№ 6564
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Петър Ив. Минчев
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100509469 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 11003 от 07.06.2024г., постановено по гр.д. № 47377/2023г. по описа
на СРС, 151-ви състав, е отхвърлен предявения от „Райд Шеър България“ ЕАД срещу А. Р.
Й. осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 5000 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, представляваща
неустойка по т. 16 от договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги,
сключен на 06.07.2019 г. Със същото решение „Райд Шеър България“ ЕАД е осъден да
заплати на А. Р. Й. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от
ответника „Райд Шеър България“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на
решението. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд се бил
основал на постановлението за прекратяване на досъдебно производство, за да отхвърли
иска, тъй като то нямало задължителна сила за гражданския съд и не препятствало
възможността съдът да установи, че ответникът е управлявал наетия автомобил след
употреба на алкохол като основание за възникване на вземането за неустойка. Автомобилът
бил нает чрез потребителския профил на ответника, освен това фактът на неговото
управление се установявал от протокола за ПТП и съставения акт за установяване на
административно нарушение. В подкрепа на тези изводи било и признанието на ответника,
съдържащо се в сведение от 29.05.2022г., дадено пред разследващите органи. Сведенията му
съответствали и на установената в наказателното производство фактическа обстановка като
час, място и механизъм на събитието, като същевременно по делото липсвали доказателства
в обратната насока. Сочи, че с предоставянето на автомобила на трето лице, ответникът не
се освобождавал от отговорност по договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
А. Р. Й., в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Въззиваемият
поддържа, че по делото нямало нито едно годно доказателство в подкрепа на твърдението,
че той е управлявал наетия автомобил, доколкото представеното сведение не представлявало
годно доказателство съгласно ГПК, а останалите документи представлявали косвени
индиции. Неоснователно и нелогично било твърдението на въззивника, че процесната
неустойка се дължала от ответника и при предоставяне на автомобила на трето лице, тъй
като това твърдение не съответствало на нейния текст. Поддържа възраженията си за
нищожност на неустойката на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП
поради нейната неравноправност, както и поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а при условията на евентуалност поддържа възражението
си за прекомерност на неустойката с оглед реализираните вреди. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Относно неговата правилност съобразно изложените в жалбата оплаквания, съдът
намира следното.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието
на облигационно отношение между него и ответника по валиден договор за наем на МПС,
част от съдържанието на който е клауза предвиждаща заплащане на неустойка при
управление на превозното средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества;
настъпване на предпоставките за дължимост на неустойката и нейния размер, както и че
клаузата е индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията и
релевираните с отговора на исковата молба възражения, включително за прекомерност на
неустойката.
В първоинтанционното и настоящото въззивно производство не е налице спор между
страните по въпроса, че на 06.07.2019г. между тях е сключен договор за наемане на превозни
средства и предоставяне на услуги /с характер на рамков договор/, въз основа на който на
29.05.2022г. ищецът е наел от ответника лек автомобил „Хюндай Кона“ с рег. № ******** от
разстояние чрез използване на мобилно приложение „Spark”, както и че по време на
наемното правоотношение ответникът А. Р. Й. е употребил алкохол, като след извършено
химическо изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта му от 2,40 промила.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от представените писмени
доказателства – договор за наемане на превозни средства и предоставяне на превозни
услуги, извлечение от мобилно приложение и протокол за химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на ответника № 307 от 30.05.2022г.
Също така в настоящото производство няма спор и от приетия от СРС протокол за
ПТП № 1831752 от 29.05.2022г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП към СДВР се
установява, че на 29.05.2022г. в 07,10 ч. в гр. София е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на процесния автомобил при следния механизъм: автомобилът се
е движил по бул. „Овча Купел“ с посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към ул.
„Любляна“ и след кръстовището с ул. „Коломан“ поради неправилно движение по
обособено платно за движение на релсови ППС водачът на автомобила е самокатастрофирал
в обособеното релсово трасе.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите дали именно
2
ответникът е управлявал наетото МПС след употреба на алкохол, както и относно
релевираните от ответника възражения за нищожност на неустоечната клауза поради
неравноправност и противоречие с добрите нрави и за прекомерност на неустойката. В тази
насока съдът намира следното.
Релевираното от жалбоподателя оплакване, че за да достигне до извод за
недоказаност на факта на управление на наетото МПС от ответника, първоинстанционният
съд неправилно се е позовал на приетото постановление за прекратяване на наказателното
производство от 20.12.2022г. по пр.пр. № 23358/2022г. по описа на СРП, е основателно.
Видно от съдържанието на приетото постановление, във връзка с описаните по-горе събития
е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвинението.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е сред актовете, които
имат задължителна сила за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК, нито основанието за
неговото прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК се явява абсолютно реабилитиращо за
обвиняемия, респ. за лицето, срещу което е образувано наказателното производство /каквото
е основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК/. Следователно прекратяването на наказателното
производство поради недоказаност на обвинението не освобождава гражданския съд от
задължението да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства за
правнорелевантните факти, дори когато тези факти са приети за недоказани от прокурора.
При тази преценка не е допустимо гражданският съд да се позовава на съдържащия се в
мотивите към постановлението преразказ на събрани в досъдебното производство
свидетелски показания, тъй като тези гласни доказателствени средства не са събрани по реда
на гражданския процесуален кодекс и не могат да бъдат приобщавани по косвен път чрез
цитиране на изложените от прокурора мотиви. Също така при тази преценка гражданският
съд не е обвързан от установените в НПК правила за допустимост на доказателствата и
доказателствените средства в наказателния процес, поради което може да ползва и
доказателствата, на които обвинението не може да се основава, включително дадените от
ответника извънпроцесуални сведения пред полицейски служител.
В тази насока от приетото по делото сведение, дадено на 29.05.2022г. от ответника А.
Й. пред полицейския служител на местопроизшествието се установява, че ответникът е
заявил следното: „Към 8 часа се качих в автомобил Spark, който прекарах през трамвайните
релси на бул. „Овча купел“. Автомобилът беше нает от мен чрез мобилно приложение.
Закъсах на трамвайните линии, при което пристигнаха служители на МВР. Преди да наема
автомобила бях употребил алкохол около 200 грама джин, но тъй като не бях се хранил цял
ден ми се е отразило по-зле, за което искрено съжалявам. Друг път никога не съм шофирал
след употреба на алкохол. Автомобилът го наех, след като се прибрах и установих, че съм си
забравил ключовете и реших да се върна. По автомобила няма нанесени щети.“
Въззивният съд не споделя изложените от първоинстанционния съображения, че така
приетото сведение представлявало свидетелски показания в писмена форма, защото същото
изхожда от ответника в настоящото производство, а не от трето за процеса лице – свидетел.
Сведението представлява извънсъдебно признание от ответника на неизгодни за него факти,
което следва да бъде преценявано от гражданския съд по реда на чл. 175 ГПК с оглед всички
обстоятелства по делото. В настоящата хипотеза извънсъдебното признание на ответника,
че именно той е управлявал наетото МПС на процесната дата, се подкрепя от приетия
протокол за ПТП, подписан от ответника като водач на наетия автомобил „Хюндай Кона“ с
рег. № ********; от безспорно установеното по делото обстоятелство, че ответникът е наел
процесния автомобил, както и от приетия АУАН подписан от ответника за извършено
нарушение на чл. 19, ал. 2 ЗДвП поради движение по обособено платно за движение на
релсови превозни средства. Същевременно по делото не са налице други доказателства,
които да разколебават доказателствената стойност на извънсъдебното признание.
Изтъкнатата от процесуалния представител на ответника грешка в часа на наемане на
превозното средство има несъществен характер и не може да доведе до дискредитиране на
сведението, което в останалата си част е напълно последователно, логично и се подкрепя от
посочените доказателства.
Ето защо въззивният съд приема, че именно ответникът А. Р. Й. е управлявал наетото
МПС след употреба на алкохол при установена концентрация от 2,40 промила, вследствие на
3
което е самокатастрофирал с него на 29.05.2022г. в 07,10ч.
Относно валидността на неустоечната клауза по наведените от ответника възражения,
както и относно прекомерността на неустойката, съдът намира следното.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен документ е всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията /чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 10 – 12 от Регламент (ЕС) №
910/2014 г. – за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. В случая несъмнено
регистрацията в мобилното приложение на ищеца представлява електронно изявление,
доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет
стандарт за преобразуване и представяне на информацията – интернет, с възможност за
тяхното възпроизвеждане. Следователно сключеният по описания начин договор за наемане
на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 11 и т. 12 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г., следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен
електронен подпис – съдържанието му включва посочване на страните по договора като
автори на документа с данни за тяхната самоличност и данни за контакт. Съгласно чл. 13, ал.
4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис
е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В
представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор е налице
уговорка в чл. 2.4., според която страните заявяват изрично и се съгласяват, че сключването
на договора и потвърждаването на съгласие с общите условия по електронен път ще има
същите задължителни правни последици като подписа върху писмените документи и ще
бъде допустимо доказателство в съда и всяка друга институция за уреждане на спорове.
Следователно процесният договор за наем е сключен от разстояние с попълването на
лични данни от ответника в заявление на интернет сайта на ищеца /три имена, ЕГН, адрес,
електронна поща и телефонен номер/, като договорът има характера на електронен
документ. В случая, доколкото не се спори, че тези лични данни са въведени от страна на
ответника и именно въз основа на тяхното въвеждане е сключен
рамковият договор за наем от 06.07.2019г., въз основа на който ответникът е ползвал наетия
автомобил „Хюндай Кона“ на 29.05.2022г., то със сключването на договора за наем,
4
ответникът е приел и общите условия към него, част от които е приложението, съдържащо
процесната неустойка. Ето защо съдът приема, че е налице писмена неустоечна клауза
между страните.
Съгласно т. 16 от Приложение № 1 към договора за наем, при управление на
превозното средство след употреба на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества,
наемателят дължи неустойка в размер на 5000 лева. Посочено е, че е забранено да се шофира
под въздействието на алкохол, наркотични или психотропни вещества, както и техните
аналози.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Идентични са и критериите за преценка дали неустойката е „необосновано висока“ по
5
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, - размерът на неустойката е „необоснован“, именно
когато е в явно несъответствие с обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция
на неустойката, които я обосновават. Затова преценката за неравноправност и противоречие
с добрите нрави следва да бъде извършена заедно.
При прилагане на тези критерии съдът установи, че уредената в т. 16 от
приложението неустойка в размер на 5000 лева за управление на наетото МПС след
употреба на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества, не е в противоречие с
добрите нрави, нито се явява необосновано висока. Неустойката има компенсаторен
характер и обезщетява нарушения негативен интерес на ищеца. Нейната обезщетителна
функция обхваща на първо място вредите, които ищцовото дружество ще претърпи от
невъзможността да използва автомобила за отдаване под наем, докато тече предварителната
проверка, а впоследствие и евентуалните процесуално-следствени действия относно
деянието на наемателя, а също така и репутационните вреди, които съпътстват
обстоятелството, че автомобилът може да бъде разглеждан като предмет на престъпление. За
този извод е без значение обстоятелството, че конкретното наказателно производство е
прекратено, тъй като валидността на неустоечната клауза се преценява към датата на
сключване на договора. При тази неустойка, обаче, по-съществената функция е
санкционната, доколкото описаните в т. 16 деяния осъществяват не само състава на
гражданската отговорност за вреди от договорно неизпълнение, но са и обществено опасни,
поради което са определени от законодателя като съставомерни – чл. 343б, ал. 1 – ал. 3 от
НК. В този смисъл засиленият санкционен характер на неустойката цели да стимулира
наемателя са се въздържа от управление на автомобила след употреба на алкохол и/или
наркотици, което може да предизвика съществени отрицателни последици за водача и
пътниците в автомобила, за останалите участници в движението и не на последно място за
съществуването и физическото състояние на наетата вещ. Като се вземе предвид засилената
санкционна функция на тази неустойка, както и значителните негативни последици, които
могат да произтекат от вида на договорното неизпълнение, за което е уговорена, съдът
намира, че нейният размер на 5000 лева не се явява в противоречие с добрите нрави, нито е
необоснован или прекомерен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че неустоечната клауза, на която се основава
процесното вземане, е правно валидна и уговорената с нея неустойка не е прекомерна.
Възражението на ответника, че клаузата не е индивидуално уговорена, не обосновава
нейната нищожност. Както е изяснено в чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, не всички
клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, са
неравноправни, а само тези, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. По изложените по-горе съображения, обстоятелствата по чл. 143, ал. 1 ЗЗП не
са налице по отношение на процесната неустоечна клауза.
При кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки за
възникване на претендираното вземане, предявеният иск е основателен. Поради
несъвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния
6
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено въззивникът – ищец. В
първоинстанционното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 200 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС или общо 680 лева,
които следва да му бъдат присъдени. Във въззивното производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 85 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева с ДДС, или общо 565 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11003 от 07.06.2024г., постановено по гр.д. № 47377/2023г.
по описа на СРС, 151-ви състав, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА А. Р. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ********, да заплати
на „Райд Шеър България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „********, на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 5000 лева, представляваща
неустойка по т. 16 от списъка на неустойките – приложение № 1 към договор за наемане на
превозни средства и предоставяне на услуги, сключен на 06.07.2019 г., ведно със законната
лихва считано от 24.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 680 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 565 лева, представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7