Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/04.12.2020
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при
закрити врати на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 1626 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството
е образувано по молба на управителя на Т.Б. ООД, ЕИК *****по чл. 625 от ТЗ.
Длъжникът твърди, че има задължения по търговски сделки, които не може да
изпълнява и е в състояние на неплатежоспобност и свърхзадлъжнялост от
03.08.2020 година. Твърди се и наличие на публичноправни задължения. Посочено е, че дружеството не разполага с недвижими
имоти. С молбата се иска от съда да открие производство по несъстоятелността поради
неплатежоспособността и свръхзадлъжнялост на дружеството.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Молителят
е представил ГФО на дружеството за 2015- 2019 г., инвентаризационен опис на ДМА
към 31.12.2019 г., и инвентаризационен опис към 31.08.2020 година, справки по
сметки 401,411,498,499.
Представена
е и справка за задълженията към НАП към 28.09.2020 г. и удостоверение за наличие/липса на
задължения и обезпечителни мерки от НАП, актуално към 27.10.2020г., видно от
което към тази дата дружеството има общо публични задължения в размер на 107 660,67 лева. Срещу дружеството е
образувано едно изпълнително дело за
събиране на публични задължения и е наложен запор върху банковата сметка на
дружеството и върху автомобил.
От
представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се установява, че в
централната база на АИС-КАТ към 20.10.2020 г. на името на Т.Б.ООД се води
регистриран един автомобил „Ауди А5“регистрирани МПС.
Направена
е служебна справка в системата ИКАР за притежавани недвижими имоти от молителя
и се установява, че такива не са регистрирани към датата на справката –
24.01.2020 година.
По
делото е прието основно заключениe
на съдебно – финансово икономическа експертиза.
При
изготвяне на експертизата вещото лице е дало оценка на наличното имущество на
дружеството. По представените инвентаризационни описи се установява, че към
31.12.2019 г. имуществото на дружеството включва ДМА в размер на 11 000 лева и
парични средства в размер на 11 000 лева. Към 30.09.2020 г. активите на
дружеството включват само парични средства в размер на 20 000 лева, върху които
е наложен запор от НАП.
За
периода 2015 – 30.09.2020 г. пасива на дружеството включва краткосрочни
задължения в размер както следва:
2015
г. -7 х. лева, от които задължения към доставчици – 1 х лева, други задължения
1 х лева, задължения към персонала – 3 х лева, публични задължения -2 х лева;
2016
г. -76 х. лева, от които задължения към доставчици – 9 х лева, други задължения
31 х лева, задължения към персонала –17 х лева, публични задължения -19 х лева;
2017
г. -134 х лева, от които задължения към доставчици – 22 х лева, други
задължения 58 х лева, задължения към персонала – 32 х лева, публични задължения
-22 х лева;
2018
г. -181 х лева, от които задължения към доставчици – 4 х лева, краткосрочни
аванси – 12 х лева, други задължения – 57 х лева, задължения към персонала – 48
х лева, публични задължения -60 х лева;
2019
г. -253 х лева, от които задължения към доставчици – 17 х лева, краткосрочни
аванси – 12 х лева , други задължения 91 х лева, задължения към персонала – 80
х лева, публични задължения - 54 х лева;
09.2020
г. - 291 х лева, от които задължения към доставчици – 6 х лева, други
задължения 85 х лева, задължения към персонала – 84 х лева, публични задължения
-100 х лева;
За
целия изследван период дружеството отразява счетоводно притежавани ДМА, както
следва:
2015
г. – 0 лева;
2016
– съоръжения – 30 х лева
2017
– 35 х лева, от които 13 х. – машини и
22 хлева – съоръжения;
2018
г. – 25 х лева, от които 10 х. – машини
и 15 хлева – съоръжения;
През
2018 г. има и Дълготрайни нематериални активи
в размер на 1 х лева и отсрочени данъци – 5 х лева;
2019
г. - 11 х лева, от които 5 х. – машини и 6 хлева – съоръжения;
През
2019 г. има и отсрочени данъци – 5 х лева;
09.2020
г. – няма ДМА, само отсрочени данъци – 5 х лева;
За
периода 2015 – 2020 г. краткотрайните активи включват само вземания от клиенти
, други вземания и парични средства, както следва:
2015
г. – 8 х лева, от които вземания от
клиенти – 2 х лева, други вземания – 2 х лева и парични средства – 4 х лева;
2016
г. – 22 х лева, от които вземания от
клиенти – 13 х лева, други вземания – 7 х лева и парични средства – 2 х лева;
2017
г. – 12 х лева, от които вземания от
клиенти – 3 х лева, други вземания – 6 х лева и парични средства – 3 х лева;
2018
г. – 83 х лева, от които вземания от
клиенти – 58 х лева, други вземания – 1 х лева и парични средства – 24 х лева;
2019
г. – 78 х лева, от които вземания от
клиенти – 66 х лева, други вземания – 1 х лева и парични средства – 11 х лева;
09.2020
г. - 44 х лева, от които вземания от клиенти – 23 х лева, други вземания – 1 х
лева и парични средства – 20 х лева;
При така установената фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна следното:
Молителят
твърди наличието на неплатежоспособност, кумулативно и на свръхзадлъжнялост.
По
отношение на неплатежоспособността
За
да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното
наличие на всички елементи на
фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е
подадена молба от някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по
чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите
посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ –
невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията
на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.
В
конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ,
тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.
От
събраните по делото доказателства се установи, че молителят “Т.Б. ООД има
изискуеми публичноправни задължения към
Държавата, свързани с търговската му
дейност.
При
преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, Съдът изхожда
от следното:
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4
от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
Практиката приема, че под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на
понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията
на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото
съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без
значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
Забавата на длъжника Т.Б. ООД, проявена
чрез спиране на плащанията към кредитора - НАП, предполага в конкретния случай състояние
на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да
представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод
за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност
за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по
делото.
Предвид събраните по делото
доказателства, Съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Независимо от необорената презумция,
състоянието на неплатежоспобност на Т.Б. ООД се установи и при анализа на
финансовото състояние на длъжника.
При този анализ, съобразно различни
икономически и финансови показатели, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни
в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена
част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на
дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност
се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се
формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите
задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им,
реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
При преценка на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът съобрази и, че за оценка на реалното
финансово състояние на длъжника следва да се изхожда от обективно установими и
документално обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за
реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за
документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив следва
да се извърши корекционно преизчисляване на съответните коефициенти, като
водещи показатели за финансовата стабилност на предприятието (в този смисъл и
решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от
30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по
т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото
служебно начало в производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а,
ал. 1, т. 2 от ТЗ.
В конкретния случай, на базата на
заключението на вещото лице, изготвено и след справка със счетоводните
записания, Съдът приема за установени публичните задължения на дружеството,
съобразно изготвената справка от НАП, както и останалите посочени задължения
към доставчици и контрагенти.
Вещото лице е посочило, че за
изследвания период коефициентите на ликвидност са както следва:
Коефициент на обща/бърза ликвидност:
2015 -1,14; 2016 – 0,29; 2017 – 0,09;
2018 – 0,46; 2019 – 0,31; 09.2020 – 0,16
Коефициент на незабавна/абсолютна
ликвидност:
2015 г. – 0,57; 2016 - 0,03; 2017-0,02;
2018- 0,13; 2019 – 0,04; 09.2020 – 0,07.
Така се установява, че с изключение на
първата година от целия изследван период
(2015 г.) основният коефициент на ликвидност – коефициента на обща ликвидност е
много под приетата за минимална долна стойност – 1. Под минималните
препоръчителни стойности (от 0,6 – до 0.7) са и показателите на коефициента на
бърза ликвидност, както и другите два спомагателни коефициента – коефициента на
незабавна (препоръчителни граници – 0,3-0,4) и абсолютна ликвидност (следва да
е по-голям от 0,2).
Налице е, следователно,
неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно, с оглед
тенденцията в изследвания период може да се заключи, че затрудненията на
молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо
длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване
на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на
неплатежоспобността съдът съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС
приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е
обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното
му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в
този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение №
549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на
ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също
така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние
да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като
действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на
събраните за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото
състояние на дружеството, Съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за забава за
заплащане на установените публични задължения, както и установеното трайно
влошаване на икономическото му състояние – 31.12.2016 година, като се отчете,
че за преходната година коефициентите са в относително добро съотношение спрямо
оптималните стойности, поради което и следва да се определи, че влошаването е
настъпило през годината.
Доколкото молителят е предявил и второто
основание за откриване на производството
кумулативно (допустимо съединяване съгласно решение № 201 от 11.12.2014
г. по т. д. № 659/2014 г., ТК, І ТО на ВКС), Съдът следва да разгледа и това
основание.
В чл. 607а, ал. 2 от ТЗ,
свръхзадължеността е дефинирана като специално основание за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжник - ООД, АД и КДА, различно от
неплатежоспособността, като общо такова. За разлика от неплатежоспособността,
която е трайно обективно състояние на невъзможност на търговеца, с
краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения (с основен
индикатор коефициента за обща ликвидност), за свръхзадължеността се изследва възможността
на дружеството с цялото си имущество (с всичките си активи, да покрие паричните
си задължения (които не е необходимо да бъдат изискуеми, а е достатъчно да
са само съществуващи). От субективна страна, свръхзадължеността се различава от
неплатежоспособността, както по кръга на лицата, спрямо които може да се иска
откриване на производство по несъстоятелност на това основание, очертан в чл.
607а ал. 2 ТЗ (по-ограничен от този при неплатежоспособността, доколкото
включва само търговските дружества, но не и едноличните търговци)- дружество с
ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции,
така и относно субектите, легитимирани да искат нейното обявяване, който е
по-широк и включва освен тези по чл. 625 ТЗ, още и членовете на управителния
съвет на търговското дружество (чл. 742, ал. 2 от ТЗ).
Преценката
налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова
стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са
отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити.
От
анализа на финансово икономическото състояние на сдружението, се установява, че
след 31.12.2016 г. наличните активи не са достатъчни, за да покрият паричните
задължения на дружеството, включително и установените публични задължения.
Следва
да се отбележи, че и за двете основания за откриване на производство по
несъстоятелност се установява една и съща начална дата, доколкото и двете
основания се основават на наличието на едни и същи парични задължения, като и
при двете основания негативната тенденция изразяваща се в невъзможност да се
покрият паричните задължения, респ. възможността да се покрият краткосрочните
задължения с краткотрайните активи се влошава след 01.01.2016 година и следва
да се приеме, че трайна към края на годината.
С
оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият разноските в
производството по несъстоятелност към момента на откриването му, съдът е дал
срок на кредиторите да предплатят сумата от 3000 лева за началните разноски, на
основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като
определението е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ.
В дадения от съда срок не е предплатена
определената от съда сума за покриване на началните разноски, поради което
съдът счита, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност
може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по чл.
632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска,
ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Водим
от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
и СВРЪХЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА
на „Т. Б.“ ООД, ЕИК *****, адрес: гр. София, бул. *****, съдебен адрес:***,
адв. В.С. и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА Й ДАТА –
31.12.2016 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника Т.Б.“ ООД, ЕИК *****, адрес: гр. София, бул. *****,
съдебен адрес:***, адв. В.С..
ОБЯВЯВА
Т.Б.“
ООД, ЕИК *****, адрес: гр. София, бул. *****, съдебен адрес:***, адв. В.С. В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на Т.Б.“ ООД, ЕИК *****, адрес: гр. София, бул. *****, съдебен адрес:***, адв. В.С..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на Т.Б.“ ООД, ЕИК *****, адрес: гр. София, бул. *****,
съдебен адрес:***, адв. В.С..
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 1626/2020 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника Т.Б.“ ООД, ЕИК *****, адрес: гр. София, бул. *****,
съдебен адрес:***, адв. В.С., че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
настоящото решение в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, по молба
на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на
достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за внасяне
по сметка на Софийски градски съд на сумата от 3 000 лева (три хиляди
лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника Т.Б.“ ООД, ЕИК *****, адрес: гр. София, бул. *****,
съдебен адрес:***, адв. В.С., че ако в срок от една година от вписването на
настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не
бъде поискано възобновяване на производството, производството по
несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на
длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА
Т.Б.“
ООД, ЕИК *****, адрес: гр. София, бул. *****, съдебен адрес:***, адв. В.С. да
заплати по сметка на СГС сумата от 250 лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл.
634в от ТЗ, която се води при СГС.
СЪДИЯ: