Решение по дело №49532/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1746
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20211110149532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1746
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110149532 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 - чл. 329 от ГПК.
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака от жената против мъжа, без да е заявена претенция за произнасяне по
въпроса за вината, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с
небрачен иск с правно основание чл. 53 от СК. Сочи се, че страните са във
фактическа раздяла, като всяка от тях живее собствен живот и няма
перспектива за продължаване на брачните отношения. Не се претендират
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
застъпва становище за основателност на иска. Не се претендират разноски
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за
установено от фактическа страна следното:
Д. СТ. СЛ. и М. Д. ИВ. са сключили граждански брак на 01.11.2019 г.,
видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт за граждански акт № 3606 от 01.11.2019 г. на Столична община, район
„Красно село“ /л. 2 от делото/.
Роденото от страните дете Мариян Мариянов И., с ЕГН **********, се
явява извънбрачно, доколкото е родено на дата, предшестваща сключването
на гражданския брак, а именно на 19.09.2004 г., видно от удостоверение за
раждане № 0424 от 21.09.2004 г., издадено въз основа на акт за раждане №
305 от 21.09.2004 г. на гр. Сандански, община Сандански, област Благоевград
/л. 7 от делото/.
Видно от справка, изискана служебно от съда по реда на Наредба № 14
от 18.11.2009 г. /л. 22 от делото/, страните нямат други деца, следователно се
налага извод за липса на родени от брака между тях деца.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
Румен Георгиев Виденов (лице, живеещо в съседство на семейното жилище
1
на страните, което познава страните от години и поддържа приятелски
отношения с ответника след заминаването му в друга страна), които съдът
кредитира изцяло, се установява, че ответникът не живее в България, а се е
установил на територията на държавата Белгия. От периода на заминаването
си в Белгия, ответникът се връща в България рядко, 1-2 пъти в годината. При
последните две прибирания ответникът остава в страната за периоди от около
един месец. Установява се, че няма съгласие на страните по въпроса за
евентуално общо местоживеене в Белгия, че всяка от страните води
самостоятелен живот, без мисъл за общност с другата страна.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, достигна до
следните правни изводи:
І. Относно иска по чл. 49 от СК:
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че
предявеният иск за развод е основателен. Фактическата раздяла на съпрузите
е разрушила трайно и необратимо семейната общност. Действително
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака
(ППВС №10/1971, т. 3), нито задължително води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. В случая обаче раздялата е израз на дълбок разрив в
съпружеските отношения, а именно на несъгласие по фундаментален за
семейната общност въпрос – мястото на живеене на семейството, още повече,
че става дума за това дали то да бъде в една или друга държава. Брачната
връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите
нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати, без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината,
доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
ІІ. Относно иска по чл. 53 от СК:
Няма спор между страните след прекратяването на брака съпругата да
възстанови предбрачното си фамилно име. Като взе предвид, че при
сключването на брака ищцата е променила своето фамилно име „Славова“
чрез добавяне на фамилното име на своя съпруг „И.а“, приемайки името „С.“,
съдът намира, че искането за възстановяване на предбрачното фамилно име
на „Славова“ е основателно и трябва да бъде уважено.
Според чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище
и издръжката между съпрузите.
Страните нямат родени от брака деца, нито някоя от тях е заявила искане
за издръжка след развода и за ползване на семейното жилище, поради което и
съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, а и страните не претендират разноски. С оглед разпоредбата
на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, платената първоначална държавна такса
следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила, на основание чл.
329, ал. 1, изр. второ от ГПК. Предвид изхода на делото, всяка една от
страните следва да заплати по сметка на СРС по 25,00 лева -окончателна
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл. 6, т. 2 от
2
тарифата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с акт за граждански брак
№ 3606 от 01.11.2019 г. на Столична община, район „Красно село“, между Д.
СТ. СЛ., с ЕГН **********, и М. Д. ИВ., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл.
49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Д. СТ. СЛ. , с ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име – Славова.
ОСЪЖДА Д. СТ. СЛ., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. ИВ., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3