РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В.,
………………... 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 229 по описа на Административен съд – гр. В. за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 256, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по иск от сдружение
с нестопанска цел „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“
– гр. В. да бъде осъден
Кметът на Община В. да публикува в съответствие с чл. 15, ал. 1, т. 16 и чл.
15а, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация кадастралния план на
гр. В. от 1950 г. с нанесена регулация от 1959 г.
В искането се твърди, че същият план е
предоставен повече от седем пъти по реда на глава трета от ЗДОИ, поради което
за кмета е възникнало задължение да го публикува. Посочено е още, че с искане
вх. № ДОИ20000006ВН/03.01.2020 г. сдружението е поискало публикуването на плана
на основание чл. 256, ал. 2 от АПК, вр. чл. 15, ал. 1, т. 16 от ЗДОИ, но
действията, които кметът е бил длъжен да изпълни по силата на закона, не са
били извършени в законоустановения срок. Сдружението иска кметът да бъде осъден
да публикува кадастралния план на гр. В. от 1950 г. с нанесена регулация от
1959 г. на интернет страницата на Община В., като му определи срок за това.
Иска и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството, Кметът на
Община В. изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Посочва,
че не е доказано настъпването на юридическите факти, от които възниква
задължението на административния орган да извърши исканото действие. Моли
искането да бъде отхвърлено и в полза на общината да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца и моли в случай на уважаване на иска същото да бъде
намалено до минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като се съобрази
с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
На 03.01.2020 г. сдружението
е подало искане вх. № ДОИ20000006ВН по чл. 256, ал. 2 от АПК до Кмета на Община
В., с което иска да бъде публикуван на сайта на общината или на друг общодостъпен
електронен адрес кадастралният план на гр. В. от 1950 г. с нанесена регулация
от 1959 г. Искането е мотивирано с обстоятелството, че тази информация е
предоставяна повече от три пъти по реда на глава трета от ЗДОИ и за нея се
прилага чл. 15, ал. 1, т. 16 от ЗДОИ. С писмо от 07.01.2020 г. секретарят на
общината изисква информацията по заявлението от директора на Дирекция
„Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“, която с писмо от
14.01.2020 г. уведомява секретаря на общината, че в Община В. не се съхранява
кадастрален план на гр. В. от 1950 г. с нанесена регулация от 1959 г. в
електронен вид. С писмо от 17.01.2020 г. сдружението е уведомено, че поради
спецификата на искането и предвид факта, че общината не разполага с необходимата
техника за цифровизиране на искания план, е необходимо допълнително време за
проучване на възможността за възлагане на външни лица/изпълнител, които
разполагат с необходимата техника за извършване на услугата. Във връзка с това
е посочено, че срокът за достъп се удължава с 10 дни на основание чл. 30, ал. 1
от ЗДОИ.
Искането, по което е
образувано настоящото производство, е подадено на 17.01.2020 г. чрез кмета на
общината. В него са изложени твърдения, че кадастралният план е предоставян
повече от седем пъти по реда на ЗДОИ, но кметът бездейства да го публикува на
интернет страницата на общината съгласно чл. 15, ал. 1, т. 16 от ЗДОИ. В
допълваща молба сдружението уточнява, че от страна на органа неправилно е
преценена процедурата, образувана по искането от 03.01.2020 г. и че удълженият
срок за предоставяне на достъп по ЗДОИ също е изтекъл.
За доказване на твърденията
си, сдружението представя писмо рег. № РД17001736ВН_001ВН/07.02.2017 г., с
което по аналогично искане за публикуване на кадастралния план на гр. В. от
1950 г. с нанесена регулация от 1959 г. в интернет страницата на общината е
било уведомено от директора на Дирекция „АГУП“, че в бюджета на общината за
2016-2017 г. са предвидени средства за цифровизация на техническия архив на
общината и районните администрации. Изискана е информация от Община В. за
предоставянето на достъп до същия план по реда на ЗДОИ, като съгласно писмо
изх. № РД20005413ВН_001ВН/19.03.2020 г. кадастралният план е предоставян чрез
решение за достъп до обществена информация 6 пъти през 2016 г., 2 пъти през
2017 г. и 1 път през 2018 г. под формата на преглед на оригинала. Представена е
и справка към молба за уточнение от Община В., Дирекция „ПНО“ за заявителите и
решенията за предоставяне на достъп, от която се установява, че кадастралният
план от 1950 г. е с нанесена регулация от 1956 г.
С молба вх. №
5117/20.05.2020 г. за доказване на твърденията си за съществуване на искания
план в цифров вид, сдружението представя диск с части от плана – изображения на
картони №№ 38, 40, 41, 56 и 57 в JPG формат и
съответните им разпечатки. От страна на ответника е изразено становище, че
предоставените в цифров вид части от плана не произхождат от общината.
Представени и приети са част от предходни решения за достъп до същия план.
С писмо вх. №
7324/29.06.2020 г. секретарят на Община В. уведомява съда, че със Заповед №
1999/11.06.2020 г. е определено длъжностно лице от общината, което да
организира провеждането на обществена поръчка за дигитализация на кадастрални
планове.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът е подаден от лицето,
което е отправило искане по реда на чл. 256, ал. 2 от АПК до орган по чл. 15,
ал. 1 от ЗДОИ – кмета на общината като ръководител на административна структура
в системата на изпълнителната власт, който е носител на задължението по чл. 15,
ал. 1, т. 16 от ЗДОИ. Подаден е в срока по чл. 256, ал. 2 от АПК, отчетен от
датата на искане вх. № ДОИ20000006ВН – 03.01.2020 г., срещу надлежен ответник,
поради което е допустим. Разгледан по същество искът е основателен.
Предмет на искане вх. №
ДОИ20000006ВН/03.01.2020 г. е било публикуването на кадастралния план на гр. В.
от 1950 г. с нанесена регулация от 1959 г. Според уточненията на ответника,
кадастралният план от 1950 г. е с нанесена регулация от 1956 г. От
представените по делото доказателства безспорно се установява, че този
кадастрален план е предоставян по реда на ЗДОИ 6 пъти през 2016 г., 2 пъти през
2017 г. и 1 път през 2018 г., като това обстоятелство е удостоверено от
общинската администрация в справка към молба до съда с дадени уточнения.
Формата на предоставяне на информацията е преглед на оригинала.
Видно от кореспонденцията
между звената в общинската администрация, искането за извършване на действия по
чл. 256, ал. 2 от АПК е било квалифицирано като заявление за достъп до
обществена информация по чл. 24 и следващите от ЗДОИ.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т.
16 от ЗДОИ, с
цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално
улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на
административна структура в системата на изпълнителната власт периодично
публикува актуална информация, съдържаща информацията, предоставена повече от
три пъти по реда на глава трета от същия закон. Тази разпоредба съдържа ясно и безусловно
правило за поведение на адресата, като не поставя публикуването на информацията
в зависимост от идентичността на формата, под която следва да се публикува
информацията с формата, под която са дадени предходните разрешения за достъп. Публикуването
на информация представлява фактическо действие, извършването на което не
изисква опосредяване от административен акт, и произтича пряко от правната
норма.
Чл. 15а от ЗДОИ определя начина на публикуване
на информацията по чл. 15 и сроковете за това. Съгласно ал. 1 информацията се
публикува на интернет страниците на административните структури в системата на
изпълнителната власт и на задължените по ЗДОИ субекти. Ал. 4 предвижда
информацията по чл. 15 да се публикува, съответно обновява в срок до три
работни дни от приемането на съответния акт или от създаването на съответната
информация.
Съдът счита, че в случая с чл. 15, ал. 1,
т. 16 от ЗДОИ този срок следва да бъде отчитан от приемането на третия акт, с
който по реда на глава трета от закона е предоставена една и съща информация.
Този трети акт за предоставяне на достъп до кадастралния план от 1950 г.
с нанесена регулация от 1956 г. съгласно данните от представената справка е
издаден на 04.10.2016 г., към който момент правната уредба на чл. 15, ал. 1, т.
16 и чл. 15а от ЗДОИ е действала в същата редакция. Съответно срокът по чл.
15а, ал. 4 за задълженото лице по чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ е изтекъл на третия
работен ден след 04.10.2016 г. и
искането за публикуване на тази информация цели извършването на дължимо от органа
пряко по силата на правната норма действие по смисъла на чл. 256, ал. 2 от АПК.
Доводите, че исканата
информация липсва в електронна форма, годна за публикуване на интернет
страницата на общината, са неотносими. Информацията, която е искана и
предоставяна по реда на глава трета от ЗДОИ, и за която се отнася искането по
чл. 256, ал. 2 от АПК, вр. чл. 15, ал. 1, т. 16 от ЗДОИ, са данните относно
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти в обхвата на плана,
съдържащи се в кадастралния план от 1950 г. с нанесена регулация от 1956 г., а
не новосъздадена при цифровизирането на плана информация. Цифровизирането
възпроизвежда вече създадена информация в друга форма, а не създава нова
информация. Поради това доказателствата за предстоящо цифровизиране с оглед
изпълнение на задължението за публикуване не освобождават органа от това
задължение. Не може да се приеме и че публикуването следва да бъде отложено за
след преобразуването на информацията в цифров вид, тоест в срока по втората хипотеза
по чл. 15а, ал. 4 от ЗДОИ, тъй като тази хипотеза е неприложима по изложените
по-горе съображения.
Несъответствието между
годината на нанесената в кадастралния план от 1950 г. регулация, чието
публикуване е поискано – 1959 или 1956 г. също не може да бъде прието за
освобождаващо органа от задължението по чл. 15, ал. 1, т. 16 от ЗДОИ, доколкото
кадастралната основа е идентифицирана безспорно като такава от 1950 г. и при
наличните при него данни относно годината на регулация органът е имал
възможност да поиска уточнение или да даде такова уточнение на молителя с оглед
принципа на разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията на
администрацията, закрепен в чл. 6, ал. 1 от АПК.
Предвид горното, съдът
намира, че искането, по което е образувано настоящото производство, е
обосновано и основателно, доколкото е доказано наличието на фактическите
предпоставки за възникване на задължението на административния орган по чл. 15,
ал. 1, т. 16 от ЗДОИ и е установено неговото бездействие да извърши
предписаните от тази норма фактически действия в 14-дневен срок от направеното
искане за това.
Преписката следва да бъде
върната на органа с указания да извърши действията по чл. 15, ал. 1, т. 16 от ЗДОИ
по отношение на кадастралния план от 1950 г. с нанесена регулация от 1956 г. в определен
от съда срок.
Във връзка със срока, който
следва да бъде даден на органа, съдът приема, че с писмо рег. №
ДОИ20000006ВН_003ВН/17.01.2020 г. общината е удължила срока за предоставяне на
достъп с 10 дни за проучване на възможността за възлагане на цифровизирането на
външни лица, разполагащи с необходимата техника. В същото време в писмо рег. №
РД17001736ВН_001ВН/07.02.2020 г. директорът на дирекция „АГУП“ при Община В. е
уведомила заявителя, че в бюджета на Община В. за 2016/2017 г. са предвидени
средства за цифровизация на техническия архив на общината и районните
администрации. Ето защо, съдът счита, че в изминалия период между последното
писмо и подаването на иска в съда в общината вече би следвало да е създадена
необходимата организация за цифровизиране и публикуване на информацията, и
приема, че срок от 30 дни от влизане в сила на решението е разумен и обоснован
с оглед обема на действията, които би следвало да се извършат за целите на
публикуването.
При този изход от
производството и предвид направеното искане за присъждане на разноски, на
подалото иска сдружение следва да бъде присъдена сумата 310 лева, от които 300
лева адвокатско възнаграждение и 10 лева д.т.
Водим от горното и на основание чл. 256, ал. 3 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Кмета на Община В.
да публикува на основание чл. 15, ал. 1, т. 16 от Закона за достъп до
обществена информация кадастралния план на гр. В. от 1950 г. с нанесена
регулация от 1956 г. по реда на чл. 15а, ал. 1 от същия закон, като определя
срок за изпълнение на решението 30 (тридесет) дни от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Община В. да заплати на сдружение с нестопанска цел
„Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“ – гр. В., ЕИК ххххххххх,
сумата 310 (Триста и десет цяло) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия: