ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37143
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20251110106343 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 13 ГПК - Основно производство.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство НИМ с
правно основание по чл.127, ал.2 СК, по чл.149 СК и по чл.127а от СК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ НИМ. УКАЗВА на ищеца по НИМ в
едноседмичен срок от уведомяването да посочи в писмен вид, с препис за
другата страна - брой на пътуванията и цел на всяко от тях до всяка от
посочените държави поотделно. При неизпълнение в срок на указанията,
съдът ще върне НИМ по иска по чл.127а СК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.11.2025 г., от 15:00 часа, за когато да се призоват страните с препис от
настоящото определение, като на ищецът по насрещния иск следва да се
връчи и препис от отговора на насрещната искова молба, във връзка с който
същият може да вземе становище и/или да ангажира доказателства най-късно
до първото по делото открито съдебно заседание вкл. СЪОБЩАВА на
страните проекта за доклад по делото, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните най-късно до първото по делото открито съдебно заседание да
изложат становището си по съдържащия се в настоящото определение проект
на доклад и да предприемат съответните процесуални действия. УКАЗВА на
страните, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
Да се призоват и компетентните ДСП по местоживеене на страните
и детето, като им се изпратят преписи от исковата молба, НИМ и отговорите,
1
ведно с приложенията към тях, както и от определението, и им се укаже, че до
датата на съдебното заседание следва да изпратят представител по делото,
който да изрази устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Докладът следва да съдържа: какви са
условията за живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на
детето/децата, КАТО ПОСЕТЯТ ЖИЛИЩАТА НА ВСЕКИ ОТ
РОДИТЕЛИТЕ, какъв е родителският капацитет на всеки от родителите,
привързаността на детето/децата към всеки от тях, като наблюдават среща
между детето/децата с всеки от родителите му, доходи и ангажираност на
родителите, наличие на подкрепяща среда по отношение на всеки от
родителите и др., ВКЛЮЧИТЕЛНО И СТАНОВИЩЕ ПО ЧЛ. 138А СК.
Задължава страните да съдействат на ДСП за изготвяне на
социалните доклади, като родителят, при когото живее детето следва
да осигури присъствието му за наблюдение на среща между детето и
неотглеждащия го родител.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични
отношения, като в случай, че същите не се явят без да са представени
доказателства за наличие на уважителна причина за това, може да им бъде
наложена глоба в размер от 50,00 лева до 300,00 лв.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Подадена е искова молба от О. М. Г. срещу Н.я Н. Н., с която е предявен
иск по чл. 127, ал. 2 СК относно родителските права по отношение на детето
на страните – А. О. Г., местоживеенето й, режима на лични отношения и
издръжката.
В исковата молба се сочи, че страните са били във фактическо
съжителство и от съвместния си живот имат общо малолетно дете – А. О.ов Г..
Ищецът твърди, че е полагал всички грижи за семейството, а през цялото
време ответницата е предизвиквала конфликти, обиди и заплахи. Поради това,
страните стигнали и до раздяла и на 19.08.2017 г. сключили извънсъдебно
споразумение относно въпросите за родителската отговорност. Излага се, че
режимът е изпълняван, но поведението на майката през годините
въздействало в посока отчуждаване на детето от другия родител. Ответницата
нямала необходимия родителски капацитет за отглеждане на общото дете, а
бащата имал желание и бил способен да упражнява родителските права –
имал висок родителски капацитет, финансови и имуществени възможности и
би могъл да разчита и на други роднини и близки. Твърди, че от раждането
бащата е полагал грижи, доказал е, че има ясен стремеж да посвещава
времеви, емоционални, финансови и други ресурси за сина си. Детето се
чувствало спокойно и щастливо с ищеца, който имал и нормални битови
условия в жилището с обособени мебели и легло според нуждите и
потребностите на малолетния. Сочи, че след сключване на споразумението,
2
майката е ограничавала контактите на детето с бащата, вкл. е отправяла такива
заплахи, отказвала е да споделя информация относно здравословното
състояние, често не отговаряла на телефонни обаждания и съобщения и
предприемала редица действия, с които поставя детето в конфликт на
лоялност – не му позволявала и вместо това изхвърляла закупените от бащата
дрехи и играчки. Въз основа на всичко изложено в исковата молба се иска
предоставяне родителските права върху детето на неговия баща, определяне
на местоживеенето му при него, както и съдът да определи режим на лични
отношения между детето и неговата майка, а последната да бъде осъдена да
му заплаща чрез неговия баща, месечна издръжка в размер на 270 лева. В
условията на евентуалност, моли съдът да постанови решение, с което да бъде
определен режим на лични отношения между бащата и малолетния, подробно
описан в ИМ. Претендират се разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, с който се оспорва предявеният иск. Ответницата твърди, че
от раждането и до настоящия момент без прекъсване малолетният живеел с
майка си и бащата никога не е имал възражения по този въпрос. Сочи, че
споразумението е изготвено по общо разбирателство и на тримата от
семейството, но въпреки това детето е оставало да нощува при баща си по
свое желание не повече от 3 пъти в рамките на една година. Излага, че детето
е ученик в 131 СУ, което било на 5 минути пешеходно разстояние от адрес на
майката, и евентуална рязка смяна на цялото му ежедневие е неоправдана и не
е в интерес на малолетния. Оспорва твърденията, че майката създавала пречки
за активните контакти и твърденията за нестабилно и незряло поведение.
Изразява готовност за евентуално постигане на споразумение. Моли
съдът да отхвърли иска, като сочи, че и предявеният в условията на
евентуалност за режим на лични отношения на бащата също е неподходящ и
по-продължителното пребиваване на детето при ищеца следва да бъде
въвеждано поетапно.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е депозирана и насрещна
искова молба, с която се иска съдът да постанови решение, с което да се
предоставят родителските права върху детето на неговата майка, определяне
на местоживеенето му при нея, както и съдът да определи режим на лични
отношения между детето и баща му, а последният да бъде осъден да му
заплаща чрез неговата майка първоначална месечна издръжка в размер на 400
лева и да му заплати такава за минал период от 05.06.2024 г. до 04.06.2025 г. в
размер на 400 лева месечно или общо за 12 месеца - 4800 лева. Отправена е
претенция и по чл.127а от СК.
В срока по чл.131 от ГПК за отговор на насрещната искова молба ,
ответникът оспорва исковете и изложената фактическа обстановка. Сочи
съображения за неоснователността на предявените искове, в т.ч. оспорва
размера на претендираната месечна издръжка и предложения режим на лични
отношения.
3
Съдът намира, че е сезиран с първоначални и насрещни искове по
чл. 127, ал. 2 СК, както и с насрещен иск по чл.149 от СК и по чл.127а от
СК във вр. с чл.76,т.9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).
УКАЗВА на всеки от ищците по чл.127, ал.2 СК и на ищеца по
чл.149 СК, че в негова доказателствената тежест е да установи по делото
следните обстоятелства: 1) че страните са родители на детето, 2) че живеят
разделено, 3) всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на детето
от поисканите конкретни мерки относно родителската отговорност, 4) че има
родителски капацитет, качества и условия да се грижи и отглежда детето, 5)
размера на претенциите за издръжки, нуждите на детето от издръжка в
претендирания/те размер/и за процесния/те период/и, възможностите на
другия родител да я предоставя в искания размер;
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за наличието на
обстоятелства, обуславящи интереса на детето от поисканите конкретни мерки
относно родителската отговорност и за родителския си капацитет, качества и
условия да се грижат и отглеждат детето, за размера на претенциите за
издръжки и за нуждите на детето от издръжка в претендирания/те размер/и за
процесния/те период/и, за възможностите на другия родител да я предоставя в
искания размер;
УКАЗВА на ответниците, че следва да докажат всички свои възражения.
УКАЗВА на ищеца по чл.127а СК във вр.с чл.76,т.9 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД), че в негова доказателствената
тежест е да установи по делото следните обстоятелства: 1) качеството на
страните на родители на детето; 2) всички обстоятелства, които се твърдят и
които обуславят интереса на детето да пътува извън страната до конкретно
посочените от ищеца държави, броя на пътуванията, целта на всяко от тях,
тяхната продължителност във времето (период на пътуванията), както и
несъгласието на другия родител да даде такова съгласие.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на
обстоятелства, които се твърдят и които обуславят интереса на детето да
пътува извън страната до конкретно посочените от ищеца държави, броя на
пътуванията, целта на всяко от тях, тяхната продължителност във времето
(период на пътуванията), както и за несъгласието на другия родител да даде
такова съгласие.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже, че е дал съгласието си за
пътуването на детето извън страната и до посочените държави, и/или всички
обстоятелства, обуславящи интереса на детето да не пътува в чужбина и по-
конкретно в посочените държави и за посочения период.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че е дал съгласието си
за пътуването на детето извън страната и до посочените държави, и/или за
наличие на обстоятелства, обуславящи интереса на детето да не пътува в
чужбина и по-конкретно в посочените държави и за посочения период.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
4
ДОКАЗВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, че страните са родители на
непълнолетното дете А. О. Г., което е родено от съвместното им фактическо
съжителство, както и че към момента на подаване на молбата страните са във
фактическа раздяла и живеят разделно. Не се спори между страните, че
помежду им има сключено извънсъдебно споразумение, по силата на което
детето живее при майка си, която упражнява родителските права върху него, а
бащата има определен режим на лични отношения и задължение да му
заплаща издръжка.
ДОПУСКА за събиране представените от страните документи като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА до разпит, при режим на довеждане, по един свидетел на
всяка от страните, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал.
2 ГПК искането на страните за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на втори свидетел. УКАЗВА на страните, че свидетелите следва
да бъдат доведени в първото по делото открито съдебно заседание, когато да
бъдат разпитани. УКАЗВА, че при неявяване на свидетелите, без представяне
на доказателства в първото по делото открито съдебно заседание за наличие
на уважителни причини, препятстващи явяването им, съдът ще отмени
определението си по допускането им и ще заличи същите.
ДА СЕ ИЗИСКАТ служебно справки от НОИ и НАП за всеки един от
родителите, от които да са видни данни за доходите за периода от 03.02.2025 г.
до момента на изготвяне на справките, ведно със справки за действащите
трудови договори на последните, от които да е видно и основното трудово
възнаграждение на всеки от тях, както и данни за наличие на отпуснати
пенсии, помощи и т.н., респ. в какъв размер и на какво основание. Справките
следва да бъдат изготвени в едноседмичен срок от уведомяването.
Да се изготви служебна справка за родствени връзки на
страните.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение,
следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са
по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение,
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще
запазят добрия тон помежду си, което е и от съществено значение за
ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
5
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено
и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение.
Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки
един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса
им е най-добре това да стане възможно най-рано. Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят; доброволна
- по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес; поверителна - никой друг, освен
страните и медиатора, не узнава споделеното от страните по време на
провеждането й; свобода при определяне на решението - в процеса на
преговори с помощта на медиатор страните могат да намерят
удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят
решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са
обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и
предписани рамки на намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете
страни - при медиацията страните могат да открият корена на проблема
помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което
не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните
са в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация;
по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-
доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и
доброволното му изпълнение; спестяваща средства - отпада нуждата от
участие в процеса на вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни
разноски. В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат експертно
мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания. Ако страните не
постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство. Указва на страните, че за намиране на решение на
спора си те могат да използват процедура по медиация към Център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да
бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена
услуга. Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ”Спогодби” страните могат да се обърнат към
Мариана Н. на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна
поща: ********@***.******* , адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.
2, ст. 204.
УКАЗАНИЯ ЗА СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страната, че ако живее или замине за повече от един месец в
6
чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
При неизпълнение на задължението на страната, респ. на нейния законен
представител, попечител или пълномощник, да посочи съдебен адресат,
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страната, че ако отсъства повече от месец от адреса си,
който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е
длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат
и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
При неизпълнение на задължението, както и ако страната е посочила
електронен адрес за връчване, но го е променила без да уведоми съда, всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните и на ДСП, а на ищцата
– и препис от отговора на насрещната исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7