Присъда по дело №1239/2022 на Районен съд - Видин
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 25 януари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.) |
| Съдия: | Пламен Тошев Петков |
| Дело: | 20221320201239 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 23 ноември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
за 2022год. на Районен съд – гр.В.
Делото е образувано по обвинителен акт на В.ската районна
прокуратура, с който е внесено в съда обвинение против подсъдимия В.А.М. с
ЕГН ********** по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на районната прокуратура в съдебно заседание е
поддържал обвинението срещу подсъдимия М., така както е внесено в съда с
обвинителния акт, и моли той да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение и за постановяване на осъдителна присъда спрямо същия.
Подс.М. се признава за виновен, не отрича авторството на деянието,
потвърждава обстоятелствата по обвинителния акт и моли за постановяване
на присъда, с която да му бъде наложено наказание в минимален размер.
Подсъдимият и неговият защитник в съдебното заседание заявяват, че са
съгласни производството по делото да протече при условията на чл.371, т.2 от
НПК, нямат искания за събиране на нови доказателства. Разяснено им е, че
при постановяване на присъдата ще се ползват доказателствата от
досъдебното производство, и направенте от самопризнания. Производсвото
по делото протича при условията на глава двадесет и седма от НПК,
съкратено съдебно производство по чл.371, т.2 от НПК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Подс.М. и свидетелката Василева съжителствали фактически на
съпружески начала и на 25.03.2011г. от съвместното им съжителство се
родило детето им Н.. С решение № 502/21.12.2017г. по гр.д.№ 1911/2021г. на
ВРС, влязло в законна сила на 26.01.2018г. М. бил осъден да заплаща на
детето Н. месечна издръжка, чрез неговата майка и законна представителка, в
размер от 110 лева на 250 лева. Бащата е изплатил само част от издръжката.
Така за периода от 09.11.2016г. до 30.08.2022г. включително, след като
подсъдимият бил осъден да издържа свой низходящ /детето Н./ съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – общо
38 броя на стойност 9635,97лв. М. е имал действащ трудов договор от
31.07.2019г. до 05.09.2019г. Имал е регистрации като безработен от
29.05.1998г. до 08.08.2000г. и от 05.09.2002г. до 12.02.2005г. Собственик е на
1/14 ид.ч. от жилищна сграда в гр.В., ул.“Чайка“ № 24. Няма данни за
регистрирани ППС.
Тази фактическа обстановка се доказва от гласните и писмени
доказателства: показанията на свидетелите Василева и Станкова,
удостоверение за раждане, два броя Решения по граждански дела на ВРС,
удостоверение от СИС-ВРС-В., изпълнителен лист, писмо от АВ-В., писмо от
ТД НАП В.Търново, справка от ОД МВР-В., справка за съдимост и карта за
1
обвиняемо лице, както и от обясненията на подсъдимия. Тези доказателства
се преценяват всяко едно от тях по отделно и всички такива в тяхната
съвкупност. Между посочените доказателства, относно това, което е прието
от съда като безспорно установено и за категорично доказано няма
противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си, за което
съдът ги възприема, кредитира и им дава вяра.
От изложената фактическа обстановка съдът прави извода, че М. е
осъществил състава на престъпното деяние по чл.183, ал.1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той, за времето
от 09.11.2016г. до 31.08.2022г. в гр.В., след като е осъден с Определение от
01.11.2016г. по гр.д.№ 1692/2016г. на ВРС да издържа с месечна издръжка
свой низходящ детето си Н., чрез неговата майка и законен представител И.Г.,
и месечната издръжка е увеличена с Решение № 502/21.12.2017г. по гр.д.№
1911/2017г. на ВРС, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно на обща стойност 9635,97лв. или 38
броя вноски. От субективна страна той е извършил това при форма на вината
пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на
вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което
обективира и неговото субективно отношение към стореното.
За описаното престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок до една година или пробация. За постигане на целите на
наказанието по чл.36 от НК и при индивидуализацията на наказанието
съгласно чл.54 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по
втората алтернатива на наказанието в размер на на една година. Във вр.с
чл.371, т.2 от НПК и във вр.с чл.58а от НК на М. се определя наказание
пробация с двете задължителни пробационни мерки.
Съдът има предвид от една страна смекчаващи отговорността
обстоятелства. Подсъдимият не се отклонява от органите на съдебната власт и
наказателния процес, съжалява за извършеното и осъзнава вината си, прави
самопризнания, съдействайки за разкриване на обективната истина. Той не
разкрива висока степен на обществена опасност на дееца. Декларира
готовност и съгласие да изплати в най-близко време дължимите суми по
вноските за определените издръжки. От друга страна като отегчаващо
отговорността обстоятелство се отчита вредни последици настъпили, с оглед
неполагането на грижите към детето си.
Подс.М. следва и да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на
ОДМВР-В. направените по делото разноски за експертиза и вещи лица.
Водим от горното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2