Р Е Ш Е Н И Е № 23/10.2.2020 г.
10.02.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На двадесет и четвърти
януари
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор Рени Лефтерова
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 432 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.1, ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на ЕТ“ММ-М.М.“,
Ямбол, чрез пълномощника си адвокат П.С.П. ***, кантора . против НАП, с цена на
иска 440/четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено като незаконосъобразно
НП№ 434176-F433745/04.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“, Бургас в ЦУ на НАП. Претендираното
обезщетение е за причинени имуществени вреди-платено адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лева за
осъществена адвокатска защита по анд № 842/2019г. по
описа на ЯРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане
в сила на решението, с което е отменено процесното НП
-..11.2019г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че е
отменено НП№ 434176-F433745/04.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“, Бургас в
ЦУ на НАП, с което на ищецът ЕТ“ММ-М.М.“, Ямбол е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева, на основание чл. 185 ал. 2, изр. 1 от ЗДДС.
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираното обезщетение на осн.
чл.1, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, както и да се присъдят направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат П., който моли по подробно
изложените в исковата молба съображения,
да бъде постановено решение, с което да се уважи изцяло предявения иск,
както и да бъдат присъдени по настоящото производство разноски в размер на 350 лева,
съгласно списък, който представя.
Ответната страна, чрез ст. юрисконсулт Е., намира подадената исковата молба за неоснователна,
тъй като жалбоподателят е ползвал адвокатска правна помощ по собствено желание,
а е предвидено такава правна помощ да се ползва безвъзмездно само от определена
категория лица като защитени, непълнолетни и т.н., и тъй като той по собствено
желание е ползвал тази адвокатска правна помощ не счита, че негово имуществено
състояние е увредено. Иска да бъде отхвърлена исковата молба или алтернативно
да бъде присъдено обезщетение в един приемлив размер. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ямбол намира, че искът е
основателен.
Налице е административен акт на ответната страна, отменен като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. В резултат на издаването на
този акт ищецът е претърпял претендираните
имуществени вреди, изразяващи се в разноски по съдебното обжалване на
незаконосъобразния съдебен административен акт. Затова счита, че искът следва
да бъде уважен.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното:
С НП № 434176-F433745/04.04.2019 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“, Бургас в ЦУ на НАП на ищецът ЕТ “ММ - М.М.“, Ямбол е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева, на основание чл. 185 ал. 2, изр. 1
от ЗДДС. С решение № 231 от 11.10.2019 г. по анд № 842/2019 г. на ЯРС е отменено цитираното НП. Пред ЯРС е представен договор за правна помощ № **********
от 24.07.2019 г. подписан от ищеца и
адвокат П. П. за сумата от 440 лева,
договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Решението на ЯРС е
влязло в сила на ..11.2019 г.
При
така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
резултат на отменено като незаконосъобразно НП № 434176-F433745/04.04.2019 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“, Бургас в ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане
в сила на решението ЯРС по анд № 842/2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.
1 от АПК, гражданите и юридическите лица
могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от
АПК, иск
може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В случая, видно от приетите по делото доказателства, НП№ 434176-F433745/04.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“, Бургас в ЦУ на НАП, за което се твърди, че са причинени
вреди за ищеца е отменено с решение № 231 от
11.10.2019г. по анд
№ 842/2019г. на ЯРС.
Предвид изложеното съдът намира, че са
налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и развиване
на процедурата по чл. 203 и сл. от АПК и
искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен, по следните съображения:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе
незаконосъобразният административен акт.
Във фактическия състав на отговорността
на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общината, при или
по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от
трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В настоящия случай досежно доказването на елементите от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства се налага извода,
че безспорно е налице незаконосъобразна
дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и
наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна
дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Както вече бе посочено, налице е постановено решение № 231 от
11.10.2019г. по анд
№ 842/2019г. на ЯРС , влязло в сила на ..11.2019г., с
което е отменено като незаконосъобразно НП№ 434176-F433745/04.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“, Бургас в ЦУ на НАП. Същото следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 440 лева,
съставляваща заплатена от ищеца сума за правна защита и съдействие и за
процесуално представителство по анд № 842/2019г. по
описа на ЯРС, от представените по делото писмени доказателства, действително се установява заплащането
на сумата от 440 лева от страна на ищеца на адв. П. от ЯАК. В
случая с исковата молба се претендира
присъждане на сумата от 440 лева, представляваща претърпени имуществени вреди
от отмененото НП. Съдът извършва преценка на основателността на исковата молба
с оглед претендирания
размер от 440 лева.
Предвид отмененото по съдебен път
наказателно постановление, претърпените
от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно
наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е
постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
С оглед на това, настоящият съдебен състав
приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Предвид изложеното,
заявената искова претенция от 440 лева
за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода
на обжалване на наказателното постановление в производството по анд № 842/2019г. по
описа на ЯРС се явява основателна и доказана.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законната лихва върху претендираната
сума от 440 лева, считано от ..11.2019г.-датата на влизане в сила на решението
на ЯРС, която също се явява основателна с оглед основателността на главния иск.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
С оглед изхода на делото претенцията на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на съдебни разноски, съдът
намира, че следва да бъде съобразено с
разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По делото е представен
договор за правна помощ за договорено и
внесено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед чл. 8 ал. 1 т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението е справедливо определено. Следователно НАП, София, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца като
разноски по делото сумата от 300 лева за
адвокатско възнаграждение с оглед
уважената част от иска и 10 лв. държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.
203, ал. 1 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, СОФИЯ да заплати на ЕТ“ММ-М.М.“,
Ямбол, ЕИК ********* представлявано от М.Д.М., с адрес на управление гр. Ямбол ул.***, чрез
адвокат П.С.П. *** кантора . сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП№ 434176-F433745/04.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“, Бургас в ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ..11.2019г.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
СОФИЯ да заплати
на ЕТ“ММ-М.М.“, Ямбол, ЕИК ********* представлявано от М.Д.М., с адрес на управление гр. Ямбол ул.***, сумата от 350 (триста и петдесет)
лева, представляваща направените съдебни разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Решението да се съобщи на страните по
реда на чл.138 от АПК.
СЪДИЯ:/п/ не се чете