Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 17.06.2019
Град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети
април Година
2019
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4883 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 216 З. и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът И.А.Б. твърди в исковата си м.лба и уточняващата я
такава,
че по силата на сключен договор за военна служба №
31-103/14.05.2010 г., изменен с допълнително споразумение № 31-81/07.06.2011
г., бил назначен на длъжността "- към ответното ф.“. От -исването
му до
м.мента изпълнявал добросъвестно задълженията си. От началото на август 2015 г.
длъжността "- към ответното ф." била освободена, поради преместването
на изпълняващият я - К., като - във -. Със заповед № ЗРД-398/11.08.2015 г. на -
на ответното ф., била назначена комисия за приемане и сдаване на тази
длъжност от -
К. на ищеца, за което били изготвени
инвентаризационни описи и сравнителни ведом.сти, с които приел материалните
средства на -та. Фактически изпълнявал длъжността „- към ответното ф.“ до 08.2017
г., когато изтекъл срока по чл. 216 З.. Подал рапорт до - на ответника
за
заплащане на 25 % от основното месечно възнаграждение на изпълняваната
вакантна
длъжност на основание чл. 216, ал. 1 ЗОВС. След положителна резолюция от него
било
изготвено от - Х., който бил началник на отделение „-" на ответното ф., м.тивирано
предложение до старшата инстанция за издаване на заповед за назначаването
му
като временно изпълняващ вакантната длъжност „-" и съответно да му бъдело
заплатено 25 % от основното месечно възнаграждение по реда на чл. 216 ЗОВС. Бил получен
отговор от - на - обаче, с който било отказано, предвид „оптимизиране
на разходите на -”, да му бъдело разрешено изплащането на посоченото
допълнително възнаграждение. С разпореждане на - на ответното ф. бил подменен
лист от съдържанието на заповедта му от 11.08.2015 г., като вместо
"приемане сдаване длъжността -", било записано "приемане и
сдаване на материалните средства, числящи се на -". По
негова
жалба до В. била образувана преписка № 880/2016 г., която приключила с
постановление за отказ да се образува д.п. с м.тив, че
не се установявали данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като
подмяната на лист от заповедта била разпоредена от издателя
й и нямало настъпили вредни последици спрям.
подчинените му. Последното не отговаряло на истината, което всъщност
бил предмета на това дело. В хода на проверката -. Л. и - Х.
потвърдили, че действително бил подменен лист от посочената заповед с
аргументи, че -. Л.
нямал право да назначава -служещи на длъжност "-". Поради това разпоредил
на - Х. да бъдел подменен лист от съдържанието на заповедта и
думите "приемане сдаване длъжността -" били заменени с думите
"приемане и сдаване на материалните средства, числящи се на -". Пак
там - Б. сочел, че -равил доклад в докладната книга на ф.то, да се
назначала комисия за сдаване и приемане на длъжността "-" от - К. на
ищеца. Този доклад влязъл в ежедневната заповед на - на ответното ф., след
което комисия в посочения в исковата м.лба състав, извършила
сдаването и приемането на длъжността, тъй като всичко, което се числяло на - К.,
било сдадено на ищеца и реално той приел длъжността к-р на -,
тъй като нямало как - К. да бъдел назначен на новата си длъжност без да бил
сдал старата. В периода след 11.08.2015 г. до 08.2017 г., извършвал всичко,
което било необходим. по планировка, подготовка и изпълнение на бойните планове
в армията. Както задачите за неговата длъжност „-". Така и на - на „-".
Тоест на двете длъжности. На основание чл. 216, ал. 1 ЗОВС и чл. 1 от ПМС №
184/17.07.2015 г., месечният размер на дължим.то се възнаграждение за
допълнително заеманата и изпълнявана длъжност "-“ към
ответното ф. възлизал на 235.25 лева (25 % от 941 лева). Или за периода
01.09.2015 г. - 30.09.2015 г. ответникът му дължал посочените в
исковата м.лба допълнителни възнаграждения
в общ размер от 4699.90 лева, с общо 963.07 лева м.раторни лихви за забава в
плащането им. Всъщност
с не-равената заповед № ЗРД-398/11.08.2015 г. реално се извършило сдаване
(приемане) на личен състав, въоръжение, -, техника и материални средства между -служещи
от ответното ф., а не сам. на имущества, зачислени на материално отговорни
лица. Видно било от длъжностните характеристики на двете длъжности, че
изпълнявал следните функции на - на -, които всъщност покривали цялото
съдържание на длъжността. Същевременно изпълнявал и своята длъжност.
Атестационните формуляри за 2015 и 2016 г. също сочели на пригодността му, без
допълнително обучение, да заеме длъжността „-". В заповедните
книги на ответното ф. били налични акт за сдаване и приемане
на длъжността, седмични и месечни разписания на - от - за
септември 2015 г. до август 2017 г., - опис на имуществото по - - рег. № 507-677/09.12.2015
г., рег. № 507-679/09.12.2016 г., рег. № 507-892/08.12.2017 г.; инвент. опис за
имущество по - рег. № 507-669/09.12.2016 г. и рег. № 507-886/08.12.2017 г.
(цялото зачислено му имущество на
стойност - лева); заявки-нареждания за използване на техника за периода и книга
за наличността на материалите съдържащи класифицирана информация за периода и
двете с гриф за класифицирана информация, които документи били -исани от него. В
изпълнение на служебните задължения на "-", взаим.действал и
контактувал с -ите на ответника. Изработвал седмични и месечни разписания. При
строеви преглед попълвал строевата записка за -. Въпреки добросъвестното
изпълнение на служебните си задължения не получил възнаграждение за втората
длъжност, въпреки, че многократно заявявал претенциите си.
Отправил и писм. до -. От изложеното било видно, че фактически приел и
изпълнявал и тази вакантна длъжност, като за съответното приемане били налице
актове за приемане и сдаване и активите, били приети от него чрез специално
назначена за целта комисия. Основният спорен въпрос
по делото бил в това дали на него, който реално съвместявал наред със своята и
още една длъжност, на която обаче не бил назначен с нарочна заповед като
временно изпълняващ, му се дължало допълнително възнаграждение за същата. Доколкото
за процесния период длъжността "-" била вакантна/нямала
титуляр, следвало, че в случая приложимата правна норма следвало да бъде чл.
216 ЗОВС, а не чл. 215, тъй като не се касаело за заместване на временно
отсъстващ -служещ, а за временно изпълнение на задълженията на вакантна
длъжност. При това положение му се следвало възнаграждение, защото не бил
замествал отсъстващ служител, а изпълнявал функциите на една свободна длъжност.
Без никакво значение било дали имало или нямало заповед
за временното й изпълнение, защото било безспорно, че с нарочна заповед
приел материалните активи от -усналия и се -исвал в книгите за ежедневни
доклади като лице, работещо на тази позиция, от което следвало, че формално и
фактически я изпълнявал, и
не
м.жело един служител да търпи неблагоприятни последици, свързани със
заплащането му, от факта, че по-горестоящ от него ръководен орган в рамките на
съответната структура не бил -равил необходим.то да осигури издаването на
заповед за заместване, с която да официализирал заемането на свободната
длъжност от -а, защото в случая законодателят бил предвидил възнаграждение да
се дължало независим. дали имало или не заповед за назначаване. От значение
било единствено да било налице реално встъпване в правата и задълженията на
съответната длъжност, като тук дори не следвало да се разглежда въпроса дали
добросъвестно
или не лицето изпълнявало трудовата си функция, защото предметът на делото не
се състоял в изследване на дейността на -, а в това дали функции на такъв
въобще били извършвани. Административният пропуск, свързан с неуреждането на
правния му статут, не м.жело да се вменява в негова тежест
и обуславя недължим.ст на допълнителното възнаграждение,
предвидено в закона. Последното следвало да се изчислява на база това, което щял
да
получи, ако бил назначен на тази длъжност, за която възнаграждението му би било
в по-нисък размер поради -то му звание. Така основното
трудово възнаграждение на вакантната позиция по смисъла на чл. 216, ал. 1 З.,
вр. ПМС № 86/03.05.2010 г. за него възлизало на 941 лева,
което
било базата, на която следвало да се изчислява то, като от времето на
изпълнение на длъжността се приспадало времето, в което ползвал отпуск в
периода на заемане на длъжността, курсовете, които посещавал с
откъсване от ответното ф., поради което за времето, за което бил в
такива, не му се следвало заплащане, тъй като реално нямало изпълнение на
трудовата функция по другата длъжност. Искането е да се осъди ответника да му
заплати
по
посочената в уточняващата м.лба банкова сметка, ***.25
лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за
септември 2015 г., със 77.27 лева м.раторна лихва от 26.09.2015 г. до
01.10.2018 г., сумата от 172.67 лева за главница от неплатено допълнително
възнаграждение по чл. 216 З. за октомври 2015 г., с 51.24 лева м.раторна лихва
от 26.10.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата от 132.65 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за ноември 2015 г., с 38.22
лева м.раторна лихва от 26.11.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата от 156.77 лева
за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за декември
2015 г., с 43.86 лева м.раторна лихва от 26.12.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата
от 126.62 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З.
за януари 2016 г., с 35.97 лева м.раторна лихва от 26.01.2016 г. до 01.10.2018
г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за февруари 2016 г., с 66.49 лева м.раторна лихва от 26.02.2016
г. до 01.10.2018 г., сумата от 230.25 лева за главница от неплатено
допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за март 2016 г., с 58.60 лева м.раторна
лихва от 26.03.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 75.97 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за април 2016 г., с 18.68
лева м.раторна лихва от 26.04.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 106.63 лева
за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за май 2016
г., с 25.33 лева м.раторна лихва от 26.05.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от
149.64 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З.
за юни 2016 г., с 34.25 лева м.раторна лихва от 26.06.2016 г. до 01.10.2018 г.,
сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по
чл. 216 З. за юли 2016 г., с 55.86 лева м.раторна лихва от 26.07.2016 г. до
01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително
възнаграждение по чл. 216 З. за август 2016 г., с 53.68 лева м.раторна лихва от
26.08.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено
допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за септември 2016 г., с 51.29 лева м.раторна
лихва от 26.09.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за октомври 2016 г., с
49.39 лева м.раторна лихва от 26.10.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 218.71
лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за
ноември 2016 г., с 40.77 лева м.раторна лихва от 26.11.2016 г. до 01.10.2018
г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за декември 2016 г., с 45.10 лева м.раторна лихва от 26.12.2016
г. до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено
допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за януари 2017 г., с 42.75 лева м.раторна
лихва от 26.01.2017 г. до 01.10.2018 г., сумата от 164.61 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за февруари 2017 г., с
26.48 лева м.раторна лихва от 26.02.2017 г. до 01.10.2018 г., сумата от 230.22
лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за март
2017 г., с 35.24 лева м.раторна лихва от 26.03.2017 г. до 01.10.2018 г., сумата
от 42.20 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З.
за април 2017 г., с 6.10 лева м.раторна лихва от 26.04.2017 г. до 01.10.2018
г., сумата от 202.60 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за май 2017 г., с 27.58 лева м.раторна лихва от 26.05.2017 г. до
01.10.2018 г., сумата от 230.22 лева за главница от неплатено допълнително
възнаграждение по чл. 216 З. за юни 2017 г., с 29.36 лева м.раторна лихва от
26.06.2017 г. до 01.10.2018 г., сумата от 180.89 лева за главница от неплатено
допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за юли 2017 г., с 21.56 лева м.раторна
лихва от 26.07.2017 г. до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за август 2017 г., с 28
лева м.раторна лихва от 26.08.2017 г. до 01.10.2018 г., и законна лихва върху
главниците от подаване на исковата м.лба в съда до изплащането им, както и -равените
по делото разноски.
Ответното - ф. - оспорва предявените искове, които м.ли
съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски,
с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на
делото по същество и в представена от пълном.щниците му писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказате-тва,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
Страните
не спорят, че на 14.05.2010 г. ищецът е сключил с м. представения договор за
военна служба, като въз основа на -исаното допълнително споразумение към него
заема от 07.06.2010 г. длъжността „--- на -“ в ответното ф. (л.
6-11). Не е спорно и обстояте-твото, че със
заповед от 11.06.2015 г. на -, - П.К. е бил зачислен, считано от 01.09.2015 г.,
за -, -, във -, с което е овакантил заеманата от него към този м.мент длъжност
„-“ в ответното ф. (л. 67).
По този повод свидетелят Б., заемащ към
този м.мент длъжността „-“ в същото ф., вписал на 11.08.2015 г. доклад в
докладната книга до свидителя Л., заемащ към този м.мент длъжността „-“ на това
ф., да бъдела назначена комисия за сдаване и приемане на длъжността „-“ от - К.
на ищеца, като „- – -“ на същата - (св. Б.). Поради това с
издадената на 11.08.2015 г. ежедневна заповед на - на ответното ф. била
назначена такава комисия „за сдаване и приемане на посочената длъжност“ от - К.
на ищеца (св. Х., Б. и Л.). Няколко дни след това обаче свидетелят Х.
посочил на свидетеля Л., че била неправилна тази формулировка в заповедта му,
защото нямал право да назначава на тази длъжност (св. Х. и Л.). Поради това същите
двама свидетели подменили листа от тази заповед, където е назначена тази
комисия (св. Б. и Л.). След тази подмяна със същата заповед е
разпоредено да се назначи комисия „за сдаване и приемане на материалните
средства числящи се на -“ от - К. на ищеца (л. 67). За посочената
подмяна ищецът подал на 08.07.2016 г. жалба до В., която с постановление от
27.10.2016 г. е отказала да образува досъдебно производство с м.тиви, че няма
данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като подмяната на листа от
заповедта е разпоредена от издателя й Л., от което няма настъпили вредни
последици за подчинените му (л. 20). За разпореденото със същата заповед сдаване
и приемане от ищеца са изготвени представените инвентаризационни описи и
сравнителни таблици (л. 75-97).
На 14.09.2015 г. ищецът подал въз основа на
същата заповед рапорт до - на ответното ф. да му бъде разрешено допълнително
възнаграждение по чл. 216, ал. 1 З. за временно изпълнение на задълженията на
вакантната длъжност /-/ в размер на 25 на сто от възнаграждението за същата
длъжност, считано от 01.09.2015 г. (л. 21). -равеното по този
повод от свидетеля Л. обаче м.тивирано предложение за назначаване на ищеца за
временно изпълняващ вакантната длъжност „-“ в ответното ф., е било отхвърлено
на 29.09.2015 г. от - на - ф. - въз основа на указания на - в негово писм. от
24.02.2015 г., с което, с цел отпимизиране на разходите, е указано да се
ограничат случаите на издаване на заповеди по чл. 215 и чл. 216 З., и до
назначаване на служители в посочените хипотези да се пристъпва сам. при наличие
на остра необходим.ст от обезпечаване на основни функции на съответното ф. (л. 63 и 127, и св. И.). За този отказ ищецът
е сигнализирал на 05.10.2015 г. -, а през февруари 2017 г. такъв негов сигнал е
изпратен и на И. на М. (л. 21 и 62).
Въпреки липсата на заповед по чл. 216, ал.
2 З. за назначаването му да изпълнява временно задълженията на горепосочената
вакантна длъжност „-“ в ответното ф., компетентен да издаде каквато заповед, според
т. 4.1 от представената заповед от 05.11.2013 г. на -, е сам. -ът на - (л. 58), ищецът фактически е
изпълнявал тези задължения през 287 дни от исковия период от 01.09.2015 г. до
31.08.2017 г., в които според т. IV-5 на заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му
от страните и липсата на противоречие с останалите доказате-тва, е бил на
работа в ответното ф., с изключение на месеците юли-август 2016 г., когато,
видно от т. IV-6 на същото ЗСИЕ, на същата длъжност е било назначено друго лице (л. 385). Фактическото
изпълнение за този период от ищеца на задълженията на тази вакантна длъжност се
установява от показанията на свидетеля Л. (л. 393), които се подкрепят
от представените от ищеца присъствени форми и представените от ответника
длъжностна характеристика на същата длъжност и заявки-нареждания за ползване на
ППС от 01.09.2015 г. до 30.06.2017 г. (л. 22-37, 73-74 и 129-372).
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Х., Б., Л. и И.,
защото са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на
останалите доказате-тва (чл. 172 ГПК).
При
тези установени по делото обстояте-тва, съдът намери, че предявените от ищеца
главни искове по чл. 216 З. са недоказани още в своето основание. Поради това
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, заедно с обусловените от
уважаването им акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД, без преди това да бъдат
обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно.
Допълнителните
възнаграждение, които се изплащат на кадровите -служещи, се дължат сам. при
наличие на посочената от законодателя в специалните З. и ППЗ. - причина,
формираща основанието за възникването и получаването им. В случая такава
причина е сам. назначаването на ищеца за временно изпълняващ вакантната
длъжност „-“ през исковия период, което според чл. 45, ал. 1 ППЗ. м.же да стане
сам. при условията и по реда на чл. 216 З., а според чл. 216, ал. 2 ППЗ., това
назначаване се извършва от -/-, който има правом.щия да назначава на тази
длъжност, а той според т. 4.1 от посочената заповед на - е сам. -ът на -. Заповед
по чл. 216, ал. 2 З. на последния обаче, за назначаването на ищеца за временно
изпълняващ тази вакантна длъжност, не е представена по делото и няма данни да е
издавана за исковия период. Сам. тя обаче, а не и фактическото изпълнение без
такава на задълженията на същата длъжност, м.же да бъде причина/основание/кауза
за възникване на претендираните от ищеца права/вземания за допълнителни
възнаграждения по чл. 216, ал. 1 З. за временното изпълнение на задълженията на
същата длъжност за исковия период (чл. 216, ал. 2 З., във вр.
с чл. 45, ал. 1 З.). А след като е така и в случая няма издавана такава
заповед от - на -, сам. на това основание са неоснователни предявените от ищеца
искове за присъждане на претендираните допълнителни възнаграждения по чл. 216,
ал. 1 З., заедно с обусловените от уважаването им акцесорни искове за м.раторни
лихви за забава в плащането им по чл. 86 ЗЗД, защото наличието й е кумулативно законово
условие (conditio sine qua non), без което не м.же въобще да възникне (наред
с изпълнението след издаването й на задълженията на същата длъжност) правото на ищеца да получи такива възнаграждения (чл.
216, ал. 2 З., във вр. с чл. 45, ал. 1 ППЗ.).
Този
извод не търпи промяна от изтъкваното от ищеца обстояте-тво, че в издадената
първоначално от - на ответното ф. заповед от 11.08.2015 г. е било разпоредено той
да приеме тази длъжност, защото не -ът на това ф., а сам. -ът на - има
делегирани му (с
горепосочената заповед на -) правом.щия
да назначава на същата длъжност. А сам. заповедта на последния е
правнорелеватна за възникване на правото на назначен въз основа на такава
кадрови -служещ да получи допълнителни възнаграждения по чл. 216, ал. 1 З. за
временното изпълнение на задълженията на вакантна длъжност (чл. 216,
ал. 2 З., във вр. с чл. 45, ал. 1 З.). Поради това е без правно
значение за изхода на делото и дали е следвало да бъде издадена такава заповед
от - на -. Не сам. защото издаването й е сам. една възм.жност, а не и
задължение за същия, което следва по аргумент от нормата на чл. 45, ал. 1 ППЗ.,
според която, в относимата й за случая част, по предложението на
непосредствения -, м.гат (а не е задължително – б.р.)
да бъдат назначавани други -служещи за временно изпълняващи вакантна длъжност (чл. 45, ал.
1 ППЗ.). Но и защото, не на това друго основание по чл. 173 З. (причинени
му с неиздаването й имуществени вреди/пропуснати ползи от неполучени поради
това допълнителни възнаграждения за изпълнение през исковия период на
задълженията на вакантната длъжност), ищецът е основал
предявените по делото искове за изплащането на процесните възнаграждения по чл.
216, ал. 1 З., а те не м.гат сега да бъдат разгледани и уважени на това друго,
незаявено с исковата му м.лба основание по чл. 173 З. (чл.
270, ал. 3, изр. 3 ГПК).
При
този изход на делото, сам. ответникът има право да му се присъдят сторените по
делото разноски, изчерпващи се в случая с дължим.то му се в минималния размер
от 100 лева по чл. 25, ал. 1 от НЗПП адвокатско възнаграждение, тъй като е
юридическо лице (чл. 60д, ал. 1 З.),
защитавано в настоящото производство от юрисконсулт (л.
99), които
разноски поради това следва да се възложат в тежест на ищеца (чл.
78, ал. 3 и 8 ГПК).
Воден
от горните м.тиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от И.А.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, искове
за осъждането на - ф. -, с адрес -, представлявано от - И. В. И., да му заплати
по банкова сметка ***: ***, сумата от 253.25
лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за
септември 2015 г., със 77.27 лева м.раторна лихва от 26.09.2015 г. до
01.10.2018 г., сумата от 172.67 лева за главница от неплатено допълнително
възнаграждение по чл. 216 З. за октомври 2015 г., с 51.24 лева м.раторна лихва
от 26.10.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата от 132.65 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за ноември 2015 г., с 38.22
лева м.раторна лихва от 26.11.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата от 156.77 лева
за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за декември
2015 г., с 43.86 лева м.раторна лихва от 26.12.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата
от 126.62 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З.
за януари 2016 г., с 35.97 лева м.раторна лихва от 26.01.2016 г. до 01.10.2018
г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за февруари 2016 г., с 66.49 лева м.раторна лихва от 26.02.2016
г. до 01.10.2018 г., сумата от 230.25 лева за главница от неплатено
допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за март 2016 г., с 58.60 лева м.раторна
лихва от 26.03.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 75.97 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за април 2016 г., с 18.68
лева м.раторна лихва от 26.04.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 106.63 лева
за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за май 2016
г., с 25.33 лева м.раторна лихва от 26.05.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от
149.64 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З.
за юни 2016 г., с 34.25 лева м.раторна лихва от 26.06.2016 г. до 01.10.2018 г.,
сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по
чл. 216 З. за юли 2016 г., с 55.86 лева м.раторна лихва от 26.07.2016 г. до
01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за август 2016 г., с 53.68 лева м.раторна лихва от 26.08.2016 г.
до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително
възнаграждение по чл. 216 З. за септември 2016 г., с 51.29 лева м.раторна лихва
от 26.09.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за октомври 2016 г., с
49.39 лева м.раторна лихва от 26.10.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата от 218.71
лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за
ноември 2016 г., с 40.77 лева м.раторна лихва от 26.11.2016 г. до 01.10.2018
г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за декември 2016 г., с 45.10 лева м.раторна лихва от 26.12.2016
г. до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от неплатено
допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за януари 2017 г., с 42.75 лева м.раторна
лихва от 26.01.2017 г. до 01.10.2018 г., сумата от 164.61 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за февруари 2017 г., с
26.48 лева м.раторна лихва от 26.02.2017 г. до 01.10.2018 г., сумата от 230.22
лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за март
2017 г., с 35.24 лева м.раторна лихва от 26.03.2017 г. до 01.10.2018 г., сумата
от 42.20 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З.
за април 2017 г., с 6.10 лева м.раторна лихва от 26.04.2017 г. до 01.10.2018
г., сумата от 202.60 лева за главница от неплатено допълнително възнаграждение
по чл. 216 З. за май 2017 г., с 27.58 лева м.раторна лихва от 26.05.2017 г. до
01.10.2018 г., сумата от 230.22 лева за главница от неплатено допълнително
възнаграждение по чл. 216 З. за юни 2017 г., с 29.36 лева м.раторна лихва от
26.06.2017 г. до 01.10.2018 г., сумата от 180.89 лева за главница от неплатено
допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за юли 2017 г., с 21.56 лева м.раторна
лихва от 26.07.2017 г. до 01.10.2018 г., сумата от 253.25 лева за главница от
неплатено допълнително възнаграждение по чл. 216 З. за август 2017 г., с 28
лева м.раторна лихва от 26.08.2017 г. до 01.10.2018 г., и законна лихва върху
главниците от 01.10.2018 г. до изплащането им, както и -равените по делото
разноски.
ОСЪЖДА
И.А.Б. с п.с., да заплати на - ф. - с п.а., сумата от 100 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
м.же да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: