№ 4321
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110208384 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 8384 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Г. Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
4332-008770 от 13.05.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание
чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
1
Жалбоподателят излага доводи за маловажност на случая, поради което и иска
наложеното административно наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 27.01.2022 г. С.Б. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения.
Такива не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На 13.05.2022 г. Г.Борисова – началник група към ОПП СДВР е издала
наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност –
чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието
на на НП съответстват на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това не бе
констатирано наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 27.01.2022 г. около 15.47 ч. в гр. София Т.Г. управлявал по път Е871 с посока
на движение от с. Владая към с. Драгичево лек автомобил модел „Опел“ с № СА хххх
РА. При извършена проверка от страна на служители при ОПП-СДВР било
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 15.12.2021 г. по
чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради неплатена застраховка гражданска отговорност, при което
било прието, че водачът е извършил нарушение на ЗДвП и му бил съставен процесният
АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите С.Б. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като
еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост като поради липса на противоречия и
по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
Т. Г. не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
2
Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено
наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до
12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лева за водача, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се прекратява служебно регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС
по път, отворен за обществено ползване, като процесното МПС е било със служебно
прекратена регистрация, поради. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна вмененото му нарушение.
В случая обаче по делото няма данни собственикът на процесното МПС да е бил
уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията му, каквото е изискването на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. С оглед на това остава недоказано да е било известно на
жалбоподателя, че автомобилът е бил без регистрация към момента на деянието,
поради което той не би могъл да формира вина, като психично отношение към
деянието му.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно
наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно
състава на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП
фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. В
случая не се установи, че управлението на МПС с прекратена регистрация е
осъществено от жалбоподателя виновно, респективно поведението му не представлява
административно нарушение, тъй като липсва изискуем от закона елемент от
субективна страна, поради което наказателно постановление следва да бъде отменено
поради неправилно приложение на материалния закон.
Дори и да бе прието, че жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди
прекратяването на регистрацията на управляваното от него МПС, за това нарушение
биха се установили предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно тази
разпоредба при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
При преценката си съдът следва да отчете характера и вида на засегнатите
3
обществени отношения, както и степента на тяхното засягане и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Съдът взе предвид, че лекият автомобил е бил предоставен
за ползване на бащата на жалбоподателя, поради което той се е информирал
достатъчно надлежно за наличието на сключена по отношение на автомобила
застраховка, като на следващия ден след извършената проверка от служители на МВР е
сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което на основание чл.
143, ал.10 от ЗДвП води до възстановяване на регистрацията. При тази фактическа
обстановка според настоящата инстанция степента на обществената опасност на
нарушението е по-ниска от тази на типичните случаи на нарушения от този вид.
Налагането на административно наказание, дори и в минималния размер не би
отговорило на заложените в чл. 12 от ЗАНН цели, като именно за тази хипотеза е
предвидена правомощието на АНО по чл. 28 от ЗАНН да не наказва нарушителя, а да
го предупреди писмено. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият
орган не ги е приложил, това би било самостоятелно основание за отмяна на НП, дори
да бе установено виновно поведение от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-008770 от 13.05.2022 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на Т. Г. Г. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4