№ 6311
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20251100104095 по описа за 2025 година
ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е предявило срещу В. М. Ц.
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ за заплащане на сумата от 5000,00 лева, представляваща изплатеното по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователно обезщетение по щета № 471016171705185/2-3 за настъпили
вреди от застрахователно събитие – ПТП, причинено от ответника на
18.07.2017 г. около 15:00 ч. в гр. София, бул. „Цар Освободител“, в района на
кръстовището, образувано с ул. „Георги Бенковски“, който при управление на
МПС „Форд Фокус“, рег. № ********, реализира ПТП с мотоциклет „Хонда
Шадоу“, с рег. № ********, след което напуска мястото на настъпване на ПТП
преди идването на органите за контрол и движение по пътищата, ведно със
законната лихва от 13.06.2022 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди,
че към датата на процесното ПТП е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена за МПС
„Форд Фокус“, рег. № ********, който лек автомобил е бил управляван от
ответника при настъпването по негова вина на ПТП на 18.07.2017 г. около
15:00 ч. в гр. София, бул. „Цар Освободител“, в района на кръстовището,
образувано с ул. „Георги Бенковски“, вследствие на което е пострадал Б.А.Б.,
комуто са причинени неимуществени и имуществени вреди. Било образувано
НОХД № 19306/2019 г. на СРС, НО, 134 състав, решено със споразумение, по
1
което ответникът се е признал за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Твърди, че на 19.02.2018 г. в качеството си на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е заплатил на
пострадалото лице застрахователно обезщетение в размер на общо 31699,80
лв. Посочва, че ответникът е реализирал процесното ПТП, след което е
напуснал мястото на настъпването му преди идването на органите за контрол
и движение по пътищата, поради което претендира сумата от 5000 лв.
частично от 31699,80 лв., съставляваща изплатено застрахователно
обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез, особения си представител адв.
С. М., е подал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва
по основание и размер като изцяло като неоснователен. Оспорва да се е
намирал с договорни отношения с ищеца и да е сключвал застраховка
„Гражданска отговорност“. Оспорва размера на заплатената от застрахователя
сума, доколкото не е бил страна по сключеното споразумение между ищеца и
увреденото лице. Намира, че не се доказва причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на ответника и настъпилите имуществени
и неимуществени вреди. Счита определения размер на вредите за прекомерен
и неопределен по справедливост. Сочи, че не се доказва правото на регрес на
ищеца. Оспорва, че исковата претенция не е платена. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност на процесните суми.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д., поддържа предявения иск.
Особен представител адв. М. не се явява, депозира писмено становище за
неоснователност на ищцовата претенция.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съобразно нормата на чл. 500, ал. 1 т. 3 КЗ застрахователят има право
да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно
средство и напуснало местопроизшествието. В тежест на ищеца е да докаже:
настъпило е застрахователно събитие (ПТП), по повод на което
застрахователят е изплатил обезщетение на увреденото лице по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахованият от ответника водач на МПС е
виновен за настъпване на застрахователното събитие, водачът е напуснал
2
местопроизшествието след ПТП, както и че застрахователят е изплатил
обезщетение на увреденото лице в размер до претенцията по настоящото дело.
С протоколно определение то 16.06.2020 г. по НОХД 19306/2019 г. на
СРС, 134 с-в е одобрено споразумение, с което В. М. Ц. е признат за виновен в
това, че на 18.07.2017 г., около 15:00 часа в гр. София, по ул. „Георги
Бенковски“ с посока на движение от ул. „Аксаков“ към бул. „Цар
Освободител“ в района на кръстовището с бул. „Цар Освободител“ при
управление на МПС л.а. „Форд“ с рег. № ******** нарушил правилата за
движение: чл. 5, ал. 2 т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 50, ал. 1 и чл. 150, ал. 1 ЗДвП като при
навлизане в кръстовището предприел маневра „завиване наляво“ при наличие
на пътен знак Г2 (движение само надясно след знака), застъпил и пресякъл
двойна непрекъсната линия при наличие на пътна маркировка „двойна
непрекъсната линия“ – М2, въпреки знак Б2 „Спри! пропусни движещите се
по пътя с предимство“ не пропуснал движещия се отляво надясно спрямо
посоката му за движение мотоциклет марка „Хонда“ с рег. № ********,
управляван от Б.А.Б. и ударил с предната челна дясна зона на управлявания от
него лек автомобил дясната странична зона на мотоциклета, вследствие на
което по непредпазливост причинил на Б. средна телесна повреда, изразяваща
се в: счупване на кубовидната и ладиевидната кост на дясното стъпало и
счупване на основата на 2-ра предходилна кост на дясно стъпало, като Ц.
управлявал горепосоченото МПС без да има необходимата правоспособност (с
изтекъл срок на валидност на СУМПС) и след деянието избягал от
местопроизшествието – не останал на мястото на произшествието и не изчакал
пристигането на компетентните органи на МВР – престъпление по чл. 343, ал.
3 б. „а“ пр. 2 вр. ал. 1 б. „б“, пр. 2, вр. ал. 343, ал. 1 пр. 3 НК.
Зачитайки задължителната сила на присъдата относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл.
300 ГПК) съдът приема за доказано настъпване на ПТП при фактическа
обстановка, противоправно поведение и вина, респ. причинени телесни
увреждания на Б.Б., установени в рамките на наказателното дело, вкл.
напускане на местопроизшествието от страна на В. Ц..
Към 18.07.2018 г. гражданската отговорност на водача на л.а. „Форд“ с
рег. № ********“ е застрахована от ищцовото дружество.
На 19.02.2018 г. ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е наредило
3
плащане в полза на Б.А.Б. на сума в размер 30000 лв. с посочено основание
спогодба по щета 4710161705185 – неимуществени вреди, както и 1699,80 лв.
– имуществени вреди – разходи за лечение. Спогодбата е подписана след
депозиране на претенция, в която наред с посочените фрактури се сочи, че
пострадалият е ползвал отпуск за временна неработоспособност от 91 дни,
строг постелен режим с необходимост от помощ на трети лица и
терапевтично-рехабилитационни процедури в периода 01.08.2017 г. –
31.10.2017 г. при проведени общо 84 занимания. Приложени са медицински
документи – Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за проведено болнично
лечение на 18.07.2017 г., амбулаторни листове, болнични за временна
нетрудоспособност, физиопроцедурни карти, фактури и касови бонове а
осъществено лечение.
Съдът не намира основание за отчитане на съпричиняване от страна
на водача на мотоциклет „Хонда“ поради отчетена проба от 0,24 промила –
същата е в рамките на нормативно допустимото ограничение.
Вследствие на произшествието на пострадалия Б. е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на кубовидната и ладиевидната
кост на дясното стъпало и счупване на основата на 2-ра предходилна кост на
дясно стъпало.
Към 18.07.2017 г. гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил е била застрахована при ищцовото дружество.
Настъпило е застрахователно събитие (ПТП), по повод на което
застрахователят е изплатил обезщетение на увреденото лице по застраховка
„Гражданска отговорност“. На 19.02.2018 г. застрахователят е изплатил на
пострадалия обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди и 1
699,80 лв. за имуществени вреди (разходи за лечение) на основание спогодба,
подписана след депозиране на претенция, подкрепена с медицински
документи. Съдът приема, че определеното и заплатено от застрахователя
обезщетение изцяло кореспондира на нормата на чл. 52 ЗЗД при отчитане на
увреждането, необходимия период за възстановяване вкл. чрез спазване на
постелен режим, помощ от трети лица, продължителното възстановяване чрез
ползване на рехабилитационни процедури, както и направата на разходи,
съответни на увреждането и лечението.
Не се спори, а и събраните по делото доказателства установяват
4
плащане на сума в размер 31699,80 лв. като обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди. Съдът взема предвид трайната съдебна практика по
приложението на чл. 114 ЗЗД в хипотезата на чл. 500 КЗ, според която
регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110
ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят, съотв.
Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица (в т.14 от
ППВС №7/77г., както и постановени по чл.290 ГПК решения на ВКС -
решение №178 от 21.10.2009г. по т.д. №192/2009г., II т.о., решение №173 от
30.10.2009 г. по т.д. №455/2009г., II т.о., решение №53 от 16.07.2009г. по т.д.
№356/2008 г., I т.о., решение №2 от 02.02.2011г. по т.д. №206/2010г., II т.о.,
решение №15 от 04.02.2011г. по т.д. №326/2010г., II т.о., решение №
127/18.10.2019 г. по т.д. №2835 по описа за 2018г., ВКС І Т.О.). В конкретния
случай заявление по чл. 410 ГПК е подадено на13.06.2022 г., т.е. преди
изтичане на 5-годишния давностен срок считано от плащането на сумите на
19.02.2018 г. Ето защо възражението на ответната страна за погасяване по
давност на ищцовата претенция е неоснователно.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер
на 580 лв. за заповедното производство, както и сумата от 600 лв. за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
ЕИК ********* против В. М. Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, че В. М. Ц., ЕГН ********** дължи на
Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 5000 лв., частично
от 31699,80 лв., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по гр. дело № 31798/2022 г. на СРС, 82 с-в, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на
претендираната сума, която сума съставлява затрахователно обезщетение по
5
щета № 471016171705185/2-3 за ПТП, реализирано на 18.07.2017 г.
ОСЪЖДА В. М. Ц., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 580 лв. – разноски за заповедното
производство по гр. дело № 31798/2022 г. на СРС и сумата от 600 лв. –
разноски за първоинстанционното разглеждане на настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6