РЕШЕНИЕ
№ 21201
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110142103 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК **********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу В. Ц. В. с ЕГН: ********** и Г. И. В.
с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ************* с искане да ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разделно при квоти по ½, сума в общ размер на 1012.38лв., от
които 893.86лв. - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.05.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, както и 56.36лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 01.07.2024г., както и сума за дялово разпределение в размер на 50.14лв. -
главница за периода от м.06.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 12.02лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 15.08.2021г. до
01.07.2024г.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: *****************
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на вещни ползватели на процесния
топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
1
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„Б” ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез назначения им особен представител са
подали отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е доставил твърдяното от него количество
топлоенергия в топлоснабдения имот за исковия период. Оспорват се представените по
делото извлечение и съобщение към фактура. Същите не съдържат никакви данни, от които
да се установява, че касаят именно процесния имот и имат единствено формална
доказателствена сила.
Сочи се, че е недоказано ответниците да са присъствали на общото събрание на
етажните собственици и наематели проведено на 18.09.2001 г., и да са упълномощили
представител или управител на ЕС да сключи приложения към исковата молба договор №
1468 от 19.07.2002 г. с „Б Б“ ООД.
Оспорват се извършените замервания на изразходваната топлина енергия и
извършеното дялово разпределение на ТЕ за процесиите периоди от „Б Б“ ООД.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*/**** том *****, рег. №******,
дело №********* г. на Нотариус В. Б, В. Ц. В. и Г. И. В. даряват на дъщерите си ДГВ и ЛГВ
апартамент *****находящ се в **************Дарителите В. Ц. В. и Г. И. В. си запазват
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху недвижимия имот.
Видно от представеното Удостоверение от Столична община, Район Възраждане с рег.
индекс и дата ***/17.10.2012 г. адрес – **********е идентичен с адрес блок ********
Видно от представения протокол от проведено на 13.09.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в *************, етажните собственици
са взели решение да се сключи договор с „Б Б“ ООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
2
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „Б Б“ ООД, и етажната собственост с адрес:
***********по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и
да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „Б“ ООД, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че процесният имот
се топлозахранва от две абонатни станции за вход А /за долен и горен кръг/ с отделни
топломери, показанията на които се събират и общото количество ТЕ се разпределя между
всички абонати. Топломерите в абонатната станция са отчитани по електронен път в
началото на всеки месец. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се
разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ.
Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена
от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно
методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.
В процесния имот. през процесния период е имало 2броя отоплителни тела с монтиран
ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещения: хол и кухня. За
отчетен период 21/22г. уредите са отчетени на 20.06.2022г., като отчетния формуляр с
подпис на потребител е представен на в.л., като показанията на двата уреда са с показание
0.00. За периода 22/23г. не е осигурен достъп за отчет на уредите, за което са представени
протоколи от 14.06.2023г. и 25.06.2023г. За отчетен период 22/23г. има служебно изчислена
ТЕ на база инсталирана мощност на отоплителните тела в размер: хол 2700W и кухня
1997W, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/. По усмотрение на
оператор за период 22/23г. служебните изчисления за 2-те отоплителни тела са намалени е
40%. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена
по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема
кубатура 127куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За
процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в
стълбището са демонтирани на 05.10.1999г. В процесния имот е има поставен един брой
водомер за топла вода. За отчетен период 21/22г. водомера е отчетен на 20.06.2022г., като
отчетния формуляр с подпис на потребител е представен на в.л. Отчетеното количестно
топла вода за периода 21/22г. е 1куб.м. За периода 22/23г. не е осигурен достъп за отчет на
водомера, за което са представени протоколи от 14.06.2023г. и 25.06.2023г. За отчетен период
22/23г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на прогнозни стойности от предходния период,
но СТЕ счита, че това служебно изчисление е увеличено от 1куб.м. на10 куб.м. През
процесния период във фактурите изготвени от „тс”ЕАД няма начислявана такса мощност,
тъй като същата отпада след 06.2006г. Топломерите с фабр.№******* и фабр.№***********
са преминали на метрологична проверка през 35 месеца, вместо през 24 месеца, но през
процесния период топломерите не са сменени и при последващите проверки на топломерите
не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
3
СТЕ счита, че за период 19/20г. изчислените от ФДР сума за отопление на имот е
намалена с -431.98лв. /с 40% намаление по усмотрение на оператор/ и сума за БГВ е
завишена с +165.89лв. За останалите компоненти изчисленията извършени от ФДР са в
съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация,
имот и БГВ е в размер на 1365.03 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния
период по партидата на аб. №**********няма извършени плащания.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
4
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
От представените по делото нотариален акт се установява, че ответниците са вещни
ползватели на топлоснабдения имот. В процесния случай са налице правни субекти-
посочени в чл. 153, ал. 1 ЗЕ- титуляр на ограничено вещно право на ползване. Ако при
наличието на договорно правоотношение, облигационният ползвател на имота ще отговаря
за доставката на топлинна енергия вместо собственика, то в още по-голяма степен вещния
ползвател при запазено вещно право на ползване на имота следва да е субекта, който
отговаря в конкуренция със собственика.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент с адрес: *****************
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Б“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
5
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответницата топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за процесния период е 1365.03
лева. Доколкото се претендира по-малка сума именно тя следва да бъде присъдена-893.86
лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжниците дължат обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 01.07.2024 г. в
размер на 164.65 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.09 на съответната година до 01.07.2024 г. Доколкото се претендира
по-малка сума -56.36лв. именно тя следва да бъде присъдена.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Б“ ООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ТС” ЕАД – в качеството му
на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от м. 06.2021г. до м.04.2023г. е правилно определена, не е погасена по давност и е
на обща стойност от 50.14 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
6
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „ТС” ЕАД обезщетение
по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 12.02лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение от 15.08.2021г. до 01.07.2024г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на
1136.35 лв., от общо дължим размер от 1150 лева/ в т.ч. държавна такса- 50 лева, депозити за
вещи лица-600 лева, депозит за особен представител- 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ц. В. с ЕГН: ********** и Г. И. В. с ЕГН: **********, и двамата с адрес:
************* да заплатят разделно на „ТС” ЕАД, ЕИК **********, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 893.86лв. -
главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2021г. - м.04.2023г. за топлоснабден имот с адрес: ************* ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба /16.07.2024 г./ до изплащане на
вземането, както и 56.36лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 01.07.2024г.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 50.14лв. - главница за периода от
м.06.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба/16.07.2024 г./ и съдебно-деловодни разноски в размер на 1136.35 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за 12.02лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение от 15.08.2021г. до 01.07.2024г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Б” ООД/ с
променено фирмено наименование на „****“ ООД/, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: ******
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7