Р Е Ш Е Н И Е № 94/8.6.2015г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на дванадесети май две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела Иванова
секретар Г.М. и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 1084 по описа за 2014г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Областна дирекция на МВР - Бургас, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 46, представлявана от К.К. против ET „П.Ж.“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Карнобат, обл. Бургаска, ул. Гоце Делчев № 12, представляван от П.Т.Ж.. В исковата молба се твърди, че на
05.01.2009г. на основание чл. 76,ал.2 ЗМВР между страните е сключен договор№
1732 за охрана със СОТ и полицейски сили. Срещу предоставената услуга
ответникът се е задължил да заплаща сума в размер на 400лв. без ДДС за
календарна година на равни месечни вноски до пето число на текущия месец. На основание т.3.1 от Раздел V Допълнителни
условия на страните са приели, че договора се счита за продължен до 31.12 на
всяка следваща година, ако един месец преди изтичането на договорения срок
някоя от страните не уведоми писмено другата страна, че не желае продължаване на действието му. На
29.10.2013г. в ОД на МВР е постъпило заявление от страна на ответника за
прекратяване действието на договора, считано от 24.10.2013г. В молбата се
твърди още, че след прекратяване на договора са налични следните задължения на
ответника: месечна вноска в размер на 40лв по фактура № 101344 за месец ноември
2012г.; месечна вноска в размер на 40лв по фактура № 101344 за месец декември
2012г.; месечна вноска в размер на 40лв по фактура № 111117 за месец август
2013г.; месечна вноска в размер на 40лв по фактура № 111619 за месец септември
2013г.; вноска в размер на 40лв по фактура № 111619 за месец октомври 2013г.
За събиране на вземането си ищецът
инициирал заповедно производство, като по заявлението било образувано
ч.гр.д.605/2014г. по описа на КРС, в рамките на което съдът издал заповед№ 365 / 19.8.2014г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417г., но по писмено възражение от страна на длъжника
съдът спрял образуваното изпълнително дело
и дал указания на ищеца да предяви иска си.
Предвид
изложеното е направено искане да се приеме за установено между страните, че е
налице следното вземане: главница в размер на 40лв по фактура № 101344 за месец
ноември 2012г.; лихва в размер на 7.07 лева /седем лева и 07 стотинки/
за периода от 06.11.2012г. – 31.07.2014г; главница в размер на 40лв по фактура
№ 101344 за месец декември 2012г.; лихва в размер на 6.73 лева /шест
лева и 73 стотинки/ за периода от 06.12.2012г. – 31.07.2014г., главница в
размер на 40лв по фактура № 111117 за месец август 2013г.; лихва в размер на 4.02
лева /четири лева 02 стотинки/ за периода от 06.08.2013г. – 31.07.2014г.,
главница в размер на 40лв по фактура № 111619 за месец септември 2013г., лихва
в размер на 3.67 лева /три лева и 67 стотинки/ за периода от
06.09.2013г. – 31.07.2014г.; главница в размер на 40лв по фактура № 111619 за
месец октомври 2013г., лихва в размер на 3.34 лева /три лева и 34
стотинки/ за периода от 06.10.2013г. – 31.07.2014г. Представя и ангажира
доказателства.
В с.з. ищецът е направил признание, че
претенциите за месеците ноември и декември 2012г. са платени с вноска от
10.12.2012г. В случая се касаело за фактическа грешка по отношение на
претендираните суми, като към момента на завеждане на делото, оставащи за
плащане са сумите за месец юли 2012г. по фактура №96752/10.07.2012г. и за месец август 2012г. по фактура №98181/17.08.2012г. в размер на 80лева, за които не са
постъпили плащания.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди се, че сумите за
2012г. са платени на ищеца още на 10.12.2012г. За останалите суми е въведено
твърдение,че са недължими, тъй като за тях не е издавана фактура, както и че
останалите три суми са погасени чрез плащане в хода на образуваното
изпълнително производство. Представя и ангажира доказателства.
В с.з. процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2009г. на основание чл. 76,ал.2 ЗМВР между страните е сключен договор №
1732 за охрана със СОТ и полицейски сили. Срещу предоставената услуга
ответникът се е задължил да заплаща сума в размер на 400лв. без ДДС за
календарна година на равни месечни вноски до пето число на текущия месец. На основание т.3.1 от Раздел V Допълнителни
условия на страните са приели, че договора се счита за продължен до 31.12 на
всяка следваща година, ако един месец преди изтичането на договорения срок
някоя от страните не уведоми писмено другата страна, е не желае продължаване на
действието му.
С писмо от 29.10.2013г. в ОД на МВР ответникът е уведомил ищеца, че желае прекратяване действието на договора,
считано от 24.10.2013г.
На 19.08.2014г. ищецът е входирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу ответника, с което е поискал издаването
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: по Договор № 1732/05.01.2009 г. – в размер на 80.00 лева за периода от 01.01.2012 г. – 31.12.2012
г.; по Договор № 1732/05.01.2009 г. – в размер на 112.00 лева за периода от 01.01.2013 г. – 24.10.2013
г.;лихва: - по Договор № 1732/05.01.2009 г. – 7.07 лева за периода от 06.11.2012 г. – 31.07.2014 г.
върху главницата от 40 лв.; 6.73 лева за периода от 06.12.2012 г. – 31.07.2014
г. върху главницата от 40 лв.; по Договор № 1732/05.01.2009 г. – 4.02 лева за
периода от 06.08.2013 г. – 31.07.2014 г. върху главницата от 40 лв.; 3.67 лева
за периода от 06.09.2013 г. – 31.07.2014 г. върху главницата от 40 лв.; 3.34
лева за периода от 06.10.2013 г. – 31.07.2014 г. върху главницата от 32 лв.,ведно със законната лихва, начиная от подаване на
заявлението - 19.08.2014 год. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева /двадесет и пет
лева/ разноски по делото - внесена държавна такса. Към заявлението са представени извлечение от счетоводните
сметки на ищеца по анатичните сметки на ответната страна съгласно договор № 1732/05.01.2009г., видно от които е останало непогасено вземане за месеците
ноември и декември 2012г. в размер на 80лв. и август, септември и октомври
2013г. в размер на 112лв, като вземането за месец октомври е за сумата от 32лв.
По заявлението е
образувано ч.гр.д.605/2014г. по описа на КРС, в рамките на което е издадена
заповед съобразно заявлението. С Определение №661/21.11.2014г., постановено по посоченото ч.гр.дело, съдът е спрял
принудително изпълнение по заповедта за незабавно изпълнение и образуваното въз
основа на нея изпълнително дело№20147030400581 по описа на ЧСИ
Георги Михалев.
Видно от поканата
за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника от ЧСИ главницата е в размер на
192лв. и 24.83лв. мораторни лихви.
За месечната вноска
за месец юли 2012г. ищецът е издал фактура№96752/10.07.2012г. за сумата от 40лв., а за месец август 2012г. - фактура№98181/17.08.2012г. в размер на 40лева.На 18.09.2012г.
ответникът е издал преводно нареждане за 80лв. по двете издадени фактури, с
изричното указание, че сумата се отнася за такса СОД по договора за месеците
юли и август. За извършеното плащане е представено и извлечение по
разплащателната сметка на ответника, видно от която плащането е извършено от
сметката на посочените в преводното нареждане дата, сума и кредитор.
За месечните вноски
за месец ноември и декември 2012г. е издадена фактура №101344/12.11.2012г. в размер на 80лева.Същата е заплатена от ответника с
платежно нареждане от 10.12.2012г., в което страна е посочила номера на
фактурата и основание-такса СОД за двата месеца. Сметката на ответника е
заверена с тази сума на посоченото основание на 10.12.2012г.
Видно от
представеното извлечение от разплащателната сметка на ответника на 12.12.2014г.
сумата от 192.00лв. –главница и сумата от 24.83лв. е преведена от сметката на
длъжника по искане на ЧСИ Георги Михалев в образуваното изпълнително дело.
Предвид така
установената фактическа обстновка съдът прави следните правни изводи:
I.
По допустимостта на иска:
В
редица решения на ВКС, сред които Решение № 152 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., IV г.
о., ГК, Решение № 412 от 5.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2190/2013 г., IV г. о., Решение № 50 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 716/2011 г., IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по
повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което
не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се
произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът
извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право
съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно - ищеца
по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум. Т.е. преценката за идентичност се свежда до преценка дали ищецът е предявил иск за установяване
на същото вземане, за което е поискано издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 или чл. 417 ГПК.
Видно от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и приложените към него писмени
доказателства се претендира неизплатено задължение за месеците ноември и
декември 2012г. С исковата молба се търси защита за именно за посочените две
месечни вноски, което прави исковата молба в тази й част допустима. Настоящият
съдебен състав намира, че ищецът няма възможност по реда на чл. 14 ГПК да
поясни и допълни исковата молба с направеното уточнение за сумите за 2012г.,
тъй като по съществото си искането на страната представлява изменение на иска
по основание, но искане в тази насока не е заявено от ищеца.Следва да се има
предвид и факта, че промяната на периода би довела до недопустимост на иска,
тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявяването на установителен иск
за суми за месеците юли и август, след като в хода на заповедното производство
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за различен период. Още
повече, че съгласно т.11б от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда
на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение
на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне
на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск
в това производство. В случая
обаче страната не е направила искане за преминаване от установителен иск в
осъдителен такъв. Още повече, при направеното уточнение не се засяга и
претенцията за изтекли мораторни лихви, които са заявени за различен период от
уточнения.
По изложените
съображения и доколкото не е заявено изменение на иска съдът не следва да взема
предвид направеното уточнение.
По отношение на
претенцията за октомври 2013г. съдът намира, че за разликата над 32лв. до
сумата от 40лв. искът се явява недопустим, тъй като липсва правен интерес, понеже
за горницата над 32лв. липсва издадена заповед за незабавно изпълнение.
II.По
основателността на иска.
По делото между
страните няма спор относно валидността на сключения договор № 1732/05.01.2009г, както и по отношение на неговото действие
до 24.10.2013г.Спорът по делото се свежда до
движимостта на претендираните суми.
Предвид събраните
по делото писмени доказателства, неоспорени от ищцовата страна, съдът намира,
че вземането за месеците ноември и декември 2012г. са платени на 10.12.2012г. В
този смисъл е и направеното от ищцовата страна признание.
Претенцията за
месеците август, септември и октомври 2013г. също е погасена, тъй като е
събрана на 12.12.2014г. в хода на образуваното изпълнително дело№20147030400581 по описа на ЧСИ Георги Михалев-в този
смисъл е представеното извлечение от разплащателната сметка на ответника(стр.87
на гърба).
Единствено за
изчерпателност на мотивите следва да се посочи, че сумите за месеците юли и август
2012г. също са погасени от страна на ответника. В този смисъла са представените
от ответника писмени доказателства-платежно нареждане и извлечение от
разплащателна сметка от 18.09.2012г.(стр.52 и 53). В този смисъл е и
направеното изявление от страна на процесуалния представител на ищеца, че при
постъпване на плащане сумата се отнася за предходен месец, ако е налице
неизплатено задължение, независимо от посоченото основание за плащане, посочено
от платеца. В този смисъл няма как да е налице погасено задължение за месеците
ноември и декември, а да са останали непогасени задължения за предходните
месеци юли и август.
При неоснователност
на главния иск неоснователен се явява и обусловения от него иск за мораторни
лихви, поради което той също следва да бъде отхвърлен
При този изход от
спора ищцовата страна няма право на разноски, но дължи заплащане на сторените
от ответника разноски в размер на 300лв.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Областна дирекция на МВР -
Бургас, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 46, представлявана от К.К. против
ET „П.Ж.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургаска, ул. Гоце Делчев № 12, представляван от П.Т.Ж.
искове да се приеме за установено между страните, че е налице следното вземане
по договор № 1732/05.01.2009г. в размер: главница в размер на 40лв
за месец ноември 2012г.; лихва в размер на 7.07 лева /седем лева и 07
стотинки/ за периода от 06.11.2012г. – 31.07.2014г; главница в размер на 40лв
за месец декември 2012г.; лихва в размер на 6.73 лева /шест лева
и 73 стотинки/ за периода от 06.12.2012г. – 31.07.2014г., главница в размер на
40лв за месец август 2013г.; лихва в размер на 4.02 лева /четири лева 02
стотинки/ за периода от 06.08.2013г. – 31.07.2014г., главница в размер на 40лв
за месец септември 2013г., лихва в размер на 3.67 лева /три лева и 67
стотинки/ за периода от 06.09.2013г. – 31.07.2014г.; главница в размер на 32лв
за месец октомври 2013г., лихва в размер на 3.34 лева /три лева и 34
стотинки/ за периода от 06.10.2013г. – 31.07.2014г,като ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. 1084/2014г. по описа на КРС за сумата над 32лв. до пълния предявен размер
от 40лв., представляваща главница за месец октомври 2013г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас, Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 46, представлявана от К.К. да заплати на ET „П.Ж.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Карнобат, обл.
Бургаска, ул. Гоце Делчев № 12, представляван от П.Т.Ж. сумата от 300лв. съдебно
деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията
на Областна дирекция на МВР -
Бургас, Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 46, представлявана от К.К. за присъждане на съдебно деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: