Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 275 04.07.2017
г. гр.
Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На седми юни 2017 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина В.икова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 1717 по описа за
2016 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.108 и чл.109 ЗС.
Ищцата Д.Н. А. ***
твърди в исковата си молба, че закупила на 23.12.2015г. от баща си Н.П.Г.с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 27, том ХVІІІ, рег.№ 18040, дело № 2334 от
23.12.2015г. / по описа на нотариус Петя
Ангелова/ недвижим имот, находящ се в
гр. Търговище, кв. „Въбел“, ул. „Герен“ № 1, а именно Поземлен имот с
идентификатор 73626.501.176, с площ от 1258 кв.м. Съседният поземлен имот с идентификатор
73626.501.202, който отстои южно от
посочения имот на ищцата е собственост на
наследницата на В.Й.С., а именно дъщеря му - Е.В.С..
Преди около 5-6 години преди завеждане на иска по неизвестни причини В.Й.С. е завзел част от имота на ищцата и преместил оградата между двата имота с няколко
метра навътре в северна посока. По този
начин наследодателят на ответницата е
уголемил без правно основание площта на имота на ответницата, завземайки
част от имота на ищцата – около 170 кв.м. по инициатива на ищцата е направено
геодезическо трасиране на 17.05.2016г. на собствения и имот и е било доказано ,
че процесната ограда не е разположена на
предвидената имотна граница. Не могли
доброволно да разрешат спора. Към настоящия момент ответницата, която е
собственик на съседния имот продължава да
владее тази южна част от имота на ищцата – около 170 кв.м. без правно
основание. Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответницата, че има правото на собственост върху 170 кв.м. от
южната част на ПИ с идентификатор73626.501.176 по КК на гр. Търговище, който целият е с площ
от 1258 кв.м. и да бъде осъдена ответницата да му предаде собствеността и
владението, както и да осъди ответницата да възстанови оградата между двата съседни имота. Редовно призована ищцата не се яви лично в
открито заседание и се представлява от пълномощника а..*** и по-късно от а..***,
като исковете се поддържат така, както са
предявени и подробни съображения са изложени в писмена защита.
Ответницата Е.В.С. ***, редовно уведомена за исковата
молба подаде в срока и по реда на чл.131
от ГПК писмен отговор, видно от който счита исковете за неоснователни.
Основното и възражение е, че никога нито тя, нито праводателят и не са
вледели това място от около 170 кв.м. Това място е част от имот №
134 по стар план /сега в имот с идентификатор 73626.501.171 по КК/. При изготвяне на КК на кв. „Въбел“ в гр.
Търговище е допусната грешка при заснемането, като южната граница на имот № 73626.501.176 /на ищцата/ е посочена
- имот № 73626.501.202 / на ответницата/. Но границата на имот № 73626.501.176 е имот №
73626.501.171 /по стар план № 134/ и това е било известно на бащата на ищцата.
През 2004г. В.Й., а по-късно той с Н.П.,
тъй като имотите им нямат изход към улица поставили въпроса пред Община
Търговище с искане да се отчужди имот № 134-за път. В.Й. със семейството
си започнал да владее спорното място по
договаряне със собственичката на имот № 134. Собственичката на имот № 134 Р.К.Г.
и съпругът и са поставили оградата ,
съществуваща и към момента между двата имота. Нито ответницата, нито нейният
праводател са поставяли тази ограда и никога не е имало спор с ищцата за това
място, което е част от имот № 134 по стария план. /сега 73626.501.171 по КК/. Бащата на ищцата
използвайки допуснатата грешка в КК
относно границата на процесните два имота се е снабдил със скица и нотариален
акт по обстоятелствена проверка по давностно владение за имот № 73626.501.176 в
площта на който е включено и спорното място, след което е прехвърлил имота на
дъщеря си. Редовно призована ответницата
не се яви в открито заседание и се представлява от пълномощника а.. Д. ***,
която поддържа писмения отговор, мило и два иска да бъдат отхвърлени като
неоснователни, за което е изложила подробни съображения в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 26, том ХVІІІ, рег.№ 18038, дело № 2333 от
23.12.2015г. по описа на нотариус П.А.– рег.№ 496 на НК /съответно Вх.рег.№ 6666, акт № 91, том ХІХ, дело №
3687, от 23.12.2015г. , парт.кн.№ 72423 на СВ-Търговище/ , Н.П.Г.от
гр. Търговище е признат за
собственик по давностно владение на
недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, кв. „Въбел“, ул. „Герен“ № 1, а
именно: Поземлен имот с идентификатор № 73626.501.176 по КК на гр. Търговище, с
трайно предназначение-урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване, с площ от 1258 кв.м., при
граници и съседи: № 73626.501.171; №
73626.501.199; № 73626.501.202; № 73626.501.360; № 73626.501.359; № 73626.501.309; № 73626.501.175 и №
73626.501.323. Няма спор по делото, че Н.П.Г.е
баща на ищцата Д.Н.А.. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 27, том ХVІІІ, рег.№ 18040, дело № 2334 от 23.12.2015г. . по
описа на нотариус П.А.– рег.№ 496 на НК
/съответно Вх.рег.№ 6667, акт №
92, том ХІХ, дело № 3688 от 23.12.2015г. по описа на СВ-Търговище/ Н.П.Г.продава на Д.Н.А. същия недвижим имот –
Поземлен имот с идентификатор № 73626.501.176 по КК на гр. Търговище с площ
1258 кв.м. при посочените същи граници и
съседи. Имотът е показан на скица на поземлен имот №
15-224594-11.05.2016г. изд. от СГКК-Търговище /лист 7/, в която е записано,
че за този имот стар идентификатор :
няма; номер по предходен план :
няма и че собственик е Д.Н.А. въз
основа на нот.акт Вх.рег.№ 6667, акт № 92, том ХІХ, дело № 3688 от 23.12.2015г.
по описа на СВ-Търговище. Съгласно представеното от ищцата удостоверение изх.№ 25-34202-05.05.2017г., издадено от СГКК-Търговище, за периода от одобряването на Кадастралната
карта и кадастрален регистър /КККР/ със заповед РД-18-18/17.06.2005г. на ИД на
АГКК до настоящия момент няма извършена
промяна на поземлен имот с идентификатор 73626.501.176 с адрес гр. Търговище,
кв. „Въбел“, ул. „Герен“ № 1 /л.96/.
Поземлен имот с идентификатор 73626.501.176 с площ 1258 кв.м. е
идентичен с поземления имот, описан в нот.акт № 92, том ХІХ , рег.№ 6667 , дело № 3688 от 23.12.2015г. но СВ-Търговище,
съгласно удостоверение за идентичност на обект от кадастъра №
25-33514-04.05.2017г. изд. от СГКК-Търговище. ПИ 73626.501.176 в гр. Търговище, ул. Герен“ № 1 се води собственост на ищцата и
съпруга и, ведно от удостоверението за данъчна оценка. Ищцата е възложила и след замерване и издаден на
17.05.2016г. от „Геопойнт-Георгиев“ ЕООД Протокол за геодезическо трасиране на
ПИ с идентификатор 73626.501.176 /л.9/.
Видно от удостоверение за наследници изх.№
36/16.01.2017г., изд. от Община
Варна, В.Й.С. е починал на
07.04.2014г. и негови законни наследници
са М.Г.С.-съпруга и Е.В. С.-дъщеря /ответницата/. Съпругата му се е отказал от оставеното
наследство, който отказ е вписан под №
154/2014г. в специалната книга на РС-Варна. От влязло
в сила на 02.12.2003г. постановление за
възлагане на недвижим имот от 06.11.2003г.
, вписано под № 104, том ІХ, Дв.Вх.№
4625 на 29.12.2003г. в СВ-Търговище /л.38/
се установи, че е възложен
върху В.Й.С., изнесен на публична продан недвижим имот,
представляващ дворище с пл.сн.№ 136 от кв.28 по плана на кв.“Въбел“ гр. Търговище,
което е с площ от 785 кв.м., с построената в него паянтова постройка, при граници: от север-парцел с пл.сн.№ 134; от запад -парцел
с пл.сн.№ 137; от юг-парцел с пл.сн.№ 138; от изток – парцел с пл.сн.№ 606.
Имот с пл.сн.№ 136 в кв. 28 по плана на кв.“Въбел“-Търговище е показан на
представената от ответницата скица , изд. на 14.04.2010г./л. 39/. От представените от ответницата молби от праводателя
и В.Й.С., както и от праводателя
на ищцата Н.П.Г.и писмени отговори от Община Търговище /л. 40-48/ се установи,
че е водена кореспонденция от първите
двама и съпругата на В.С., като собственици на имоти в т.ч.
и с пл.№ 136 в кв. 28,
впоследствие ПИ с идентификатор 73626.501.202 / на В./ и ПИ с
идентификатор 73626.501.176 /на Н./ за отчуждаване
на имот пл.№ 134, тъй като нямат излаз на ул. „Кочо Честименски“ и нямат път до собствените им имоти. В
молбата от Н. , В. и М. , праводатели на двете страни по настоящото дело /л. 44/ до Община Търговище се сочи, че недвижимия имот с № 134 е бившия път на АПК и игрище на децата,
който път се ползвал много години наред за достъп до всички
съседни имоти, но в момента имот 134 е заграден и поставен катинар и
всички са предупредени да не минават по този път. От писмени отговори от
общината от 07.01.2005г. /л.41/ и от
17.11.2011г. /л.45/ се установява, че имот № 134 винаги е бил частен
имот и до момента /2011г./ е такъв , още от 1975г. ,
като през 1993г. го е закупила Р.К.Г., през 2008г. е прехвърлен на Р.К.Б.и
Г.К.Б.. Представен е от ответницата
нот.акт за продажба на недвижим имот № 57, том ІІІ, дело № 665 от 18.05.1993г.
по описа на СВ-Търговище, с който Р.К.Г. е закупила от М.С.К.празно дворно
място с пл.№ 134 в кв.28 по действащия РП на кв. „Въбел“-Търговище.
От писменото заключение по съдебна техническа
експертиза, потвърдено и в открито заседание от вещото лице – инж..Д. Д. се
установи следното: Изготвения през 1965
г. застроителен и регулационен план на кв. „Въбел“ е одобрен със заповед на
14.09.1965г. и е действал до 18.09.1981г. когато е одобрен нов ЗРП, който е действащ и към настоящия момент.
Съгласно този действащ план от 1981г.
имотът на ищцата, сега с идентификатор № 73626.501.176 е имот с пл.сн.№ 135 в кв.28 и е отреден за озеленяване, а имотът на
ответницата, сега с идентификатор № 73626.501.202 е имот с пл.сн. № 136 в кв.
28 и също е отреден за озеленяване. На приложената скица № 2 /л.75/, изготвена по действащия план от
1981г. имотът на ищцата е оцветен в червено, а имотът на ответницата в синьо.
Кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Търговище са одобрени през
2005г. При посещение на място вещото лице
е констатирало , че има ограда от мрежа и бетонови колове, която разделя ПИ с идентификатор 73626.501.176 и ПИ с
идентификатор 73626.501.202 по КК, но тази ограда не е разположена в
съответствие с действащия план от 1981г. за кв.“Въбел“, не е в съответствие и с
кадастралната карта на гр. Търговище. На приложената скица № 3 /л.75/ изготвена
по кадастралната карта, с червен пунктир е нанесена съществуваща на място ограда. Площта от
южната част на ПИ 73626.501.176, която е
завзета към ПИ 73626.501.202 по КК е 149
кв.м., оцветена на скица № 3 в червено. При съпоставяне на плана от 1965г. , действащия план от
1981г. и кадастралната карта от 2005г. е
установено следното: по отменения план от 1965г. процесните имот са били в
кв.22, със същите пл.сн.номера, но и двата имота са били с по-голяма площ и са
имали обща граница един с друг, докато по действащия план от 1981г. и двата
имота са в кв.22, запазват пл.сн. си
номера, но и двата имота са с по-малка площ /източната граница на имотите е преместена по на запад/
и освен това по действащия план от
1981г. процесните имоти вече нямат обща граница, а се разделят от имот с
пл.сн.№ 134. В открито заседание вещото лице поясни на място, на линията на
имот 73626.501.202 няма ограда, оградата е направо на червената
пунктирана линия, както е показано на скица № 3 т.е. като продължение на имот
73626.501.202. Границата между двата имота трябва да е така, както е повдигната
в черно на същата скица. От огледа на
място вещото лице е констатирало също, че
червения правоъгълник на скица № 3 не е обработван, има изсъхнали треви,
не е почистено.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът
разпита посочените от страните свидетели: посочени от ищцата – Р.С.С.-59г. и В.С.С.-50г., без родство и дела със страните; по искане на
ответницата – М.Г.С. –74г. майка на
ответницата; Р.К.Б.-26г. и А.С.Л.-78г. , последните двама без родство и
дела със страните. Св. С. познава
страните по делото и мястото , за което спорят. Знае, че имот с пл.сн. № 135 по плана от 1981г. /скицата на
лист 39/ е на Н.П.Г.когото наричат бай К.
и там той си сеел метли, обработвал го, но не до края , а оставил една малка
част празно място и от там преминавали цялата махала –хора, с каруци, животни.
Бай К. бил разрешил да минават през това място, защото там няма улица,
най-близката улица е „Кочо Честименски“. Бай К.
косил пред неговото място / №
135/ да му е по-чисто, но това
където косил не било негово. Когато
В. и М. купили имот с пл.сн. № 136 /по
плана от 1981г./ заградили мястото
и от там вече не можели хората да
преминават. След това мястото /имот с
пл.сн.№ 134/ го взел един Кирил и 3-4
години сял там картофи, царевица и после го оставил. От показанията на св. м. също се установи, че
бай К. си го работил неговото място / № 135/ и през № 134 се
преминавало – минавали хора, животни, по-нататък имало сметище и после започвали нивите. Св. м. каза, че когато дошли В. и М. те
преместили мрежата от техния имот пл.сн.№ 136 до долу – до имот пл.сн.№ 135 и
така „затапили“, завладели мястото между
имот № 135 и имот № 134 и сега не може да се минава както преди
през имот № 134. Св. м. и брат му през
1997-1998г. са купили съседно място – имот пл.сн.№ 606, тогава В. и М. още ги нямало, и от около десетина години вече не могат да
преминават през имот № 134 – там В. и М. засаждали овощни дръвчета и някъде към
2000г. преместили оградата. От
показанията на св. М.С. се установи, че имот с пл.сн.№ 136 е на дъщеря и Е. –
ответницата, като те го владели от 1982г. – по постановление и през 2003г. са го
платили. Този имот № 136 граничи на север с имот № 134,
който бил на добра приятелка на свидетелката – казва се Р.К.Г.. Били се разбрали
свидетелката и Р. тя да и продаде едно малко местенце, /сравни част от имот № 134 – лист 39 и червения
правоъгълник на скица № 3 –лист 75/,
което е заключено между имот № 136 и
имот № 135, от където те си влизат в имота, но Р. починала и така останало
мястото. Преди това Р. го била преписала, прехвърлила мястото на внуците си Р. и Г. и дъщеря си М..
През имот № 134 преминавали машините
за полето, минавали стадата. В
последствие се оказало, че това място -
имот № 134 има собственици и М.
/дъщерята на Р./ я предупредила вече да не минават от там като казала на св. С.,
че това място вече е нейно. Когато се
разбрали св. С. и приятелката и Р. да ги пуска в имота си, последната пожелала
да и направят овощна градина, те и засадили 21 плодни дръвчета, но бай к.
влязъл и изрязал 11 дръвчета като казал, че там е път и няма да се сеят дръвчета. Те отново
засели овошки, бай к. отново изрязал два вишнапа и тогава те с цел да запазят дръвчетата направили временна ограда между имотите № 135
и № 136 която прегражда имот № 134, но
тъй като дръвчетата пораснали св. С. казала на Р., внука на Р., че ще я
премахнат. Същата свидетелка каза още ,
че в това въпросното място –малкото правоъгълниче заключено между имотите №
134, № 135 и № 136 по плана от 1981г. ищцата никога не е стъпвала там, защото
навсякъде има катинари. М. и В. са купили
и имот № 607, за да могат да
влизат в имота си № 136, защото собствениците като затворили
имот № 134 , те не можели да си влизат в техния имот. Между имот на Н. –бай к. /№ 135 / и техния /№
136/ има ограда от колове и мрежа, която
я правили на Р. баба му Р.К.Г. и дядо му Йордан. Св. Р. Б. е внук на Р.К.Г.
и от 2008г. е собственик на мястото в кв. „Въбел“, което е празно дворно място от ул. „Кочо
Честименски“ до края, както е
отбелязано с червено на скицата на лист 75 по делото /скица № 3 от
заключението на вещото лице/. Св. Б. каза, че е ходил на мястото – то е цяло и
е по средата между имотите на Д. и на М.-майката
на Е.. Преди можело да се стигне до края
на мястото, но сега имало ограда между
имотите , обозначени на скицата в
червено /на Д., ищцата - на баща и имот
№ 135 / и в синьо /на Е., ответницата
–на майка и и баща и, имот № 136/. Св. Б. не знае кога е сложена оградата, преграждаща имот №
134, за последно е посещавал своето
място от преди три години. От
показанията на св.Левкова се установи, че
това местенце между имотите,
оцветени в червено и синьо /скица № 3 на лист 75/ никога не се е работило.
Между тези двата имота не е имало никога
ограда, а сега преди около 3-4 години е
сложена временна, не солидна ограда, защото В. и Е. били зесели там дръвчета и искали да ги
опазят, но бай к. едно по едно ги изсякъл.
Предвид установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде основателен и уважен иск с правно основание
по чл.108 от ЗС, следва да са налице , да са доказани три предпоставки за това:
1. ищецът е собственик на имота; 2. ответникът владее или държи имота и 3. това
владение или държане е без правно основание. Ищцата претендира, че има правото
на собственост върху 170 кв.м. от южната част на ПИ с идентификатор
73626.501.176 по КК на гр. Търговище,
който целият е с площ от 1258 кв.м., като основава собствеността си на придобивна
сделка - покупко-продажба на
недвижим имот с нот.акт Вх.рег.№ 6667, акт № 92, том ХІХ, дело № 3688 от
23.12.2015г. по описа на СВ-Търговище, като продавач е баща и Н.П. Гълъбов, който се легитимира като
собственик по силата на изтекла придобивна давност , с нот.акт
Вх.рег.№ 6666, акт № 91, том ХІХ, дело № 3687, от 23.12.2015г. ,
парт.кн.№ 72423 на СВ-Търговище. При
преценката на всички писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, както и на писменото
заключение по СТЕ се установи безспорно, че по действащия от 1981г. ЗРП на кв. „Въбел“ в гр. Търговище,
праводателят на ищцата е бил собственик на имот с пл.сн.№ 135 в кв.28,
праводателят на ответницата е бил
собственик на имот пл.сн.№ 136 в кв.28 и между тези два имота е бил имот с пл.сн.№ 134 в кв.
28-собственост на Р.К.Г., която го е
закупила с нот.акт № 57, том ІІІ, дело № 665/18.05.1993г. на СВ-Търговище. Както имот пл.сн. № 135, така и имот пл.сн.№
136 са нямали излаз на улица и хората са
преминавали през тясната част на имот пл.сн.№ 134 , заключена между двата имота с пл.№ 135 и № 136. По този въпрос
с искане за отчуждаване на имот № 134 праводателите
и на двете страни са водили кореспонденция от 2004г. до 2012г. вкл. с
Община Търговище. Кадастралната карта на гр. Търговище е одобрена 2005г. и нотариалният акт за придобиване по давност от
праводателя на ищцата е от 2015г. т.е. след изтичането на 10-годишния
давностен срок за придобиване по давност
на целия имот № 73626.501.176,
това придобиване се опроверга, както от писмените, така и от всички гласни
доказателства. През това място - южната
част на ПИ с идентификатор 73626.501.176
по КК , което свидетелите знаят, че е част от имот № 134 по ЗРП в кв. 28
на кв. „Въбел“ са преминавали хора,
машини, селскостопански животни, а през 2008г. с нот.акт №
108/18.11.2008г. собственичката на имот
№ 134 /сега с идентификатор 73626.501.171 по КК/ Р.К.Г.
го прехвърлила на внуците си Р.К.Б.и Г.К.Б.. От гласните доказателства се установи също, че
праводателите на ответницата имали уговорка с Р.К.Г. да и заплатят тази малка част от имот пл.сн.№ 134, но след
като тя починала /поне в 2008г. или след
това/ всичко така си останало и това
спорно място обозначено с червената пунктирана линия на скица № 3 /лист
75/ никой не го работил. Съобразявайки
изложеното с оглед събраните
доказателства съдът счита, че не се доказа по несъмнен и безспорен начин, че
ищцата е собственик на процесното място от
около 170 кв.м. /149 кв.м. според вещото лице/ в южната част на имот с
идентификатор 73626.501.176 по КК на гр. Търговище, както и не се доказа, че точно ответницата владее/държи това място, поради което и искът
с правно основание чл.108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл.109 от
ЗС, собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът
дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно
действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,
собственикът следва да установи: кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се
състои нарушението. За да бъде
ангажирана отговорността, следва в резултат на неоснователно действие да има
позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено
вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се
приема още с ТР
31/84 г. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да
създава пречки за ползване на собствената вещ.
Основателността на негаторния иск предполага доказани неоснователни
фактически действия, а в някои хипотези и противоправни такива, които пречат за
упражняване правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи искът по чл. 109 ЗС, ако не е установено ответникът
да пречи на упражняване правото на собственост. В конкретния случай изобщо не се установиха действия на
ответницата, препятстващи упражняване правото на собственост на ищцата. Св. С. говори за преграда откъм имот № 134, а не между имот № 135 и
имот № 136; св. м. изобщо не познава Е.; св. Б.
от три години не бил посещавал мястото, св. л. говори за ограда, но дали баба Р.
или бай К. са я слагали не знае. Съобразявайки
изложеното тук, както и по-горе досежно собствеността на ищцата, съдът счита,
че не е доказан и следва да бъде
отхвърлен като неоснователен иска по чл.109 от ЗС.
Ищцата следва да заплати на ответница сумата от 370
лв. – разноски по делото, от които 300 лв. за адвокатски хонорар и 70 лв. за възнаграждение
на вещо лице, /л.37, 64 и 98/, на осн.
чл.78 ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.Н.А., ЕГН **********, с адрес ***,
действаща чрез съдебен адрес ***, офис 3, а..*** против Е.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, действаща
чрез съдебен адрес ***, офис 2, а.. Т.Д. *** : иск за признаване правото на собственост върху 170
кв.м. от южната част на ПИ с идентификатор 73626.501.176 по КК на гр. Търговище, който целият е с площ
от 1258 кв.м. и за предаване на собствеността и владението върху посочената
част от имота, с правно основание чл.108 ЗС, както и
за осъждане да възстанови оградата
между двата съседни имота с идентификатор 73626.501.176 и с
идентификатор 73626.501.202 по КК на гр. Търговище, с правно основание чл.109
от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.Н.А., ЕГН **********, с
адрес ***, действаща чрез съдебен адрес ***,
офис 3, а..*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, действаща
чрез съдебен адрес ***, офис 2, а.. Т.Д. *** , сумата от 370 лв.,
представляваща направени п о делото разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: