Решение по дело №1743/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Ю. К., подадена чрез пълномощника адвокат Д.. О., против заповед № ЗСПД/Д.-А-С/926 от 25.07.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Созопол, с която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД й е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за детето В. К..

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Поддържа, че чужденците имат право на социално подпомагане съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а нормата на която се позовава органа - чл. 3, т. 5 ЗСПД, противоречи на международни договори, които Република България е ратифицирала. Моли се за отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски с представен нарочен списък.

Ответникът - директор на ДСП Созопол, в представено писмено становище оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената регистрационна карта на чужденец, жалбоподателката Ю. К. е гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила. Тя е майка на детето В. К., който съгласно представеното удостоверение изх. № 610/17.07.2024 г., през настоящата учебната година е записан като ученик в първи клас в СУ „Никола Йонков Вапцаров“ [населено място].

На 17.07.2024 г. жалбоподателката подала заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д.-А-С/926 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а ЗСПД. В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист на 22.07.2024 г.

Въз основа на подаденото заявление директорът на ДСП Созопол издал процесната заповед № ЗСПД/Д.-А-С/926 от 25.07.2024 г., с която на жалбоподателката е отказано отпускане на исканата помощ за детето В. К.. В мотивите на заповедта е посочено, че на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД членовете на семейството са граждани на Украйна с предоставена временна закрила и няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане. Заповедта е връчена по пощата на 29.07.2024 г., а жалбата срещу нея е подадена на 07.08.2024 г. чрез пощенски оператор.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, вр. чл. 146 АПК Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директор на ДСП Созопол, с оглед нормата на чл. 10, ал. 4 ЗСПД. Тя в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа мотиви с оглед изложените в нея фактически и правни основания. В хода на административното производство по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

Същата, обаче е материално незаконосъобразна по следните съображения:

Отказът за отпускане на помощта по чл. 10а ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая между Република България и Украйна е сключен Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28.11.2001 г. - ДВ, бр. 107 от 2001 г., в сила от 01.04.2003 г. По силата на решение № 144/10.03.2022 г. на Министерски съвет (МС) е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (Е.) 2022/382 от 04 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Временната закрила се предоставя от 24.02.2022 г. за срок от една година. След няколко удължавания, последно с решение № 54 на МС от 25.01.2024 г., срокът на закрила е от същата дата на 2025 г. Доколкото, обаче, социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, цитираният по-горе договор между Република България и Украйна се явява неприложим за конкретните правоотношения.

Спорният по делото въпрос е за правото на лицата, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от системата на социалните помощи на държавата в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи. По отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД предвижда само, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

От данните по делото се констатира, че жалбоподателката като гражданин на Украйна, е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане. Както се посочи, разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не съдържа нарочна уредба по отношение възможността за получаване на семейни помощи за деца от чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда такава възможност за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. В случая е налице втората хипотеза, а именно друг закон - ЗУБ, въз основа на който - в чл. 39, ал. 1, т. 4, следва да се приеме, че чужденците с временна закрила имат право на семейни помощи за деца.

На следващо място, цитираната норма на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/Е. на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/Е. е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, какъвто е и настоящият случай, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/Е., предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не подлежат на ограничаване.

С оглед изложеното дотук отказът за отпускане на помощта по чл. 10а ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането на адвокат Д. О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Същото се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Ю. К. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че няма доходи и имущество. Предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД, размерът на която помощ е 300 лева, съгласно чл. 63, ал. 18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, вр ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат Д. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл. 10, ал. 6 ЗСПД настоящото решение е окончателно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-С/926 от 25.07.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Созопол.

ВРЪЩА преписката на Дирекция "Социално подпомагане" Созопол за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона, като ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да заплати на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия Бургас с личен № **********, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.