Р Е Ш Е Н И Е
№ 1763, 14.05.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 29.03.2018 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12658 по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му – ....... А.Т., твърди, че П.Г.М. е собственик
на следния недвижим имот – апартамент...,
в жилищна сграда, находяща се на бул. ..........., в гр. ...........и като
такъв по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката има качеството на клиент
на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за доставка на
топлинна енергия за битови нужди е длъжен да заплаща цените на доставената му
топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се
отнасят, като в противен случай съобразно чл. 35, ал. 1 от Общите условия дължи
обезщетение за забава. Твърди се още, че за периода 01.12.2014 г. – 31.07.2015
г. ищецът е доставил за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност
772.77 лв., която не е заплатена в срок, поради което по партидата на ответника
са начислени и обезщетения за забава за периода 01.02.2015 г. – 31.03.2016 г. в
общ размер на 69,71 лв. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4231 по описа на
Районен съд - Пловдив, ХІV гр. с. за 2016 г., срещу която в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът предявява настоящата
искова молба и моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 01.04.2016 г. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основания чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът П.Г.М. с ЕГН **********,***,
представляван от пълномощника му адвокат С.М., твърди, че : между него и ищеца
не съществува облигационно правоотношение, тъй като съгласно чл. 138, ал. 1
Закон за енергетиката и чл. 25 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
присъединяването на потребителите към топлопреносната мрежа се осъществява въз
основа на писмен
Продължение на решение по гр. д. № 12658/16 г. на РСПд
– стр. 2/10
договор,
какъвто ищецът не е представил, а също и няма доказателства ищецът да е
публикувал общите си условия в един централен и един местен всекидневник; няма
и доказателства през исковия период той реално да е ползвал и потребявал
топлинна енергия; многократно е заявявал и уведомявал ищеца, че процесният имот
е необитаем и не желае да му бъде доставяна топлинна енергия, въпреки това
такава му се доставя, а законът – чл. 62, ал. 1 ЗЗП, забранява доставка на
стоки на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от
негова страна, като издаването на фактури от страна на дружеството за плащане
на непоискана от ответника топлинна енергия представлява нелоялна търговска
практика, която е забранена от закона – чл. 68в ЗЗП; топломерът в абонатната
станция, обслужваща жилищната сграда, в която се намира апартаментът му е
негоден и неизправен; фирмата за дялово разпределение не е използвала реални
показатели за изчисляване на размера на припадащата му се за разпределяне
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация по отношение на действително
инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата, денградусите, средната
външна температура и външната изчислителна температура за населеното място за
процесния период; част от доставеното в абонатната станция и отчетено от
топломера количество топлинна енергия реално не е доставено на потребителите в
сградата; ищецът не е отчислил правилното количество технологични разходи на
абонатната станция; процесните фактури не отразяват реално потребление на
топлинна енергия в процесния имот; дружеството изчислява дължимите от ответника
суми за доставена топлинна енергия въз основа на Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост – Приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването, която не отчита реалното
потребление в конкретния имот, поради което посочените разпоредби противоречат
на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. за фактуриране на
потребената топлинна енергия въз основа на реалното енергийно потребление, поради
което моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 4231 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2016 г. на 06.04.2016 г. е издадена
Заповед № 2222 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено П.Г.М. *** ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от 772.77 лв. – топлинна
енергия доставена за периода 01.12.2014 г. – 31.07.2015 г. за обект на
потребление, находящ се в гр. ....., бул. .............., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2016 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 69.71 лв. – обезщетение за забава за
периода 01.02.2015 г. – 31.03.2016 г.; сумата от 325 лв. разноски, в това число
25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради
Продължение на решение по гр. д. № 12658/16 г. на РСПд
– стр. 3/10
което
дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
Ответникът не оспорва, че е собственик на апартамент...
в жилищна сграда на бул. ............../изявление на пълномощника му адвокат М.,
направено в открито съдебно заседание на 09.03.2017 г. – протокол лист 100, на
гърба/, който блок според заключението на вещото лице инж. Ш. е присъединен към
топлопреносната мрежа, като през периода 01.12.2014 г. – 31.07.2015 г.
абонатната станция, обслужваща сградата, е работила и е захранвала обектите,
присъединени към нея с топлинна енергия както за отопление, така и за битова
гореща вода. Установява се още от заключението на инж. Ш., че проектно
апартаментът на ответника е топлофициран, като в него има монтирани отоплителни
тела в хола и детската стая, както и 1 брой щранглира, за които е начислявана
топлинна енергия по максимална нормативна мощност поради неосигурен достъп за
подмяна на индивидуалните разпределителни уреди – достъп за тяхната подмяна е
осигурен едва на 22.10.2015 г.; за имота на ответника е начислявана и топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация, а също и за битова гореща вода служебно
заради изтекла метрологична годност на водомера за топла вода.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката
постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или
съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е
меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието
на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на
правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради –
етажна собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
всички клиенти на топлинна енергия са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е
тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за
дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото консумирано количество
топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /. Топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5
ЗЕ/.
Продължение на решение по гр. д. № 12658/16 г. на РСПд
– стр. 4/10
Или по силата на цитираните
разпоредби, както и на факта, че ответникът е бил собственик на горепосочения
апартамент за времето от 01.12.2014 г. до 31.07.2015 г., който е в жилищна
сграда присъединена към топлопреносната мрежа, през посочения времеви отрязък
той е имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което следва да
заплати цените на доставената му топлинна енергия – в процесния случай за
отопление на имота, за битова гореща вода, а също и на тази, отдадена от
сградната инсталация.
Ответникът, обаче, оспорва дължимостта им по
съображения, изложени в отговора на исковата молба и маркирани по-горе в
уводната част на настоящото решение и които ще бъдат обсъдени в следващото
изложение.
Топлинната
енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на
топлопреносното предприятие, монтирани на границата на собственост на
съоръженията /чл. 156, ал. 1 ЗЕ/, като редът и техническите условия за
топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за
присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за
разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването
се определят с наредба на министъра на енергетиката, в изпълнение на която
законова делегация последният е издал Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, в чл. 49, ал. 2 от която е предвидено, че количеството
топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско плащане
(топломери), отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията, препращащ към Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, в чл. 167 от която /редакция към
исковия период/ е предвидено извършване на последващи проверки за съответствие
на средствата за измерване за търговско плащане.
Във връзка с наведеното от ответника твърдение за
неизправност на топломера, монтиран в абонатната станция в сградата, в която се
намира собственият му апартамент, от страна на ищеца бяха представени заверени
преписи на : на Протоколи за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване
от 13.08.2013 г. и от 02.04.2015 г. и на Свидетелства за проверка на .........2013
г. и № .........2015 г., видно от които през процесния период в абонатната
станция са функционирали за периода 13.08.2013 г. – 02.04.2015 г. 1 брой общ ултразвуков
топломер тип Мultical402, производство на Kamstrup A/S – Дания, а от 02.04.2015 г. до края на исковия период
1 брой топломер UH50, които видно от представените
две свидетелства за проверка на средства за измерване в съответствие с
изискванията на закона съответно на 29.07.2013 г. и на 08.08.2014 г. са
преминали последващи метрологични проверки, при които е констатирано, че двата топломера
в абонатната станция съответства на съществените изисквания към тях, с оглед на
което в разрез с твърденията на ответника съдът приема, че през исковия период
топломерите в абонатната станция са били технически годни и изправни.
Посочи се вече по-горе в настоящото изложение, че
топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост
на
Продължение на решение по гр. д. № 12658/16 г. на РСПд
– стр. 5/10
топлопреносното предприятие, монтирани на границата на
собственост на съоръженията, като е налице и спор относно мястото, на което е
поставен топломерът в абонатната станция в жилищната сграда, в която се намира
и процесният обект на потребление.
За изясняване на това обстоятелство по искане на
ответника бе допуснато извършване на съдебна техническа експертиза по задачите,
формулирани в отговора на исковата молба от вещото лице инж. Ж.-Н., според
заключението на което топломерът в процесната абонатна станция не е монтиран на
границата на собственост, с оглед на което количеството топлинна енергия за
технологични разходи в абонатната станция са за сметка на топлопреносното
предприятие, което в случая е определило технологичните разходи на база на
топлотехнически изследвания, извършени съгласно договор за поръчка с .............
– ...... през 2006 г., като за
съответните месеци на разглеждания период технологичните разходи са правилно
изчислени.
Законът на чл. 57, ал. 1 Наредба № 16-334 от 6.04.2007
г. за топлоснабдяването /наричана накратко по-долу в настоящото изложение НТ/ допуска
монтиране на средства за измерване за търговско плащане на място, различно от
границата на собственост, като в този случай урежда друг начин за отчитане на
топлинната енергия, като отчетените количества следва да се коригират с
технологичните разходи на топлинна енергия за участъка между средствата за
измерване за търговско плащане и границата на собственост. А тъй като в
настоящия случай се установи от заключението на вещото лице инж. Ж.-Н., че през
исковия период ищецът е приспадал от отчетеното за доставено количество
топлинна енергия такава за технологични разходи, които са правилно изчислени за
съответните месеци на разглеждания период, то настоящият състав намира за
неоснователно твърдението на ответника, че част от доставеното в процесната абонатна
станция и отчетено от общия топломер количество топлинна енергия не е доставено
на потребителите в сградата.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, като дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, каквато е и тази, в която се намира
апартаментът на ответника, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а /чл. 139, ал. 2 ЗЕ/.
В съответствие с горните изисквания установява се от заключението на вещото лице инж. Ш., че топлинното счетоводство на блока, в който се намира процесният отопляем обект, през исковия период се е водило от фирма за дялово разпределение - ............, като е налице спор дали разпределената за времето от 01.12.2014 г. до 31.07.2015 г. за имота на ответника топлинна енергия е правилно определена. Продължение на решение по гр. д. № 12658/16 г. на РСПд
– стр. 6/10
Посочи се вече по-горе в настоящото изложение, че законът – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вменява задължение на всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, в качеството им клиенти на топлинна енергия да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ - Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, чл. 61, ал. 1 от която постановява, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на наредбата и приложението към нея, наименувано : „Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост”. Законът – чл. 70, ал. 2 НТ, също така, вменява задължение на клиентите на топлинна енергия да осигуряват достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имотите си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, като това задължение, както и задължението за монтиране на средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите на клиентите са предвидени именно като гаранция за плащането за реално потребление. Но от този принцип законът допуска изключения – на клиенти, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди /чл. 70, ал. 4 НТ/, а в случаите, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие /чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ/. В унисон с твърденията на ответника установява се от показанията на св. П.Й., че той и останалите членове на семейството му повече от 15 години живеят в ......, идват си рядко, само през ваканциите и докато са в чужбина апартаментът е празен, като до датата на приключване на съдебното дирене ответникът не ангажира доказателства да е изпълнил вмененото му от закона задължение и през исковия период да е осигурявал сам или чрез други лица достъп за отчет на индивидуалните разпределителни уреди и на индивидуалния водомер в апартамента му. Същевременно констатира се още от заключенията на вещите лица - инж. Ш. : в имота на ответника всички отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа на блока и на същите е начислявана
Продължение на решение по гр. д. № 12658/16 г. на РСПд
– стр. 7/10
топлинна енергия по максимална нормативна мощност поради неосигурен достъп за подмяна на ИРУ – достъп за тяхната подмяна е осигурен едва на 22.10.2015 г., т. е. след исковия период; през процесния период в имота има монтирани два броя ИРУ – същите не се отчитат, тъй като е трябвало да бъдат подменени, но не е осигуряван достъп до имота за тези монтажни работи; има монтиран и един брой водомер за топла вода на редовен отчет, но с изтекла метрологична годност; поради неосигурен достъп за подмяната му нормативно е начислявана топлоенергия за БГВ по 140л/денонощие; през процесния период всички измервателни устройства са били технически неизправни и не отговарят на чл. 43, ал. 1 от Закон за измерванията във връзка с чл. 52 от НТ; за имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7 във връзка с т. 6.5 от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради, тъй като има потребление на топлинна енергия за отопление, която не се отчита с ИРУ поради неосигурен достъп, като начисленията са ставали по максимална нормативна мощност за отоплителните тела в имота; поради неосигурен достъп за подмяна на водомер за топла вода заради изтекла метрологична годност начисленията за БГВ са били служебни – по 140 л/денонощие; инж. Ж.-Н. : независимо, че във фактурите неправилно е записана сумата на инсталираната мощност от отоплителните тела в сградата, през отчетните периоди изчислената и съответно начислена енергия за сградната инсталация е вярна; начислената енергия на гн М. е на бадата на максимална мощност заради неосигурен достъп до уредите за дялово разпределение; топлинният счетоводител правилно е изчислил количествата енергия, полагащи се за имота на г-н М. съгласно Методиката за дялово разпределение към НТ, спазени са всички законови разпоредби, произтичащи от Закона за енергетиката; В обобщение въз основа на констатацията, че ответникът не е изпълнил вмененото му от закона задължение да осигури на лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът му, достъп за отчет на индивидуалните разпределителни уреди и на индивидуалния водомер за БГВ, както на база на абсолютно безпротиворечивите и категорични отговори на вещите лица по двете технически експертизи, че топлинният счетоводител правилно е изчислил количествата енергия, полагащи се за имота на ответника за исковия период, настоящият състав в разрез с твърденията на ответника приема, че разпределението на топлинна енергия за имота му през процесния период съответства на действащата за същия нормативна уредба.
Неоснователни
са възраженията за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 2
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г.
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИ.
Гаранция за отчитане на реалното месечно потребление
или реално консумираното количество енергия от крайния потребител, с които
понятия си
Продължение на решение по гр. д. № 12658/16 г. на РСПд
– стр. 8/10
служи Директивата, са предвидените от националния
законодател индивидуални измервателни уреди, както и монтиране на средства за
търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната станция. По
този начин е спазен и принципът, залегнал в ал. 2 на чл.
13 от Директива 2006/32/ЕО за
изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление.
Разпоредбата на ал. 2 на чл. 13 от Директивата
предвижда, че държавите - членки гарантират, където е уместно, че сметките се
изготвят въз основа на реално енергийно потребление и информацията е
представена по ясен и разбираем начин, като ал. 3 на същия член определя тази
информация, както и че изготвянето на сметките следва да бъде толкова често, че
да позволява на потребителите да контролират консумацията си на енергия.
Посочената разпоредба не е в противоречие с българското законодателство, нито
последното противоречи на общностното право в този смисъл. Същественото при
директивите е, че държавите сами избират начина и средствата, с които да
постигнат заложените за изпълнение в Директивата цели, за което уведомяват ЕК,
която от своя страна следи много стриктно и строго това изпълнение.
Горепосочената директива е транспонирана по реда на чл. 18 от същата в
националното ни законодателство чрез Закона за
енергийната ефективност и
редица наредби, между които Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и същата няма пряк
ефект съгласно чл. 288, § 3 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/, тъй като
по принцип директен ефект имат само регламентите, а директивите, само доколкото
не са транспонирани по надлежния ред в посочения в тях срок. В последния
случай, ако директивата не е транспонирана в срок или е лошо или непълно
транспонирана, както и ако съответната държава не е уведомила Европейската
Комисия за изпълнението, може да бъде ангажирана отговорността на държавата по
предвидения в ДФЕС ред. Директивите могат да имат само в определени случаи
вертикален пряк ефект, какъвто не е настоящия казус, тъй като касае
частноправни субекти.
В горепосочените разпоредби на Директивата липсва
конкретно определен срок за транспонирането й, поради което всяка държава има
свобода при избора на формата и средствата за постигане на изискуемия от
Директивата резултат. А що се касае до твърдението, че Директивата не е
транспонирана в националното ни законодателство правилно, то споровете относно
тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза
е от компетентността на Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267, ал. 1, б.
„б” Договор за функциониране на ЕС.
Според заключението на вещото лице инж. Ш. за периода
01.12.2014 г. – 31.07.2017 г. количество топлинна енергия разпределено за имота
на ответника е 9,17723 мвтч. на стойност с ДДС, в това число и такса за
услугата дялово разпределение съгласно заключението на вещото лице К., което
съдът кредитира, тъй като е изготвено на база вписванията в счетоводните книги
на ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на
лицето, което ги е водило, а ответникът не установи те да са водени неточно,
838.55 лв., от която сума към датата на проверката от вещото лице след
Продължение на решение по гр. д. № 12658/16 г. на РСПд
– стр. 9/10
извършено
прихващане и частично плащане незаплатени остават 772.77 лв. Съобразно
последното дължимите лихви за забава за периода 01.02.2015 г. – 31.03.2016 г.
възлизат на 69.71 лв.
Предвид гореизложеното и недоказаността на твърденията
на ответника предявените главни и акцесорни установителни искове се явяват
доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени в
предявените с исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 305 лв. разноски по производството /в това число 75 лв. довнесена държавна такса + 230 лв. депозитни разноски/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 450 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено съгласно чл. 25, ал. 2 Наредба за плащането на правната помощ на база на максимален размер на възнаграждението от 300 лв., увеличено с 50 на сто с оглед на голямата продължителност на делото и неговата фактическа сложност. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 4231/16 г. 75 лв., в това число 25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер от заповедния съд съгласно чл. 26 от Наредба за плащането на правната помощ, тъй като попълването на едно бланково заявление не съставлява сложна юридическа дейност. По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Г.М. с ЕГН **********,***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 772.77 лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление – апартамент..., в жилищна сграда, находяща се на бул. ..............в гр. ......, през периода 01.12.2014 г. – 31.07.2015 г. ведно със законната лихва от 01.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 69.71 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 01.02.2015 г. – 31.03.2016 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 2222/06.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4231 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2016 г. ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 305 лв. разноски по производството по гр. д. № 12658 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2016 г.; сумата от 450 Продължение на решение по гр. д. № 12658/16 г. на РСПд
– стр. 10/10
лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 12658 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2016 г. и сумата от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 4231 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2016 г. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмчен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА Вярно с оригинала! ММ