Определение по дело №2289/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260648
Дата: 5 ноември 2020 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20193100102289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………./05.11.2020 год. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседание, проведено на 05.11..2020 год. в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанас Славов гр.д. 2289 по описа за 2019 год. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано по мотивирано искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с правно основание чл. 153 ал.2 от ЗПКОНПИ срещу МАРИТЕН П.Д., ЕГН:********** и А.И.К., ЕГН:********** за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 204 061,82 лева.

          На съдът е служебно известно, че с Определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017г. по описа на СГС е отправено преюдициално запитване, по което е образувано дело С-319/19 на СЕС. Въпросите, включени в него са 1) касателно характера на мярката по отнемане на незаконно придобито имущество – наказателна или гражданско правна, ако обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество; 2) дали следва да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство; 3) следва ли презумпцията за невиновност и изискването за зачитане на правото на защита и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество и допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположение за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката; 4) пораждат ли директен ефект разпоредбите в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискация лица или за добросъвестните трети лица.

Цитираното преюдициално запитване има пряко отношение към правилното приложение на закона /ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ /отм./ и ЗОПДИППД /отм.//, а също и към неговото съответствие с Директива 2014/42/ЕС на ЕП. По цитираното преюдициално запитване към настоящия момент не е постановено решение, а то като акт по тълкуване и прилагане на общностното право е задължително за националните юрисдикции на държавите-членки на ЕС, респективно за всички държавни органи /чл.633 от ГПК/. Тази задължителност произтича от основните функции на производството по преюдициални запитвания, предвидено в чл.19, параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в чл.267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на Европейския съюз.

Съобразно чл.631 ал.1 от ГПК, производството по делото, по което съдът е отправил преюдициално запитване се спира, а след произнасяне на СЕС то се възобновява /чл.631, ал.2 от ГПК/. Когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. В този смисъл Определение № 106 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 884/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова, Определение № 119 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, Определение № 175 от 5.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 961/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова; Определение №259/08.07.2020г. по ч.г.д.№ 4477/2018г. по описа на ВКС, докладчик Борислав Белазелков.

По тази причина съдът намира, че настоящото дело, по което подлежат на разрешаване материалноправни въпроси свързани с онези, които са предмет на преюдициалното запитване подлежи на спиране, доколкото отговорът по него  ще има значение за правилното решаване на спора.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по гр.д. № 2289 по описа за 2019г. по описа на ВОС до приключване на дело С-319/2019г. на Съда на Европейския съюз, образувано по отправено с определение от 02.04.2019г. по гр.д. № 704/2017г. по описа на СГС преюдициално запитване, на основание чл. 631, вр.чл. 633 от ГПК.

Производството ще бъде служебно възобновено след отпадане на пречките по движението му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.

 

 

СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: