№ 48682
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110139456 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Ищцата С. П. К. твърди, че срещу нея е започнато ново изпълнително производство въз
основа на Изпълнителен лист от 12.07.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 10648/2010 г. на РС –
Варна, по който тя е осъдена да заплати на „ОББ“ АД следните суми: 19 525 лв. главница по
договор за потребителски кредит от 20.10.2009 г. със законна лихва от 07.07.2010 г. до
окончателното изплащане; 1 917.75 лв. договорна лихва за периода 15.11.2009–06.07.2010 г.;
1 243.10 лв. – съдебни разноски. Посочва, че е била връчена Покана за доброволно
изпълнение изх. № 3759/10.02.2025 г., получена в кантората на ЧСИ на 28.03.2025 г., по
която било образувано изпълнително дело № 20257110400200 при ЧСИ Д П.-Янкова. Към
поканата е бил приложен изпълнителният лист и отбелязване на ЧСИ, от което се
установявало, че въз основа на същия титул по-рано е било заведено изпълнително дело №
79/2011 г., прекратено поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с постановление от
21.02.2019 г., влязло в сила на 28.02.2019 г. Ищцата сочи, че липсва отбелязване за
последното валидно изпълнително действие, но приема, че то не е по-късно от 21.02.2017 г.,
т.е. повече от пет години преди образуване на новото дело. Твърди, че след прекратяването
на дело № 79/2011 г. и до образуването на новото, друго производство по същия
изпълнителен лист не е било образувано, както това се потвърждава от съобщения на ЧСИ
от 20.06.2025 г. и 30.04.2025 г., включително и че първото дело е вече унищожено. Ищцата
заявява, че с уведомление по чл. 99 Закон за задълженията и договорите ЗЗД/ от 03.02.2025
г., връчено на 31.03.2025 г., е била уведомена за извършена през 2013 г., но непосочена до
този момент цесия между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поддържа, че е изтекла
погасителната давност по чл. 110 ЗЗД още преди подаване на молбата за образуване на
новото изпълнително дело от 10.02.2025 г., поради което последната не може да прекъсне
давността. Счита, че и при най-благоприятно за ответника изчисление – ако се приеме, че
последното действие е било извършено именно на 21.02.2019 г., когато делото е прекратено
– то новата 5-годишна давност е изтекла на 28.04.2024 г., отчитайки и периода на спряна
давност по ЗМДВИП от 13.03.2020 – 20.06.2020 г.. Ищцата излага, че поради това вземането
е погасено и тя не дължи сумите по изпълнителния лист. Обосновава активната си
легитимация по чл. 439 ГПК като длъжник в изпълнението и поддържа, че искът е за
установяване на недължимост вследствие новонастъпил факт – изтекла давност.
Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде признато за установено спрямо ответника,
че не му дължи вземанията по Изпълнителен лист от 12.07.2011г., издаден по ч.гр.д. №
10648/2010 г. по описа на РС - Варна, 19 състав, прехвърлени на ответника по силата на
Договор за цесия от 06.12.2013 г. от „ОББ“ АД както следва: 19 525 лв. представляваща
1
главница, дължима по Договор за потребителски кредит от 20.10.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 07.07.2010 г. до окончателното
изплащане на задължението, 1 917.75 лв., представляваща договорна лихва за периода от
15.11.2009г. до 06.07.2010г. и 1243.10 лв., представляваща заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, за събирането на които е
образувано изпълнително дело № 20257110400200 по описа на ЧСИ Д П. - Янкова, рег. №
711 към КЧСИ. Претендира разноски.
Адвокат А. З. претендира присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва иска изцяло като недопустим и
неоснователен. На първо място твърди, че искът е недопустим над размера на главницата
(19 525 лв.), тъй като по силата на чл. 119 ЗЗД акцесорните вземания се погасяват заедно с
главното, поради което липсва правен интерес от отрицателен установителен иск относно
лихвите и разноските. Поддържа и недопустимост на иска за разноските в заповедното
производство, позовавайки се на ТР № 4/2014 г., според което разноските по заповедното
производство не могат да бъдат предмет на самостоятелен отрицателен установителен иск.
В евентуалност иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение при евентуално
прекратяване. По съществото на спора ответникът твърди, че претендираните от ищеца
доводи относно изтичане на давността са неправилни, като излага, че по първоначалното
изпълнително дело № 20117110400079 (идентично с посоченото от ищцата като 79/2011 г.) са
били извършвани валидни изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.
Поддържа, че съгласно ТР № 3/2022 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС давността по
изпълнителни дела, образувани преди ТР № 2/26.06.2015 г., не е текла до 26.06.2015 г. и за
тях новата давност започва да тече от тази дата. Ответникът твърди, че новото изпълнително
дело от 2025 г. е образувано преди изтичане на петгодишната давност, като още с молбата са
били поискани конкретни изпълнителни способи, поради което е налице прекъсване на
давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Допълнително поддържа, че периодът 13.03.2020 –
21.05.2020 г. следва да се извади поради спряно течение на давността съгласно ЗМДВИП и §
13 ПЗР на ЗИДЗЗ. Счита, че към датата на образуване на новото изпълнително дело не е
изтекла давност, тъй като са били предприемани „регулярни“ изпълнителни действия.
Ответникът развива теза относно правната природа на отрицателния установителен иск по
чл. 439 ГПК, като поддържа, че дори при изтекла давност, вземането не се погасява, а се
трансформира в естествено по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Затова счита, че не може да бъде
уважена претенция с искане да се установи, че длъжникът „не дължи“ сумите, тъй като
материалното вземане продължава да съществува; допустимо било единствено да се
установи недопустимостта на принудително изпълнение, а не несъществуване на самото
вземане. Твърди, че искането в исковата молба е формулирано в противоречие с тази разлика
и това го прави неоснователно. Ответникът не оспорва искането на ищцата за изискване на
двата изпълнителни дела и сочи, че доказателствата в тях ще потвърдят изложените от него
факти и хронологията на извършваните действия. Моли съда да отхвърли иска като
неправилен, необоснован и недоказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна, позовавайки се на СЕС С-438/22, както и на
последователната практика на ВКС относно свободата на съдилищата да определят разумни
възнаграждения при ниска правна и фактическа сложност на делата по чл. 439 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.03.2026 г. от 10.00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника документи като
писмени доказателства по делото.
2
УКАЗВА на ЧСИ с рег. № 711 да представи заверен препис от изпълнително дело №
20117110400079 и от изпълнително дело № 20257110400200.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изискване на ч. гр. дело №
10648/2010 г. по описа на РС-Варна, тъй като за датата на влизане в сила съдът ще направи
преценка съобразно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ГПК и съобразно съдържащите се данни в
изпълнителното дело.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявения
иск.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства,
водещи до прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3