Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-146 02.12.2016 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
Окръжен
съд Трети състав
На осми ноември година
2016
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенeва
2. Кремена Лазарова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1659 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивна жалба вх.№ 29319/16.08.2016г. на БРС от Д.Д.С., ЕГН: ********** и Д.З.С.,
ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: с.И., общ.Б., ул.“И.“ № *, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Адам
Мицкевич“ № 3, ет.1, офис 3, срещу решение № 1212/19.07.16г. по гр.д.№
3602/16г. по описа на БРС, с което е променена мярката за закрила на детето Д.Й.К.,
ЕГН:********** от настаняване в семейството на роднини по чл.4 ал.1 т.2 ЗЗД, в
настаняване в специализирана институция по чл.4 ал.1 т.6 ЗЗД – Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания с адрес гр.Бургас
ж.к.“Славейков“ бл.63 вх.7 ет.5, до навършване на пълнолетие. Въззивниците
твърдят, че съдът не е съобразил всички събрани доказателства, не е преценил
правилно ангажираните такива, постановил е решение при наличието на процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон. На изложените основания молят
решението да бъде отменено и постановено ново, с което молбата на Д „СП“ бъде
отхвърлена и им бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски. Имат
искания по доказателствата.
Въззиваемата Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Бургас, не оспорва жалбата, не изразява становище, няма
доказателствени искания.
Жалбата е подадена в указания от съда
срок, от легитимирани лица и е допустима.
Районният съд е разгледал молба с
правно основание чл.30а ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по молба
на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Бургас, с която
се иска промяна на постановената по отношение на детето Д.Й.К., ЕГН: **********,
мярка за закрила чрез прекратяване на настаняването му в семейство на роднини –
това на Д.Д.С. и Д.З.С. и настаняването му в Център за настаняване от семеен
тип за деца и младежи без увреждания на адрес: гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,
бл.63, вх.7, ет.5 за срок до навършване на пълнолетие от детето.
В молбата се излага, че детето Д.Й.К. е
родено на ***г., от родители – Й. Д. К., поч. на 11.07.2006г. и баща -
неизвестен. То е било настанено в семейството на своята леля и съпруга й, но
през последната година те са срещнали големи затруднения в отглеждането и
възпитанието на детето. Причина за това е специфичната възраст, в която е Д.,
свързана с промени в характера, избухливост, несъобразяване с мнението и
съветите на Д. и Д. С.и.
Установено е, също така, че Д., след
завършване на 7-ми клас, е преустановил посещението на училище, отказвал е да
учи, не е бил записан в 8-ми клас, нямал е карта за пътуване за междуградския
транспорт, предпочитал е да работи селско-стопанска работа, като част от
средствата понякога е давал за задоволяване на нуждите на семейство С.и, където
е живеел. Около година след навършване на 14-годишна възраст Д. не е имал
документ за самоличност – лична карта, като обяснението за това, според Д.С., е
било липса на парични средства.
От извършения социален доклад се
установява, че битовите условия в дома на сем.С.и са задоволителни и както
детето Д., така и пълнолетната им дъщеря имат самостоятелни стаи. При изготвяне
на доклада пред БРС е установено, че прозорците на къщата са изпочупени, а в
една от стаите се е отглеждало куче, което силно занижава хигиената. Това
положение е променено към настоящия момент. Видно от повторния социален доклад,
извършен пред настоящия съд, прозорците са отремонтирани и хигиената в къщата е
подобрена.
Пред настоящата инстанция е разпитана
свидетелката Т. – ******* на сем.С.и. Заявила е, че семейството се е грижело
добре за Д., никой не го е карал насила да работи, отношенията са се изостряли,
когато той не ходи на училище. Твърдяла е, че детето е било с чисти дрехи,
нахранено, за него са полагани грижи. Конфликтите са били редки и нормални за
възрастта, в която е непълнолетния Д..
Според социалния доклад, основан на
извършени от служители на Д „СП“ проверки, една от основните причини за промяна
на мярката е отказът на Д.С. да мотивира детето да продължи образованието си.
Въпреки проведените разговори и обяснения относно задължителния характер на
образованието до 16 годишна възраст, тя категорично е отказвала да запише
детето на училище в гр.Бургас (в с.Маринка училището обучава деца до 7 клас),
настоявала е да работи, да й дава част от сумите за домакинството, проявявала е
безотговорно отношение към нуждите на детето да учи.
Към настоящия момент детето е настанено
по административен ред в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи
без увреждания на адрес: гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.63, вх.7, ет.5. Според
социален доклад от 04.11.2016 г. на Дирекция "СП" – Бургас, приет в
производството пред настоящата инстанция, Д. е започнал да си създава хигиенни
навици, записан е на училище и посещава редовно учебни занятия. Към настоящия
момент детето е уравновесено, адаптира се към режима и установените правила за
вътрешен ред в дома. Общува нормално с децата и персонала от дома. Има добра
дисциплина в училище. Осъществява контакти с други деца и със сем.С.и, към
които е силно привързан, понеже ги припознава за свое семейство.
При изслушването му в с.з. на
08.11.2016г. е заявил, че се чувства добре в дома, приятно му е да ходи на
училище, предпочита да посещава учебните занятия, вместо да работи. Твърдял е,
че е привързан към сем.С.и и предпочита да се върне на село, като ще продължи
на ходи на училище.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че решението на БРС е правилно, съобразено със закона
и напълно в интерес на непълнолетния Д.. Като споделя при условията на чл.272 ГПК мотивите на районния съд, настоящият състав намира за нужно само да добави,
че въпреки изразената привързаност между детето и сем.С.и, не е в негов интерес
грижите за отглеждането и възпитанието му да продължават да се осъществяват от
роднините му. Явно е, че при възрастовите му особености те не са в състояние да
се справят с правилното му възпитание и развитие. Следва да се отбележи, че
детето е в особено важен период от живота си, в който се формират основните
черти на характера, поведенчески модели, навици и ценностна система. Ето защо
съдът счита, че настаняването в дома няма да доведе до прекъсване на
емоционалната връзка с роднините му, а ще спомогне за неговото формиране като
личност.
Изменението на вече постановен режим е обусловено
от предхождаща промяна във фактическото положение, такава, която да го прави неадекватен на нуждите на детето и
да изисква обсъждане на новонастъпилите обстоятелства, тяхното отражение върху потребностите
на детето и намиране на разрешение как най-пълно да бъдат задоволени те във
всеки аспект. Тук е нужно да се отбележи, че мерките могат да бъдат определен
от съда така, както се прецени, че по най-ефективен начин ще бъдат защитени
интересите на детето. Постановяването на мерките е акт на съдебна администрация
и зависи от комплексната оценка на всички фактори, влияещи върху правилното
развитие на детето.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1212/19.07.16г. по гр.д.№
3602/16г. по описа на БРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: