№ 1200
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100511778 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решението от 30.06.2021 г.,
постановено в производство по чл.127, ал. 2 СК, по гр. дело № 22962/2020 г. по описа на
СРС, 86 състав.
С въззивната си жалба М. Р. ЯК. обжалва решението в частта относно режима на
лични отношения на бащата И.Ц.М. с детето Л. И. М.а и в частта, в която претенцията за
издръжка не е уважена за разликата от 200 лв. до размера от 450 лв. месечна издръжка.
Твърди се, че решението в обжалваните части е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде
осъден бащата да заплаща на детето Л. издръжка в размер на 450 лв., считано една година
назад от датата на образуване на делото, както и да бъде изменено решението на СРС
относно определения режим на лични отношения на бащата с детето, като се постанови
такъв след месец октомври. Претендира разноски.
С въззивната си жалба И.Ц.М. обжалва решението в частта относно определения
режим на лични отношения между него и детето Л.И. М.а и в частта, в която е присъдена
издръжка за минало време. Излага, че решението в обжалваните части е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
1
и необоснованост. Моли да се определи режим на лични отношения всеки първи, трети и
пети /в случай че има такъв/ уикенд от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с
преспиване, един месец през лятото, Великденските и Новогодишните празници – през
нечетните години; Коледните празници – през четните години; Рождения ден на детето –
през нечетните години; рождения ден на бащата, както и половината от зимната и
пролетната ваканции на детето, когато започне да посещава училище. Моли да се отхвърли
предявеният иск за издръжка за минало време. Претендира разноски.
Всяка от страните е подала отговор досежно въззивната жалба на другата страна, като
я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страни,
имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
С решението от 30.06.2021 г., постановено в производство по чл.127, ал. 2 СК, по гр.
дело № 22962/2020 г. по описа на СРС, 86 състав, е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Л.И. М.а, родена на 14.04.2016 г., на майката М.
Р. ЯК., при която детето да живее, с право на бащата И.Ц.М. да вижда и взема детето както
следва: през първите три месеца от началото на действието на режима - всяка първа и трета
събота от месеца от 9 часа до 18 часа в присъствието на лице, посочено от майката или на
социален работник , а след това - всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа до 18 часа и
20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
осъден е И.Ц.М. да заплаща месечна издръжка на детето Л.И. М.а, чрез нейната майка и
законен представител М. Р. ЯК. в размер на 200 лева, считано от 08.06.2019 година до
настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлено искането за издръжка до
пълния предявен размер от 450 лева, като неоснователно; осъден е И.Ц.М. да заплати
държавна такса в размер на 288 лева по сметка на СРС; оставено е без уважение искането на
М. Р. ЯК. за разноски като неоснователно.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.05.2022 г. пред въззивната инстанция
и двете страни, чрез процесуалните си представители сочат, че режимът на лични
отношения, определен от настоящия съд с определение от 21.01.2022 г. по привременни
мерки ги удовлетворява и молят въззивният съд да постанови същия режим на лични
отношения между бащата и детето, какъвто е постановен с определението от 21.01.2022 г.
При това положение, Софийският градски съд намира, че следва да зачете желанието
на родителите и да определи с настоящото решение режим на лични отношения между
бащата и детето Л. в същия обем и по същия начин, така както е регламентиран в
Определение №496/21.01.2022 г., постановено по в. гр. дело № 11778/2021 г. по описа на
-ви
Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав, като единствено се добави, че
2
бащата има право да вижда и взима детето Л. и за своя рожден ден – 10.06, считано от 16:00
часа до 20:00 часа на 10.06.
Относно оплакването на М. Р. ЯК. досежно размера на издръжката съдът намира
следното:
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни
изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
В Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 16.11.1970г., е прието, че
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за
случая, като следва да се съобразят и възможностите на родителите. С ППВС № 5 от
30.11.1981г. се изменя и допълва Постановление 5/1970г. Цитираните ППВС представляват
задължителна съдебна практика, която не е изгубила значението си, тъй като въпросите
разгледани в тях по отношение на определяне на първоначална издръжка и нейното
изменение впоследствие са меродавни и към момента. Състави на ВКС развиват съдебната
практика и в решенията си се позовават на посочените постановления, черпейки аргументи
от мотивите изложени в тях. В този смисъл са и Решение № 280 от 28.09.2011г. на ВКС по
гр.д. № 1654/2010г. III г.о., Решение № 469/26.10.2011г. по гр.д. № 2/2011г. на ВКС, IV г.о. ,
Решение № 341 от 01.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 147/2011г., III г.о.
Съгласно т. IV от Постановление № 5/1970 г., възможността на лицето, което дължи
издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е
винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията
за задълженото лице. За размера на издръжката също така е от значение и обстоятелството
при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. Усилията,
които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с
отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на
издръжката, която този родител дължи.
Детето Л.И. М.а е родено на 14.04.2016 г., т.е. то е на 6 години, поради което се
нуждае от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие, които не
могат да се покрият с присъдената от районния съд издръжка. От друга страна, бащата,
видно от събраните пред първата инстанция писмени доказателства (годишна данъчна
декларация от 2019 г., съгласно която е деклариран от бащата доход от наем в размер на
25473. 42 лв., счетоводна печалба в размер на 120745.28 лв., нот. акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 18.02.2021 г., съгласно който е продал апартамент и гараж, като част
от получената сума е използвана за погасяване на ипотечен кредит, но 43028.26 лв. е
получена от него по банков път), както и от представените пред настоящата инстанция
писмени доказателства (годишна данъчна декларация за 2021 г., както декларация за
материално и гражданско състояние, съгласно която е получил дивидент в размер на 52407
лв. годишно разпределен за 2021 г. от натрупана касова наличност от предходни години),
3
може да заплаща издръжка в размер на 350 лв.
Съдът намира, че съобразявайки условията, при които живее детето, съобразно
стандарта на държавата, неговата възраст към момента, възможностите на родителите, то
издръжката му следва да бъде определена в размер на 550 лв. месечно. Така съдът намира,
че майката следва да поеме издръжка от 200 лв., предвид, че реализира задоволителен доход
(декларира пред настоящата инстанция месечен доход в размер на 1500 лв., като такъв
доход е заявила и при социалното проучване, видно от актуален социален доклад на Д
„СП“- Лозенец), но същевременно върху нея падат ежедневните грижи за детето. От друга
страна бащата следва да поема останалата част в размер на 350 лв., тъй като по-големият
дял от издръжката следва да се поеме от родителя, който не упражнява родителските права.
Това разрешение е съобразно т. 7 от Постановление 5/1970г. на Пленума на ВС, където се
приема, че усилията, които родителят полага във връзка с отглеждането на детето се вземат
предвид при определяне на размера на издръжката, която този родител дължи. До
останалия размер от 450 лв., съдът намира, че искът следва да се отхвърли.
Относно оплакванията във въззивната жалба на И.М. досежно началната дата, от
която следва да се дължи издръжката, настоящият съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК, издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година преди предявяването на иска. В случая искът по чл. 149 СК е
предявен от майката на 02.10.2020 г., т.е. издръжка за минало време следва да се дължи от
бащата, считано от 02.10.2019 г., а не от 08.06.2019 г., както е приел първоинстанционният
съд.
С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени в
обжалваната част, като бащата се осъди да заплаща на детето Л. месечна издръжка от още
150 лева, но считано от 02.10.2019 г. (доколкото липсват доказателства, че е изпълнявал
алиментния си дълг оттогава, тъй като в представените пред първоинстанционния съд
писмени доказателства не е отразено, че изплащаните суми до майката са за издръжка на
детето Л.И. М.а и да се отнасят до конкретен месец, месеци, респ. периоди), ведно със
законната лихва за забава.
Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка ответникът дължи държавна
такса в размер на 216.00 лева по сметка на СГС.
По разноските: такива са заявени от двете страни, производството по делото обаче е
такова на спорна съдебна администрация, съдебното решение се постановява за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното дете, затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решението от 30.06.2021 г., постановено по гр. дело № 22962/2020 г. по
-ти
описа на СРС, 86 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на месечна
издръжка на детето Л.И. М.а за разликата над 200 лева до 350 лева, в частта, в която е
постановено, че определената месечна издръжка се дължи начиная от 08.06.2019 година,
както и в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата И.Ц.М., ЕГН
**********, с детето Л.И. М.а, ЕГН **********, като е постановено бащата да вижда и
взима детето през първите три месеца от началото на действието на режима - всяка първа и
трета събота от месеца от 9 часа до 18 часа в присъствието на лице, посочено от майката или
на социален работник, а след това - всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа до 18 часа
и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА И.Ц.М., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Л.И. М.а,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител М. Р. ЯК., ЕГН
**********, още 150 лева месечна издръжка (или общо 350 лева), считано от 02.10.2019 г.
до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.Ц.М., ЕГН **********, с
детето Л.И. М.а, ЕГН **********, както следва:
БАЩАТА И.Ц.М., ЕГН **********, има право да вижда и взима детето Л.И. М.а,
ЕГН **********, всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в
петък до 17.00 часа в неделя, с преспиване, както и двадесет дни през лятото, с
преспиване, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката М. Р. ЯК., ЕГН
**********; през четните години - за Великденските празници, считано от 11:00 часа на
Разпети петък до 17:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване; през четните години –
за Новогодишните празници, считано от 11:00 часа на 30 декември до 17:00 часа на 01
януари на следващата нечетна година, с преспиване; през нечетните години - за Коледните
празници, считано от 11:00 часа на 24 декември до 17:00 часа на 26 декември, с преспиване,
през четните години - за рождения ден на детето (14.04) – от 16:00 часа до 20:00 часа на
14.04, всяка година - за рождения ден на бащата (10.06) – от 16:00 часа до 20:00 часа на
10.06.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 30.06.2021 г., постановено по гр. дело № 22962/2020
-ти
г. по описа на СРС, 86 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на
месечна издръжка на детето Л.И. М.а за разликата над 350 лева до 450 лева.
ОСЪЖДА И.Ц.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 216.00
лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Ц.М., ЕГН **********, и на М. Р. ЯК.,
ЕГН **********, за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО в частта по исковете за издръжка е окончателно и не подлежи на
обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
5
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6