№ 16878
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110142530 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал.1 ГПК от Д. Г. К. срещу „.............“
ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 522,46 лв., частичен иск от 1772,46 лв., представляваща главница
за недължимо събрана сума по изп. дело № 20188630401986 поради липса на основание,
ведно със законната лихва от 05.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 23999/2022г. на СРС, 71 състав.
В исковата молба се твърди, че по силата на изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 9385/2015г.
по описа на СРС, 33 състав наследодателят на ищцата е осъден да заплати на ответника
сумата от 1864,93 лв. за доставена топлинна енергия за периода м.01.2012г.-м.04.2014г.,
ведно със законната лихва за периода от 20.02.2015г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 361,78 лв. за периода 29.02.2012г.-28.01.2015г., 352,46 лв. разноски по делото.
Било образувано изп. дело № 20188630401986 по описа на ЧСИ С.. като от ищцата,
конституирана като наследник, била събрана сумата от 1772,46 лв. чрез действия по
принудително изпълнение и разпределена от ЧСИ. Поддържа, че в периода 21.04.2015г.-
издаването на изп. лист, до 16.08.2018г.-образуването на изп. дело, ответникът е бездействал
като е изминал период по-дълъг от три години. Сочи, че разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД не
намира приложение и вземането е погасено по давност. В молба от 03.04.2023г. уточнява, че
за остатъка от задължението от 1772,46 лв., а именно сумата в размер на 1250 лв. има влязла
в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 24918/2019г. по описа на 85-ти състав в полза на
Д. Г. К.. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение се позлва със сила на пресъдено
нещо и е приложима 5-годишната давност, като същата не е изтекла по повод вземането на
„.............“ ЕАД, бивайки прекъсвана в хода на изп. дело. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, от събраните по делото
доказателства следва да бъде установено, че процесната сума от 522,46 лева е събрана
принудително от ищцата /конституирана като наследник на П В С.а/ по изпълнително дело
№ 20188630401986, по описа на ЧСИ С.., при липса на основание за това (поради изтекла
погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителния лист), поради което
ответникът се е обогатил с нея.
Процесният изпълнителен лист от 21.04.2015 г. е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.г.р.д. № 9385/2015г. по описа на СРС, 33 състав.
Същият е издаден в полза на „.............” ЕАД срещу П В С.а /майка на ищцата, починала на
28.06.2017г./ за сумите 1864,93 лв. за доставена топлинна енергия за периода м.01.2012г.-
м.04.2014г., ведно със законната лихва за периода от 20.02.2015г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 361,78 лв. за периода 29.02.2012г.-28.01.2015г., 352,46 лв.
разноски по делото. Задълженията на потребителя за заплащане стойността на
изразходваната топлинна енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ответното дружество, като не е необходимо плащанията да са
еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/
2011 г. на ОСГК на ВКС). Следователно същите се погасяват по давност с изтичането на
специалния тригодишен срок, предвиден в чл. 111, б. „в“, пр. последно ЗЗД. Съгласно чл.
111, б. ‚в“, пр. 2 ЗЗД вземането за лихва същото се погасява с изтичането на тригодишен
давностен срок. Доколкото процесните вземания не са били установени със съдебно
решение, а са предмет на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, не е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Поради това
следва да се приеме, че след влизането в сила на заповедта за изпълнение същите се
погасяват с изтичането на тригодишна давност.
В чл. 116 ЗЗД са предвидени фактическите предпоставки, при които се прекъсва
давностният срок, а именно: с признаване на вземането от длъжника (б. „а”); с предявяване
на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът
или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната (б. „б”); и с предприемане на действия за принудително
изпълнение (б. „в”). В процесния случай не се твърди и съответно не са ангажирани
доказателства от страна на ответника, върху който пада доказателствената тежест, че в
периода до 21.04.2018 г. е настъпил някой от изброените факти, въз основа на който да е
прекъсната давността за процесните вземания. Видно от приложения препис от
2
изпълнително дело № 20188630401986, по описа на ЧСИ С.., същото е образувано по молба
на „.............” ЕАД, депозирана на 16.08.2018 г. Следователно към тази дата е изтекъл
давностният срок за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист.
От прието удостоверение от 04.04.2019 г., издадено от ЧСИ С.. по изпълнително дело
№ 20188630401986, е видно, че въз основа на принудително изпълнение по делото на
20.02.2019г. е събрана сума в общ размер 2124 лева, от които 1772,46 лева са преведени в
полза на взискателя „.............” ЕАД. От преписа от изпълнителното дело се установява, че
тази сума е събрана принудително въз основа на наложен запор върху притежавана от Д. Г.
К. банкова сметка в ........ АД. С постановление от 29.09.2021г. на ЧСИ С.., на основание чл.
433, ал. 1, т- 8 ГПК образуваното изп. дело № 20188630401986 е прекратено.
Постановлението е влязло в законна сила на 04.11.2021г., за което е уведомен взискателя, а с
приемо-предавателен протокол от 11.01.2022г. му е върнат обратно оригинала на издадения
изпълнителен лист.
Предвид изложеното посочената сума, която е получена от ответното дружество, е
събрана принудително от Д. К. след като е изтекъл тригодишният давностен срок за
вземанията, за които е издаден изпълнителният лист.
Според нормата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. За да бъде породен
погасителният ефект, е необходимо длъжникът да се позове на нея. При наличие на
позоваване правните последици на погасителната давност настъпват с обратна сила от
момента на изтичане на законово определения срок. В настоящия случай, с оглед на
гореизложените аргументи оспорените вземания на ответника, за събиране на които е било
образувано изпълнително дело № 20188630401986, по описа на ЧСИ С.., са погасени по
давност, считано от 21.04.2018 г. Погасителният ефект на релевираното в настоящото
производство възражение настъпва с обратно действие и правото на ответника да получи
изпълнение посредством принудително удовлетворяване на вземанията се заличава с
обратна сила. Следователно, получаването на процесната сума на 20.02.2019 г. вследствие
на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20188630401986, по описа на ЧСИ
С.., е без основание и в съответствие с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД получената сума
следва да се върне от ответника.
С оглед на изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от
522,46 лева.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски за държавна такса в
размер на 25 лева в настоящото производство и в размер на 25 лева в заповедното
производство /арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г. на ОСГТК./.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответното дружество следва да заплати в полза на
процесуалния представител на ищеца в настоящото производство – адв. В. Ф. С. адвокатско
3
възнаграждение в размер на 300 лева, а на процесуалния представител на ищеца в
заповедното производство – адв. Н И И адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
тъй като последните са предоставили безплатна адвокатска помощ на ищеца по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., видно от представените преписи от договори за безплатна правна
помощ.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал.1, предл.
първо ЗЗД, че „.............” ЕАД, ЕИК ......., гр. ........ дължи на Д. Г. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. .........., сумата в размер на 522,46 лв., частичен иск от 1772,46 лв.,
представляваща главница за недължимо събрана сума по изп. дело № 20188630401986
поради липса на основание, ведно със законната лихва от 05.05.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23999/2022г. на СРС, 71
състав.
ОСЪЖДА „.............” ЕАД, ЕИК ......., гр. ........ да заплати на Д. Г. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. .........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 25
лева - държавна такса в настоящото производство и в размер на 25 лева – държавна такса в
заповедното производство по ч.гр.д. № 23999/2022г. на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА „.............” ЕАД, ЕИК ......., гр. ........ да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН
**********, с адрес гр. .........., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществено безплатно процесуално представителство на Д. Г. К. в
настоящото производство.
ОСЪЖДА „.............” ЕАД, ЕИК ......., гр. ........ да заплати на адв. Н И И, ЕГН
**********, с адрес гр. .........., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществено безплатно процесуално представителство на Д. Г. К. в
заповедното производство по ч.гр.д. № 23999/2022г. на СРС, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4