РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. гр. Хасково , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20205640101646 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Обединена Българска Банка" АД, чрез
пълномощника му „Еос Матрикс" ЕООД, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Д.С. Ю..
Ищецът твърди, че на на 04.07.2008 г. бил сключен договор за издаване на кредитна
карта между него в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на
кредитополучател, по силата на който на последния бил предоставен кредитен лимит в
размер на 500,00 лв. Банката имала право периодично да променя кредитния лимит според
кредитната история на картодържателя, за което го уведомявала съгласно уговореното в
Общите условия – чл. 2 от договора. Договорната и наказателната лихви се формирали на
база чл. 4 от същия, като за периода от 06.08.2008 г. до 06.02.2013 г. първата била в размер
на 131,35 лв., а втората – 351,43 лв. На 06.02.2013 г. вземането станало предсрочно
изискуемо поради неплащане на повече от две вноски и банката подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводните книги на основание чл. 417, т. 2 ГПК срещу ответника, по което било
образувано ч. гр. д. № 352/2013 г. по описа на Районен съд Хасково. По делото била
издадена заповед за изпълнение, но тя била връчена на длъжника в условията на чл. 47 ал. 5
1
ГПК, поради което било указано да предявят иск за установяване на вземането. Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите 566.00 лв., представляваща неизплатена
главница по сключения между страните договор за издаване на кредитна карта от 04.07.2008
г., 131.35 лв. - договорна лихва за периода от 06.08.2008 г. до 06.02.2013 г., 351.43 лв. -
наказателна лихва за периода от 06.08.2008 г. до 06.02.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове.
Твърди, че процесният договор бил нищожен по силата на чл. 143, т. 18 ЗЗП, вр. с чл. 24
ЗПК, както и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Размерите на лихвите по
договора пък били прекомерно високи и с тях се заобикаляло ограничението по чл. 19 ЗПК,
поради което уговорените за тях клаузи били нищожни. Освен това не били представени
доказателства как се формирали задълженията по кредита. Прави се и възражение за
погасяване по давност на вземанията на ищеца.
В с.з. ищецът, редовно уведомен, не се е явил и не е изпратил представител, като не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
В с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на
исковата молба и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение, с което да
се отхвърлят предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ищецът не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба, и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие, а ответникът е поискал постановяване на неприсъствено
решение срещу него, като с Определение № 258/15.06.2021 г. на страните изрично са
указани последиците от неявяването им в съдебно заседание, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК. На следващо място, исковете са вероятно неоснователни с оглед
на направените възражения и подкрепящите ги доказателства, като в тази връзка е уместно
да се отбележи, че с горепосоченото определение ищцовото дружество е било задължено на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи Общите условия на банката и Тарифа за таксите и
комисионните, действащи към момента на сключване на процесния договор, като му са били
указани неблагоприятните последици по чл. 161 ГПК. Предвид неизпълнението на това
задължение следва да се приложи санкцията по чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК и да се приеме
за установен фактът, относно който страната е създала пречки за събиране на посоченото
2
доказателство, а именно че такива липсват, което пък води до извод за недействителност на
договора за потребителски кредит – чл. 22 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на исканото неприсъствено решение против ищеца, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да
излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на
наличието на такива предпоставки.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва
да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Витоша” № 89Б, чрез пълномощника му
„ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, Район Витоша, кв.
„Малинова Долина", ул. „Рачо Петков- Казанджията" № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6,
срещу Д.С. Ю., ЕГН **********, адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на Д.С. Ю., че
дължи на „Обединена Българска Банка" АД следните суми: 566.00 лв., представляваща
неизплатена главница по сключен между страните договор за издаване на кредитна карта от
04.07.2008 г., 131.35 лв. - договорна лихва за периода от 06.08.2008 г. до 06.02.2013 г., 351.43
лв. - наказателна лихва за периода от 06.08.2008 г. до 06.02.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното й изплащане.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.
3
4