Определение по дело №38/2013 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 320
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20131500900038
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

 

                                                        О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е          

                                                 

                                                           01.08.2019г., гр.Кюстендил

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на   първи август, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                  Окръжен съдия:Евгения Стамова

 

След като разгледа т.д.№38/2013г. по описа на съда и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Делото е образувано по искова молба, подадена от „ ********* „ ЕООД, гр.София, ул.”*********”№6, хотел „Рила”, офис №107, представлявано от д.д. срещу „*********” АД гр.София, ул.”*********”019, представлявано от Д.Н. и М.В. и „******” ЕООД, гр.Дупница, ул.”******”№1, ет.3.

 

            Предмет на делото е искане на ищеца, за признаване за установено по отношение на ответниците, че залозите, учредени с договори, цитирани в исковата молба са погасени, в резултат на извършена по реда на ЗОЗ ( (л.38 – чл.41 ) продажба на заложеното имущество.

 

            С разпореждане от 20.04.2016г. съдът е определил цена на исковете и е указал на ищеца да внесе по сметка на съда държавна такса в размера на 4% върху цената на иска.Определил е срок за внасянето й  1 – седмичен считано от влизане в сила на определението за определяне цена на исковете.

 

            Определението от 20.04.2016г. е обжалвано и е влязло в сила на 06.12.2018г. – деня следващ датата на постановяване на определение по т.д.№2902/2018г. на ВКС, образувано по жалба срещу определение на същия съд по т.д.№355/2017г., с което не е допуснато до касационно обжалване  определение на САС по гр.д.4399/2016г.с което определението на КОС в частта му, с която е увеличена цената на исковете в размер на 1 731 090 лева за всеки от тях е потвърдено.

 

             С разпореждане от 18.12.2018г. съдът е указал на ищеца да внесе по сметка на КнОС държавна такса във връзка с предявените искове, в размер на по 69 243.60 лева за всеки един от исковете, касаещи всеки един от посочените в исковата молба договори за залог: от 10.11.2006г. във вр. с договор за кредит №89/10.11.2006г., от 10.11.2006г. във вр. с договор за кредит 88/10.11.2006г., от 24.11.2008г.вр. с договор за кредит 85/24.11.2008г., от 24.11.2008г. във вр. с договор за кредит 86/24.11.2008г., от 17.11.2009г. вр. с договор за кредит №27/17.11.2009г., от 17.11.2009г. вр с договор за кредит №26/17.11.2009г. и договор от 25.03.2011г. вр. с договор за кредит КК-11-11/24.03.2011г.В разпореждането се съдържат указания, за правните последици при неотстраняване на съществуващата нередовност на исковата молба, а именно прекратяване на производството.

 

Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 11.01.2019г.Разпореждането е обжалвано, като с определение от 01.07.2019г. на ВКС по ч.т.д.№1553/2019Г. е потвърдено определение на САС от 16.04.2019г. по ч.гр.д.№1806/2019г. с което жалбата е оставена без разглеждане.

 

В определения 1 – седмичен срок считано от 11.01.2019г. както и от постановяване на определение на ВКС по ч.т.д.№1553/2019г. нередовностите на се отстранени, като съдът счита, че са дадени ясни и конкретни указания на ищеца. 

 

Междувременно с молба вх.№3535/15.05.2019г. ответникът „*********” ЕАД, ЕИК ********* е представила списък на разноските по делото и е заявила искане за присъждането им в размер на 29 063.89 лева.Приложени са анекс към рамков договор за правни консултации и процесуално представителство, фактури и  преводни нареждания за заплатените разноски.

 

            Доколкото са налице нередовности на исковата молба, които в определения срок не са отстранени то на основание чл.129, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

 

            Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а съгласно чл.78, ал.1 ГПК присъждат се заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.По настоящото дело „*********” АД е представлявана от адв.Калайджиев и Хинов, двамата от адвокатско дружество „Калайджиев и Георгиев” съгласно пълномощно представено с отговора на исковата молба.От двамата са подадени отговор на исковата молба, становища, частни жалби  и пр.

 

            Искането за заплащане на деловодни разноски същата основава на анекс към рамков договор за правни консултации и процесуално представителство с посоченото адвокатско дружество, с предмет процесуално представителство и защита, по евентуално заведени искови производства във връзка с обезпеченията и/или индивидуално принудително изпълнение на вземанията и/или друга форма на защита на интересите на възложител, включително несъстоятелност и искове по процесните договори за кредит и фактури, преводни нареждания установяващи заплатено в полза на адвокатското дружество в съответствие с уговореното в договора възнаграждение във връзка с т.д.38/2013г. претендира, че възлиза на 29063.89 лева.

            Съдът счита, че на ответника се дължи заплащане на разноски в размер на ½ от 29 063.80 доколкото е доказано плащането на възнаграждение в посочения размер на адвокатското дружество във връзка с настоящото дело и с оглед законоустановената дължимост на възнаграждение само за 1 адвокат.Със сключения  между „*********” АД и адвокатско дружество "Калайджиев и Георгиев" договор за правни консултации и процесуално представителство не се създава в полза на адвокатското дружество, учредено по чл. 57, ал. 1 от ЗА, процесуално представителство по пълномощно.Банката в съответствие с предвиденото в чл.71, ал.2 ЗА е упълномощила адвокати Калайджиев и Хинов, които са я представлявали.И тъй като чл. 78, ал. 1, ГПК свързва възнаграждение за един адвокат с оглед учреденото му право на процесуално представителство, договореното и заплатено на адвокатското дружество възнаграждение следва да се  редуцирано до дължимото такова на един адвокат.В този смисъл Определение № 474 от 27.06.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2209/2013 г., I т. о., ТК и Определение № 13 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2931/2013 г., II т. о., Определение № 13 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2931/2013 г., II т. о.

 

С оглед на изложеното, съдът

 

                                                           О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№38/2013г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.

 

ОСЪЖДА  „ ********* „ ЕООД, ЕИК *****гр.София, ул.”*********”№6, хотел „Рила”, офис №107, представлявано от д.д. да заплати на „*********” АД гр.София, ул.”*********”№19,ЕИК ********* представлявано от Д.Н. и М.В. деловодни разноски за настоящото дело в размер на 14 531.90 лева.

 

Определението  подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 1- седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  Окръжен съдия: