№ 726
гр. Перник, 06.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500427 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 483/08.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1340/2023 г.,
Пернишкият районен съд е отхвърлил предявените искове от „Топлофикация- София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу Л. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „Луганск“ № 54, с
правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, вр. чл.153 от ЗЕ, за признаване за установено,
че Л. С. Г. дължи на „Топлофикация- София” ЕАД, сумата от 110.37 лева, от които
сумата в размер на 89.75 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за стопански нужди за периода от м.10.2018 г. до м.01.2019 г., сумата
от 20.62 лева - законна лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 05.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение - 11.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 20917 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 21.07.202 г., по ч. гр.д. № 37517/2022 г. на СРС,
като неоснователни и поради изтекла давност.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Топлофикация- София”
ЕАД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба
от „Топлофикация- София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър
Славчев Александров – Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов –
Председател на УС, чрез юрк. Александър Трифонов, с която се обжалва
първоинстанционното решение като неоснователно. Твърди се, че при постановяване
на акта районният съд неправилно е приел, че исковата претенция е погасена по
давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Сочи се, че между страните не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената от страна на
дружеството покана, което от своя страна води до неоснователно обогатяване на
1
длъжника за сметка на дружество. Посочва, че на осн. чл. 149 (1) ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия
между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за битови нужди.
Допълва, че е сходна и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от общите условия на ТЕ за
стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, като
продажбата се извършва въз основа на сключен писмен договор с всеки купувач. В
продължение се твърди, че страните по настоящия спор не са сключили договор
съгласно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и между тях няма валидно
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия по силата на което
да се търси отговорност на ответника за заплащане на претендираните суми. Допълва,
че поради липсата на облигационно отношение между страните, ответникът дължи
процесните суми на осн. чл. 59 от ЗЗД. Въз основа на изложените съображения се моли
съда за отмяна на първоинстанционния акт, като бъде постановено решение, с което да
бъде уважена исковата претенция на дружеството. Прави искане за присъждане на
сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и във
въззивното производство. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна Л. С. Г. е подала отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Твърди се, че
първоинстнционното решение е подробно, точно и обосновано, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Намира, че първата инстанция
правилно е възприела, че вземанията на ищеца са погасени по давност. В продължение
сочи, че тригодишния срок, посочен в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за главницата на „Топлофикация“ АД се погасяват, започва да тече от деня,
в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/, въз
основа на което твърди, че предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 11.07.2022 г., вземането за главницата се явява погасено по давност, тъй като то
е за м. 10.2018 г. – м.01.2019 г. На следващо място се отбелязва, че дружеството не е
представило оригинал на заявление – декларация с искане за откриване на партида, от
която да е видно кой е титуляр на партидата, както и документи, че постъпилите
плащания са извършени от собственика на имота, а не от ползвателя. Допълва, че
ползвателя на процесния имот / ПИ ЕЛ ДИЗАЙН/ е заплащал текущите сметки. Въз
основа на изложеното се моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено. Прави
се възражение срещу направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК. В
условията на евентуалност се оспорва размера на претендирания адвокатски хонорар
като прекомерен. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и с отговора на същата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба с отговора на същата страните не представят и
не се сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
2
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 28.09.2023г. от 11.40 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
3
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4