. С., който съдебен протокол за спогодба е
вписан в нотариалните книги на РС-Варна на 29.01.1973 г., т. I, под № 18, вх.рег. 48.
Излагат, че на 18.10.2016 г. с нотариален акт № 181, том IV, per. № 10956, дело №
781/2016 г. на нотариус Д.В., рег.480 на НК, акт № 36, том LXX, дело 14770, вх.рег.№
26317/18.10.2016 г. на СВ-Варна, ответникът С. Н. Г. е придобил чрез договор за покупко-
продажба правото на собственост върху съседния поземлен имот с идентификатор
37099.10.362, находящ се в с. Кичево, община Аксаково, област Варна. Неговият праводател
се легитимира като собственик въз основа на Нотариален акт № 20, т. II, дело № 405/1963 г.
на ВН, съгласно който Г.П. е прехвърлил на К. Г. П.в къща с дворно място с площ от 3 000
кв.м., съставляващо парцел V и VI от дв. 309 на кв. 61 по плана на с. Кичево, при граници:
от две страни улица, Т. С. и Д.К..
На 01.02.2017 r. с нотариален акт № 54, том I, per. № 1031, дело № 54/2017 г. на
нотариус Д.В., рег.480 на НК, акт № 105, том IV, дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на
СВ-Варна ответникът С. Н. Г. е прехвърлил на ищците правото на собственост върху 31,30
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 37099.10.362 по КККР, одобрени със заповед РД-
18-57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Кичево, община Аксаково, област Варна,
целият с площ 1038 кв.м., от които според нотариалния акт 31,30 кв.м. са реално обособени,
така, както са обозначени на скица-проект № 15-2348-04.01.2017г. на СГКК-Варна,
съставляваща неразделна част от нотариалния акт при граници на обособената част: имоти
37099.10.364 и останалата част от имот 37099.10.362. Сочат, че в раздел II на този
нотариален акт е посочено, че в замяна на прехвърления по т. 1 имот Х. П. П. и С. П. С.
прехвърлят на С. Н. Г. 31,30 кв.м. от своя съсобствен недвижим имот с идентификатор
37099.10.364 по КККР, одобрени със заповед РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК,
находящ се в с. Кичево, община Аксаково, област Варна, целият с площ 1016 кв.м., от които
3
според нотариалния акт 31,30 кв.м. са реално обособени, така, както са обозначени на скица-
проект №15-2348-04.01.2017г. на СГКК-Варна, съставляваща неразделна част от
нотариалния акт при граници на обособената част: имоти 37099.10.362 и останалата част от
имот 37099.10.364. В нотариалния акт за замяна е посочено, че след замяната и отделяне от
двата поземлени имоти реално обособената част поради своята маломерност се
присъединява към съседния имот, като по договора за замяна между заменителите не е
извършвано парично уравнение. Твърдят, че при сключване на тази сделка са били
уведомени, че част от оградения им поземлен имот, за който се легитимират като
собственици, попада в поземления имот на ответника по одобрените КККР. Освен това по
кадастралната карта тази граница се намирала в непосредствена близост до постройка,
обозначена със сигнатура С на приложената комбинирана скица и при преместване на
оградата реално би се затруднило ползването на частта от имота им, попадаща зад сградите,
поради което са се съгласили да подпишат споразумение и сключат договор за замяна,
обективиран в акт №105, том IV, дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВ-
Варна.Твърдят, че към датата на подписване на споразумението между страните от
20.12.2016г. и към датата на всички подписани документи, касаещи промяната в общата
граница в КК, както и към датата на сделката от 01.02.2017 г., не са знаели, че има грешка в
местоположението на общата граница по КК., а именно не са знаели, че оградата между
двата имота е поставена правилно съобразно правото им на собственост по нотариален акт
№ 63/12.01.1973г. на ВН и по КП и че кадастралната карта не отразява правилно границата
между двата имота. След сделката с ответника, във връзка с разделяне на съсобствения
между тях недвижим имот с идентификатор по КК 37099.10.364, с договор от 20.02.2020 г.
са възложили на "Геомакс" ООД да изработи проект за изменение на кадастралната карта за
ПИ 37099.10.364, 37099.10.547 и 37099.10.362 и да извърши трасиране на границата между
имотите на ищците и на ответника. Сочат, че с уведомление от 31.04.2020 г., получено от
тях на 07.05.2020 г., са уведомени, че заданието по договора не може да бъде изпълнено - не
може да се приведе източната граница на ПИ 37099.10.364 към границата на ПИ 364 по КП
на с.Кичево в съответствие с изградената източна ограда и документа за собственост
(нотариален акт № 63/12.01.1973 г. на ВН) Твърдят, че едва с полученото на 07.05.2020 г.
уведомление и при проведения с геодезиста разговор са узнали, че всъщност е допусната
грешка в отразената на КК граница между двата имота, като при одобряването на КККР
неправилно е отразена границата по КП между имоти с пл.№ 364 и пл.№ 362. Едва на
07.05.2020 г. са разбрали, че приложената към НА от 2017 г. скица-проект за изменение на
общата граница по кадастрална карта не отчита правилно правото им на собственост по НА
от 1973 г. и не са съобразени от геодезиста изготвил проекта – Д.Д. съществуващата на
място ограда от камъни и телена мрежа. Смятат, че при извършеното през 2016г. трасиране
на общата граница е следвало да констатира, че на място оградата е поставена по РП и КП,
съобразена е с правото на собственост на страните и се касае за допусната грешка в
местоположението й по КВС и кадастрална карта, което налага промяна в КК за вярното
нанасяне на границата в съответствие с правото на собственост на страните и фактическото
положение. Сочат, че преди извършването на сделката през 2017 г. и изграждането на
масивната част от оградата тази част се е владяла от ищците и преди това от техния баща.
Сочат, че след сключване на договора за замяна на реално обособените части с площ от
31.30 кв.м. и изменението на КК, реално обособена част с площ 97 кв.м., показана с червени
защриховани линии на комбинираната скица попада по КК в поземления имот на ответника
с идентификатор 37099.10.362, като тази реална част от 97 кв.м. е оградена от ответника от
западната и южната страна, очертани в зелен цвят на комбинираната скица.
Твърдят, че сключването на договора от 01.02.2017 г. е въз основа на неверни
представи на ищците за изложените фактически обстоятелства и за действителността,
поради което е допусната грешка в съществените елементи на договора- волеизявление,
съгласие и престации. Те не са съзнавали несъответствието между своята представа и не са
4
знаели тези факти, които са били от значение за формиране на вътрешната им воля, което е
довело до опорочаване на волята им, изразена при подписване на договора. Ако не е била
несъответстващата на изложените факти (невярна) представа на ищците, същите не биха
сключили договора за замяна. Налице е грешка в предмета, което е основание за
унищожаване на договора и заличаване на произтичащите него правни последици. Твърдят
също, че ответникът без правно основание е оградил и упражнява фактическа власт върху
реално обособена част от 97 кв.м. от имота, тяхна собственост по КП, която понастоящем
поради допусната грешка и непълнота в кадастралната карта е включена (инкорпорирана) в
границите на неговия поземлен имот с идентификатор 37099.10.362 по КК. Молят за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Н. Г. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска, като неосновател. Твърди, че считано от изповядване на
сделката 01.02.2017 г. е изтекъл предвидения в чл. 32 ЗЗД тригодишен срок за предявяване
на иск за унищожаване на договора за замяна поради грешка - погасен е по давност ,
поради което следва да се отхвърли, заедно с обусловения от него ревандикационен иск.
Сочи, че ищците са били наясно с последиците от сделката и са видели скицата проект преди
сключване на договора, както и за издаденото разрешение за строеж за предстоящата за
изграждане сграда на ответника, което не са обжалвали. Относно иска по чл. 108 ЗС твърди,
че е придобил имот с идентификатор 37099.10.362 по силата на транслативна сделка на
18.10.2016 г., като имотът е бил с площ от 1038 кв.м. и по силата на сделката от 01.02.2017 г.
имотът се владее от него и към настоящия момент, както и от неговите праводатели преди
това. Излага, че между страните е налице споразумение от 20.12.2016 г. по чл. 15, ал. 3 ЗУТ,
както и че ищците са ползвали правна помощ, желаели са сделката и изменението на КК,
което е видно от входираното от тях заявление на 27.12.2016 г. Счита, че сделката е
сключена при спазването на закона и не следва да се търси вина у ответника за действия и
бездействия на ищците. Релевира възражения за задържане до заплащане на извършени
подобрения в имота, в случай на уважаване на исковете на ищците. Моли за прекратяване на
производството, евентуално отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. В срока за
отговор на исковата молба е подаден допълнителен отговор, с който се представят писмени
доказателства.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
тезите си.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото
е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 28 от ЗЗД .
По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства ,
5
че :
Ищците С. П. С. и Х. П. П. са наследници по закон на П. С. Т. - починал на
26.02.1981 г. / Д. Г. Т.а /съпруга, починала на 16.12.2009 г./- Удостоверение за наследници
Изх.№ 006/14.01.2020 г. на общ. Аксаково .
От Протокол от 14.10.1956г. по гр.д.№ 95/1954 г. VII район на Сталински/Варненски
народен съд, вписан в нотариалните книги на РС-Варна на 29.01.1973 г., т. I, под № 18,
вх.рег. 48 /л. 171/, се установява, че бащата на ищците – П. С. Т. е получил в дял
празно/незастроено/ дворно место с площ от около 2 дка при граници на този дял: К.К., път,
Г.П. и Т. С..
С Нотариален акт № 63, том I, дело № 192/1973 г. на ВН /л. 7/ наследодателят на
ищците П. С. Т. е признат за собственик по давностно владение и наследство на следния
недвижим имот: дворно место от 1700 кв.м., находящо се в с. Кичево, съставляващо пл.№
364 в кв. 48 по плана на селото при граници: улица, К.К., К. Г. и Т. С., ведно с построената в
мястото жилищна сграда и навес.
Ответника се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор
37099.10.362, с площ по скица 1038 кв.м., находящ се в с. Кичево, община Аксаково, област
Варна въз основа на покупко - продажба , обективирана в Нотариален акт № 181, том IV,
per. № 10956, дело № 781/2016 г. от 18.10.2016 г. на нотариус Д.В., рег.480 на НК, акт № 36,
том LXX, дело 14770, вх.рег.№ 26317/18.10.2016 г. на СВ-Варна /л. 9-10/.
Праводателите му Н. К. Г., М. Д. Г., Д. Г. Г. и К. Г. Г. от своя страна, се легитимират
като собственици въз основа на Нотариален акт № 20, т. II, дело № 405/1963 г. на ВН /л.
170/ , от който се установява, че Г.П. е прехвърлил на К. Г. П.в къща с дворно място с площ
от 3 000 кв.м., съставляващо парцел V и VI от дв. 309 на кв. 61 по плана на с. Кичево, при
граници: от две страни улица, Т. С. и Д.К.. С Нотариален акт № 180, т. I, дело 404/1963 г. на
ВН /л. 172/ Г.П. е признат за собственик по давност на къща с дворно място с площ от 3 000
кв.м., съставляващо парцел V и VI от дв. 309 на кв. 61 по плана на с. Кичево, при граници:
от две страни улица, Т. С. и Д.К..
На 01.02.2017г. ответника въззивник С. Н. Г. е прехвърлил на Х. П. П. и С. П. С.
правото на собственост върху 31,30 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 37099.10.362
по КККР, одобрени със заповед РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК, находящ се в с.
Кичево, община Аксаково, област Варна, целият с площ 1038 кв.м., от които според
нотариалния акт 31,30 кв.м. са реално обособени, така, както са обозначени на скица-проект
№ 15-2348-04.01.2017 г. на СГКК-Варна, съставляваща неразделна част от нотариалния акт
при граници на обособената част: имоти 37099.10.364 и останалата част от имот
37099.10.362. От своя страна Х. П. П. и С. П. С. са прехвърлили на С. Н. Г. 31,30 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 37099.10.364 по КККР, одобрени със заповед РД-18-
57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Кичево, община Аксаково, област Варна,
целият с площ 1016 кв.м., които също са особени на скица-проект № 15. Самата скица
проект е приложена на л. 14 гръб от делото. Сделката е обективирана в Нотариален акт №
6
54, том I, per. № 1031, дело № 54/2017 г. на нотариус Д.В., рег.480 на НК, акт № 105, том IV,
дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВ-Варна /л. 12-13/. Същата е предхождана от :
Споразумение за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти на основание чл.
15, ал. 3 ЗУТ от 20.12.2016 г. /л. 103-104/ ,съгласно което страните по взаимно съгласие са
поискали да се променят границите на притежаваните от тях недвижими имоти, като се
запазят техните площи спрямо КК, като за целите на споразумението е изготвен проект за
промяна на КК от „Геоакст- Д.Д.“ ЕООД; Заявление от 27.12.2016 г. до СГКК-Варна /л. 105/,
от което се установява, че ответника е подал заявление за извършване на услуги – нанасяне
на настъпили промени в КК, изработване на проект за делба и извършване на тест на проект
с контролна компютърна програма за имот 37099.10.364, което заявление е подписано от
ищците с бележка, че са съгласни със разработката, нямат възражение и същото да се счита
подадено и от тях.
Спорно по делото е налице ли е несъзнавано от ищците несъответствие между
представата им и действителността, под влияние на което несъответствие, те са сключили
цитираното по – горе споразумение, респективно при сключване на същото, знаели ли са,
че е допусната грешка в КККР изразяваща се в неправилно е отразена границата по КП
между имоти с пл.№ 364 и пл.№ 362, респективно,че приложената към НА от 2017 г. скица-
проект за изменение на общата граница по кадастрална карта не отчита правилно правото
им на собственост по НА от 1973 г.
Спорен по делото и момента, от който ищците са узнали за посоченото
несъответствие.
Възраженията на въззивника в тази насока съда счита за неоснователени по следните
съображения.
От събраните по делото писмени доказателства, включително и заключението на
вещото лице по допуснатата СТхЕ, което настоящия състав изцяло кредитира се установява,
че Кадастралната карта за с. Кичево е одобрена със Заповед РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на
АГКК. Към дата края на 2016г. и началото на 2017г. е била налице грешка в КК относно
отразяване на граница имоти с пл.№ 364 и пл.№ 362 и правото на собственост на ищците не
е било правилно отразено.Границата между двата имота не минава по синята граница преди
изменението на КК, а по черната граница по предходния КП на с. Кичево, което ясно се
вижда от комбинираната скица на вещото лице на л. 300 от делото.
В подкрепа на изложеното са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите водени от ищците – Т.С. ,С. К. и И.П.И. и тримата без дела и родство със
страните, чиито показания съда кредитира като обективни, базиращи се на лични
впечатления и в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал. Съвкупно
от показанията им се установява , че първоначално между двата имота е имало права ограда
– каменна суха зидария с мрежа/съответстваща на КП от 1966 г. На границата на имота на
Х. с този на С. е имало паянтови постройки,сайвант, където баща й си гледал животните.
Когато С./ответникът/ започнал да строи и да огражда имота си , за да не се събарят
постройките сайвантът, той навлязъл в имота на ищците, като за това било подписано
7
между страните споразумение и викали геодецист. Новата ограда – паянтова съответства на
изменението. Преди С. – ответника да започне да строи, не е имало проблем с границата.
След изменението, ищците Х. и С. са решили да се поделят и тогава извикали геодезист.
През 2020г. ищците са възложили на дружеството, представлявано от свидетеля С. К.
/лицензиран геодезист/ да трасира имота им 37099.10.364, както и други услуги във връзка с
изменение и попълване на КК, при което той установил, че собствеността на ищците не
била отразена вярно в картата за възстановена собственост и съответно в последствие и в
КК. Разбрал, че ищците са сключили договор за замяна с ответника и е отказал да изпълни
възложената му задача, докато не бъде решен въпроса за собствеността между тях.
Че между двата процесни имота е имало права граница / по диагонал и в близост до
нея постройки /външна тоалетна/навес/, както и че за да не бъдат съборени те, когато
ответника С. С. е започнал да строи и да огражда имота си и след трасирането от геодезист
ищците са се съгласили да подпишат процесното споразумение и по този начин границата е
променена,се установява и от показанията на водените от ответника свидетели – Н. Т.Ж. и
Д.К.Д. и двамата без дела и родство със страните,чиито показания съда кредитира като
обективни и базиращи на лични впечатления. „Ако беше трасирана оградата, както ние я
трасирахме,щеше да събори постройките и затова се разбраха да направят промяната“ – св.
Д.. „Имаше каменна ограда , зная е от 20 години.Тя е построена сигурно от родителите на
Х.. Преди 2-3 години допълнителната ограда между Х. и съседа й беше преместена.
Оградата е с чупка“- св. И..
Доколкото при грешка в предмета релевантни за опорочената вътрешна воля са
неверните представи, или незнанието на определени факти, към момента на формиране и
изразяване на волеизявлението на страната, настоящия съдебен състав счита, че ищците
чиято е доказатествената тежест пълно и главно са установили, че към дата на подписване на
споразумението през 2017г. у тях е била налице неосъзната погрешна представа за
съществени качества на предмета на процесната сделка, изразяваща се в съзнанието къде
следва да преминава границата между двата имота ,респективно къде следва да се бъде
границата на притежаваната от тях собственост, която погрешна представа е била основен
мотив за сключването на процесното споразумение. Именно незнанието на определени
факти стои в основата на съгласието им да се коригира границата на двата съседни имота,
като всяка от страните да отстъпи реална част от 31.30 кв.м. от имота си, в следствие на
което границата от диагонална, съобразно кадастралната карта към този момент, е станала
начупена, съобразно съС.ието към настоящия момент, което изменение ясно се вижда на
скицата-проект на л. 14 гръб. По този начин изградените от ищците постройки вече не
попадат на ръба на границата между имотите по КК, което би създало предпоставки да
пречат на правото на собственост на ответника.
Неоснователно е и възражението на въззивника, за по-ранна дата на узнаването на
грешката в предмета на договора, а именно с подписване на споразумението и договора за
размяна през 2017г. , от твърдяната от ищците - с получаване на уведомлението от
геодезиста С. К. на 07.05.2000г. По делото няма спор, че през 2000г. ищците са възложили
8
на дружество, представлявано от свидетеля С. К. /лицензиран геодезист/ да трасира имота
им 37099.10.364, както и други услуги във връзка с изменение и попълване на КК, като
същия е установил, че собствеността на ищците не била отразена вярно в картата за
възстановена собственост и съответно в последствие и в КК и е отказал да изпълни
възложената му задача, докато не бъде решен въпроса за собствеността помежду им, за
което ги е уведомил – л.10 от дело.
Факта, че при подписване на споразумението през м.12.2016г. , респективно замяната
през м.02.2017г. ищците са ползвали правна помощ по никакъв начин не може да се обвърже
с доказване,че същите са узнали за грешката през 2017г. , респективно , че правото им да
искат унищожаване на сделката е погасено по давност, по аргумент на чл.32 ал.2 от ЗЗД. От
всички събрани по делото доказателства, безспорно е установено , че за допуснатата грешка
в кадастралната карта и неправилното отразяване на имота на ищците за първи път
свидетелства св. С. К.. В последствие констатацията му е потвърдена и от вещото лице по
СТхЕ – инж.А..
В заключение въззивната жалба в тази част е неоснователна.Постановеното от ВРС
решение , с което е уважен предявеният от ищците иск за унищожаване на сключения
между страните Договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №
54, том I, per. № 1031, дело № 54 от 01.02.2017 г. на нотариус Д.В., рег.№ 480 на НК, акт №
105, том IV, дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВп-Варна, поради грешка в предмета,
на основание чл. 28 ЗЗД, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС.
Основателността на предявения ревандикационен иск е обусловена от установяването
на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл.108 от ЗС – вещно
право на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт върху
процесния имот от ответника с намерение за своене, както и липса на правно основание за
това.
С уважаването на предявения от ищците иск с основание чл. 28 ЗЗД, респективно
отпадането на последиците от Договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в
Нотариален акт № 54, том I, per. № 1031, дело № 54 от 01.02.2017 г. на нотариус Д.В., рег.№
480 на НК, акт № 105, том IV, дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017г. на СВп-Варна с обратна
сила, страните възстановяват собствеността си, такава каквато е била преди сключването му.
От заключението на вещото лице по СТхЕ/скица- л.300 от дело/, както и от събраните в хода
на производството гласни доказателства , анализирани по-горе, безспорно се установява
идентичността на двата съседни имота, местоположението на имоти 362 и 364 по
предходно действащия кадастрален план и къде би следвало да бъдат по актуалната
кадастрална карта. Безспорно е установено, че граница им е съвпадала с изградената на
място ограда, преди изменението на КК през 2017 г., още по стария КП на с. Кичево, на
която граница е съществувала ограда от поне 20 години. В тези граници/ границите
отразяващи действителното право на собственост и променени едва с изграждането на
9
новата ограда по новоформираната чупка/ ищците и ответника, респективно техните
праводатели са владели собствените си имоти. Въззивника – ответник не твърди , а и по
делото не са налични доказателства , че преди 2017г. други, освен собствениците са владели
някакви части от който и да е от двата имота. В този смисъл и процесната реална част,
защрихована с жълто на скицата на вещото лице на л. 300, е собственост на ищците, защото
е част от техния недвижим имот. Същата е придобита по наследяване от техния
наследодател, който я е придобил по давност още през 1973 г., като е продължил владението
на своя баща на предоставения му имот през 1954 г. имот. По делото не се спори, че към
настоящия момент ответника осъществява фактическата власт върху процесната реална
част. Установено е, че същия е я оградил през 2017г. Като последица от уважения иск с
правно основание чл. 28 от ЗЗД, за същия липсва правно основание за упражняваното от
него владение върху спорната реална част от 97 кв.м. от ПИ 37099.10.364, собственост на
ищците. До дата на предявяване на иска в негова полза не е изтекъл и необходимия
давностен срок за да придобие спорната недвижимост по давност, поради което и същия
следва да бъде осъден да предаде владението й на ищците.
По изложените мотиви, въззивната жалба в тази част е неоснователна и следва да се
отхвърли , а решението, с което предявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за
установяване собствеността върху тази реална част от 97 кв.м. и за осъждане на ответника
да предаде владението , следва да бъде потвърдено , като правилно и законосъобразно.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага коригиране на
обжалвания съдебен акт в частта за разноските.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане и представени доказателства,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищците следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция в размер на 800.00лв. –заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното , Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260132/01.03.2022г. по гр.д. № 6182/2020г. по
описа на ВРС, 17 св.
ОСЪЖДА С. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна,
ДА ЗАПЛАТИ на Х. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“
№ 401, вх. 13, ет. 5, ап. 229 и С. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, подстанция
север, ж.к. „Възраждане“ № 1А, вх. Б, ет. 1, ап. 25, сумата от 800.00 /осемстотин/лева,
представляваща дължими разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е поставено с участието на третите лица помагачи на страната на
ответника - Н. К. Г., ЕГН **********, М. Д. Г., ЕГН **********, Д. Г. Г., ЕГН **********
и К. Г. Г., ЕГН **********.
10
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11