№ 103250
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20241110134164 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 184581/05.06.2024 г., подадено от „С..“
ООД, ЕИК ... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П.
В. Т. , ЕГН ********** за сумата от 800 лв. – главница по договор за паричен
заем № 773843 от 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –05.06.2024 г. до окончателното
плащане, 40,93 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
30.11.2022 г. до15.02.2023 г., 39,83 лв. – договорна неустойка ; 133,96 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 01.05.2024 г., 200 лв. –
еднократно начислена неустойка за забава по Тарифата за таксите на „С..“
ООД.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорна възнаградителна и законна лихва както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже
издаването на такава за сумата от 200 лв., представляваща еднократно
начислена неустойка за забава по т. 3 от Тарифата за таксите.
Претендираната неустойка за забава по т. 3 от Трифата за таксите на „С..“
ООД в размер на 200 лв. е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение
за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на
посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с
дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва
забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно,
самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за
обезщетение за вреди от забавата, каквато вече се претендира от заявителя.
1
Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции,
което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че
уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на
задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е
дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на
неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето
защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а
ЗПК.В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в
този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 184581/05.06.2024 г., подадено от „С..“
ООД, ЕИК ... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. В.
Т. , ЕГН ********** за сумите, както следва: 200 лв., представляваща
еднократно начислена неустойка за забава по т. 3 от Тарифата за таксите,
както и за държавна такса над 21,12лева и за юрисконсултско възнаграждение
над 45,40лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2