№ 411
гр. Стара Загора, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20255530202530 по описа за 2025 година
Обжалвано е наказателно постановление № 246 /
22.07.2025 година на Директора на РДГ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му
административно наказание моли съда да го отмени.
Мотивира се с несъразмерност на наказанието, с
малозначителност на деянието и с липса на вредоносен
резултат.
Жалбоподателят в с.з. лично поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт Т. взема
становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства –писмени – преценени по отделно и
в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
1
акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление,след обсъждане становищата на
страните съдът приема за установено следното :
ПРОЦЕСУАЛНА ДОПУСТИМОСТ
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че жалбоподателят П. Г.а на 27.02. 2025
година в село Преславен в двора на къщата на ул. Г. Х. № 20 ,
в която живее съхранява 0,5 куб. м. дърва за горене от бряст
немаркирани с контролна горска марка, съответно
производствена марка.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св. К. Т. / актосъставител / и по същество не
2
се оспорва от жалбоподателя.
Отразената в атакуваното наказателно постановление
фактическа обстановка не се оспорва с други доказателствени
средства, които да я опровергават и въз основа на посочените
по-горе доказателствени средства съдът я възприема
безрезервно за безспорно доказана.
ПО ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приел, че е нарушен чл.213, ал. 1 т. 1 от ЗГ.
Обстоятелствената част на наказателно постановление,
потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с
доказателствени средства дава основание на съда да приеме,
че жалбоподателят Г. е съхранявал дърва за горене
немаркирани от което следват изводи в няколко насоки :
Жалбоподателят Г. чрез активно действие е осъществил
деяние.Изпълнителното деяние съхранение изисква да се
установи трайна фактическа власт върху предмета на
нарушението, което в случая е сторено от дееца – дървата
за огрев са били складирани в двора на къщата и той е
3
имал възможност във всеки един момент да се
разпорежда с тях – както правно, така и фактически.
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 213,
ал. 1 т. 1 ЗГ е нарушил правно регламентирана забрана. -
Деянието с чл. 266, ал. 1 ЗГ е обявено за наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието / Знаел е , че съхранява немаркиран дървен
материал / , предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им / въпреки, че е
съзнавал обективните признаци от състава на
нарушението нарушителят е предприел активни
действия / .
Следователно жалбоподателят Г. с деянието си е
извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6,
ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и
субективни признаци от състава на нарушението
претендирано от административно-наказващият орган.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалният закон като е
квалифицирал деянието като административно нарушение.
4
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА В ЖАЛБАТА
Неоснователно е възражението, че липсва вредоносен
резултат.
Съставът на административното нарушение на чл. 213,
ал. 1 т. 1 ЗГ респективно на санкционната норма на чл. 266,
ал. 1 ЗГ не предвиждат настъпването на съставомерни
обществено опасни последици т.е. административното
нарушение е от категорията на формалните и наличието или
липсата на вредоносен резултат е правно ирелевантно
обстоятелство.
Няма и основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Разпоредбите на чл. 213 и чл. 266 ЗГ имат за цел
максимално опазване на горския фонд на Република
България.Дори и малкото количество дървен материал
предмет на нарушението уврежда горския фонд и са
необходими дълги години за възстановяването му.В този
смисъл настоящото деяние не може да се окачестви като
такова с ниска или незначителна степен на обществена
опасност, поради което чл. 28 ЗАНН е неприложим. Малкото
количество предмет на нарушението е отчетено при
индивидуализацията на наказанвието, като е наложено такова
в минимален размер.
5
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА
АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ.
Правилно и законосъобразно съгласно предвидената
санкция на чл. 266, ал. 1 ЗГ е отчел смекчаващите вината
обстоятелства, тежестта на адмиинстративното нарушение и
в съответствие с целите на чл. 12 ЗАНН е наложил
минималното предвидено наказание – глоба в размер на 500
лева.Под абсолютния минимум е недопустимо налагане на
административно наказание и в този смисъл възраженията за
несъразмерност на наложената санкция са също
неоснователни.
На основание чл. 273, ал. 1 ЗГ правилно и
законсъобразно предметът на административното нарушение
- 0,5 куб. метра дърва за горене от бряст немаркирани с
контролна горска марка, съответно производствена марка – са
отнети в полза на държавата.
ПРОЦЕСУАЛНА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ.
Съдът приема, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно
лице. В наказателното постановление е посочена заповедта и
номера, с която длъжностното лице е упълномощено от
Министъра да издава наказателни постановления и да налага
6
административни наказания.Същата е приложена и като
доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира други допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на атакуваното наказателно
постановление даващи повод за цялостната му отмяна.
Същото отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН, , няма
основания за изменение в частта на наложеното наказание
или правна квалификация на деянието, поради което в частта
на наложеното административно наказание и в частта на
отнемането на предмета на нарушението следва да се
потвърди, а да се отмени в частта на отнемането в полза на
държавата на вещите послужили за извършването на
нарушението.
РАЗНОСКИ
Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63 Д, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във
вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и
чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност
7
на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
определят и присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 246 /
22.07.2025 година на Директора на РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ град Стара Загора, с която е
наложено административно наказание Глоба в размер на 500
лева на П. Х. Г. от ****, община Стара Загора, ул. Г. Х. № 20,
ЕГН – ********** и са отнети в полза на държавата предмета
на нарушението - 0,5 куб. м. дърва за горене от бряст
немаркирани с контролна горска марка, съответно
производствена марка.
ОСЪЖДА П. Х. Г. да заплати на РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ град Стара Загора направените по
делото разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
8
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9