МОТИВИ
: Производството е по реда на Глава Двадесет и седма от НПК - съкратено съдебно следствие.
Обвинението е срещу подсъдимия А.С.Б.
***, в това, че:
Пункт І - В периода месец
януари 2010 година до 20 януари 2011
година, в град Пещера, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял на
съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 14 – годишна възраст – С.А.К., ЕГН **********
***– престъпление по чл.191, ал.3 във вр. с ал.1 НК;
Пункт ІІ - В периода от 21 януари
2011 година до м. септември 2012 година, в гр. Пещера, като пълнолетно лице,
без да е сключило брак, заживял на съпружески начала с лице от женски пол,
ненавършило 16-годишна възраст – С.А.К., ЕГН ********** – престъпление по
чл.191, ал.1 НК.
Делото е разгледано по реда на глава
Двадесет и седма – съкратено съдебно следствие по инициатива на съда.
При предварителното изслушване,
подсъдимият А.С.Б. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Изразява готовност да сключи граждански брак със св. К., след като
навърши годините. Заявява, че от съжителството си с нея имат и дете на 7 -
месечна възраст. Искрено съжалява за извършеното, като заживял на съпружески
начала със св. К., като е още толкова малка.
Представителят на прокуратурата
поддържа и двете обвинения срещу подсъдимия, като счита, че същите са доказани
по несъмнен и категоричен начин. Пледира
за осъждането му и по двете обвинения, като наказанията бъдат определени и по
двете на основание чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55 НК. Предлага по п.І от
обвинението да се приложи чл.55, ал.1, т.1 НК и се определи наказание под
най-ниския предел, а именно ЛС за срок от четири месеца, с приложението на
чл.66 НК с 3-годишен изпитателен срок, а по п.ІІ предлага да се приложи чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” НК и се наложи наказание пробация, включваща първите две
задължителни пробационни мерки за срок от около шест месеца и за двете, с
периодичност на явяване и подписване по първата мярка – два пъти седмично,
както и комулативно предвиденото наказание обществено порицание, което да се
изтърпи чрез публикуване на присъдата в общинския вестник “Родопска искра”. На
основание чл.23 НК да се определи едно общо най-тежко наказание по наложените
такива по двата пункта, което в случая се явява лишаването от свобода за срок
от четири месеца, с приложение на чл.66 НК и на основание чл.23, ал.2 НК, към определеното общо наказание се присъедини
и наказанието обществено порицание. Подробни съображения излага в хода на
съдебните прения.
Процесуалният представител на
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пещера – Пл. Стаменов взема становище, че
поддържа представения Социален доклад, като счита, че това съжителство не е в
интерес нито на майката, която по смисъла на ЗДДетето е дете, нито на роденото
от съжителството дете.
Служебният защитник на подсъдимия Б.
- адв. И., не оспорва обвиненията и
фактическите положения, приети в обвинителния акт, като пледира за налагане на
наказания около минимума на предвидените в закона, излагайки многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Подробни съображения излага в хода на
съдебните прения.
С оглед на направените самопризнания
от подсъдимия Б. и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК,
съдът намира за установено следното:
Подсъдимият А.Б. ***, неосъждан, с позитивни
характеристични данни, не работи.
Подс. Б. и св. С.А.К., родена на *** г., малолетна към
инкриминирания период по Пункт І на обвинението, се познавали добре, тъй като
живеели в един квартал в гр. Пещера и поддържали приятелски отношения.
През м. януари 2010 г., отношенията
между подс. Б. и св. К. – тогава на 13 години, се задълбочили, като двамата
решили да заживеят заедно в гр. Пещера, в дома на св. К., обитавайки отделна
стая, в общо домакинство, полагайки общи грижи за дома.
От съвместното им съжителство, на
05.05.2012 г. се родило и първото им дете – Х.С. К., което не е припознато
официално от подс. Б..
Подс. Б. и св. К. продължили
съвместното си съжителство на съпружески начала, без да сключат граждански
брак, в общо домакинство, в общи грижи
за дома и в интимно съжителство и след навършване на 14 годишна възраст на св. К.,
в периода от 21.01.2012 г. до м. септември 2012 г.
На 28.05.2012 г. в РП Пещера е
постъпил Сигнал от Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пещера, съдържащ данни
за съвместно съпружеско съжителство между подс. Б. и непълнолетната св. К.,
като е била образувана пр. Вх. №ЗМ 175/2012 г. по описа на РУП Пещера,
инициирало образуване на настоящето наказателно производство.
Разпитан в хода на досъдебното
производство, в присъствие на защитника си – адв. И., подс. Б., депозира обяснения, като твърди, че разбира
обвиненията, признава се за виновен и обяснява механизма на извършеното
престъпно деяние и обстоятелствата, които са го мотивирали. Твърди, че през
цялото време на съжителството им е имал полови контакти със св. К., но не е
припознал до момента роденото от нея дете. Изразява съжаление за извършеното.
Горните фактически положения се
подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен
материал, а именно - направените от
подсъдимите признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти,
така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени
доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, а именно –
показанията на св. С.К. и св. А.К., писмените доказателства – Социален доклад
от Д “СП” гр. Пещера, ксерокопие на удостоверение за раждане, характеристика,
справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, приобщени към доказателствения материал по съдебното следствие, на
основание чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са
непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на
доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са
категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и
допълващи към направените самопризнания от подсъдимия.
При така установената по несъмнен
начин фактическа обстановка по делото, съдът прие, че подсъдимият А.С.Б. е о
с ъ щ е с т в и л о т о б е к т и в н а и с у
б е к т и в н а с т р а н а престъпните състави на:
Пункт І - чл.191, ал.3 във вр. с ал.1 НК:
В периода месец януари 2010 година –
20 януари 2011 година, в гр. Пещера, като пълнолетно лице, без да е сключило
брак, заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна
възраст – С.А.К. ***, ЕГН **********;
Пункт ІІ – чл.191, ал.1 НК:
В периода от 21 януари 2011 година до м. септември 2012 година, в гр. Пещера, като пълнолетно лице,
без да е сключило брак, заживял на съпружески начала с лице от женски пол,
ненавършило 16-годишна възраст – С.А.К. ***,
ЕГН **********.
По несъмнен начин от самопризнанията
на подсъдимия, които се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, се
установи, че подс. Б. е осъществил
престъпленията по обвинителния акт, като заживял на съпружески начала, без да е
сключил брак с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, което
съжителство е продължило и в периода от навършване на 14 – годишна възраст до
м. септември 2012 година, от което съжителство се е родило и дете, за което
подсъдимия е потвърдил, че е биологичен баща, но не го е припознал по
съответния ред.
От
с у б е к т и в н а с т р а н
а деянията са извършени от подсъдимия
Б. у м и ш л е н о, с
форма на в и н а
- п р я к у м и с ъ л, тъй като деецът е съзнавал общественоопасният им характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал
настъпването им.
Затова, съдът призна за в и
н о в е н подсъдимият А.С.Б. в о
с ъ щ е с т в я в а н е т о на
престъпленията по обвиненията по п.І и п.ІІ в обвинителния акт.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия за извършените две деяния, съдът се ръководи
от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази
предвидените от закона наказания за престъпленията по чл.191, ал.3 във вр. с ал.1 НК – лишаване
от свобода от 2 до 5 години и по чл.191, ал.1 НК – лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с
обществено порицание, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК,
според която норма, в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при
постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията
на чл.58а от НК. Според разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този
кодекс и намалява определеното наказание с една трета. Според разпоредбата на
чл.58а, ал.4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3
и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за
дееца. Преценката за наличие на
условията на чл.55 НК е на общо основание, без привилегия при разглеждане на
делото по реда на чл.373, ал.2 НПК. В случая, съдът намира, че по отношение и
на двете деяния са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало, много добри характеристични данни, пълно съдействие на органите
на разследването и на съда, обстоятелството, че подсъдимият е млад човек, без
постоянен трудов договор, че същият се отнася отговорно към роденото от
съжителството им със св. К. дете, изразената готовност да сключи брак с нея,
изразеното съжаление относно извършеното, поради което наказанията и за двете
престъпления следва да се определят при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с
чл.55 НК, който се явява по-благоприятен от наказанието, което би се определило
при приложението на чл.58а, ал.1 НК. За деянието по Пункт І – по чл.191, ал.3
във вр. с ал.1 НК, след приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК,
следва да се определи наказание лишаване от свобода под предвидения в закона
минимум от 2 години, а за деянието по Пункт ІІ – по чл.191, ал.1 НК – пробация
и обществено порицание. При определяне на конкретните размери на наказанията за
двете извършени престъпления от подсъдимия, съдът отчете обществената опасност
на деянията, обществената опасност на конкретното деяние, причините за
извършването му, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В случая,
след отчитане на обществената опасност на деянията, която не е висока,
обществената опасност на дееца, която е ниска, тъй като същият не е
осъждан, не е и криминално проявен,
смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало, позитивни характеристични
данни, младата му възраст, пълното съдействие
на разследващите органи и на съда за разкриване на обективната истина, искрено
съжаление, както и липсата на отегчаващи такива, съдът определи наказанията,
както следва: по Пункт І – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за с р о к от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 НК отложи за изпитателен
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила и по Пункт ІІ – ПРОБАЦИЯ, включваща следните
пробационни мерки: 1/ Задължителна регистрация по настоящ адрес за с р о к
от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на
явяване и подписване два пъти седмично и 2/ Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за с р о к от
ШЕСТ МЕСЕЦА, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Съдът счете, че така наложените
наказания, за всяко едно от извършените две деяния от подсъдимия са справедливи
и достатъчни и ще съдействат за постигане целите на личната и генерална
превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на дееца.
Съдът приложи разпоредбата на чл.66,
ал.1 НК, като отложи изпълнението на наказанието от 4 месеца лишаване от
свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила, тъй като счете, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, както
и реализиране на останалите цели на наказанието, не се налага ефективното му
изтърпяване.
На основание чл.23, ал.1 НК, съдът
определи по наложените наказания на подсъдимия А.С.Б. едно общо най-тежко
наказание, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за с р о к от
ШЕСТ МЕСЕЦА, към което присъедини, на основание чл.23, ал.2 НК и
наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез публикация на
присъдата в средство за масово осведомяване, а именно чрез публикуването й в
общински вестник “Родопска искра”, който се разпространява на територията на
гр. Пещера.
На основание чл.66, ал.1 НК, съдът
отложи изпълнението на така определеното общо наказание от 4 месеца лишаване от
свобода на подсъдимия А.Б. за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл.24 НК и не увеличи така определеното общо наказание, тъй като счете, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимия, това не се налага.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: