РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Х., 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20205600900149 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм., за сума в размер на 50 000 лева.
ИЩЕЦЪТ – К. П. К. твърди, че на 25.06.2015 год.
около 10.30 часа в землището на гр.Пловдив, на път II – 56 е управлявал лек
автомобил, марка ***, движейки се в дясната лента за движение в посока към
гр.С.. Твърди, че той и съпругата му, която се возела на предната дясна
седалка в управлявания от него автомобил, са били с поставени предпазни
колани. По същото време и на същото място, в лентата за насрещно движение
– в посока към гр.Свиленград се движели товарен автомобил - ТИР, с
неустановена регистрация, а зад него – лек автомобил **, също с
неустановена регистрация и лек автомобил ** с рег. № *****. В момента,
когато му предстояло да се размине с ТИР - а, най – неочаквано за него,
лекият автомобил ** с неустановена регистрация, предприел маневра –
изпреварване на ТИР - а, навлизайки в насрещната лента за движение. За да
избегне челен удар, ищецът отклонил автомобила си рязко надясно, при което
изгубил управлението над превозно средство и навлязъл в насрещната лента
за движение, в резултат на което последвал челен удар с лек автомобил **,
при което били причинени телесни повреди на всички пътници в двете МПС.
В хода на разследването по образуваното ДП № 165 / 2015 год. по описа на
ОД на МВР – Пловдив, било установено, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на неидентифицирания лек автомобил **. По данни от
видео наблюдение на камерите на АПИ, намиращи се недалеч от района на
1
ПТП, разследването установило автомобил с рег. № ****, който бил
преминал през мястото на пътния инцидент, отговарящ на лек автомобил ***,
син на цвят, със собственик Я. Т. – гражданин на ***, който разпитан по
делегация отрекъл да е ставал причина за настъпване на ПТП при
транзитното си преминаване през ***. С присъда № 16 от 17.01.2019 год.,
постановена по НОХД № 681 / 2017 год. по описа на Районен съд – Пловдив, е
бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Твърди още, че в
резултат на пътния инцидент е получил следните увреждания – фрактура на
ацетаболума в дясно /счупване на таза/ и фрактура на гръден кош – 2-7 ребро
по аксиларна линия в дясно, за което е бил хоспитализиран в УМБАЛ
„Св.Георги“ – гр.Пловдив за периода от 25.06.2015 год. до 14.08.2015 год. До
12.12.2015 год. е бил в болнични. На 30.06.2020 год. отправил претенция до
ответника с искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по
която до момента на подаване на исковата молба, нямало произнасяне. С
оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му травматични
увреждания, вследствие на пътния инцидент, станал на 25.06.2015 год., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.08.2020 год.
до окончателното й изплащане. С допълнение на искова молба, представено с
молба вх. № 8436 от 12.11.2020 год., ищецът е поискал присъждане на
законна лихва, считано от 01.10.2020 год., обосновано с изтичането на три
месечния срок за произнасяне по щетата, позовавайки се на постановения от
ответника изричен отказ за изплащане на поисканите обезщетения, съобщен
след подаване на исковата молба. Претендира присъждане и на деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.
С. – оспорва иска по основание и размер. Заявява възражения за погасяване
на иска по давност и за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита,
че водачът на лек автомобил ***, с белгийски регистрационен № ****,
причинил ПТП е имал валидно сключена застраховка. Заявява възражение за
прекомерност на исканото обезщетение. С допълнителния отговор на
исковата молба, подаден от ответника е заявено възражение за
съпричиняване, допуснато от ищеца, изразяващо се в навлизане, без наличие
на техническа причина, в лявата /западна/ лента за движение, които действия
преценя като такива, несъобразени с конкретната пътна обстановка. Момента
на въвеждане на възражението за съпричиняване – с допълнителния отговор
на исковата молба е обосновано с това, че образуваното против ищеца
наказателно производство е приключило след подаване на отговора на
исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С присъда № 16 от 17.01.2019 год., постановена
2
по НОХД № 6819 / 2017 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ищецът е
признат за невинен в това, че на 25.06.2015 год. в землището на гр.Пловдив,
на път II – 56 /източнообходен път/, в района на 92 + 500 км. от началото на
пътя, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил ***, с
ДК№ ***, да е нарушил правилата за движение, при което по
непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице, като е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, б.“а“, вр.
ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК. Присъдата е потвърдена с
решение № 260079 от 22.10.2020 год., постановено по ВНОХД № 1456 / 2020
год. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
На 30.06.2020 год. до ответника е била отправена
претенция от ищеца и съпругата му – М.Б. К.а, за присъждане на обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на
25.06.2015 год. – данна, която съдът възприема от приетото като писмено
доказателство известие за доставяне. В отговор на претенцията ответникът е
изискал от ищеца допълнителни доказателства, описани в представеното по
делото писмо с изх. № 24 – 01 – 282 от 02.07.2020 год. С решение от
30.09.2020 год., ответникът е отказал изплащане на обезщетение, видно от
приложеното по делото писмо изх.№ 24 – 01 – 282 от 30.09.2020 год.
Видно от представеното от ответника писмо от
Бюро на Белгийските автомобилни застрахователи е, че към 25.06.2015 год. е
налице пълно покритие за МПС ****, с регистрационен номер, ***,
собственост на Я. Т.. В писмото се посочва още, че застрахованото лице не е
декларирало пред застрахователя ПТП, станало на посочената по-горе дата. С
писмо от 04.12.2020 год., изпратено до Национално бюро на Българските
автомобилни застрахователи е посочено наименованието на застрахователя
по ГО на описания по-горе автомобил. От съдържанието на писмото се
установява още, че оставало да се изясни дали участвалото МПС съвпада с
регистрираното МПС.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП, станало
на 25.06.2015 год., ищецът е получил следните травматични увреждания, а
именно – счупване на 2 – 7 ребра в дясно; счупване на дясната тазобедрена
ямка и частично на крилото на дясната хълбочна кост на таза, закрито;
охлузвания и хематоми по главата и шията; охлузвания по крайниците.
Причинено било трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на
десния крак по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на счупването на
дясната тазобедрена ямка. Обичайният срок за възстановяване за физически
труд е определен от експерта на 12 месеца, в случай, че не настъпят
усложнения. Причинено било и трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движението на снагата, по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на
счупване на 6 /шест/ ребра в дясно. Обичайният срок за възстановяване за
физически труд е посочен на 3 – 4 месеца, в случай, че не настъпят
усложнения. Охлузванията и хематомите по главата, шията и крайниците
3
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК. Срокът за възстановяване е определен на 20 – 25 дни. Нямало данни за
настъпили усложнения при лечението на травмите. Според вещото лице Е.
оздравителният процес е приключил и било налице пълно възстановяване от
травмите.
По искане на страните по делото бяха събрани
гласни доказателства чрез разпита на посочените от тях свидетели. От
показанията на свидетелката К.а – съпруга на ищеца се установява, че на
26.06.2015 год. двамата пътували от гр.Х. към гр.С., като използвали
обходния път на гр.Пловдив. Времето било слънчево, а движението –
натоварено и в двете ленти. Ищецът управлявал автомобила с около 80 км./ч.
И двамата били с поставени предпазни колани. В момента, в който се
разминавали с движещия се в насрещното платно ТИР, иззад същия рязко
изскочила една кола – марка **, с десен волан, светлосин на цвят. За да
избегне удара, съпругът й рязко свил надясно, след което колата им се
озовала в насрещното платно, където последвал челен удар с бяла кола –
марка **. Твърди още, че *** бил навлязъл изцяло в тяхната лента за
движение, както и това, че между двете превозни средства последвал удар.
*** продължил и изобщо не спрял. След инцидента били откарани в УМБАЛ
– гр.Пловдив. Съпругът й бил с шест счупени ребра и счупен таз. Наложило
се да му правят екстензия, в което състояние, продължило 35 дни, не можел
да става, нито да се обслужва сам. Инцидентът довел до физически и
психически травми, защото животът им се променил за един миг и за много
години напред. Ищецът престоял в болницата в продължение на 50 дни, но и
след изписването не се чувствал добре. Наложило се да го приберат в къщи,
носен на одеало от четирима човека. По-големият им син посветил една
година от живота си, за да се грижи за родителите си. По време на престоя им
в болницата ги посещавал психолог, но след като се прибрали в къщи,
решили, че няма да се възползват от услугите на специалист в тази област.
Едва през месец октомври, съпругът й започнал да прави по няколко крачки,
с помощта на проходилка, а от следващия месец се предвижвал с патерици.
През месец януари 2016 год., когато изтекъл срока, определен с решението на
ЕЛК, съпругът й взел платен отпуск, защото не се чувствал добре и имал
нужда от възстановяване. След това започнал на предишната си работа, но с
напълно променено ежедневие – преди излизали на походи и излети, а след
пътния инцидент можело да си позволят разходка не повече от един час,
поради болки в краката, таза и проблеми с дишането. Преди катастрофата,
веднъж в седмицата, ищецът се събирал с приятели да играят футбол, а след
това стоял от страни и гледал. С времето престанал да ходи, защото това му
напомняло за инцидента. И в момента изпитвал болки при движение, както и
психически дискомфорт. Опитвали се да се съхранят, но имало и тежки
моменти. Когато по телевизията показвали случаи с катастрофи, сменяли
канала. Съпругът й станал по-затворен човек. Чувствали се непълноценни
сред приятелите си, с които ограничили контактите си, включително и поради
промяната във физическото им състояние. Година и половина след
катастрофата починала майката на свидетелката, която приживе им оказвала
4
голяма морална подкрепа. За ищеца и за нея било много притеснително това,
че трябва да разчитат на помощта и на своите възрастни родители, което
карало двамата съпрузи да изпитват чувство на безпомощност.
В качеството на свидетел е разпитан и ИВ. М. Г.,
посочен от ответника, от показанията на който се установява, че към момента
на извършване на пътния инцидент е имал микробус, зелен на цвят, марка
**** с рег. № ***, по повод на което е бил разпитват по време на
наказателното производство, с оглед идентифициране на ***, станал причина
за настъпване на ПТП, за което било установено, че е с клас - „А“ или „Б“, за
разлика от неговия автомобил, който бил „В“ класа. Твърди, че не е бил нито
очевидец, нито участник в пътния инцидент, при който е пострадал ищеца. В
тази насока са и показанията на свидетеля М. Н. Ю., който също бил
разпитван по досъдебното производство във връзка с идентифицирането на
***, станал причина за настъпване на пътния инцидент, по повод на това, че
към този момент съпругата му е имала същата марка автомобил, син на цвят,
но с пловдивска регистрация и с ляв волан, отричайки същият да е бил
ползван по време и място на катастрофата.
От показанията на свидетелката М. М. Ч. се
установява, че в деня на инцидента заедно с нейна приятелка се движели в
посока от гр.Раковски към гр.Асеновград. Пред автомобила, управляван от
приятелката й, се движела лека кола, с бял цвят и с турска регистрация.
Между описаната кола и друга, движеща се в насрещното платно и
навлизайки в тяхното, настъпил удар. Пред турската кола имало друга кола, а
пред нея – ТИР. След като колата, движеща се зад ТИР, тръгнала да го
изпреварва, тогава настъпил и удара между движещата се пред тях кола и
идващата отсреща, водачът на която за да избегне удара, дал малко надясно,
след което навлязъл в тяхната лента за движение. Колата, която карала зад
ТИР - а, не спряла. Свидетелката твърди, че не си спомня марката и цвета на
автомобила, извършил изпреварването на ТИР - а, нито дали е имало удар
между изпреварващия автомобил и този, управляван от ищеца. Движението в
този участък било натоварено и в двете ленти.
С писмо изх. № 11-00-435 от 29.04.2021 год.,
изпратено от Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.С. са изпратени справка за
налична информация за регистрираното в системата движение на МПС с рег.
№ **** на дата – 25.06.2015 год. и справка от регистрираните движения на
посоченото превозно средство от преброителен пункт Войводиново,
разположен на път II – 56 на същата дата в часови диапазон около 10.00 часа,
от съдържанието на които се установява, че на посочената дата – 25.06.2015
год., в 08.37.20 ч. от преброителен пункт 3013 е регистрирано движение на
лек автомобил с рег. № ***, с местоположение СОП Казичене, движещ се в
посока Казичене. В 10.15.26 часа на същата дата от преброителен пункт
Войводиново е регистрирано движение на същия автомобил, в посока –
гр.Пловдив.
В съдебно заседание, проведено на 07.06.2021
5
год. в присъствието на пълномощниците на страните се извърши изслушване
на аудиозаписите, съдържащи се в компакт диск, изпратен от Дирекция
„Национална система 112“, районен център 112 – Кърджали.
В заключението, представено по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза, вещото лице Х. описва следния
механизъм на ПТП, станало на 25.06.2015 год., около 10.30 часа по източно
обходния път на гр.Пловдив – II – 56, а именно: По източната лента за
движение се е движел лек автомобил ***, с рег. № *****, управляван от
ищеца К. П. К., със скорост около 87 кв./ч., в посока към гр.С.. Движението
се е извършвало през деня, при нормална видимост, по сух, хоризонтален,
прав, асфалтов участък от платно за двупосочно движение. В същото време
по западната лента на платното за движение се е движел лек автомобил ***, с
рег. № ***, управляван от Е. И. Б., с двойно гражданство, със скорост около
68 кв./ч. в посока към гр.Свиленград. Пред лек автомобил **** се е движел
неизвестен лек автомобил **, а пред него неизвестен товарен автомобил –
ТИР. В даден момент, водачът на неизвестния лек автомобил ** е предприел
изпреварване на товарния автомобил – ТИР, като е навлязъл на около 1-1.5 м.
в динамичния коридор на насрещно движещия се лек автомобил ***, но като
вижда идващия срещу него *** се връща в своята лента зад ТИР-а. При това
навлизане, внезапно за водача на лек автомобил ***, той предприема маневра
за избягване на удара с рязко отклонение надясно и навлизане частично в
десния банкет. За да избегне удара в дясната мантинела, той рязко и
непремерено отклонява автомобила си наляво, който губи напречната си
устойчивост и безконтролно навлиза в лявата лента, където неизбежно
настъпва удара между *** и ***. По характер ударът е определен от експерта
като челен, прав, ексцентричен. След удара задната част на лек автомобил ***
е отскочил нагоре и вляво и деформира лявата мантинела. От техническа
гледна точка като основни причини за настъпване на ПТП, вещото лице сочи
внезапното навлизане на неизвестния автомобил ** в източната лента за
движение в момент, когато по нея се е движел лек автомобил ***, водачът на
който с цел избягване на удара е отклонил автомобила рязко надясно и за да
избегне удара с мантинелата е завил непремерено рязко наляво, губейки
контрол върху автомобила, който губейки напречната устойчивост
безконтролно е навлязъл в лявата лента за насрещно движение, в момент,
когато по нея се е движел лек автомобил ***. Неизвестният лек автомобил **
е попадал в опасната зона за спиране на лек автомобил ***, водачът на който
би имал техническа възможност да избегне удара с ***, ако се е движел в
своята дясна лента, без да навлиза в лявата лента за насрещно движение. При
внезапната поява на неизвестния ** в зоната на видимост пред водача на ***
и с цел избягване на удара, ищецът е реагирал с рязко отклоняване надясно и
с последващо непремерено отклоняване наляво, в резултат на което е изгубил
контрол върху движението на автомобила и е навлязъл в лявата лента за
насрещно движение. Вещото лице посочва, че ПТП не би настъпило ако
реакцията на ищеца в опасната зона е била премерена, при което автомобилът
му не би изгубил контрол и би могъл да продължи движението в своята си
дясна лента. При аварийно спиране от страна на ищеца, същият не би могъл
6
да избегне настъпването на ПТП.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът приема, че искът, предявен на основание чл.288, ал.1, т.1
от КЗ /отм./ е неоснователен, поради погасяването му по давност, по
следните съображения: В отговора на исковата молба, подаден от ответника в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК, а именно на 31.12.2020 год., видно от
приложената по делото разписка, входиран с № 1 от 04.01.2021 год. по
входящия регистър на съда, считано от връчване на преписите от исковата
молба и приложенията към нея – 23.12.2020 год., е заявено възражение за
погасяване на иска по давност, което съдът преценя за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.288, ал.1 от отменения КЗ /приложим към спорното
правоотношение/, Фондът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите,
изрично посочените в текста на същата. Поради това, че отговорността на
Гаранционния съд е предназначена да „замести“ отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за вземанията на пострадалите лица по чл.288 КЗ /отм./ се
прилага погасителната давност, предвидена в ч.197 от КЗ /отм./ за вземанията
по задължителна отговорност на автомобилистите. Погасителната давност по
чл.197 от КЗ /отм./ е петгодишна и съвпада по продължителност с общата
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Началният момент, от който започва да
тече давността е посочен в текста на чл.197 от КЗ /отм./ и това е датата на
настъпване на събитието, при което са причинени вредите, предмет на
вземането за обезщетение. Законодателното разрешение в чл.197 от КЗ /отм./
относно началния момент на давността кореспондира с общото правило на
чл.114, ал.1 от ЗЗД, според която погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията срещу Фонда по
чл.288 от КЗ /отм./ стават изискуеми от момента на възникването им, а този
момент съвпада с момента на осъществяване на фактическия състав на
непозволеното увреждане и от него започва да тече петгодишната
погасителна давност по чл.197 от КЗ /отм./, в рамките на която увреденото
лице може да предяви иск срещу Фонда за заплащане на обезщетение за
вредите. Безспорно в случая е, че застрахователното събитие е настъпило на
25.06.2015 год., а исковата молба е подадена в съда на 21.08.2020 год., т.е след
изтичане на петгодишния давностен срок. В чл.288, ал.7 от КЗ /отм./
законодателят е предвидил задължителна процедура за предявяване на
правата на пострадалите лице пред Гаранционния фонд, предназначена да
осигури доброволно уреждане на претенциите за изплащане на обезщетение.
Процедурата по чл.288, ал.7 от КЗ /отм./ касае реда за реализиране на
вземанията на пострадалите лица и не засяга възникването и изискуемостта на
вземанията, а съответно и началния момент на погасителната давност по
чл.197 от КЗ /отм./. Подаването на молба до Фонда за изплащане на
обезщетение за вреди от пътно – транспортно произшествие не рефлектира
върху течението на давностния срок, тъй като по същността си тази молба
представлява искане от кредитора до длъжника за доброволно изпълнение на
законовото задължение по чл.288 от КЗ /отм./, което законът не свързва нито
7
с прекъсване, нито със спиране на давността, доколкото същата има значение
само за дължимостта на лихвите и разноските. От страна на ищеца не се
представят други доказателства за прекъсване на давността, освен молба,
изпратена от пълномощника му на 26.06.2020 год., т.е подадена отново след
изтичане на давностния срок – 25.06.2020 год. и съответно получена от
ответника на 30.06.2020 год., видно от приложеното по делото известие за
доставяне, което по изложените по – горе прави изводи не обосновава извод
за прекъсване на давността, предвид това, че към момента на подаване на
молбата, давностния срок е бил изтекъл.
Обстоятелството, че в рамките на давностния
срок е било образувано наказателно производство, приключило с влязла в
сила присъда, с която ищецът е бил оправдан, не обосновава извод в
противна насока, предвид задължителните указания, дадени с т.2 на
Тълкувателно решение № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които
висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното
производство, включително, когато е приключило с влязла в сила присъда, не
е основание за спиране на погасителната давност. За да бъде спряна давността
е необходимо да има съдебен процес относно вземането, чрез предявяване на
граждански иск по реда на ГПК или в наказателното производство, което не е
сторено предвид и това, че ищецът е участвал в процесуалното качество на
обвиняем, съответно подсъдим за престъпление по транспорта и
едновременно с това и пострадал от същото ПТП, за извършването на което е
бил привлечен като обвиняем и впоследствие - оправдан.
Въпросът налице ли е разлика досежно началото
на погасителната давност – по специалния закон – чл.197 от КЗ /отм./ -
давността относно вземането започва да тече от настъпването на
застрахователното събитие, а по общия закон - чл.114, ал.3 от ЗЗД - от
откриване на дееца, ако е неизвестен към момента на непозволеното
увреждане, е разрешен с тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 год. на ВКС
по т.д. № 1/2014 г., ОСТК, в т.4 от което е прието, че за момент на
настъпване на застрахователното събитие може да се приеме само този, в
който са реализирани всички елементи от фактическия състав за пораждане
на гражданската отговорност, като независимо кога се проявява вредата – в
момента на извършване на деянието, или след него, едва от деня на нейната
проява за третото лице възниква правото да иска обезщетяването затова и от
този момент започва да тече погасителната давност.
Обстоятелството, че отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, съответно отговорността на Гаранционния фонд е
функционално обусловена от отговорността на деликвента за причинените на
трети лица вреди, не обосновава извод за това, че в разглеждания случай като
начален момент на давностния срок следва да се приеме момента на
откриване на дееца, съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД, изхождайки от предмета на
делото, въведен чрез правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата
8
молба, че вземането му за обезщетение за неимуществени вреди е в резултат
на противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, при което
в случая правилото, според което началото на давностния срок да съвпада с
момента на откриване на дееца, съгласно общата давност, не намира
приложение, доколкото идентифицирането /откриването/ на деликвента би
изключило приложимостта на основанието, на което е предявен разглеждания
иск – чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./. С оглед на това в разглеждания случай
следва да намери приложение специалната давност, свързваща началният
момент на давностния срок с момента на настъпване на застрахователното
събитие, предвид въведените от ищеца твърдения за това, че ПТП, в резултат
на което са му причинени травматични увреждания, за търпените от които
болки и страдания претендира обезщетение за неимуществени вреди, е
причинено от водач на неидентифицирано МПС. В случая именно
неоткриването /неидентифицирането/ на дееца е въведено като предпоставка
за уважаване на иска по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, което само по себе си
изключва като начало на давностния срок да се приеме откриването
/идентифицирането/ на деликвента.
Наред и в допълнение на изложените по-горе
доводи за неоснователност на иска, като такъв погасен по давност, съдът
счита, че не са налице предпоставките и от фактическия състав на
основанието, на което е предявен иска – чл.288, ал.1, т.1 от КЗ – отм.,
съгласно който Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на *** и е
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, втората от
които две предпоставки съдът намира за недоказана.
В тази насока съдът приема за доказано
заявеното от ответника в отговора на исковата молба твърдение, че в пътният
инцидент, станал на 25.06.2015 год. е взел участие и водача - Я. Т., управлявал
лек автомобил ***, с регистрационен номер, ***. Видно от приложеното по
ДП № 153 / 2015 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, писмо от МВР, ОД
на МВР - Пловдив, Отдел „Криминална полиция“ е, че при извършена
проверка в АИС – Граничен контрол е установено, че лек автомобил с № **, с
белгийска регистрационна табела отговаря на автомобил с марка **, като
същият е влязъл в страната ни през ГКПП К. на 25.06.2015 год. в 07.35 часа и
я е напуснал през ГКПП К.А. на 25.06.2015 год., в 12.29 часа. Пътуващи лица
в автомобила били T. D. и T. Y. В подкрепа на изложените в писмото
обстоятелства е и приложената към него справка за пътуване на превозно
средство. В тази насока е и приложеното писмо от МВР, Дирекция
Международно оперативно сътрудничество, видно от което е, че по данни от
Интерпол Брюксел е предоставена информация за това, че описаният по-горе
автомобил, син на цвят е собственост на T. Y. При разпита на Т., извършен по
делегация се установява, че на 25.06.2015 год. около 10 часа е управлявал
притежавания от него ** с рег. № ****, в България – на път от Б. към Т.
9
Отчитайки времето на престоя на водача Я. Т. на територията на страната ни –
от 07.35 часа до 12.29 часа, посоката му на движение - от ГКПП К. към ГКПП
К.А., както и това, че в този времеви интервал, а именно в 10.17.17 часа е
постъпил първият сигнал на ЕЕН 112 на 25.06.2015 год. за настъпилото ПТП
в района на гр.Пловдив, на път II – 56 /източно обходен път/, подаден от лице,
представило се с имената М. М. Ч., разпитана в качеството на свидетел и по
настоящото дело, в каквато насока съдът цени приетото като писмено
доказателство писмо с рег. № 105850 – 291 от 20.04.2021 год., изпратено от
Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112 – Кърджали, преценено съвкупно и с това, че само две
минути преди това обаждане, а именно – в 10.15.26 часа е било регистрирано
движение на същия автомобил, управляван от Т. от преброителен пункт
Войводиново на път II – 56, на който е станал и пътния инцидент, видно от
справка, изпратена от Агенция Пътна инфраструктура, приета като писмено
доказателство по делото, съдът приема за безспорно, че ***, за който
разпитаните по делото свидетели обясняват, че с опита си да извърши
изпреварване на ТИР – а, е именно описаният по-горе автомобил, управляван
от Т.. В подкрепа на това обстоятелство следва да се отчете и факта, че видно
от цитираната по-горе справка на АПИ е, че в 10.15.24 часа, на същия път и
по същото време е било регистрирано движението на автомобил с рег. № ***,
с което именно превозно средство, марка ** е настъпил челния удар с
автомобила, управляван от ищеца, като същото се е движело зад ***, който
непосредствено преди това го е бил изпреварил. Наличието на всички тези
обстоятелства, преценени в своята съвкупност, съдът приема като такива,
установяващи по безспорен начин, че водачът на МПС, предприел опит за
изпреварване на ТИР-а, навлизайки на около 1 – 1.5 метра в лентата за
насрещно движение, където ищецът е управлявал своя автомобил, в резултат
на което последният е извършил действията, описани в заключението на
вещото лице Х., довели до челен удар с насрещно движещия се лек
автомобил марка **, с рег. № № 35 HIG08, пред който се е движел ***, е
известен и съответно – управляваното от него МПС е идентифицирано.
Безспорно в тази насока по делото е установено, че към момента на
извършване на ПТП, станало на 25.06.2015 год., управляваното от Я. Т., МПС
- марка ** с рег. № *** е бил предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, видно от писмо на Бюро на белгийските автомобилни
застрахователи, представено от ответника и прието като писмено
доказателство.
Изложените по-горе обстоятелства, съдът
приема като такива, обуславящи неоснователност на предявения на основание
чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност и поради недоказаност на предпоставките
от фактическия състав на основанието, визирано в цитираната по-горе правна
норма, предвид установените по делото данни за това, че увреждащото по
твърдения на ищеца МПС е идентифицирано и с валидно сключена
застраховка „ГО“ към датата на ПТП.
10
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от
него деловодни разноски в общ размер на 410 лева, съгласно приложен по
делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, включващи 400 лева –
възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза и 10 лева – ДТ за издадени две съдебни удостоверения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. К., ЕГН
********** от гр.Х., с адрес за призоваване – гр.Х., ул.*** – адвокат М.Т.
против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес
на управление - гр. С., ул. ***, представляван от М. К. и С. С., И С К за
сума в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на получени средни телесни повреди – фрактура на ацетаболума в
дясно /счупване на таза/ и фрактура на гръден кош – 2-7 ребро по аксиларна
линия в дясно, причинени от ПТП, станало на 25.06.2015 г. в землището на
гр.Пловдив, на път II – 56 /източно обходен/ по вина на водач на
неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020 г.
до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** от гр.Х., с
адрес за призоваване – гр.Х., ул.*** – адвокат М.Т. да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ ****, седалище и адрес на управление
- гр. С., ул. ***, представляван от М. К. и С. С., сумата от 410 (четиристотин
и десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
11