Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2505 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 16.11.2018 г. по гр.д. №75775/2017
г. на Софийския районен съд, 32 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу А.В.И. кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.200 ЗЗД вр.
чл.153 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за следните суми: 2740,90 лв. - главница за
неизплатени суми за доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. №18, находящ
се в гр. *****, аб. №129216, за периода мес.05.2013 г. - мес.04.2015 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2017 г. до
окончателното изплащане, и 651,53 лв. - лихва за забава за периода 15.08.2014
г. - 27.07.2017 г., като ищецът е осъден да заплати разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът
не е собственик на процесния топлоснабден
имот. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.В.И. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на
вземания на ищеца спрямо ответника за
заплащане на доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода мес.05.2013 г. - мес.04.2015 г., както и изравнителна сметка, отразена в
общи фактури №№5597222/31.07.2014 г. и 64983698/31.07.2015 г. за периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014
г., за имот, находящ
се в гр. София, жк. „*****, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.08.2014 г. -
27.07.2017 г.
В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и
че за процесния период ответникът е ползвал топлинна
енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната
сума.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния
период мес.05.2013 г. – мес.04.2015
г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът
е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна
енергия до обект апартамент №18, находящ се в гр. *****, с
абонатен №129216, противно на приетото от СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано
в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат
съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК, ответникът не само,
че не е оспорил обстоятелството, че е собственик на процесния
имот, а и това обстоятелство се установява от представената и приета, но
необсъдена от СРС, заповед №РД41-2108/29.11.1984 г. на СНС.
За установяване факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
цена, в първоинстанционното производство са приети
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че през процесния период технологичните разходи в АС са отчислявани
от доставената в АС топлинна енергия и тези технологични разходи са били за
сметка на ищеца, ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния
имот в съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил
действащата нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответника. От
заключението се установява още, че за периода мес.05.2013
г. - мес.04.2015 г. начислените и дължими от
ответника суми за ТЕ, включително с отчитане на изръвнителните
сметки, възлизат в общ размер на 2678,49 лв., в която сума не са включени стари
задължения и корекции от предходни периоди, както и стойността за извършване на
услугата „дялово разпределение“, която е в размер на сумата от 62,43 лв. Вещото
лице сочи още, че топломерът, монтиран в АС, е преминавал на метрологични
проверки на 30.11.2011 г. и на 24.02.2014 г.
Видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за процесния
период мес.05.2013 г. – мес.04.2015
г. дължимата от ответника сума за топлинна енергия възлиза на 2678,47 лв.,
която сума не е заплатена, а неплатените суми за дялово разпределение – на
62,43 лв. Вещото лице сочи още, че общият размер на законната лихва върху
сумите на месечните главници за периода 15.09.2014 г. – 27.07.2017 г. възлиза
на сумата от 651,53 лв., от които 635,70 лв. върху главницата за ТЕ и 15,83 лв.
върху главницата за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ,
за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира
цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба,
но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, страните
са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия,
възникнала по закон, като за периода мес.05.2013 г. –
мес.04.2015 г. ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която, съгласно
приетите по делото СТЕ и ССчЕ, възлиза на сумата от
2678,49 лв., а неплатените суми за дялово разпределение – на 62,43 лв.
Поради
изложеното, съдът приема, че искът е основателен за сумата от 2740,90 лв.
Възражението
за погасяване на дълга за главница по давност е частично неоснователно.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на
„Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
За периода 01.05.2014 г. -
14.03.2014 г. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., съгласно които купувачите на
топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата / прогнозна/ сума в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Вземанията за
цената на доставената топлинна енергия за периода мес.05.2013
г. – мес.02.2014 г. са погасени по давност, тъй от
датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението –
16.08.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството,
че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава
на фактури, издадени на 31.07.2014 г. и чрез включването им в тези фактура, е
незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие
се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на клиентите на
топлинна енергия.
При новите Общи условия,
влезли в сила от 14.03.2014 г. клиентите заплащат топлинната енергия по един от
следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. С други думи и при тази уредба на отношенията
и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за
топлинна енергия, също следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия
за мес.03.2014 г. - мес.07.2014
г., се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на
изискуемостта им до датата на подаване на заявлението е изтекъл тригодишния
срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
В случая най-старото задължение на ответника е станало
изискуемо на 01.07.2013 г., поради което към момента на предявяване на иска
/16.08.2017 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишния срок за вземанията за периода
01.05.2013 г. – 31.07.2014 г., които са в размер на сумата от 1511,13 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е частично основателен до размера на сумата от 1229,77 лв.,
включваща и стойността на услугата „дялово разпределение“, до която сума искът
за главница се явява основателен.
Основателността на иска предполага
наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 1229,77 лв. и
забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно ОУ/2008 г. – чл.33 ал.1, потребителите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде
канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни. Съгласно чл.33 ал.1 и
ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. За разлика от предходните Общи условия, върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл.33 ал.5 от
новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само
за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока
по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача. Ответникът не оспорва факта, че общата фактура е
публикувана и че сумата по нея е изискуема, поради което дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Възражението за погасяване по давност на
дълга за лихва е частично основателно. Вземанията за обезщетение за забава,
възникнали до 16.08.2014 г. /три години преди предявяване на иска/, са погасени
по давност. След тази дата ответникът дължи обезщетение за забава в плащането
на отделните месечни суми за главница, общият размер на което е 275,44 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е основателен до сумата от 275,44 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия и дялово разпределение за сумата
от 1229,77 лв. и за лихва за забава за сумата от 275,44 лв. и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до посочените
размери. В останалата част, в която исковете са отхвърлени за разликата над
посочените по-горе размери, решението следва да бъде потвърдено. Решението
следва да се отмени и в частта, в която на ответника са присъдени разноски за
разликата над сумата от 278,15 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва
да се присъдят разноски за производство пред СРС, съразмерно с уважената част
от исковете, както следва: в заповедното производство – в размер на сумата от
30,11 лв., представляваща държавна такса и сумата от 22,19 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и в исковово
производство – в размер на сумата от 40,73 лв., представляваща държавна такса,
сумата от 221,85 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от 6,66 лв.,
представляваща такса за съдебни удостоверения и сумата от 44,37 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, и
разноски за въззивното производство в размер на
сумата от 35,42 лв., представляваща държавна такса и сумата от 44,37 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 278,15 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №536880/16.11.2018 г., постановено по гр.д. №75775/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 32 състав, в
частта, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление:***, срещу А.В.И., ЕГН **********, адрес: ***, установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД
вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.153
ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1229,77 лв., - главница за неизплатени
суми за доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден
имот – ап. №18, находящ се в гр. *****, аб. №129216, за периода мес.08.2014
г. - мес.04.2015 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 16.08.2017 г. до окончателното изплащане, и за сумата от
275,44 лв. - лихва за забава за периода 16.08.2014 г. - 27.07.2017 г., и в
частта, в която „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, е осъдено да заплати на А.В.И., ЕГН **********, адрес: ***,
разноски за разликата над сумата от 278,15 лв., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.
чл.415 ал.1 ГПК, че А.В.И., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление:***, на основание
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 1229,77 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 16.08.2017 г. до окончателното
изплащане, представляваща стойността на доставена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „*****,
с аб. №129216, за периода мес.08.2014
г. - мес.04.2015 г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД
сумата от 275,44 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
1229,77 лв. за периода 16.08.2014 г. - 16.08.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №56316/2017 г. по описа на СРС,
155 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА А.В.И., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 52,30
лв., представляваща разноски в заповедното производство, сумата от 313,61
лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от 79,79 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.И., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 278,15 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.