РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204746 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Д. Г. Ж. ЕГН ********** Добрич, подадена чрез адв. М.Х. от САК,
против НП № 23-0001535 от 17.09.2021год. на директора на РД „АА“ Варна
Варна, с което му е наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв. на
основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл.87, т.2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при съществени
нарушения на закона, а именно нарушена била разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН, тъй като не било извършено нарушение и бил санкциониран
неправилно. Сочи, че водачът е бил психологически годен да управлява
МПС, че е бил подновил свидетелството си за психологическа годност само
три дни след като му е била извършена проверка, както и че щом водач на
МПС има валидно СУМПС от съответната категория то той следва да се
счита за психологически годен за срока на валидност на същото позовавайки
се на Директива 126/2006 и на противоречие на разпоредбите на Наредба №
36/15.05.2006 за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачите на МПС
и на председателите на изпитните комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания с разпоредбите на
цитираната по-горе Директива. Отделно от това се позовава на съдебна
1
практика на СЕС в частност на ТР по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990.
Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в минималния размер, за една инстанция, на основание чл.
38, ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа
жалбата, а във фазата по съществото на делото пледира за отмяна на НП на
основанията изложени в жалбата.
В съдебно заседание на основание чл. 61 от ЗАНН в редакцията в сила
от 23.12.2021год. като страна в процеса е конституиран АНО – директор на
РД „АА“ Варна. Същият е редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
На 23.07.2021год. св. Т.Т. – инспектор РД „АА“ Варна, изпълнявал
служебните си задължения. Същият осъществявал пътен контрол по
републикански път ІІ-29 – гр.Добрич – гр.Варна ато се бил позиционирал на
1км. след разклона за с. Изворско в посока гр.Варна. Около 10:23ч.
свидетелят спрял за проверка въззивника, който управлявал т.а. „Волво“ с рег.
№ ТХ0256ХТ кат N3, с прикачено полуремарке с рег.№ В3426ЕН, кат. О4. В
хода на проверката, от представените от въззивника документи пътен лист №
00001336/23.07.2021год. и товарителница № 3992/23.07.2021год. св. Т.
установил, че въззивника извършва обществен превоз на товари по маршрут
Зорница – Варна като е разтоварил 28220кг. пшеница в с.Зорница. След
справка в информационната система на АА св. Т. установил, че към момента
на проверката – 23.07.2021год. въззивникът не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Същият имал издадено такова в
предходен момент но то било валидно до 07.06.2021год.
На място св. Т. съставил срещу въззивника АУАН бл. №
292844/23.07.2021год., в който било посочено, че същият е нарушил
разпоредбата на чл. 87, т.2 от Наредба №33/03.11.1999год. на МТ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки в него, че е забравил.
В предвидения в закона срок за писмени възражения срещу акта
въззивникът дал обяснения в които посочил, че се снабдил с съответното
удостоверение за психологическа годност и е поискал НП да не бъде издавано
навеждайки доводи за маловажност на нарушението.
На 17.09.2021год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е
2
приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.87, т.2 от наредба №
33/03.11.1999год. и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП му наложил адм.
наказание глоба в размер на 2000лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз- основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се и не водят на
различни правни изводи.
Така приетата за установена фактическа обстановка не е спорна между
страните.
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и
НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП
се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение както от обективна така и от субективна
страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени нарушения
на процес. правила съдът не констатира.
Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото
поотделно и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:
С НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на
чл. 87, т.2 от Наредба №33/03.11.1999год. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България.
Съгласно цитираната разпоредба водачът на автомобил за обществен
превоз на товари следва да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
В случая по делото не е спорно, че на 23.07.2021год. въззивникът е
извършил обществен превоз натовари. В тази насока са както показанията на
разпитания по делото свидетел така и приложените към АНП пътен лист и
товарителница.
От друга страна видно от приложените към делото писмени
доказателства - препис от регистър за психологически изследвания на водача
Д. Г. Ж. и удостоверение за психологическа годност № 716676 се установява,
че към 236.07.2021год. въззивникът не е притежавал валидно удостоверение
за психологическа годност. Същият е имал такова удостоверение издадено
3
през 2018год. със срок на валидност до 07.06.2021год., а новото му
удостоверение е издадено на 26.07.2021год.
Според настоящия съд обаче в случая неправилно АНО е приложил
общата санкционна норма на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП доколкото е налична
специална разпоредба – чл. 178в, ал.5 от ЗДП, която предвижда наказание
глоба в размер на 500лв. на водач, който извършва обществен превоз без
валидно удостоверение за психологическа годност. И доколкото в случая
фактите описани в акта и НП, който факти са и безспорно установени в хода
на съдебното следствие, запълват хипотезата на тази специална санкционна
норма, то именно тя в случая следва да намери приложение. В тази връзка
съдът счете, че следва на основание чл.63, ал.7, т.1, от ЗАНН да измени
атакуваното НП като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, а
именно нарушение на чл.178в, ал.5 от ЗДП и да наложи на въззивника
санкция съобразно тази разпоредба - глоба на 500лв. В горната насока са
Решение на АС Варна постановено по к.н.а.х.д. № 2279/2014год. , Решение на
АС Варна постановено по к.н.а.х.д. № 720/2019год., Решение на АС Варна
постановено по к.н.а.х. д № 748/2019год. постановени по идентични казуси.
Доколкото извършеното от въззивника нарушение не се отличава с
степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид,
напротив нарушението е типично, в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не
може да намери приложение. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че нарушението е формално, на просто извършване и не предвижда
настъпването на някакви съставомерни вреди, а сам по себе си факта, че след
проверката и констатиране на нарушението въззивникът се е снабдил с
валидно удостоверение не може да определи извод за обществена опасност
значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения.
Що се касае до изложените в жалбата доводи за липса на извършено
нарушение тъй като водача бил психологически годен, имал издадено
валидно удостоверение само три дни след проверката, а разпоредбите на
наредба №36 от 15.05.2006год. регламентиращи периодичността на издаване
на удостоверението за психологическа годност – съответно периодичността
на извършване на периодичните психологични изследвания били в
противоречие с Европейското законодателство в частност с Директива
2006/126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.
4
относно свидетелства за управление на превозни средства., те не се споделят
от съда.
Посочената по-горе директива е транспонирана в българското
законодателство със ЗИД на ЗДП (обн. ДВ, бр. 54 от 2010г.).
Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председателите на изпитните комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
е издадена на основание чл. 152 от ЗДП.
Съгласно чл. 5 от Наредбата психологическата годност се установява с
психологическо изследване.
Съгласно чл. 7, ал.2 от наредбата при положително заключение от
психологическото изследване на изследваното лице се издава "Удостоверение
за психологическа годност" (приложение № 1).
Съгласно чл. 8 от Наредбата при всяко постъпване на работа и при
извършване на дейността като водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, лицата представят удостоверение за психологическа
годност. Удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три
години от датата на неговото издаване. Лицата по ал. 1 подлежат на
психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на
предходното удостоверение за психологическа годност.
Съгласно цитирания в жалбата Параграф 9 на ДИРЕКТИВА
2006/126/ЕО доказателство за наличие на съответствие на водачите на
превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава
и периодично след това.
В Приложение ІІІ "Минимални изисквания за физическа и психическа
годност за управление на превозно средство със силово задвижване" от
Директива 2006/126/ЕО - т. 4 е указано, че водачите на товарни автомобили
от група 2 - водачи на превозни средства от категории C, CЕ, С1, С1Е, D, DE,
D1, D1E, каквато категория притежава и въззивника, преминават медицински
преглед преди свидетелството за управление С да им бъде издадено за първи
път и след това преминават периодични медицински прегледи съгласно
предвиденото в националното законодателство.
Съгласно т.5 от Приложение ІІІ на Директива 2006/126/ЕО
"Стандартите, установени от държавите-членки за издаване и всяко едно
последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-
строги от изложените в настоящото приложение.".
Анализът на посочените по-горе норми от директивата налага извод, че
общностните норми предоставят възможност на отделните държави да уредят
5
по свой начин материята, свързана с контрола върху годността на водачите и
при необходимост да приемат по-строги стандарти от предвидените в
директивата. В тази връзка съдът не споделя наведените в жалбата твърдения
за несъответствие на изискването по чл.8, ал.2 от наредба №36 с нормите на
Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни
средства.
Що се касае до цитираното в жалбата ТР на СЕС по съединени дела С-
6/1990 и С-9/1990, то е абсолютно неотносимо към настоящия случай.
Безспорно съгласно чл. 267 от ДФЕС, Съда на Европейския съюз е
компетентен да се произнесе по преюдициално запитване относно
тълкуването на европейска директива и съответствието с нея на съответната
национална правна норма като това решение е задължително. Съответно
националният съд би бил задължен да отправи преюдициално запитване, само
ако има съмнение за противоречие между правна норма от законодателството
на държавата-членка с друга от законодателството на Европейския съюз. В
случая цитираното по-горе решение не е постановено по преюдициално
запитване досежно приложението на Директива 2006/126/ЕО, а касае
преюдициално запитване досежно приложението на Директива 80/987 за
сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на
работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния
работодател, съответно обезщетяване на вреди причинени на гражданите от
държавата при липса на транспониране на директивата. Производството по
налагане на административни наказания, вкл. производството по обжалване
на наказателните постановления пред съд, няма и не може да има за предмет
обезщетяване на вреди, причинени на гражданите от държавата.
Неотносимо към настоящия случай се явява позоваването на ТР № 3 от
12.04.2017год. на ОСНК на ВКС, тъй то касае друга материя, а цитата във
фазата по същество от защитата от това решение в частност че решенията на
СЕС били задължителни за субектите на правото на ЕС е изваден от
контекста на самото решение.
Що се касае до представеното от въззивника с жалбата извлечение във
връзка с изпратено до България официално уведомително писмо на
Европейската комисия, с което България се призовава за премахване на
изискването професионалните водачи да представят свидетелство за
психологическа годност в допълнение към свидетелството им за управление
на МПС, то няма задължителна доказателствена сила в настоящото съдебно
производство.
Европейската комисия има предоставени от Договора за
функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейски съюз
правомощия, като основните от тях са следните: 1/ изпълнение на бюджета
(член 17, параграф 1 от ДЕС, 317 от ДФЕС); След приемането на бюджета от
1 януари на следващата финансова година всяка държава членка извършва
дължимите на ЕС плащания с месечни вноски в бюджета на ЕС, които са
6
депозирани по банкова сметка ***министерството на финансите или
централната банка на държавата; 2/ правомощия за упълномощаване на
държавите членки да предприемат защитни мерки, предвидени в Договорите,
особено в рамките на преходни периоди (напр. член 201 от ДФЕС); 3/
правомощия в областта на правилата на конкуренцията, особено при
контрола на държавните помощи, съгласно член 108 от ДФЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ДФЕС ако Комисията счита, че
дадена държава-членка не е изпълнила задължение, произтичащо от
Договорите, тя издава мотивирано становище по този въпрос, след като е дала
възможност на съответната държава да изложи своите съображения. Ако
съответната държава не се съобрази с това становище в срока, определен от
Комисията, Комисията може да сезира Съда на Европейския съюз.
В настоящия случай, не е представено становище на ЕК по чл. 258 от
ДФЕС, а официалните уведомителни писма на Комисията нямат същата
правна стойност.
Съгласно чл. 260, т. 3 от ДФЕС, Комисията сезира Съда на Европейския
съюз с иск по силата на член 258, тъй като счита, че тази държава-членка не е
изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на
директива. Ако Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение
на горепосоченото задължение, той може да наложи на тази държава-членка
да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена
санкция, в рамките на размера, определен от Комисията. Задължението за
плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда на
Европейския съюз.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззивника, чийто защитник
своевременно е отправил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съобразно нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН "В производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК.
Доколкото в АПК няма изрични правила за присъждане на разноски в
случаи на частично уважена претенция то по силата на чл. 144 от АПК
приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК. Съгласно
посочената разпоредба заплатените от ищеца такси, разноски по
7
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В случая със съдебното решение постановено по делото НП е било
изменено (наложената с НП санкция е била намалена от 2000лв. на 500лв.)
което на практика означава, че иска на въззивника е бил уважен за сумата от
1500лв.. Пълномощник на въззивника в съдебното производство е бил адв.
М.Т. Х. от САК, който своевременно е формулирал искане да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждения представяйки договор за правна
защита и съдействие на основание чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА. Като съобрази
горните обстоятелства съдът счете, че на адв. М.Х. следва да бъде определено
възнаграждение съобразно императивната разпоредба на чл. 38, ал.2 от ЗА,
вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв.. или при пълно уважаване на жалбата минималното
адвокатско възнаграждение съобразно наредбата е в размер на 370лв.. И като
съобрази, че в случая жалбата е била частично уважена /до сума в размер на
1500лв./, то след аритметични изчисления се получава сумата от 277.50лв.
възнаграждение за уважената част на жалбата. Посочената сума следва да
бъде заплатена от РД „АА“ Варна на адв. М.Т. Х. вписан в САК с личен
номер на адвокат **********, със съдебен адрес гр.Варна, ул. „Драгоман“
№9, ет.2.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0001535 от 17.09.2021 год. на Директора на РД
„АА“ гр.Варна, с което на Д. Г. Ж. ЕГН **********, на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАвтП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. като
налага на Д. Г. Ж. ЕГН ********** наказание глоба в размер на 500лв. на
основание чл. 178в, ал.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна
ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Т. Х. вписан в САК, с личен номер на адвокат
**********, със съдебен адрес гр.Варна, ул. „Драгоман“ №9, ет.2 адвокатско
възнаграждение в размер на 277.50лв..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
8
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9