№ 10230
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110104143 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Г. против
„Топлофикация София“ ЕАД. Ищецът твърди в исковата молба, че спрямо нея е било
проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, по което е издаден изпълнителен лист
по гр.д.№ 16763/2013г. , като е образувано ИД 1066/2014г. като се сочи, че след 16.1.2018г.
взискателят не е подавал молби за извършване на изпълнителни действия, поради което
счита, че е изтекла погасителна давност за вземането по изпълнителния лист, като предявява
иск за признаване за установено, че не дължи чрез принудително изпълнение, поради
изтекла давност, сумата от 5895,15 лева - главница по изпълнителния лист.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи, че по
изпълнителното дело са били извършвани действия, прекъсващи давността за вземането,
като ефектът на прекъсването не е бил засегнат от настъпилата перемпция на ИД. Твърди, че
е подавал молби до ЧСИ, както и че за период от 13.3.2020г.- 20.5.2020г. теченето на
давностния срок е било спряно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 18.10.2013г. по гр.д.
№ 16763/2013г./ заповедно производство, по заявление на ответника по чл.410 ГПК/ е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за: сумата от 5895,15
лева главница за топлинна енергия, за период м.6.2011г.- 4.2013г, лихви и разноски.
1
От приложеното гр.д.№ 16763/2013г. на СРС, 85- ти състав е видно, че заповедното
производство е образувано по заявление на настоящия ответник от 15.10.2013г., на
18.10.2013г. е издадена заповед за изпълнение, като на 9.4.2014г. заповедният съд е издал
изпълнителен лист. Не е подадено възражение.
Самото изпълнително дело, видно от неговото копие, прието по делото, е образувано
по молба на ответника от 14.5.2014г. В молбата се съдържа възлагане по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ
да определи начина на изпълнение, след изготвяне на справки. На 22.5.2014г. са изпратени
запорни съобщения, на които е върнат отговор само от Общинска банка АД, че длъжникът
има сметка, но няма авоар, като сметката е блокирана, но запорът не може да се изпълни.
На 19.1.2016г., взискателят е подал до ЧСИ искане за извършване на справка за
трудово правоотношение и налагане на запор на трудово възнаграждение и насрочване на
опис на движими вещи. Изготвена е справка. С разпореждане е насрочен опис.
На 7.3.2017г., взискателят е направил искане за справка за банкови сметки, налагане
на запор по тях, справка за трудови договори и налагане на запор, както и насрочване на
опис. На 26.1.2018г. ЧСИ е изпратил съобщение до ищцата за наложен запор на вземанията
й при Банка ДСК ЕАД, без данни за връчването му на ищцата, като запорното съобщение е
връчено на банката, на което е постъпил отговор на 7.2.2018г. при ЧСИ, че ищцата има
сметка при Банка ДСК ЕАД, но за вземането по нея има наложени запори от ЧСИ по други
изпълнителни дела.
На всички описания искания ЧСИ е давал указания на ответното дружество за
внасяне на такса, които са били изпълнявани.
На гърба на изпълнителния лист не са налице отбелязвания за събрани от ЧСИ суми.
Последните извършени действия по изпълнителното дело са извършване на справка
чрез отдалечен достъп от ЧСИ за размер на пенсията от 10.3.2023г.и извършване на справка
по имотна партида за лице от 13.11.2024г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
2
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в"
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със
съдебно решение.
Според ТР № 3/2020 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността са приложими дадените
разяснения с приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на
последното / ППВС № 3/18.11.1980 г. / има действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е
прието противоположното тълкуване.
Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Както е посочено в тях, тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело
и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
3
поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент,
в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Давността за вземането, започнала да тече след датата на издаване на изпълнителния
лист, е била прекъсвана многократно – с молбата за образуване на ИД от 14.5.2014г. , в която
ЧСИ е овластен да извърши изпълнителни действия, които са извършени, молбата за
извършване на изпълнителни действия на ответника от 19.1.2016г., молбата на ответника
за извършване на изпълнителни действия от 7.3.2017г., като последното изпълнително
действие е осъществено на 7.2.2018г., на която дата е постъпил отговор от кредитна
институция – Банка ДСК ЕАД, че върху спестовната сметка е наложен запор. При
съобразяване на задължителната за СРС практика, че перемпцията е без значение за
прекъсването на давностния срок, посочена по – горе, не се обсъждат доводите на ищеца за
този факт с правно значение за прекратяването на изпълнителното дело на основание
чл433,ал1,т.8 ГПК.
По всяка молба, по която е извършено действие от страна на ЧСИ, по негови
указания, са внасяни такси. Поради това, настоящия състав намира че давността за
вземанията е била прекъсвана с оглед указанията на чл. 116, б"в" ЗЗД. В този смисъл са и
дадените разяснения с ТЪЛКУВАТЕЛНО Решение № 2 ОТ 04.07.2024 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
2/2023 Г., ОСГТК НА ВКС.
Последното искане на взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, формулирано в молба от 7.3.2017г. и същевременно
внасянето на дължимата такса за това представляват същинско изпълнително действие,
поради което и последното прекъсване на теченето на давностния срок е сторено с нея.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изрично се посочва, че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело,
проучването на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността за вземанията / каквито действия е извършил ЧСИ с изготвянето на
справките - справка чрез отдалечен достъп от ЧСИ за размер на пенсията от 10.3.2023г.и
извършване на справка по имотна партида за лице от 13.11.2024г/.
Доводите на ищцовата страна, че липсват постъпления, с оглед посочените по – горе
мотиви в цитираното от съда тълкувателно решение : „ прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
4
на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.” са относими, защото вследствие на тези справки не са предприети
никакви действия от ЧСИ – не е наложен запор на пенсия..
Считано от всяко прекъсване на давността /с данни за последно такова на 7.3.2017г. г.
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започвала да тече нова петгодишна давност, като давностният
срок за процесното вземане, последно прекъснат на посочената дата е изтекъл , включително
при съобразяване, че за период от 13.3.2020г.- 20.5.2020г. теченето на давностния срок е
било спряно.
При извода за погасеност на изпълняемото право по давност предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.78,ал.6 ГПК, държавната такса, от която ищцата е освободена,
следва да се възложи на ответното дружество с решението.
На основание чл.38,ал.2 ЗАдв, на процесуалния представител на ищцата следва да се
определи адвокатско възнаграждение, при съобразяване на сравнително ниската фактическа
и правна сложност на делото, даденото от СЕС с решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
С-438/22 г., че ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, не следва да се прилага, но само
след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен / така се приема в
определение № 2995/13.6.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС/, в размер на 600 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл.439 ГПК, че Д. Г. Г.
ЕГН ********** с адрес * не дължи на Топлофикация София ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец № 23Б, чрез принудително
изпълнение сумата от 5895,15 лева – главница за топлинна енергия за период от 6.2011г.-
4.2013г. по изпълнителен лист, издаден на 18.10.2013г. по гр..№ 116763/2013г от СРС, 85-ти
състав, въз основа на който е образувано ИД № 1066/2014г. по описа на ЧСИ *.
ОСЪЖДА Топлофикация София ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, улица Ястребец № 23Б да заплати, на основание чл.78,ал.6 ГПК, в
полза на бюджета на съда сумата 235,81 лева държавна такса.
ОСЪЖДА Топлофикация София ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, улица Ястребец № 23Б да заплати, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
Сумата от 600 лева на адвокат В. В. Т. с личен номер *, вписан в регистъра на САК, с адрес
на кантората *р.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6