№………./……….06.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 06.06.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 685 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, чрез адвокати В. и Г. (САК), с
която е предявен ТЪРГОВСКИ СПОР (глава 32 от ГПК) за отричане на съществуване
на прието вземане на кредитора П.И.К., предявил претенция в производство по
несъстоятелност на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД.
Ищецът, също
кредитор (придобил в хода на
одобряване на списъците права от кредитор с прието вземане) оспорва вземане на
конкурента си с две групи доводи. На първо място съответно на типичния
отрицателен установителен иск, се визира бланкетно фактическия състав пораждащ
дълга, като се оспорва вярност на документа, представен от кредитора за
доказване на договаряне с несъстоятелния длъжник. В тази част оспорването не се нуждае от допълнително пояснение, тъй
като защитата не се основава на твърдения, въведени от оспорващия конкурент, а
на обстоятелствата, очертали претенцията на ответника при предявяване на
приетото спорно вземане. В същата група попадат и доводите за липса на
възлагане и съответно изпълнение на каквито и да е задачи по договора, които да
налагат заплащане на каквото и да е възнаграждение, евентуално за погрешно
начисляване на размера на уговорената цена.
Втората група доводи
обаче, са заявени като правоизключващи и правопогасяващи
възражения, основани на нови факти. Такива са бланкетно посочените основания за
нищожност на сделката, погасяването чрез плащане или разпореждане с цесия,
погасяване по давност и преклудиране на защита при
пропускане на срокове за предявяване. Процесуалното
положение на оспорващия кредитор е аналогично с това на ответник по иск на
конкурента за установяване на съществуване на спорното вземане, и подобно на
защитата срещу положителна претенция, при основаване на отрицателен
установителен иск на такива възражения се изисква съответно поясняване на
обстоятелства, като конкретни факти от действителността, за да се обоснове и
съответното искане за установяване на порока на сключена сделка, респективно
погасяването на вече възникнало вземане. За разлика от оспорването на
положителни факти, обосноваването на насрещни възражения трабва
да е изчерпателно, тъй като се преклудира. Поясняване
на факти в хода на производството чрез добавяне на нови основания на такива
възражения не може да се допуска, доколкото защита по чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ се
упражнява в рамките на преклузивен срок и всички твърдения следва да се заявят
в исковата молба. Подробни указания за такова пояснение съдът е дал на ищеца с
определение № 1708/07.05.2019г.
В рамките на
предоставения срок е постъпила уточнителна молба вх.№ 16388/29.05.19г, с която
ищецът е приповторил значителна част от
оспорването си, но не е конкретизирал изцяло нужните за обосноваване на
възраженията си факти. В молбата е заявено и искане за продължаване на срок за
изпълнение без да са посочени каквито и да са причини, попречили на ищеца да
поясни оспорване, което вече е било упражнено в предварителна процедура по чл.
690 ТЗ и съответно не налага допълнителна подготовка на страната. Съответно
това искане следва да се остави без уважение и изпълнението да се отчете по
съдържанието на тази уточнителна молба.
При съпоставка на
така допълнените твърдения с очертаните правни квалификации, съдът намира, че
исковата претенция е останала нередовна по отношение на следните възражения за
нищожност поради:
1. противоречие със закона или нарушение на
морала:
Освен правна квалификация, по това основание ищецът посочва само, че
според него сключения договор е предназначен да увреди действителни кредитори
като намали възможността за удовлетворяването им чрез конкуренция върху
активите на длъжника. Посоченото правило на чл. 607 ТЗ изобщо не е от естество
да ограничи договорна свобода, а поведението на кредитора по защита на породено
от договора вземане няма никакво отношение към морала. За да се обоснове порок
при договаряне, изключващ валидност по чл. 26 ал.1 пр. 1 и 3 ЗЗД следва самото
съдържание като уговорени престации да е забранено от закона или да е
несъвместимо с обществения морал. Косвените му последици спрямо производството
по несъстоятелност не могат да се отнесат към това съдържание на сделката,
поради което и в тази част твърденията не кореспондират на заявеното искане за
защита.
2.
заобикаляне
на закона или невъзможност на предмета на договора:
Уточнените от ищеца
общо за тези независими едно от друго основания се изчерпват с предположение за
друг договор, различен от сделката, очертана от предявилия спорното вземане
кредитор. Подобно на прякото нарушавана на закона и заобикалянето на забраната
чрез поредица от сделки изисква крайния резултат от облигационното
правоотношение да е в несъвместимо противоречие с конктретна
императивна забрана. По горепосочените вече съображения правилата, рамкиращи
общите цели на производството по несъстоятелност не са от такова естество и
каквито и да са предполагаемите сделки, ако те целят нарушаване на този закон
не е покрит фактически състав на заобикалянето му по смисъла на чл. 26 ал.1
пр.2 ЗЗД. Невъзможност на предмета (според
указанията в ТРОСГК 3/2014 на ВКС) налага при сключване на договора страните да
са се съгласили престацията на една от тях да е определено действие за което
липсва фактическа или юридическа възможност. Съществуването на услуги не е
ограничено нито житейски нито нормативно, поради което дори и да има други
сделки със същия предмет, те не могат да представляват пречка за осъществяване
на уговорено абонаментно обслужване съответна на квалификация на основание по
чл. 26 ал.2 пр. 1 ЗЗД.
3.
липса
на съгласие:
Посочените факти по
договарянето между страните само с намерение да се противопоставят на
действителните кредитори несъществуващи задължения, не съотвестват
на съзнавана липса на воля при несериозно
обвързване (както
е в случаите на изявление на шега, учебен пример). Напротив, ищецът акцентира
именно на целенасочено изявление, чийто ефект е търсен и желан от страните по
договора, но за да създаде привидност на отношенията им, затова и тези
твърдения не кореспондилат на квалификация по чл. 26
ал.2 предл. 2 ЗЗД, а на друг порок на сделката.
4. липса на форма:
Твърденията относно
необходимата форма ищецът свързва не с оспорената сделка(такава, каквато е очертана от предявилия
вземането кредитор) а с друга предполагаема сделка с такова съдържание, но
уговорена след откриване на производството по несъстоятелност. Пороците обаче
следва да съществуват към момента на сключването на договора, поради което и
тези факти не кореспондират на основание по чл. 26 ал.2 пр. 3 ЗЗД. Още повече,
че описаното съгласуване на сделка не несъстоятелен длъжник със синдика изобщо
не покрива квалифицирана форма за действителност (като начин на обективиране
на съгласие в писмен документ със или без допълнителни изисквания за
съставянето му чрез охранително производство), а на условие за
противопоставимост на иначе валидно сключената сделка на кредиторите (по арг. от чл. 721
ал.3 ТЗ).
Налага се краен извод, че претенцията е
останала нередовна в частта, представляваща възражения, основани на
горепосочените пороци.
Всички първоначално
заявени и в последствие уточнени като факти по различните основания за
нищожност твърдения се свеждат до
изявяване на привидна воля на договорящите се
свързани с приятелски отношения възложител и изпълнител на абонаментна услуга
без намерение за получаване на каквото и да е обслужване от търговеца,
респективно без намерение за получаване на парично възнаграждение от адвоката,
а само за да се постигне легитимация за участие в производството по
несъстоятелност на привиден кредитор, чрез удовлетворяване на когото да се
изключат действителните кредитори от съответен на несъществуващо вземане обем
от стойността на масата. Към обосновката
на привидността следва да се отнесат и доводите за поведението на страните от
сключване на сделката до откриване на производството, като индиции
за прикритите отношения – пълна пасивност на изпълнител на абонаментна услуга
по събиране на просрочени текущи задължения и липса на каквото и да било
предложено обслужване на търговеца. Тези твърдения изцяло покриват квалификация
на абсолютна симулативност на сделката, като основание за нищожност по чл. 26
ал.2 пр. 5 ЗЗД. Твърденията за формално или неформално възлагане и заплащане по
други сделки на отделни адвокатски услуги на същия изпълнител с предмет
изчерпващ на практика цялостното правно обслужване на този клиент съответства
на липса на каквото и да е очаквано благо от възложителя, получаващ същия
икономически резултат от други сделки, с което се покрива квалификацията липса
на основание на абонаментното обслужване като порок по чл. 26 ал. 2 пр. 4 ЗЗД. В тази част исковата молба е редовна и
оспорването, основано на възражение за нищожност на договора на тези две
законови хипотези може да се приеме за разглеждане.
Правоизключващо е и възражението за действие без
представителна власт и грешка в предмета на договора. Първото възражение
представлява позоваване на относителна недействителност, но право на такова
възражение има само лицето, чиято воля е изявено от мнимия представител (т.2 ТРОСГТК 5/2014 на ВКС). Кредиторът не е
и универсален правоприемник на длъжника и съответно няма процесуална
легитимация да упражни това чуждо право. Подобно възражение с личен характер е
и позоваването на грешка като основание за унищожаемост
на сделката (чл. 31 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 ЗЗД). В тази част правоизключващите
възражения биха били недопустима защита и съответно не могат да се приемат за
съответни на искането за разрешаване на спора между кредиторите.
По отношение на правопогасяващите твърдения, остават неуточнени изобщо
каквито и да е факти по извършено прихващане, опрощаване и прехвърляне на
спорното вземане, поради което и таза част от исковата молба остава изцяло
нередовна. Остава бланкетно и твърдението за наличие на периодични ежемесечни
плащания на цената на абонаментната услуга, което не е пояснено с конкретно
посочване на начина на получаване на парични суми или друг начин на плащане на
всяко начислено месечно възнаграждение. В тази част неуточнена претенция също
не може да се разглежда.
По възражението за
давност ищецът се позовава на изтекъл срок за упражняване на право на иск на
17.01.2017г, което обаче съответства на петгодишен период на бездействие по
вземане с падеж 17.01.2012г., респективно тригодишен период по вземане с падеж
17.01.2014г. Същевременно, изрично е уточнено, че се оспорва периодично
начисляване на дължими ежемесечно суми с начален падеж 28.05.2015г. При това
положения няма никакво съвпадение между предмета на оспорване и давностния
срок, и това противоречие изключва редовното предявяване на възражението за
давност.
Съответно на правопогасяващо възражение е само твърдението за пропускане
на преклузивен срок за предявяване на претенция в несъстоятелността, тъй като
негов предмет е правото на принудително изпълнение чрез участие в разпределение
на имущество от масата, удостоверено чрез включване на спорна претенция в
списъците на кредиторите.
По изложените
съображения, съдът намира, че следва да изключи от исковата молба частта, която
не съответства на редовно предявеното оспорване на прието вземане, и на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 129 ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане за продължаване на срок за
изпълнение на указания, дадени на ищеца с определение № 1708/07.05.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.685/19г на ВОС, образувано по ЧАСТ от искова молба вх.№ 13570/03.05.19г, уточнена с вх.№
16388/29.05.2019г, с която предявена претенция по чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ на
„ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, за отричане на съществуване на прието вземане на кредитора П.И.К.,
в производство по несъстоятелност на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД, е
обоснована с:
·
възражения
за нищожност на договор за предоставяне на правни услуги поради: противоречие
със закона или нарушение на морала, заобикаляне на закона или невъзможност на
предмета на договора, липса на съгласие и липса на форма;
·
възражение
за унищожаемост поради грешка;
·
възражение
за относителна недействителност поради договаряне без представителна власт;
·
възражение
за плащане, прихващане, опрощаване и прехвърляне на спорното вземане;
·
възражение
за изтекла погасителна давност до 17.01.2017г;
като ВРЪЩА нередовна искова молба в тази й част, на осн.
чл. 129 ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва само в тези
прекратителни части с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на определението на ищците чрез адв. В. и Г., с
образец № 9 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ПРЕКРАТИТЕЛНОТО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ от ИСКОВА МОЛБА вх.№ 13570/03.05.19г, уточнена с вх.№ 16388/29.05.2019г, с
която предявена претенция по чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ на „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, за
отричане на съществуване на прието вземане на кредитора П.И.К., в производство
по несъстоятелност на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД, е обоснована с:
·
оспорване
на фактическия състав пораждащ дълга, като се оспорват твърденията за
договаряне на сделката, посочено от предявилия вземането си кредитор на датата
и със съдържанието, удостоверени в писмения документ, представен от кредитора за доказване
на договаряне с несъстоятелния длъжник; както и твърденията за начисляване на
текущо възнаграждение за възлагане и съответно текущо изпълнение на задачи по договора в периода 28.05.2015г. -
28.05.2018г.
·
възражения
за нищожност на договор за предоставяне на правни услуги поради абсолютна
привидност или липса на основание
·
възражение
за погасяване на правото на кредитора да получи удовлетворение в производството
по несъстоятелност поради пропускане на срок за предявяване на претенция.
Приема определената от ищеца цена на отрицателен установителен иск в размер 35 204.94лв.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА
ПРЕКРАТИТЕЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ
да се изпратят на ответниците и синдика преписи от искова молба вх.№
13570/03.05.19г, уточнена с вх.№ 16388/29.05.2019г, определение №
1708/07.05.19 и настоящото определение, с
указания по чл. 367 ГПК, посочени в съобщение до ответник, представляващо Приложение № 14 към Наредба № 6 на МП.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на ответниците:
1. че в случаите когато писмения отговор се подава от пълномощник, към него следва да бъде представени и пълномощно със съдържание по чл. 33 от ГПК.
2. че спорът може да бъде решен чрез медиация или по друг начин за постигане на извънсъдебна спогодба, а при постигане на съдебна спогодба половината от държавна такса, дължима от осъдената страна ще бъде опростена.
3. че по търговските спорове не може да се ползва безплатна правна помощ по чл. 94 ГПК, а възражение срещу търговския характер на спора може да бъде подадено най-късно в срока за отговор
4. че страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато уведоменото лице не посочи съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
5. че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: