№ 337
гр. гр. Лом, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20231620101335 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Делото е образувано по депозирана искова молба от ********* АД, ЕИК ********, гр.
******, с предишно наименование ********** АД, чрез ю.к. А. Ф., срещу Х. П. М., ЕГН
**********, от с. ********, ул.****** *, обл. Монтана, за установяване на дължимост на
суми за доставка на електроенергия, за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК № 300 от
17.03.2023г. по ЧГД 446/20203г. по описа на РС Лом.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът се намират в облигационни
отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно
чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е
необходимо изричното им приемане.
Сочи се, че при извършени на 29.06.2020г. и на 27.07.2020г. от служители на ищеца
проверки на средство за търговско измерване (СТИ) № ******, обслужващо обект - къща в с.
********, общ. ********, ул. ********* № *, са установени неправомерни присъединявания,
при пълно заобикаляне на електромера, довело до неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Съставени са Констативен протокол № *****/***.0*.20** год. и
Констативен протокол № ********/**.0*.20** год.
В този случай съгл. чл. 56 от ПИКЕЕ и на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ са преизчислени
сметките за доставена електроенергия, за което са издадени 2 бр. фактури. От своя страна,
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати посочените задължения в цитираната
в и.м. фактура. За това по искане на ищеца по ч.гр.д. 446/2023 год. на РС Лом била издадена
заповед по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47 ГПК. За ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящите искове.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът дължи на ищеца
1
следните суми:
1745,74 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и пет лв. и 74 ст.) - главница, по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, по следните фактури:
Фактура № 000*******/29.07.2020 год. за сумата от 409,38 лв. (четиристотин и девет
лева и 38 ст.) за периода 30.06.2020 г. - 27.07.2020 г. и
Фактура № 000********/03.07.2020 год. за сумата от 1336,36 лв. (хиляда триста
тридесет и шест лева и 36 ст.) за периода 29.03.2020 г. - 29.06.2020 г.;
лихва по горепосочените фактури, в общ размер на 458,96 лв. (четиристотин петдесет
и осем лв. и 96 ст.), от които:
по фактура № 000*******/29.07.2020 год. - 105,36 лева (сто и пет лева и 36 ст.),
начислена за периода 13.08.2020 год. - 28.02.2023 год.;
по фактура № 000********/03.07.2020 год. - 353,60 лева (триста петдесет и три лева и
60 ст. ), начислена за периода от 17.07.2020 год. до 28.02.2023 год.,
както и законната лихва върху главниците, от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 446/2023 г., по описа на РС - Лом - 15.03.2023 год., до изплащане на
вземането.
Претендират се и направените разноски по настоящото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от назначения на ответника
особен представител, с който се оспорват бланкетно предявените искове като
неоснователни. Не въвежда конкретни възражения и не ангажира доказателства.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца.Депозирана е
молба за даване ход на делото в отсъствие на ищеца, с която се поддържа исковата молба.
Ответникът не се явява, представлява се от особен представител, който е заявил, че не
оспорва фактическата обстановка, заявена в констативните протоколи, констатациите в тях и
математическата вярност на извършените корекции на сметката на абоната и моли делото да
бъде решено съобразно събраните доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени материали, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен
иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на
присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на
вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване
на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на
делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след
развило се друго, заповедно -„проверовъчно” производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415
ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености,
които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Заради това в
изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед
задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на
заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С разпореждане от 28.06.2023г.
заповедният съд е указал, че дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на 10.07.2023г. В
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 27.07.2023г.) е предявен иск по чл. 422 ГПК за
2
установяване на вземането на ищеца срещу длъжника, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата
претенция се възприема за допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. С
оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. С оглед това
съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи следните
кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно правоотношение с ответника по
валидно сключен договор за доставка на електрическа енергия при общи условия; 2. реално
доставяне на електрическа енергия от ищеца през посочения в исковата молба период
/неточно, непълно измерване; 3. стойността на доставената електрическа енергия в
претендирания в исковата молба размер за процесния период, 4. настъпил падеж.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е приел,
че предвид процесуалното поведение на ответника, между страните няма спорни фактически
твърдения. Оспорва се основанието, но не и размерът на претенциите.
От приложеното ч.гр.д. № 446/2023г. на РС Лом, се установява, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.03.2023г. за
вземанията, предмет на настоящото производство, срещу ответника, а именно за сумата от
общо 2204,70 лв. (две хиляди двеста и четири лева и седемдесет ст.), от които:
1745,74 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и пет лв. и 74 ст.) - главница, по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, по следните фактури:
Фактура № 000*******/29.07.2020 год. за сумата от 409,38 лв. (четиристотин и девет
лева и 38 ст.) за периода 30.06.2020 г. - 27.07.2020 г. и
Фактура № 000********/03.07.2020 год. за сумата от 1336,36 лв. (хиляда триста
тридесет и шест лева и 36 ст.) за периода 29.03.2020 г. - 29.06.2020 г.;
лихва по горепосочените фактури, в общ размер на 458,96 лв. (четиристотин петдесет
и осем лв. и 96 ст.), от които:
по фактура № 000*******/29.07.2020 год. - 105,36 лева (сто и пет лева и 36 ст.),
начислена за периода 13.08.2020 год. - 28.02.2023 год.;
по фактура № 000********/03.07.2020 год. - 353,60 лева (триста петдесет и три лева и
60 ст. ), начислена за периода от 17.07.2020 год. до 28.02.2023 год.,
както и законната лихва върху главниците, от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 446/2023 г., по описа на РС - Лом - 15.03.2023 год., до изплащане на
вземането,
както и сумата от 94,09 лв. /деветдесет и четири лева и девет ст./ разноски по делото,
от които 44,09 лв. /четиридесет и четири лева и девет ст./ ДТ и 50 лв./петдесет лв./
юрисконсултко възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С разпореждане от
28.06.2023г. заповедният съд е указал, че дружеството - заявител може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок срещу подалия възражение длъжник. В срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца
срещу длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение.
По делото не се спори, а и от писмените доказателства, представени с исковата молба
се установи, че ищцовото дружество притежава изключителна лицензия да търгува с
електроенергия с битови потребители за територията на процесния имот (с.*******,
общ.******, ул. ****** № *). Срокът на лицензията обхваща процесния период, за който са
начислени претендираните сумите за електроенергия (издадена е през 2004г. за срок от 35 г.).
Представени са Общите условия на ищцовото дружество, които са обнародвани в
национален ежедневник, за което също са депозирани доказателства.
3
По делото се установи от приложените към ИМ писмени доказателства, че от
служители на ищовото дружество е извършена проверка за неточно измерване и/или
неизмерване на електрическа енергия на 29.06.2020г. в обект – имот в с.******, ул.****** *,
общ.********, обл.Монтана, за което е бил съставен констативен протокол № 30****** от
същата дата. Проверката се отнася за средство за търговско измерване (СТИ) № ******,
обслужващо обект - къща в с. ********, общ. ********, ул. ********* № *. Протоколът е
подписан от двама служители, извършили проверката – Г.М. и Д.Т., както и от св.Н. Г. Т. от
Федерацията на потребителите, тъй като потребителят е отсъствал. В същия е отразено, че
електромерът се намира в табло на стълб от мрежа Н.Н. Липсва пломбата на предпазния
щит. Абонатът е с прекъсната изходна линия. Констатирана е промяна на схемата за
свързване, състояща се в направено присъединение преди мрежата с два броя проводници
тип ПВ-А1-10 кв.мм., като единият е присъединен към фазов проводник от мрежата Н.Н., а
вторият е присъединен към нулев проводник от същата мрежа. Видно от приложеното по
делото заверено копие от КП от 29.06.2020г. е извършено уведомяване на МВР. За
извършената проверка и констатираната промяна в схемата на свързване М. е уведомен с
уведомление изх. № NTZ143372 от 30.06.2020г., получено от същия на 04.07.2020г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне. Било извършено преизчисление, като била
издадена справка за преизчислени количества ел. енергия за периода от 29.03.2020г. до
29.06.2020г., като била издадена и фактура от ищеца № 000********/03.07.2020г. със срок на
плащане от 03.07.2020г. до 16.07.2020г. за сумата от 1336,36 лв. Фактурата е с получател Х.
П. М., адрес с.*******, ул.******** *, клиентски номер *********** и абонатен номер
*********. Посочените документи са изпратени на ответника по делото заедно с
уведомление от 03.07.2020г. от страна на ищеца, като видно от приложеното известие за
доставяне М. е отказал да ги получи на 13.07.2020г.
По делото се установи и че служители на ищеца са извършили проверка за неточно
измерване и/или неизмерване на електрическа енергия и на 27.07.2020г. на средство за
търговско измерване (СТИ) № ******, обслужващо обект - къща в с. ********, общ.
********, ул. ********* № *, за което е бил съставен констативен протокол № ******* от
същата дата. Протоколът е подписан от трима служители, извършили проверката – А.А. и
Й.И. и Т.Р., както и от св. Ал.Ал. от Федерацията на потребителите, тъй като потребителят е
отказал да подпише. В същия е отразено, че електромерът се намира в табло на стълб от
мрежа Н.Н. Абонатът е с прекъснато ел.захранване, като е премахната изходящата линия за
къщата. Констатирана е промяна на схемата за свързване. Направено е присъединение преди
мрежата с два броя проводници ПВ-А1-10 кв.мм., които са директно прикачени към фаза и
нула от мрежа Н.Н. От другата си страна влизат в къщата на абоната без да преминава през
електромера на таблото. По този начин цялата консумирана ел.енергия от абоната не се
измерва от СТИ и съответно не се заплаща от него. Видно от приложеното по делото
заверено копие от КП от 27.07.2020г. са уведомени ОДП Лом. За извършената проверка и
констатираната промяна в схемата на свързване М. е уведомен с уведомление изх. №
NTZ145242 от 28.07.2020г., получено от същия при отказ на 29.07.2020г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне. Било извършено преизчисление, като била
издадена справка за преизчислени количества ел. енергия за периода от 30.06.2020г. до
27.07.2020г., на клиентски номер *********** и абонатен номер *********, като била
издадена и фактура от ищеца № 000*******/29.07.2020г. с получател Х. М. със срок на
плащане от 29.07.2020г. до 12.08.2020г. за сумата от 409,38 лв. Посочените документи са
изпратени на ответника по делото заедно с уведомление от 29.07.2020г. от страна на ищеца,
като видно от приложеното известие за доставяне М. е отказал да ги получи на 04.08.2020г.
По делото е приложена справка от Дирекция „********* " ***“, видно от която
27.07.2020г. в 12.44,51 ч. от мобилен телефон 08******** е подаден сигнал от лице,
представило се като А. А. - служител на ЧЕЗ, за неправомерно ползване на ел. енергия на
адрес: ул.******** № * в с.********, обл.Монтана. Инцидентът е предаден на ОДЧ на
ОДМВР - Монтана в 12,46,39 ч. След извършена проверка в базата данни на „Национална
система 112” е установено, че на 29.06.2020 г. на тел. 112 няма постъпили и регистрирани
сигнали за неправомерно ползване на електрическа енергия на ул.******** № * в
4
с.********, обл.Монтана.
Сългасно пар. 1, т. 41а, б. „а“ от ДР на ЗЕ ползвател на мрежата е фическо или
юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа,
доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа
или снабдявано от такава мрежа.
Според легалното определение на §27г от ДР на ЗЕ, „краен клиент“ е клиент, който
купува ел.енергия за собствено ползване, а съгласно разпоредбата на чл.104а, ал.1 от ЗЕ
крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.
Посочените разпоредби налагат извода, че отношенията между крайните клиенти и
разпределителните дружества-мрежови оператори, са уредени от закона като договорни,
сключени при публично известени общи условия и те възникват в случаите, в които
клиентът се присъедини към съответната електропреносната или електроразпределителна
мрежа. От своя страна, съществуващите договорни отношения са основание за прилагането
на ПИКЕЕ, като нормативна база за осъществяване на дейността по чл.1 от ПИКЕЕ, в т.ч. на
дейността за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Основание за
прилагането на ПИКЕЕ, в т.ч. и на разпоредбите на Раздел ІХ от същите, в случаите на
съществуващи договорни отношения, дава и самата разпоредба на §1, т.4 от ПИКЕЕ, според
която ползвател е клиент и/или производител на ел.енергия по смисъла на Закона за
енергетиката, а самите проверки, съставянето на констативни протоколи и преизчисляването
на сметки, обвързват единствено ползвателите-клиенти. Единственото изключение от този
принцип е предвидено в разпоредбата на чл.51 от ПИКЕЕ, според която корекционната
процедура се прилага и в случаите на установено неправомерно присъединяване на обект
към електрическите мрежи.
В общия случай договорните отношения между крайния клиент и
електроразпределителното предприятие възникват по силата на присъединяването на обект
на клиента към разпределителната мрежа. Начинът на изброяване в нормативните актове
(Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Обн. ДВ. бр.31 от
4 Април 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.36 от 13 Май 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 4 Октомври
2016г., изм. и доп. ДВ. бр.76 от 27 Септември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 24 Февруари
2023г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 27 Юни 2023г., отм. ДВ. бр.28 от 2 Април 2024г., и Наредба
№ 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи - ДВ, бр. 28
от 2 април 2024 г., в сила от 02.04.2024 г., с § 7 от преходните и заключителните разпоредби
на която се отменя Наредба 6/24.02.2014 г.) на правните субекти, по чието искане се
извършва присъединяването, показва, че както самото присъединяване, така и следващите
от него договорни отношения, респ.отношения по измерване на количествата потребявана
ел.енергия, е обвързано от наличието на правна връзка между клиента и обекта на
присъединяване, а това са вещните права на собственост и на ползване и правото на
държане като наемател. Иначе казано клиенти на ел.енергия могат да бъдат правни субекти,
които държат, владеят или ползват обекта на правно основание. Клиенти на
електроразпределителното дружество могат да бъдат и правни субекти, които ползват обекта
за собствени нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното право на
ползване и същевременно са сключили договор за използване на електроразпределителната
мрежа за този обект при публично известените общи условия директно с дружеството.
Сключването на такъв договор обаче не се презумира с установяване на факта на ползване
на обекта, а подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида /клиентски номер/ на ползвателя (арг.ТР № 2/17.05.2018 г.по т.д.№
2/2017 г. На ОСГК на ВКС).
Видно от приложените към ИМ писмени документи Х. М. е клиент на ищовото
дружество с абонатен номер ********* и клиентски номер *********** за разкрита партида
за обект – къща в с.*******, ул.******** *. Впрочем по тези обстоятелства не се и спори по
5
делото, т.к. няма наведени подобни възражения. С оглед горното се установи, че ответникът
има качеството на клиент и потребител на предоставяните от ищеца услуги.
По делото се установи, не се и спори, че ищецът въз основа на извършените две
проверки на 29.06.2020г. и на 27.07.2020г. в обект – къща, с.*********, ул .******** *, е
начислил претендираната сума за електрическа енергия поради нерагламентирана промяна в
схемата на свързване на ответника към преносната мрежа и съответно потребяване на ел.
енергия без да се измерва нейното количество. Не е спорен и размерът на претенциите, което
впрочем е прието и с доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ОУ потребителят заплаща дължимата сума за извършения
пренос през разпределителната мрежа веднъж месечно по определен график, съгласно ал. 2
продължителността на периода за плащане е десет дни. Според ал. 3 дължимите суми се
съобщават на потребителя от крайния снабдител на ел.енергия по начин, регламентиран в
ОУ на договорите за продажба на ел.енергия. Такова съобщение, видно от гореизложеното, е
извършено от страна на ищеца по делото.
Както бе посочено, за преизчислените количества ел. енергия са издадени два броя
счетоводни документи – фактура 000********/03.07.2020г. със срок за плащане от
03.07.2020г. до 16.07.2020г. и фактура 000*******/29.07.2020г. със срок на плащане от
29.07.2020г. до 12.08.2020г. Ответникът е следвало да заплати задълженията по посочените
фактури съответно до 16.07.2020г. и до 12.08.2020г. С изтичането на указания във фактурите
срок за плащане длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение на ищеца, т.к. в
случая приложение намира разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
С оглед горното исковите претенции се явяват основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има право на
направените от него разноски както за заповедното, така и за исковото производство, които
се претендират и за извършването на които има налични доказателства по делото, в общ
размер на 879,83 лв. /осемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и три ст./, от които:
44,09 лв. платена ДТ в заповедното производство, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 115,27 лв. платена ДТ в исковото производство, 520,47 лв.
депозит за особен представител в исковото производство, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, определено при условията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
съобразено с фактическата и правна сложност на делото - броя на съдебните заседания и
обема на събраните доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правна квалификация по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК, че Х. П. М., ЕГН **********, от с. ********, ул.****** *, обл. Монтана ДЪЛЖИ НА
********* АД, ЕИК ********, гр. ******, бул.*********** № ***, с предишно
наименование ********** АД, следните суми:
1745,74 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и пет лв. и седемдесет и четири ст.) -
главница, по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, по следните фактури:
6
Фактура № 000*******/29.07.2020 год. за сумата от 409,38 лв. (четиристотин и девет
лева и тридесет и осем ст.) за периода 30.06.2020 г. - 27.07.2020 г. и
Фактура № 000********/03.07.2020 год. за сумата от 1336,36 лв. (хиляда триста
тридесет и шест лева и тридесет и шест ст.) за периода 29.03.2020 г. - 29.06.2020 г.;
лихва по горепосочените фактури, в общ размер на 458,96 лв. (четиристотин петдесет
и осем лв. и деветдесет и шест ст.), от които:
по фактура № 000*******/29.07.2020 год. - 105,36 лева (сто и пет лева и тридесет и
шест ст.), начислена за периода 13.08.2020 год. - 28.02.2023 год.;
по фактура № 000********/03.07.2020 год. - 353,60 лева (триста петдесет и три лева и
шестдесет ст. ), начислена за периода от 17.07.2020 год. до 28.02.2023 год.,
както и законната лихва върху главниците, от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 446/2023 г. по описа на РС Лом - 15.03.2023г., до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Х. П. М., ЕГН **********, от с. ********, ул.****** *, обл. Монтана ДА
ЗАПЛАТИ на ********* АД, ЕИК ********, гр. ******, бул.*********** № ***с предишно
наименование ********** АД, сумата от 879,83 лв. /осемстотин седемдесет и девет лева и
осемдесет и три ст./, представляваща сторени разноски в исковото и в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
След влизане в сила на решението, да се отдели ЧГД № 446/2023г. по описа на PС Лом
от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7