№ 5424
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110135765 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и трети март 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
35765/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във вр.чл. 265, ал. 2 от ЗЗД – 24 000
лв.
1
Ищецът „. твърди в депозираната искова молба, че с неформален договор от 25.10.2021 г.
възложил на ответника „., ет. 2, ап. 27 да извърши СМР – полагане на първи и втори
износващ пласт асфалтобетонова настилка в участъка на от 0,00 м. до 141,088 м. на ул.
„Стефан Караджа“ в гр. Костенец. Улицата било собственост на община Костенец, за
ремонта на която ищецът имал договор с общината. Твърди, че заплатил на ответника
авансово възнаграждение в размер на 24 000 лв. с включено ДДС на 27.10.2021 г. , за което
била издадена и фактура № 296/25.10.2021 г. Твърди, че ответника изпълнил договора със
съществени недостатъци изразяващи се във вълни на пътя, фуги, надстърчащи шахти и
водосборници, което изключвало нормалното ползване на пътя, поради което с покана по
телепоща от 18.02.2022 г. , непотърсена от ответника, му дал срок за връщане на авансово
дадените 24 000 лв. Твърди, че ответника не заплатил, посочените 24 000 лв. , поради което
подава настоящата искова молба, с която изрично разваля неформалния договор за СМР от
25.10.2021 г. на основание чл. 265, ал. 2 от ЗЗД и моли ответника да бъде осъден да му
заплати авансово дадените 24 000 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни
разноски.
Ответникът оспорва изцяло иска по съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Признава неточното изпълнение на договора, но изключва вината си за това. Твърди, че
своевременно е предупредил ищеца, че пътят ще има дефекти, доколкото, както основата,
така и страничните бордюри са поставени криво и няма как да се положат асфалтовите
покрития в необходимата права линия. Моли иска да се отхвърли изцяло. Не претендира
деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че с неформален договор от 25.10.2021 г. ищецът е възложил
на ответника да извърши СМР – полагане на първи и втори износващ пласт
асфалтобетонова настилка в участъка на от 0,00 м. до 141,088 м. на ул. „Стефан Караджа“ в
гр. Костенец. Безспорно е, че улицата е собственост на община Костенец, за ремонта на
която ищецът е имал договор с общината. Безспорно е, че ищецът е заплатил на ответника
авансово възнаграждение в размер на 24 000 лв. с включено ДДС на 27.10.2021 г.
/преводното нареждане е приложено под л. № 5 от делото/, за което е била издадена и
фактура № 296/25.10.2021 г. /л. № 4/. Безспорно е, че ищецът е приел, че ответника е
изпълнил договора със съществени недостатъци изразяващи се във вълни на пътя, фуги,
надстърчащи шахти и водосборници, което изключвало нормалното ползване на пътя,
поради което с покана по телепоща от 18.02.2022 г. /л.л. №№ 6-7/, непотърсена от ответника,
му е дал срок за връщане на авансово дадените 24 000 лв. Безспорно е, че ответника не е
заплатил, посочените 24 000 лв. , именно поради което ищецът подава настоящата искова
молба, с която изрично прави волеизявление за разваляне на неформалния договор за СМР
2
от 25.10.2021 г. на основание чл. 265, ал. 2 от ЗЗД и моли ответника да бъде осъден да му
заплати авансово дадените 24 000 лв.
Спорни между страните са обстоятелствата относно надлежното изпълнение на СМР от
ответника, както и това дали основата за полагане на двата пласта асфалт от ответника –
пътната хоризонтална насипка и страничните бордюри са били надлежно положени и дали
са станали причина за некачествено изработване на пътя, за което ответникът не би следвало
да носи вина. За установяване на тези обстоятелства по делото се разпитаха трима
свидетели: св. Петков – работещ като технически ръководител на процесния обект за ищеца,
разпитан в откритото съдебно заседание от 25.10.2022 г. ; св. П. – работещ като технически
ръководител на асфалтополагането на процесния обект за отевтника, разпитан в откритото
съдебно заседание от 15.12.2022 г. ; св. Стоилков – работещ като главен инженер на Община
Костенец, разпитан в откритото съдебно заседание от 23.03.2023 г. На основание чл. 174 от
ГПК в последното заседание е извършен и съвместен разпит /очна ставка/ между
свидетелите Петков и П., доколкото дават диаметрално противоположни показания за това
дали основата за полагане на двата пласта асфалт от ответника – пътната хоризонтална
насипка и страничните бордюри са били надлежно положени. Не се спори между страните,
че надлежното изграждане на хоризонтална насипка и страничните бордюри е условие за
качественото полагане на двата пласта асфалт. Свидетелят П. е категоричен, че основата за
полагане на двата пласта асфалт от ответника – пътната хоризонтална насипка и
страничните бордюри са били ненадлежно положени, което е станало причина за
некачественото изграждане на двата пласта асфалтополагане, докато Свидетелят Петков
твърди, че основата и бордюрите са били надлежно изградени. И двамата свидетели не
отричат факта, че полагането на двата пласта асфалт от ответника е не качествено, но П.
посочва причината за това в некачествено изградената основа, а свидетелят Петков посочва
причината за това в изработката от ответника. Предвид това, съдът приема за установен
факта по делото, че ответникът не е изработил качествено асфалтополагането на двата
пласта, в следствие на което са се получили вълни, фуги и надстърчания на шахти и
водосборници по улицата. Съдът, обаче, не може да направи извод за причината за
некачествения ремонт от систематическото тълкуване на свидетелските показания,
доколкото са диаметрално противоположни за този факт, както се посочи по-горе.
Действително, в показанията на свидетеля на ищеца Петков има известни противоречия,
които могат да са основание за натежаване повече на показанията свидетеля на ответника
П., доколкото в откритото съдебно заседание от 25.10.2022 г. св. Петков посочва, че
ответникът с технически ръководител св. П. е изградил само един пласт асфалт, а при очната
ставка в откритото съдебно заседание от 23.03.2023 г. посочва, че ответникът е изградил два
пласта асфалт. За изградени два пласта асфалт св. Петков се е подписал и върху
констативния протокол, приложен под л. № 32 от делото, който е изготвен от Община
Костенец и главният изпълнител по договора за СМР на процесната улица – ищеца. Съдът,
обаче, допуска, че в откритото съдебно заседание от 25.10.2022 г. св. Петков би могъл да се
е объркал неволно за броя на положените от ответника пласта асфалт и не прави не прави
3
категорични изводи от тези противоречия за качеството на изработената основа –
хоризонталната насипка и страничните бордюри. За това качество съдът не кредитира и
показанията на свидетеля на ищеца Стоилков – работещ като главен инженер на Община
Костенец, разпитан в откритото съдебно заседание от 23.03.2023 г. , който посочва, че
основата е била качествено изградена, в което се е уверил от ежедневните си проверки на
обекта. От една страна съдът не кредитира тези показания на основание чл. 172 от ГПК –
като на заинтересовано лице, доколкото общината е в по-тесни договорни контактни с
главния си изпълнител и е възможно да свидетелства срещу подизпълнителя. От друга,
обаче, по-съществена страна, съдът не кредитира показанията на Стоилково, доколкото той
посочва, че „на око“ се е уверил в надлежната изработка на основата. Съдът не приема, че е
възможно да се даде заключение за право положена хоризонтална основа-насипка на
изграждана улица, както и за правото изграждане на страничните бордюри. В тази връзка,
съдът кредитира случването на факти, за които дава показания в откритото съдебно
заседание от от 15.12.2022 г. свидетелят на ответника П. – негов технически ръководител по
полагането на асфалта, и които факти не са оспорени от страните. По-конкретно, П. посочва,
че основата за полагане на двата пласта асфалт от ответника – пътната хоризонтална
насипка и страничните бордюри са били ненадлежно положени, за установяването на което
е ползвал геодезист, повикан от него от София. Резултатите от геодезическото изследване са
представени на ищеца в лицето на техническия му ръководител св. Петков, като е бил
предупреден за вероятното некачествено изграждане на улицата, което впоследствие се е
случило. Тази некачествена основа е била причина П. да откаже да асфалтира и съседна
улица, била е причина и П. да се обади на даставчика на асфалт, за да спре доставянето му.
Незвисимо от това, ищецът, чрез техническия си ръководител свидетелят Петков е казал на
ответника в лицето на техническия му ръководител по полагана на асфалта – свидетеля П.,
до довърши полагането на асфалта по нивото, обаче, не на бордюрната регула, а по нивото
на хоризонталната пътна насипка, доколкото се преследвали срокове на изграждането на
улицата. Резултатът от това е безспорното между страните, че ответникът е изпълнил
договора със съществени недостатъци изразяващи се във вълни на пътя, фуги, надстърчащи
шахти и водосборници.
От изложената до тук фактическа обстановка съдът приема за установено по делото, че
ответникът не е могъл да изпълни договора, поради доставен му негоден материал, за което
своевременно е уведомил ищеца, но той му е указал да изпълни договора при тези
фактически условия, поради преследвани от ищеца срокове, като произведеният резултат е
съществено негоден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във вр.чл. 265, ал. 2 от ЗЗД – 24 000 лв. :
Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД поръчващият може да развали договора за
4
изработка при съществени недостатъци на изработеното. Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД
развалянето на договора има обратно действие, което поражда облигационно вземане за
връщане на даденото по един надлежно развален договор. Съгласно разпоредбата на чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД по съдебен ред се развалят само договорите с предмет вещни права върху
недвижими имоти, какъвто не е настоящият случай. Следователно, в конкретния случай
съдът следва да прецени дали договорът за СМР от 25.10.2021 г. е развален с исковата
молба, каквото изрично волеизявление е направено. Надлежно волеизявление за разваляне
на договора за СМР може да се направи при условията на чл. 2656, ал. 2 от ЗЗД – при
съществено отклонение или съществени недостатъци на изработеното, каквито по делото се
установиха. Надлежно волеизявление за разваляне на договора за СМР, обаче, не може да се
направи в хипотезите на чл. 260 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 267, ал. 2 от ЗЗД. В посочените
хипотези неизпълнението на договора за СМР е станало, поради негоден материал, за което
изпълнителят е уведомил възложителя своевременно, но последният е дал указания да се
изпълни договора. Тази хипотеза се установи по делото, поради което ответникът –
изпълнител има право на възнаграждението си по договора и той не може да бъде развален
при тези обстоятелства от ищеца – възложител.
Въз основа на изложеното да тук, съдът приема че иска по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във вр.чл. 265,
ал. 2 от ЗЗД – 24 000 лв. за присъждане на сумата от 24 000 лв. следва да се отхвърли
изцяло.
Ответникът не претендира деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във вр.чл. 265, ал. 2 от
ЗЗД, предявен от ищеца „. за осъждане на ответника „., ет. 2, ап. 27 да му заплати сумата от
24 000 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6