Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 548 08.01.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Маргарита
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 808 по описа за
2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба на непълнолетната Е.М.Т. с ЕГН **********,***, действаща
лично и със съгласието на своята майка К.И. Т., чрез пълномощника си адв.П.Д., с
която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Стара Загора, за
присъждане на обезщетение в размер на 300лв. за претърпени от ищцата
имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 1238а-606 от 29.03.2019г., издадено от Зам.директора на ОД на МВР – Стара
Загора. Ищцата твърди, че е обжалвала издаденото наказателното постановление по
съдебен ред, като с решение № 381 от 27.06.2019г., постановено по АНД № 1027 по
описа за 2019г. на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 238а-606
от 29.03.2019г е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на
Старозагорския районен съд не е било обжалвано и е влязло в сила на
23.07.2019г. Сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление
по съдебен ред, със съгласието на своята майка и законен представител, е
ангажирала адвокатска защита и е заплатила адвокатско възнаграждение в общ
размер на 300лв./за осъществяване на процесуално представителство пред Районен
съд – Стара Загора/. Поддържа, че
направените разходи в общ размер на 300 лв. представляват претърпяна
имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издаденото Наказателно постановление № 238а-606 от 29.03.2019г. на
Зам.директора на ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на исковата сума, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба,
както и да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
– Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора,
редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. В
представения по делото писмен отговор, оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Твърди, че разноските, направени в резултат на успешно реализирано
право на съдебно производство, не са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразен административен акт и нямат характер на претърпени вреди и
пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ. Според ответника няма доказателства за
действително осъществено плащане на уговореното възнаграждение по приложения
към исковата молба договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство по АНД № 1027/ 2019г. по описа на РС – Стара
Загора. На следващо място поддържа, че
заплатеният от ищеца хонорар за една съдебна инстанция по оспорване на акт,
който не се отличава с правна и фактическа сложност, не е обоснован, още
по-малко – справедлив.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че
искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление /НП/ № 1238а-606
от 29.03.2019г., издадено от Зам.директора на ОД на МВР – Стара Загора, на Е.М.Т.
е наложено административно наказание „глоба в размер на Обществено порицание“,
на основание чл.15, ал.2 от ЗАНН и чл.81, ал.1, т.6 от ЗБЛД, за нарушение на
чл.49, ал.3 от ЗБЛД.
По жалба на санкционираното лице против наказателното
постановление е било образувано АНД № 1027/ 2019г. по описа на Районен съд –
Стара Загора. С Решение № 381 от 27.06.2019г. по посоченото дело Наказателно
постановление № 1238а-606 от 29.03.2019г. е било отменено, като
незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд не е било обжалвано
и е влязло в сила на 23.07.2019г.
Видно от приложените по АНД № 1027/ 2019г. по описа на
Старозагорския районен съд пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
02.04.2019г. /л.5 по АНД № 1027 от 2019г. на Старозагорския районен съд/, Е.М.Т.,
действаща със съгласието на своята майка К.И. Т., е възложила и упълномощила
адв. П.Д. *** за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
изготвяне на жалба против НП № 1238а-606 от 29.03.2019г. и процесуално
представителство в съдебната фаза пред РС – Стара Загора, при договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300лв..
Към
материалите по делото е приложено АНД № 1027/ 2019г. по описа на Районен съд-Стара
Загора.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за обезщетение за вреди е
допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник
/чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се
основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Разгледан по същество, искът е основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение наказателно
постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание
на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва
да се приеме, че
административнонаказателното производство по налагане на административни
наказания, представлява осъществяване на административна дейност от
административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни
нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна
репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на
административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод
на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с
оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от
упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни
последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира
като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение
на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с Наказателно
постановление № 1238а-606 от 29.03.2019г., издадено от Зам.директора на ОД на
МВР – Стара Загора, на Е.М.Т. е наложено административно наказание „глоба в
размер на Обществено порицание“, на основание чл.15, ал.2 от ЗАНН и чл.81,
ал.1, т.6 от ЗБЛД. Наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно с Решение № 381 от 27.06.2019г., постановено по АНД № 1027/
2019г. по описа на Старозагорския районен съд, което съдебно решение е влязло в
сила на 23.07.2019г.
С постановената отмяна на издаденото срещу ищцата
наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице
първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Стара
Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно
засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от
незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно –
следствената връзка, която съществува между тях.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на
разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред
административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че
разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания
санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая имуществените вреди, обезщетение за които се
претендира, се свързват с направените от ищцата разходи за адвокатско
възнаграждение за осъществената от адвокат защита и процесуално представителство
на Е.М.Т. по АНД № 1027/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да
се приеме, че ищцата действително е направила такива разходи, те следва да
бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат
на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2
от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС,
договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като
писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се
удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно е, от приложения по АНД № 1027/ 2019г. Договор за правна защита и
съдействие от 02.04.2019г., че за обжалване на НП № 1238а-606
от 29.03.2019г., издадено от Зам.директора на ОД на МВР – Стара Загора, ищцата,
лично и със съгласието на своята майка, е ангажирала адвокат, като е договорено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 300лв. В договора е направено
отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Приложеният договор за правна
защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверява по
надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/
06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцата е
претърпяла имуществени вреди в размер на 300лв., изразяващи се в направени от
нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно
производство /въззивно/ по обжалване на НП №1238а-606 от 29.03.2019г., издадено
от Зам.директора на ОД на МВР – Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с
влязъл в сила съдебен акт. Следователно доказано се явява наличието и на
третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка
между направения от Е.Т. разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП,
тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на НП № 1238а-606/ 29.03.2019г. Този извод
следва от отбелязването в представения пред районния съд договор за правна
защита и съдействие. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и
адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да
обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по
АНД № 1027/ 2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, не е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие
отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от
издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се
погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско
съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор.
Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по
смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от
ищеца имуществени вреди в размер на 300 лв. се явяват пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от Е.М.Т. иск е установено и доказано кумулативното наличие на
всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на Община Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от
ищцата имуществени вреди в размер на 300лв., пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно
с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 1238а-606 от
29.03.2019г., издадено от Зам.директора на ОД на МВР – Стара Загора, поради
което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Върху претендираната сума от 300 лв. ответникът дължи законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2019г, до окончателното изплащане.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на
пълномощника на ищеца а за присъждане на направените по настоящото дело
разноски, като Областна дирекция на МВР – Стара Загора бъде осъдена да заплати на
Е.М.Т. сумата 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв за
адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 10.10.2019г.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ
на Е.М.Т. с ЕГН **********,***, действаща лично и със съгласието на своята
майка К.И. Т., СУМАТА от 300лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от Е.Т. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно
решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1238а-606 от
29.03.2019г., издадено от Зам.директора на ОД на МВР – Стара Загора, ВЕДНО със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.Т. с ЕГН **********,***, действаща лично
и със съгласието на своята майка К.И. Т., СУМАТА от 310лв. /триста и десет лева/,
представляваща направените от ищцата разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: