Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІХ-ти
касационен състав, в публичното заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Мая Вълева
в присъствието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева к. адм. нак. дело № 1588/2019г. по описа на Административен съд Варна,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по
касационна жалба на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна против Решение № 906/09.05.2019г., постановено по
НАХД № 1250/2019г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000091/14.02.2019г.
на Началник Областен
отдел „АА“ гр. Варна, с което на „Минибус“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200лв., на основание чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/, за нарушение на чл.19 ал.4 от с.з. Касаторът счита, че обжалваното
решение е незаконосъобразно,
тъй като ВРС неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е
приложен материалният закон, по съображения изложени в жалбата; счита, че
нарушението е установено по безспорен начин от събраните доказателства. Поради
изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на ВРС и да потвърди
НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът редовно призован не
изпраща представител.
Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Варненският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от
легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.1 от ЗАНН
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в НПК, като в чл.348, ал.1 от НПК са
изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено
нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно
несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на
противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното
наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни
основания.
От фактическа
страна Варненският районен съд е
установил, че на 21.12.2018г. в гр.Варна, ул.Тролейна № 48, в сградата на Областен
отдел Автомобилна администрация Варна при извършване на тематична проверка било
установено, че превозвачът „Минибус“ ООД на 15.12.2018г. не е изпълнил
възложеното му за изпълнение маршрутно разписание № 3104 с договор от
03.11.1997г. от Община Варна за автобусна линия гр.Варна – гр.Добрич, с начален
час на тръгване от Автогара Варна в 07.45 часа. Общественият превоз на пътници
е следвало да бъде осъществен с автобус с рег.№ В **** ВС и водач К. Д. А.. Това
било установено от декларация от управителя във връзка със заложения график за
работа. Неизпълнението на курса било установено след проверка в дневника за
изпълнените курсове на Автогара Варна, декларация на превозвача и пътен лист
серия А № 008417/15.12.2018г., издаден за посочения автобус марка Ивеко с рег.№
В ** **ВС.
При тези констатации
било прието, че превозвача е извършил нарушение на чл.19 ал.4 от Закона за
автомобилните превози и за това срещу него е съставен Акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 258731/21.12.2018г. Актът бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството, който се запознал със съдържанието
му и го подписал без възражения, като получил препис от него. Писмени
възражения срещу АУАН не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление
на началника на Областен отдел Автомобилна администрация Варна, в което били
възприети изцяло фактическите и правните констатации, направени от
актосъставителя, било прието, че дружеството е нарушило чл.19 ал.4 от ЗАвтП и
му било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв.,
на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.
За да отмени
обжалваното наказателно постановление, районният съд е изложил подробни мотиви по
приложението на материалния закон. Направил е извод, че не е осъществено от
страна на дружеството нарушение на чл.19 ал.4 от ЗДвП, тъй като не са
представени категорични доказателства за наличието на задължение да извършва
курс по автобусна линия Варна – Добрич в 7.45 часа от Варна. След като няма
представени данни за изменение на първоначално сключеуния договор от
03.11.1997г., съдът е приел, че към датата на нарушението – 15.12.2018г. са
действали именно клаузите на първоначално сключения договор, в който в
Приложение № 1 не фигурира курс гр.Варна – гр.Добрич в 07.45 часа.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е изложил подробни
мотиви по приложението на материалния
закон. Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната
инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за
да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства,
възраженията на страните и показанията на свидетеля са обсъдени от ВРС. Наведените в касационната жалба
възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не
бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 906/09.05.2019г.,
постановено по НАХД № 1250/2019г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.