О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр.Свищов, 27.06.2019 г.
Свищовският районен съд, в закрито съдебно заседание на 27.06.2019 год. в
състав:
Председател: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
като разгледа материалите по ЧНД № 163 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взема предвид:
Процедура по
прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.
Постъпила е жалба от М.Й.М. и П.Р.Т., чрез пълномощника адв. П.Д. от ВТАК против
Постановление от 09.04.2019г. на прокурор Блага Георгиева от Районна прокуратура Свищов, с което на
основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК е прекратено досъдебно производство №
60/2016г. по описа на РУ Полиция Свищов в частта относно обвинението по чл. 131
ал. 1 т. 12 от НК по отношение на всички привлечени лица и е прекратено изцяло
ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР Свищов
по отношение на обвиняемите Р. С. Д., обв. Б. Р. Д., В. И. Д. и обв. И. Ю. Д..
Счита, че постановлението е неправилно , като противоречащо на закона,
необосновано и издадено при съществени процесуални нарушения. Посочва, че
наказателното производство било образувано на 18.02.2016г. против неизвестен извършител,
който на същата дата в гр. Свищов причинил на М. М. и П.Т. телесни повреди по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК. Посочва, че в
хода на разследването всички разпитани свидетели, които са възприели инцидента
в целостта му оценяват поведението на обвиняемите като възмутително и
скандално. Счита, че относно авторството на деянието ,в резултат на които е
обезобразено лицето на М.М., категорично било установено ,че порезните рани по
главата, лява ушна мида и по лицето на М. са причинени от обв. Ф. Д. чрез удар
с бутилка в главата на този пострадал. Посочва, че относно останалите
наранявания на М., причинени чрез удари с юмруци и крака в главата му, РП
Свищов не била формирала извод за авторството на тези увреждания, както и от
фактическа страна РП Свищов не била достигнала до извод за авторството на
деянията, от които бил увреден П.Т.. Посочва, че с обжалванато постановление се
приемало необосновано.поради противоречие с коментираната в него част от
доказателствата и в резултат на съществено процесуално нарушение – поради
елиминиране на преобладаващата част от доказателствата, че причина за инцидента
в смисъл на поредица от деяния, довели до нараняванията на М. и Т., е поведение
на М.. Посочва ,че прокурора е приел единствено от обясненията на обвиняемите,
че М. е провокирал конфликта , като е досаждал на св. А. Ч.. Счита, че неправилно бил приложен материалния
закон, като престъплението следвало да бъде квалифицирано по чл. 131 ал. 1 т. 4
предл. 3 от НК, тъй като безспорно били причинени телесни повреди на повече от
едно лице. Сочи, че по делото безспорно било установено ,че всички обвиняеми са
нанасяли удари върху пострадалите, като са знаели и осъзнавали тези
обстоятелства, подсъдимите са се съгласили с настъпването на общественоопасния
резултат, в това число и причинената на М. средна телесна повреда. Счита, че
като не е било квалифицирано деянието на обвиняемите по чл. 131 ал. 1 т. 4 предл.
3 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, прокурора бил издал
неправилно постановление за частично прекратяване на делото и същото следвало
да бъде отменено на това основание. Неправилно било постановлението и в частта
му, с която се прекратява производството поради липса на хулигански подбуди за
физическо увреждане на пострадалите. Счита, че са налице множество непристойни
действия на обвиняемите, които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото. Необосновано било становището на прокурора, че дори
поведението на обвиняемите да е скандално и морално укоримо, почти две години
след деянието не можели да се повдигнат обвинения по чл. 325 ал. 1 от НК при
положение, че към момента на деянието не били събирани доказателства в тази
насока. Счита, че доказателства за хулиганските подбуди били събрани чрез
разпитите на свидетелите М. М., Е. Б.а,
С. Ж., М. Н., г. Н., С. Н. и др. , според които обвиняемите трайно
демонстрирали поведение, което следвало да бъде оценено като хулиганско. Неправилен
бил извода на прокурора за липса на хулигански мотиви , с твърдението за
краткотрайност на сбиването, активно участие на двете страни в боя. Счита, че
продължителността на времето, през което двата пострадали са травмирани от
обвиняемите ,било правно ирелевантно обстоятелство. От значение били публичната
му демонстрация, възприемането му от околните и тяхната оценка за поведението
на обвиняемите. Позовава се, че в случая липсвал личен мотив, който да е движещ
за поведението на обвиняемито, то следвало да се посочи и това, че дори при
наличието на евентуален личен мотив, не можело автоматично да се изключат
хулиганските подбуди на обвиняемите. На първо място посочва, че твърденията ма
поведението на М. , каквато му се вменявало с постановлението, били спорни в
доказателствен план, дори да се опитвал да флиртува с Ч./която не навеждала
такива твърдения/, това не било повод да бъде увреждан физически от обвиняемите,
а на следващо място, дори да са имали личен мотив срещу М. , начинът , по който
са демонстрирали насилието си спрямо него и Т. – на публично място, чрез жесток
побой срещу двамата, повалени на земята и в безпомощно състояние, а следвало да
се отчете, че срещу Т. нямало никакъв мотив,да го увреждат физически, което
изобщо не било коментирано в постановлението. Счита, че при извършването на
деянието, обвиняемите са действали при пряк умисъл,в съучастие, като
съизвършители помежду си. Позовава се, че никой от компанията на пострадалите М.
и Т. не бил ходил при компанията на обвиняемите, нито имали дразнещо и
предизвикателно отношение към тях, напротив, част от обвиняемите ходили при
компанията на пострадалия М., при което умишлено се блъскали в него. Счита, че
фаворизиране обясненията на обвиняемите било една от причините за неправилните
фактически и правни изводи в обжалваното постановление. Не били коментирани
доказателствата, събрани чрез разпити, оглед и анализ на ВД – записи на
охранителни камери в частите им относно поведението на обвиняемите,
непосредствено преди изпълнителните деяния на вменените им престъпления,
неколкократно ходене до масата на пострадалия М., поведението на М.,
идентифициран при огледа и заключението на лицево-идентификационната експертиза,
поведеното на Т., идентифициран при огледа и чрез заключението на
лицево-идентификационната експертиза. Счита, че не било коментирано очевидното
противоречие между твърденията на обвиняемите, че преди инцидента пострадалия М.
и други членове на компанията му, са правили заплашителни жестове към тях,
имитирайки с ръка прерязване на гърла, с доказателствата, събрани чрез огледа
на ВД и свидетелските показания. Не бил посочен критерий, по който са ценени обясненията
на обвиняемите, по който начин липсвала яснота какъв е критерият, по който са
анализирани, съпоставяни и оценени доказателствата по делото. Налице било
превратно тълкуване на част от доказателствата при формиране на изводите на
прокурора – по отношение на онази част от огледа на ВД, на които се вижда
движението на пострадалия М. в заведението, като не се констатирало в никой
момент да е имал физически контакт с Ч., не можело да се направи извод, че М. е
обиктивирал заплахи към кое да е лице – било словесно, било с действия. Не били
коментирани противоречия между обясненията на обвиняемите в частта им, че нямат
никакво участие в увреждането на пострадалите с показанията на свидетелите,
доказателствата ,чрез огледа на ВД и заключението на лицево идентификационната
експертиза, извършените разпознавания, а ако било сторено това,щяло да се
установи, че обвиняемите Д., Д., Б. Д. категорично са идентифицирани като
участници в насилието над пострадалите. Постановеното връщане на веществени
доказателства е в нарушение на чл. 243 ал. 2 НПК, което се явявало съществено
процесуално нарушение. Молят обжалваното постановление на РП Свищов, като
неправилно, поради противоречие със закона, като необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения да бъде отменено и преписката да бъде върната
на РП Свищов за продължаване на процесуално-следствените действия със
задължителни указания по прилагането на закона.
Съдът като
взе предвид изнесеното в жалбата, постановлението на прокурора и материалите по
приложеното дознание, намери за установено следното:
Наказателното производство е образувано на
18.02.2016 г. , на основание чл. 212 ал.2 от НПК с първо следствено действие – оглед на местопроизшествие. Разследването се е водило срещу Неизвестен извършител, който на същата дата причинил на П.Р.Т. и
М.Й. М. леки телесни повреди, изразяващи
се в разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12
от НК.
Обв. Р. С. Д., обв Ф. Ш.
Д.,
обв. В. И. Д. и обв. И. Ю. Д. са привлечени като обвиняеми за това че 18.02.2016 г. в гр.
Свищов, в съучастие, като съизвършители са причинили на М.Й. М. средна телесна повреда,
изразяваща се в обезобразяване на лявата част на лицето и други части на тялото
/лява ушна мида и лява част на шията/ в следствие на нанесени порезни рани по
лява ушна мида и лява част на лицето, като деянието е извършено по хулигански
подбуди- престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12, вр. чл. 129 ал.1, вр. чл. 20 ал.
2 от НК.
Обв.Р. С. Д., обв.Ф.
Ш. Д., обв. Б. Р. Д., обв. В. И. Д. са привлечени като обвиняеми за това, че на 18.02.2016 г. в гр. Свищов, в съучастие, като съизвършители са
причинили на П.Р.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в разтройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, в следствие от нанесените
травматични увреждания – разкъсно-контузни рани по главата, мозъчно сътресение,
протекло с главоболие, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12,
вр. чл. 130 ал.1 , вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
С постановление от 02.06.2017 г. на РП Свищов е частично прекратено
разследването относно квалифициращия признак „хулигански подбуди“ в двете
деняия, по отношение на всички обвиняеми лица, като било постановено прекратяване
на наказателното производство по отношение на обвиняемите Р. С. Д., Б. Р. Д., В.
И. Д., по отношение на обвинението за причинена на М.Й.М. средна телесна
повреда по хулигански подбуди. По отношение на обв. Ф. Ш. Д. било постановено делото да продължи да се
води по общия ред. С определение по ВЧНД № 339/2017г. на ВТОС било отменено
Определение № 212 по ЧНД № 292/2017г. на РС Свищов, с което било потвърдено
постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
02.06.2017г.. на РП Свищов по ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР Свищов, като
били дадени указания за събиране на гласни доказателства и провеждане на
допълнителни следствени действия.
От събрания в хода на
разследването доказателствен материал , прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:
Около 22 часа на
17.02.2016г. обвиняемите Ф. Ш. Д., обв. Б. Р. Д., обв. Р. С. Д., обв. В. И. Д.
и обв. И. Ю. Д. отишли в питейно
заведение „*****“, стопанисвано от св. Б. А., което се намирало в централната
градска част на гр. ****** в близост до ******. Обвиняемите се настанили в
последното сепаре от редицата, която се намирала в ляво от входната врата.
Техните места били най-отдалечени от входа.
На 17.02.2016 година св. М. М. поканил в дискотека „******“ в гр. ****** свои приятели и колеги от ****** за да отпразнуват неговия рожден ден. Присъствали св. Е. Б., св.М. М. и неговата
приятелка – св.С. Ж., св. М. Н., св.П.Т., св. Г.
Г., св.С. Н.. Около 4 часа сутринта на 18.02.2016 година компанията се преместила в съседното заведение „*****“. Настанили се на второто
сепаре, в ляво до входната врата, което се намирало през едно сепаре от сепарето, на
което се били настанили обвиняемите. Първото сепаре, непосредствено до входната врата било заето от смесена компания, между които се намирали свидетелките В.
Й. и
П. М.. На
бара, на столове тип „****“, с гръб към сепаретатата седели свидетелите Д. И. Й.,
св. О. Б. А., св. А.И. А., К. А. и други лица, неустановени по делото. Св. А. П.
и св. С. В. се намирали на същия бар, но в отдалечения край от мястото, на
което се намирали обвиняемите лица, и с пряка видимост към тази част на
заведението.
На бара, на столове тип „*****“, с гръб към сепаретата седели
свидетелите Д. И. Й., св. А., св. А. И. А., К. А.
и други лица, неустановени по делото. Св. А. П. и св. С. В. се намирали на същия бар, но в отдалечения край от мястото, на което се намирали обвиняемите
лица, и с пряка видимост към тази част
на заведението.
В заведението била и св. А. Ч., която е близка приятелката на обв. И. Д., и макар че тя
не била в компанията на
обвиняемите, поддържала активен контакт
с обв. Д.. Св. Ч. била придружавана
от св. М. В. М. /“*****“, посочена от св. А. П./.
Около четири сутринта заведението
вече се било напълнило, с посетители, които идвали от дискотека „******“. Присъстващите танцували
изправени между масите, осветлението било намалено.Било шумно, а музиката
била силна. Записите на охранителната камера /протокол за огед на веществено
доказателство ,л. 1-33 от т. III на делото/ фиксират св. М. М. в 04:45:06 часа ,изправен до сепарето на
своята компания, с лице към масата. Свидетелят танцува, с вдигнати нагоре ръце.
По същото време св. М. П. и св. Е. Б. били изправени и прегърнати до масата. На
сепарето седнали с лице към камерата и с гръб към масата на обвиняемите седели
св. Г. Г., която наблюдавала Е. Б. и М. М.. До нея, от нейна лява страна, на
външната страна на сепарето стояла св. С. Ж.. Св. М. М. танцувал с вдигнати
нагоре ръце като тялото му било изпънато и леко приведено към Ж.. Св. С. Н.
стоял с гръб към камерата ,в момента също наблюдавал Б. и М. и пляска с високо
вдигнати ръце. Последните двама се намирали изпръвени и прегърнати в средната
част на пътеката, като от дясната страна на М. се вижда св. П.Т.. Следващият
кадър на сн. 2 показва, че св. Т. танцува със св. М. Н.. Всички били спокойни,
като е описано, че идентификацията на лицата била съобразена с показанията на Е.
Б. , М. М. и П.Т., които са се
разпознали на предявените снимки, като са посочили и очертали своите фигури на
снимките - т. V, л. 31-35, л. 41-53.
Установено от показанията на св. М от 11.01.2019г. , както и от
показанията на св. Н. е, че на въпросната дата тя била облечена с черна рокля и
обута с черни обувки. Св. М посочва местонахождението на св. Н. по предявените
му снимки, по времето, кагото започнало сбиването/л. 146 от том V. Св. С. Ж.,
заявява, най –вероятно е била с черен панталон и черен потник. На сн. № 10 /л.
69, т. V/ тя се посочва в горен
ляв ъгъл „прегърната от момчето с бялата тениска“. Единствената двойка, които са
плътно един до друг на тази снимка са св. Ж и приятелят й – св. М. М. На сн. 82
ясно се виждат и могат да бъдат идентифицирани св. Ж, св. Б, св. Н.а и св. Г. Г..
Последната не се разпознава на предявените й снимки, л. 71-78 от том V. От нейните показания се установява, че същата
вечер била облечена с бюстие, дънки или клин. Тя не може да посочи с точност
вида на панталона, с който е била обута. На сн. 82 се вижда, че жена с такова
описание стои изправена в сепарето на студентите, а пред нея стои св. Ж., а от
дясната страна на двете свидетелки попадат св. Б. и св. Н.. При съпоставка на
снимките от т. III - № 82 със сн. № 1 може
да се идентифицира категорично св. Г. Г., като на същата не е била предявявана
снимка № 1.
В 04,45:21 постр. М. се
обръща надясно и се отдалечил към мястото ,където се намирали обвиняемите лица
и се отдалечил от своята компания, като приближава мястото ,където се намирали
обвиняемите. На сн. 3 от камера 14 /л. 7 гръб от т. III/ се вижда, че М. стои изправен и леко разкрачен
пред друг човек, като ръцете на М. са свити в лактите и вдигнати нагоре, на
нивото на раменете. Видно от същата снимка това е привлякло вниманието на
приятелите на М.. Следващата снимка от същата камера под № 4 показва отново М.
М. в гръб, който е стъпил на крачка наляво, приведен наляво, като очевидво се
подпира на облегалката на фотьойлите между сепарето, където са били обвиняемите
през вечерта и второто празно сепаре. На една линия със св. М. се вижда торс на
жена ,с рука коса и бяла блуза с къс ръкав, която се е извърнала леко надясно в
посока на М.. От времевата поредно на снимките е направен извод, че М. е бил
застанал именно пред тази жена, като от позицията на М. на сн. № 4/очевидно
загубил равновесие, като се подпира на фотьойла/ можело да се направи обосновано предположение, че той е имал
съприкосновение с тази жена. Същата вечер жената с руса коса, бяла блуза с къс
ръкъв, танцуваща в близост до сепарето на обвиняемите била А. Ч./ св. Г., св. Ч. - л. 8, т. V и сн. № 3.19 и 3.20 на л. 58, т. III/. Следващата снимка № 5 показва струпване на
мястото, където се намирал св. М., а именно до сепарето на обвиняемите. В този
момент св. М. М. и св. П.Т. наблюдавали изправени в посока към М.. След това хората
около М. се раздвижват, защото на сн. 6 от камера 14 се виждал изправен М.
обърнат в посока на обв. Б. Д... Извършената лицево идентификационна
експертиза, и приложения фотоалбум установявали,че мъжът застанал на св. 5 пред
М. е Б. Д.. Комуникацията между тях била фиксирана на снимки № 6,7, 8.
Жестовете и езикът на телата им сочели напрежение и конфликт. Снимки № 7 и 8
фиксирали и приближаването на св. М. М. към мястото ,където се намирал св. М..
Задълбочаването на конфликта било фиксирано на сн. № 9 и 10, от които е видно,
че св. С. Ж. е застанала плътно пред св. М., като изглежда сякаш с тялото си тя
го избутва назад, видно от положенията на телата на двамата от снимка 9 и 10.
Описано е, че снимка № 10 е направена в 04,45:53, а снимка 9 в 4,45:54 или
кадърът от снимка № 10 от камера 14 е направен преди кадъра на сн. № 9. Прието
е, че поставени на правилните места,
съобразно хронологията , св. М.М. с тялото си избутал напред св. С. Ж., като че
се приближил към мястото където се намирал обв. Б. Д.. Снимка № 14 и 15
показват, че напрежението било нараснало. Почти всички от компанията на св. М. се
били скупчили на мястото, където се намирал последния. Към този момент св. С. Н.
бил извъртян с гръб към групата, все още седял на сепарето, като говорил с
жена, седнала на първото сепаре. Св. П.Т. стоял прав, отдалечен на около две
крачки от скупчилите се хора, наблюдаващ внимателно случващото се в групата.
Ударът с бутилката в лицето на М. М.бил осъществен в 04,45.55 часа. Пръснатите
стъкла попаднали и в лицето на св. М. Н., която отстъпила назад ,с ръце вдигнати към лицето/сн. 17 и 18/. Събитията,
записани от сн. 1 до сн. 16 са протекли за по-малко от секунда. Според фиксирания от охранителната камера
час сбиването е започнало в 04,45,55 часа /сн. 14-16/. В този момент св. С. Ж.
стояла между св. М. М. и обв. Б. Д., обърната с лице към обвиняемия / сн. 9 и
сн. 10/. Според фиксирания от охранителната камера час сбиването започнало в
04:45:55 часа /сн. 14-16/ , когато обв. Ф. Д. замахнал и ударил св. М.М. със
стъклена бирена бутилка в областта на главата. В този момент св. С.Ж. стояла
между св. М. и обв. Б. Д., обърната с лице към обвиняемия/сн. 9 и сн. 10/.
Сбиването протекло за по-малко от минута. След удара в главата на М. М.
бутилката се пръснала на парчета. Св. М. изместил св. Ж. настрани, за да не
пострада. От лицето му течала кръв. Св. П.Т. се намесил, за да защити св. М.,
но неустановено лице го ударил зад коленете. Св. Т. загубил равновесие и паднал
на земята, като последвали ритници в тялото и главата. Под силата на получените
удари св. М. М. се отдръпвал назад, като кръвта му течала по лицето и накрая
седнал на сепарето, където били настанени през вечерта неговите приятели. Св. Г.
Г. издърпала св. С. Ж., за да не пострадат. Св. М. Н. се намесила, за да помогне,
като св. С. Н. е издърпал назал и застанал пред нея ,за да я предпази. Св. М. М.
бил издърпан почти до изхода на заведението от непознато за него лице. Св. М.
се върнал и се опитал да помогне на св. П.Т., който непосредствено след
връщането на св. М. бил съборен на земята и бил ритан. В опита си да възпре
агресията на обвиняемите св. Е. Б.
хвърлила бутилка към групата, в която се намирал св. М. М.. В сбиването се намесил
барманът на заведението Д. П./посочен в последствие на полицай С. И./.
В 4,46 часа сбиването
било преустановено, като по посоченото време обвиняемите напуснали заведението.
Бил подаден сигнал до РУ МВР Свищов. Пристигнали на място полицейски служители.
При извършения оглед на местопроизшествие на пода било открито парче прозрачен
полиетилен, в близост до „най-североизточното разположеното сепаре“, от където
е започнало посоченото процесуално-следствено действие. Описанието на местонахождението
на вход, бара, четирите сепарета, водели до извода, че полиетиленовото парче
било открито на мястото, където са се намирали обвиняемите.
Видно от заключението на
техническата експертиза, по открития в хода на огледа на местопроизшествието прозрачен
плик тип „джемпер“ има следи от бяло прахообразно вещество ,реагиращо на
амфетамин. Използваното средство за установяване произхода на веществото бил
реактив № 1710, Detect
4 Drugs.
От заключението на съдебно
медицинската експертиза се установява, че в следствие от побоя на М.Й. М. са причинени следните травматични
увреждания: порезни рани по главата, лява ушна мида и лицето, хирургично
обработен с наложен шев, разкъсно контузна рана на шията и на дясната
китка,белези от зараснали порезни и разкъсно –контузни рани по съответните
места, кръвонасядане по лицето, мозъчно сътресение, протекло с главоболие,
гадене, световъртеж и светобоязън. Описаният по лицето груб, хлътнал под нивото
на околната кожа масивен посттравматичен белег е ясно доловим от близко и по-
далечно разстояние на фона на околната нормална кожа, причинява загрозяване на
лицето и нарушава неговия нормален
анатомичен вид, съпроводено с допълнително анатомични белези около основния като единият е келоидно /грубо
разрастнал се белег/, променен и това е причинило обезобразяване на лицето.
Останалите травматични увреждания са причинили на М. лека телесна повреда – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните травматични увреди са в
резултат от удар с или върху твърд предмет с остър връх и режещ остър ръб и
удари с твърд, тъп предмети и е възможно да са получени по начин, описан в
делото - удари със стъклена бутилка,
юмруци и крака по главата.
В следствие от побоя на П.Р.Т. са
причинени разкъсно - контузни рани по главата, хирургично обработени с наложен
шев, мозъчно
сътресение, протекло с главоболие и липса на ясен спомен за станалото.
Описаните травматични увреждания са от удар с или върху твърд тъпоръбест предмет и е възможно да са получени по
начин, описан в делото – удари със стъклена бутилка, юмруци и крака по главата.
В хода на разследванего обв. И. Ю. Д. е предал / на 18.02.2016 г. /
в РУ на МВР – Свищов 1 брой анцузно долнище, 1 бр плетена текстилна
шапка и 1 бр. черен текстилен панталон с метална катарама с обяснението, че
анцуга и шапката са негови, а панталонът е на „*****” / обв. Р. С. Д./ . За предаването е оформен
протокол / л. 93/ , т. 1-ви. Ф.
Ш. Д. е предал доброволно 1 бр. син дънков панталон, 1 брой текстилна връхна
дреха, сива, с червени орнаменти и петна от засъхнала червеникаво- кафява
субстанция / протокол, л. 94, т. 1-ви от делото/.
От заключението на съдебно –
медицинската експертиза на веществени доказателства се установява следното : По
дънков панталон, син на цвят с петна от червеникаво- кафява субстанция се
установяват следи от кръв с човешки произход, във вид на множество петна –
локализирани предимно по десен крачол над коляното. Не е определена кръвна
група, поради антигенна активна на основата. Отделена е проба от следи от кръв
чрез изрязване , приложена под № ВТ16 II6.01.1.
По сива текстилна връхна дреха се
установяват следи от кръв с човешки произход, във вид на множество петна –
локализирани предимно по задната част от дрехата, не се определи кръвна група,
поради антигенна активност на основата. Отделена е проба под № под №
ВТ16II16.02.1.
По анцузно долнище сиво на цвят не
са установени следи от кръв.
По плетена маска/шапка с прорези
за очите, устата, черна на цвят, не са установени следи от наличие на кръв.
По черен текстилен панталон, с
поставен бял текстилен колан с метална катарама са установени следи от кръв, във вид на неусно зацапване по
предна горна лява част на ляв крачол, недостатъчно количество за определяне на
видов произход и кръвногрупово типизиране.
В рамките на същата експертиза са
изследвани приобщените към делото проби от червеникаво – кафява течност, иззета
при огледа на заведението. Съгласно заключението кръв с човешки произход и
кръвна група „0” е открита по обект № А012590 /ВД2/, № А 012589 /ВД3/,№ А
012588 /ВД4/, № А 012584 /ВД7/, № А
012583 /ВД9/. Тези следи е възможно да произхождат от лице с кръвната група на
постр. М. М..
Кръв с човешки произход и кръвна
група „0” е открита по обект № А 012587 /ВД5/, № А 012586 /ВД6/. Тези следи е
възможно да произхождат от лице с кръвната група на постр.П.Р.Т..
Прието е, че са положени
усилия за да бъде изяснен наличието на мотив за възникването на описания
по-горе конфликт. При допълнителното разследване били положени усилия да бъдат
приобщени записи от наблюдателните камери, направени въпросната вечер, но видно
от показанията на св. Б. А. тези записи не се съхраняват. В своите показания свидетелите М. М., П.Т., С.
Ж., Г. Г., М. М., Е. Б. и С. Н. категорично твърдели, че никой от тях не е
ставал и не е провокирал по какъвто и да е начин компанията на обвиняемите
лица. Св. М. Н. заявява, че не е наблюдавала началото на сбиването, защото в
момента танцувала с гръб. Св. Т. посочва, че „мелето“, започнало докато бил
седнал в сепарето. Той бил станал, за да се намеси. Обсъдено е, че видно от св.
7-10 св. Т. непосредствено преди да започне побоя е танцувал изправен, като е
започнал да наблюдава случжващото се след като е започнал конфликта между М. М.
и обв. Б. Д.. Св. Ж. Ж. описва началото на конфликта така“…докато ние си
танцувахме, дойде едно момче…“ , но видно от сн. 1-10 сн. Ж. не е танцувала
непосредствено преди конфликта, а е седяла в сепарето, с гръб към обвиняемите. Не е танцувала и св. Г.
Г.. Двете свидетелки и св. Н.са наблюдавали св. М. и св. Б., като никой не е
наблюдавал св. Маринов, поради което за тях останало незабелязано неговото
отдалечаване от групата, фиксирано на снимки 3-6. Прието е, че констатираните
неточности в показанията на посочените свидетели разколебавали категоричността
на техните изявления, че никой от тяхната компания по никакъв повод не се е
отдалечавал от масата.
Св. М. М.бил видимо
употребил алкохол и обикалял масите в
заведението. За това свидетелства св. П. М.. Същата е студентка ,не познава обвиняемите,
познавала е св. Н. и св. М., и св. Б.. Нейните показания се подкрепят от
показанията на св. А. П. / л. 47, т. 2-ри/, който посочва, че е наблюдавал
постр. М.как ходил „поне 10 пъти „ при „****“. Св. М. М. /л. 81, т. 5/ отрича същата вечер да е имала въобще контакт
с пострадалия. Същата заявява, че възприела как студентите подвиквали към
обвиняемите. За последващото сбиване свидетелката заявява, че е започнало с провокация
„някой от студентите нещо каза или направи на компанията на Б. и Ф. и от там
тръгна цялата работа“. Св. О.А.също посочва св. М. М. като човека, който
обикалял в заведението, но твърди, че „досаждал“ на св. А. Ч.. В крайна сметка
се установява, че в показанията на свидетелието, които са от компанията на
двамата пострадали, не се съдържа информация за всички факти, предхождащи
конфликта. Обстоятелството, че св. М. е бил повлиян от алкохола било възприето
от св. П. М.. Нейните показания съответствали на тези на свидетелите П., А..
Наред с това се установило, че св. Г., св. Ж., св. Т., св. М., св. Б., св. Т. и
св. Н. не са наблюдавали действията на М. непосредствено преди побоя. Според
св. Т., в показанията от 13.02.2018г. /л. 31, т. 5/, „…от моята компания разбрах, точно вече не
мога да си спомня кой ми го каза, но разбрах, че М. първи е отишъл да разговаря
с тези хора, които го удариха…“. Прието е, че не е доказан по безспорен и
категоричен начин липсата на мотив за нанесения впоследствие побой. От
обясненията на обвиняемите се установявало, че постр. М. за пореден път се
приближил към танцуващите св. Ч. и обв. И. Д. и като издърпал св. Ч. настрани
от обв. Д.. Според показанията на обв. Б.Д., св. М. М. бил „изблъскал“ А. Ч. и
започнал да обижда обвиняемия „на майка“. Според обясненията на обв. Ф. Д.,
тогава обв. Б. Д. и обв. В. Д. се намесели, като отстрани св. Ч. предупредили
св. М. „да не прави така, че ще стане проблем“. Обв. Ф. Д.твърди, че тогава към
св. М.се присъединили неговите приятели от компанията и двете групи се скарали,
като си разменили обиди. Обв. И. Д. също твърди, че обв. Б. Д. се намесил,
защото „видял, че между него и това момче става нещо и се приближи да му каже
да не се заяжда…“. Обвиняемите посочват, че именно по тази причина преди побоя
са отишли при студентите. Твърдят, че на няколко пъти постр. М. се е
приближавал към тях и „с поведението си пречел на А. Ч.“ – приятелка на обв. И.
Д.. Въпреки няколкократните предупреждения, включително и като са отишли на масата
на студентите, М. не бил преустановил това свое демонстративно поведение.
При тези събрани по делото доказателства, прокурорът е счел,
че не е доказано по безспорен и
категоричен начин наличието на хулигански подбуди за извършване на деянието. Прието е от прокурора,
че не се събрани категорични доказателства за поведение от обвиняемите. Описано
е, че при влизане на компанията на св. М. обвяняемите са привлекли вниманието
към себе си със своето поведение и това ,че били полуголи, но е направен извод,
че с това същите не били имали намерение по този начин да демонстрират явно
неуважение към обществото. Подкрепа на този извод били показанията на св. Г. Г.,
съгласно които обвиняемите се облекли и преустановили демонстративното си
поведение, когато в заведението започнали да влизат други хора. Направен е
извод, че от събраните доказателства по делото било видно, че освен посоченото
поведение на обвиняемите, преустановено при пристигането на други посетители,
нямало доказателства за техни други появи, които да са гулигански по своя
характер /буйство, агресия, ругатни, провокации към конфликти/ и да изрязяват
явно неуважение към морални норми на обществото. Направен е извод, че от
материалите по делото не били събрани категорични доказателства, от които да се
направи обоснован извод, че по време на и звършване на престъплението ,както и
преди него или след това обвиняемите са демонстрирали хулиганско поведение, че
чрез буйство или други хулигански прояви е изразено незачитане на установения в
страната правов ред или нормите на нормалното гражданско общество или правата и
интересите на гражданите, а такова задължително следвало да е доказано при
престъпление с квалифициращ елемент „хулигански подбуди“.Посочено е, че при престъпленията, извършвани по хулигански
подбуди, на дееца на престъплението създава удоволствие самото престъпно деяние
– това нарушение на обществения ред, изразяващо се в явно неуважение на
обществото, манифестира се антисоциалното поведение, каквото в конкретния казус
отсъствало, като е посочена и съдебна практика. Посочено е, че в хода на
разследването са извършение необходимите за конкретния случай и възможни
процесуално-следствени действия, при което е установена фактическа обстановка,
недаваща възможност за изграждане на
единствено възможен правен извод, че нанесената телесна повреда на пострадалите
е по хулигански подбуди, причинена с цел да бъде демонстрирано „явно неуважение
към обществото“. Прокурорът е достигнал до извод, че не е доказано по безспорен
и категоричен начин наличието на хулигански подбуди за извършване на деянието,
както и в хода на разследването не били събрани доказателства, от които да е
видно ,че побоят бил нанесен от обвиняемите след тяхна предварителна уговорка.
Безспорно всеки от тях участвал в изпълнителното деяние на престъплението, като
е нанасял удари на всеки от пострадалите, но само един от тях е държал бутилка
и с нея нанесъл инкриминария удар с бутилка, която се строшила при
съприкосновението с лицето на постр. М. Позовава се на показанията на св. Ж, че
нападателят с бутилката я държал скрита зад гърба си, което отново поставяло
под съмнение знанието на останалите обвиняеми , за това обстоятелство. С оглед
на това е прието, че не се доказва по категоричен начин наличието на общност на
умисъла от страна на всички обвиняеми за причиняване на телесната повреда на
постр. М, тъй като техните действия – нанасяне на удари с юмруци или ритници не
би довел до съставомерния резулта. Поради липса на доказаност на общност на умисъл,
е прието, че са налице основанията на чл 243 ал. 1 т. 2 НПК за изцяло
прекратяване на досъдебното производство по отношение на обвиняемите Б. Д., Р. Д.
и В. Д., а по отношение на Ф. Д. – в частта относно квалифициращия признак по
чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК. Прието е, че воденото досъдебно производство следва
да продължи срещу обв. Ф. Д. за престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК за това, че
на 18.02.2016г. в гр. Свищов причинил на М.Й. М. средна телесна повреда,
изразяваща се в обезобразяване на лявата част на лицето и други части на тялото
/лява ушна мида и лява част на шията/вследствие на нанесени порезни рани по
лява ушна мида и лява част на лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК. Направен е извод, че не е доказано по
безспорен и категоричен начин обвинението досежно частта за наличие на
хулигански подбуди, поради което били налице основания на чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК воденото досъдебно производство в тази му част да бъде прекратено по
отношение на всички обвиняеми. По отношение на деянието по чл.131 ал. 1 т. 12
вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК материалите били отделени в друго
досъдебно производство ЗМ 148/2019г. на РУ МВР Свищов/пр.преписка № 354/2019г.
на РП Свищов/, спряно с постановление от 10.04.2019г. на основание чл. 244 т. 1
вр. чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК. Предвид на това е постановено прекратяване на
досъдебно производство № 60/2016 г. по описа на РУ Свищов /преписка 118/2017 на
СвР/ в частта относно обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК по отношение на
всички привлечени обвиняеми лица, прекратено е изцяло на основание чл. 243 ал.
1 т. 2 от НПК ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР Свищов/преписка 118/2017г на
СвРп по отношение на обвиняемите Р.С. Д., Б. Р. Д., В.И. Д. и И. Ю. Д., като е
постановено наказателното производство да продължи да се води срещу обв. Ф. Ш.
Д. за престъпление по чл. 129 НК, като е постановено и връщане на описаните
веществени доказателства.
Съдът намира, че жалбата в частта й подадена
от П.Р.Т. , чрез пълномощника адв. П.Д.
се явява недопустима и същата следва да се остави без раглеждане в тази част,
тъй като видно и от отразяването в Постановлението от 9.04.2019г. на РП Свищов за частично прекратяване на
наказателното производство, на деянието по чл.131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1
вр. чл. 20 ал. 2 от НК материалите били отделени в друго досъдебно производство
ЗМ 148/2019г. на РУ МВР Свищов/пр.преписка № 354/2019г. на РП Свищов/, спряно с
постановление от 10.04.2019г. на основание чл. 244 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК.
При анализа на събраните
доказателства съдът направи извод за основателност на жалбата на М. М., поради
следното:
В постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство липсва изложение на фактическите обстоятелства по
делото и съвкупната преценка на всички събрани но досъдебното производство
доказателства. Направен е частичен анализ защо показанията на някои от
свидетелите не следва да бъдат кредитирани, същевременно не е обсъдено защо се
кредитират обясненията на обвиняемите. Самата описана фактическа обстановка в
постановлението, съдържа основно
възпроизведени твърдения на разпитани по делото лица, както и възпроизвеждане
на протокол за оглед на веществени доказателства, без съпоставяне на
свидетелските показания, на обясненията на обвиняемите, с протоколите за оглед на
веществени доказателства. Следва да се посочи, че в даденото описание от
прокурора е посочено какво фиксират записите на охранителните камери/протокол
за оглед на веществено доказателство в т. III/, но това е сторено до един момент, след което
липсва описание дори какво се вижда на записа на охранителните камери.
Прокурорът е стигнал в описанието на фактите до момента , в който пострадалия М.
бил ударен с бутилката, а след това се е задоволил да посочи, че по силата на
получените удари св. М.се отдръпнал назад…и накрая седнал на сепарето. Или не е
описано след удара с бутилката последващите удари, които са заснети на записа
на охранителните камери – удари с юмрук в лицето , от лица, описани в протокола
за оглед в том III, не е обсъдено и как
след един от ударите е блъснат, след
което пострадалия пада назад и сяда на дивана , а е описано единствено „Под
силата на получените удари св. М. М. се отдръпвал назад, като кръвта му течала
по лицето и накрая седнал на сепарето…“.
Или липсва каквото и да е описание какви удари и от кого са му нанесени
след удара с бутилка, същевременно при описание на направените изводи, прокурът
приема, че не било доказано наличието на общност на умисъла от страна на всички
обвиняеми за начилието на общност на умисъла от страна на обвиняемиета за
причиняване на телесната повреда на постр. М., тъй като техните действия –
нанасяне на удари с юмруци или ритници не би довел до съставомерния резултат.
Не е ясно как прокурора е достигнал до този извод, след като въобще във описаната
фактическа обстановка липсва каквото и да е описание на последвали удари с
юмруци или ритници. В настоящия случай липсва изложение на това, което
прокурорът приема за установено след съобразавяне и преценка на всички събрани
по делото доказателства. Напротив, хаотично са посочени събрани в хода на
досъдебното производство доказателства без същите да са анализирани,
съпоставени , след което да е направено
описание на фактическото положение, прието от прокурора. В случая липсва пълен
анализ кои свидетелски показания съответстват на протоколите на оглед на ВД,
липсва анализ на обясненията на подсъдимите съпоставени със свидетелските
показания и протоколите за оглед на ВД. Не е достатъчно да се преразкажат
събрани доказателства без същите да бъдат съпоставени едно с друго и да се каже
на кои от тях се дава вяра и на кои не, и съответно защо. Направените изводи
при една непълно установена фактическа обстановка се явяват неправилни. Едва
при напълно установена фактическа обстановка, направена след анализ на всички
доказателства, биха могли да се направят изводи , включително и дали деянието е
извършено по хулигански подбуди. Установяването на отношенията преди сбиването
ще даде възможност да се направи извод за мотива на обвиняемите да започнат
сбиването, а след пълен анализ на доказателства , в случай, че се приеме, че е
без явен мотив, следва да се съобразят всички установени по делото
обстоятелства – начина, по който двете компании са се възприели , като се
обсъди и времето, мястото, обстановката и обстоятелствата, при които са
нанесени ударите, включително и да обсъдят показанията на свидетелите, как са
възприели въпросното сбиване – показанията на свидетелите Г., Ж., А., П., както
и показанията на Св. И. - полицейски
служтиел, който разказва, че е друг път е посещавал служебно сигнали за
сбивания, но останал шокиран от видяното в заведението тогава. Следва да се
посочи и, че едва след описание на всички нанесени удари, цялата фактология, би
могло да се направи обсъждане , респективно извод дали има общност на умисъла
или не.
Ето защо
постановлението, с което е прекратено ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР
Свищов/преписка 118/2017г. на СвР/ в частта относно обвинението по чл. 131 ал.
1 т. 12 от НК по отношение на всички привлечени обвиняеми лица, с което е
прекратено изцяло ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР Свищов/преписка №
118/2017г. на СвРП/ по отношение на обвиняемите Р.С. Д., обв. Б. Р. Д., обв. В.
И. Д. и обв. И. Ю. Д. и е постановено наказателното производство да продължи да
се води срещу обв. Ф. Ш. Д. за престъпление по чл. 129 от НК и е направено
произнасяне по веществените доказателства, следва да се отмени, като делото се
върне на прокурора за продължаване на наказателното производство, при спазване
на горните указания относно прилагането
на закона.
Водим от горното, и на основание чл.
243 ал.6 т.3 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Остава без разглеждане Жалбата
срещу Постановлението от
9.04.2019г. на РП Свищов за частично
прекратяване на наказателното производство , в частта й подадена от
жалбопоздател П.Р.Т. , чрез пълномощника адв. П.Д., като недопустима/видно и от отразяването в
Постановлението от 9.04.2019г. на РП
Свищов за частично прекратяване на наказателното производство, относно деянието по чл.131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК материалите били отделени в друго досъдебно
производство ЗМ 148/2019г. на РУ МВР Свищов/пр.преписка № 354/2019г. на РП
Свищов/, спряно с постановление от 10.04.2019г. на основание чл. 244 т. 1 вр.
чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК/.
ОТМЕНЯ Постановлението за частично
прекратяване на наказателно производство
от 09.04.2019г. на прокурор Б.Георгиева при Районна прокуратура
гр.Свищов, с което е прекратено ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР
Свищов/преписка 118/2017г. на СвР/ в частта относно обвинението по чл. 131 ал.
1 т. 12 от НК по отношение на всички привлечени обвиняеми лица, с което е
прекратено изцяло ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР Свищов/преписка №
118/2017г. на СвРП/ по отношение на обвиняемите Р. С. Д., обв. Б. Р. Д., обв. В.
И. Д. и обв. И. Ю. Д. и е постановено наказателното производство да продължи да
се води срещу обв. Ф. Ш. Д. за престъпление по чл. 129 от НК и е направено
произнасяне по веществените доказателства по делото.
Връща делото на прокурора за
продължаване на наказателното производство, при спазване на горните указания
относно прилагането на закона.
Определението подлежи на обжалване или протест пред ВТОС в
7 дневен срок от съобщаването.
Да се изпрати съобщение до РП Свищов, М.
М., П.Т., и обв. Р. С.Д., обв. Б. Р. Д.,
обв. В. И.Д. и обв. И.Ю. Д. и обв. Ф. Ш.
Д..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: