№ 1633
гр. Варна, 11.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20253100900350 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след постановяването на Определение №
825/03.06.2025 год. по т. д. № 270/2025 год. на ВОС, с което настоящият иск,
предявен като насрещен такъв по т. д. № 270/2025 год. на ВОС, е отделен в
самостоятелно производство на основание чл. 210, ал. 2 ГПК.
С исковете си, ищецът „Мартини Проджект“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 33 цели
осъждането на ответника ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров – Любомир Димитров“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Любен
Каравелов“ № 31, вх. Б, ап. 55 да му заплати сумата от ** ***,** лв.,
представляваща стойността на подобрения, извършени от ищеца в
собствените на ответника ресторант с площ от 173,17 кв. м. и сладкарница с
площ от 133,89 кв. м., находящи се на адрес: гр. В., ул. „Н. М.“ № **,
фактическата власт върху които ищецът е получил по силата на сключен
между него, като наемател, и „Мартини и Ко“ ЕООД, ЕИК *********, като
наемодател, на 14.11.2023 год. договор за преотдаване под наем на
горепосочените обекти, вследствие на сключен на 16.12.2014 год. между
„Мартини и Ко“ ЕООД, като наемател, и ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров – Любомир
Димитров“, като наемодател, договор за наем на въпросните обекти, на
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а в евентуалност на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД – дължими по силата на договор, сключен между страните по спора под
формата на анекс към договора за наем от 16.12.2014 год.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който изцяло оспорва предявения иск като неоснователен.
По депозираната в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова
молба, с която искът се поддържа като основателен, ответникът депозира
допълнителен отговор, с който изразява противоположно становище.
По предварителните въпроси:
1
Предявените искове следва да бъдат разгледани по реда на глава XXXII
от ГПК – „Търговски спорове“.
По отношение на извършеното изменение на иска съгласно чл. 214,
ал. 1, изр. 1 от ГПК, съдът съобразява, че макар ищецът да заявява, че
прибавя ново основание към вече предявения иск, то той всъщност добавя
ново искане, доколкото още в първоначалната искова молба е заявил
наличието на облигационна връзка между него и ответника. Имайки предвид,
че изменението е предприето в срока по чл. 372, ал. 2 от ТЗ и че новото искане
не се претендира на новозаявено основание, то изменението е допустимо.
Неоснователно се явява възражението на ответника за липса на изменение
поради отсъствието на изрично посочване в петитума на исковата молба на
другото основание на което се желае ангажирането на отговорността му,
доколкото в допълнителната искова молба ясно е посочено на какво основание
се отправя допълнителното искане.
Ответникът счита, че от ищеца е предявен иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
който е недопустим съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, доколкото ищецът разполага
с иск по чл. 79 вр. чл. 82 от ЗЗД срещу „Мартини и Ко“ ЕООД за нанесените
му вреди. Доколкото предявените искове черпят правното си основание в чл.
61, ал. 2 от ЗЗД, а в евентуалност – чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, то въпросното
възражение се явява неоснователно.
По отношение на искането на ищеца по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД за
признаване, че ищецът има право на задържане върху процесните обекти
докато ответникът не изпълни задължението си за заплащане на стойността на
извършените в тях подобрения, настоящият състав счита, че същото не следва
да бъде допускано до съвместно разглеждане в настоящото производство.
Причината за това е, че както ищецът сам признава в допълнителната искова
молба, фактическата власт върху обектите му е вече отнета, което изключва
възможността за осъждане на ответника и ищеца на едновременно изпълнение
на съответните им задължения. Това обстоятелство изключва необходимостта
от изследване на наличието на останалите предпоставки, обуславящи
възможността за реализиране на правото на задържане по чл. 90 от ЗЗД.
По доказателствата:
Съдът намира, че до допускане до приемане в открито съдебно заседание
следва да се допуснат представените към исковата молба, допълнителната
такава, отговорите по тях и съответните уточнителни молби, писмени
доказателства. На ответника следва да бъде указано, че най-късно в първото
открито съдебно заседание по делото следва да завери за вярност с оригинала
копията на писмените доказателства, находящи се на следните страници от
делото: л. 56 (гръб), л. 59 (лице), л. 60 (лице), л. 61, л. 62 (лице). Ищецът от
своя страна следва да завери документът, находящ се на л. 27 (гръб). И двете
страни следва да бъдат предупредени, че в случай на неизпълнение на
указанието, посочените документи ще бъдат изключени от доказателствения
материал по делото на основание чл. 183, ал. 1 от ГПК.
2
Допустимо и относимо към предмета на спора се явява ищцовото искане
за провеждане на СТЕ, която следва да бъде служебно допълнена от съда
относно размера, с който евентуално се е увеличила стойността на процесните
обекти.
С оглед предприетото от ответника оспорване на положените подписи
на следните документи на база твърдения, че документите са неавтентични:
договора за наем от 14.11.2023 год. и приемо-предавателния протокол от
14.11.2023 год., Приложение № 1 количествено-стойностна сметка, Приемо-
предавателен протокол от 31.03.2025 год., Договор за възлагане и изпълнение
на СМР от 13.01.2025 год., ведно с Приложение № 1 него, Фактура №
**********/**.**.2025 год., анекс към договора от 16.12.2014 год., и
изявлението на ищеца, че ще се ползва от тях, съдът намира, че следва да се
открие производство по чл. 193 ГПК по отношение на въпросните документи.
В тази връзка, основателно се явява искането на ответника за
назначаване на графологична експертиза и за задължаване на ищеца да
представи анекса в оригинал. На основание чл. 193, ал. 3 ГПК на страните
следва да се укаже и че тежестта за доказване неистинността на документа
пада върху страната, която го оспорва, а когато се оспорва истинността на
частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва,
тежестта на доказване истинността пада върху страната, която го е
представила.
Настоящият състав счита, че без уважение следва да бъде оставено
искането на ответника, заявено в отговора, депозиран чрез адвокат Б., за
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с информация от БНБ за
Б.ите сметки на ищцовото дружество. Същото е неотносимо към предмета на
спора, доколкото касае облигационните отношения между ищеца и трето за
спора лице – изпълнител на СМР. По същата причина без уважение следва да
бъде оставено и искането на ответника, формулирано в същия документ, за
разкриване на Б.а тайна и снабдяване с информация за заплащане на сумата в
размер на ** ***,** лв. и това за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване от ТД на НАП с копие на справки-декларации по ЗДДС за периода
м. януари – м. април 2025 год. от ищеца и „Сити Билдинг“ ООД.
Частично основателно е искането на ответника, формулирано в отговора
на исковата молба, депозиран чрез адвокат Б., за провеждане на ССчЕ. То
следва да бъде оставено без уважение касателно въпроси № 4 и 5, поради
тяхната неотносимост към спора, доколкото касаят (не)изпълнението на
облигационни отношения между ищеца и трето за спора лице – изпълнител на
СМР.
Основателно е искането на ответника за допускане на двама свидетели
при режим на водене за установяване на обстоятелствата, свързани с
изпълнение на СМР и отношенията между страните. С оглед равенството на
страните в процеса, уважено следва да бъде и искането на ищеца за допускане
на разпит на двама свидетели за установяване на същите обстоятелства.
3
Уважено следва да бъде искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с информация от ТД на НАП – гр. Варна относно
генерирането от ищеца на пълен дневен финансов отчет за периода 13.01.2025
год. – м. май 2025 год. за обект „М. б. - Ч.“, находящ се в гр. В., ул. „Н. М.“ №
**. Без уважение поради неотносимост следва да бъде оставено искането
касателно „Мартини и Ко“ ЕООД. Изложените от ответника възражения във
връзка с това доказателствено искане, касаещи времето на извършване на
ремонтните дейности представляват възражения по същество на спора и
следва да бъдат доказани със съответните доказателствени средства.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Мартини Проджект“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Сливница“ № 33 срещу ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров – Любомир Димитров“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Любен
Каравелов“ № 31, вх. Б, ап. 55 обективно съединени, при условията на
евентуалност, искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от ** ***,** лв., представляваща стойността на подобрения,
извършени от ищеца в собствените на ответника ресторант с площ от 173,17
кв. м. и сладкарница с площ от 133,89 кв. м., находящи се на адрес: гр. В., ул.
„Н. М.“ № **, фактическата власт върху които ищецът е получил по силата на
сключен между него, като наемател, и „Мартини и Ко“ ЕООД, ЕИК
*********, като наемодател, на 14.11.2023 год. договор за преотдаване под
наем на горепосочените обекти, вследствие на сключен на 16.12.2014 год.
между „Мартини и Ко“ ЕООД, като наемател, и ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров –
Любомир Димитров“, като наемодател, договор за наем на въпросните обекти,
на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а в евентуалност на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД – дължима по силата на договор, сключен между страните по спора под
формата на анекс към договора за наем от 16.12.2014 год.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищеца
за признаване на правото му на задържане по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД срещу
ответника относно процесните обекти.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от
ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Ищецът твърди, че на 16.12.2014 год. между „Мартини и Ко“ ЕООД като
наемател и ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров – Любомир Димитров“ като наемодател е
сключен договор за наем на ресторант с площ от 173,17 кв. м. и сладкарница с
площ от 133,89 кв. м., находящи се на адрес: гр. В., ул. „Н. М.“ № **. Сочи, че
по силата на 5.2, б. „б“ от договора, наемателят има право да преотдава
въпросните обекти на свързани с него дружества, каквито страните са
4
уговорили, че са онези, в които управляващ съдружник или управител е Б. Л..
Излага се, че на 14.11.2023 год. между „Мартини и Ко“ ЕООД като
наемодател и ищеца „Мартини Проджект“ ООД като наемател е сключен
договор за преотдаване под наем на горепосочените обекти, като доколкото до
27.05.2024 год. Б. Л. не е бил управител или съдружник в ищцовото
дружество, ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров – Любомир Димитров“, чрез анекс към
договора за наем от 16.12.2014 год., изрично е изразил съгласието си обектите
да бъдат преотдадени на ищеца. Алтернативно, последният твърди, че
съгласието на ЕТ е дадено, доколкото анексът е подписан освен от него, а и от
ищеца, посочен в документа като наемател, поради което и последният счита,
че между него и ЕТ са налице преки отношения. „Мартини Проджект“ ООД
твърди, че за да даде съгласието си, ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров – Любомир
Димитров“ е бил запознат с проекта на договора от 14.11.2023 год., като
разяснена му е била и необходимостта на ищеца за смяна на концепцията на
заведенията. Ищецът твърди, че в договора от 14.11.2023 год. страните са
уговорили, че „Мартини Проджект“ ООД следва да извърши подобрения в
обектите на обща стойност не по-голяма от ** *** лв. без ДДС, което е
станало ясно на ответника при запознаването му с договора. С даването на
съгласие за пренаемане, ищецът счита, че ответникът се е съгласил и с
извършването на ремонтни дейности.
Ищецът сочи, че в периода 13.01.2025 год. – 31.03.2025 год. е сторил
това, като подобренията са подробно описани по вид, количество и стойност в
молба с вх. № 16099/05.06.2025 год. и възлизат на общо ** ***,** лв. с ДДС.
Това е сумата на извършените разходи и тази, с която се е увеличила
стойността на имота. За извършването на ремонтните дейности ищецът
твърди, че е получил съгласие както от ЕТ, така и от „Мартини и Ко“ ЕООД.
Пояснява, че доколкото по силата на чл. 4.1 от договора от 16.12.2014 год. ЕТ
се е задължил да предостави на „Мартини и Ко“ ЕООД конструктивни
проекти, необходими за извършване на ремонтни работи, то налице е
изначално съгласие на ЕТ за извършването им. Съгласието на „Мартини и Ко“
твърди, че е дадено в чл. 1, ал. 3 от договора от 14.11.2023 год. Доколкото в
договора не е предвидено, че подобренията ще бъдат извършени за сметка на
наемателя и ще останат безвъзмездно в полза на наемодателя след
прекратяване на договора, счита че е налице неоснователно обогатяване на
страната на ответника, в качеството му на собственик на обектите, със
стойността на подобренията. В тази връзка заявява, че желае да упражни
правото си на задържане върху пренаетите обекти по чл. 90 от ЗЗД до
заплащане на исковата сума. Цитира относима казуална съдебна практика.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК от ответника постъпва отговор по
исковата молба, чрез адвокат В. П., допълнен с отговор, депозиран чрез
адвокат Б. Б., в който се изразява становище за неоснователност на иска и
недопустимост на упражняването на правото на задържане. Ответникът
твърди, че договорът от 16.12.2014 год. е със срок до 15.04.2025 год., като след
изтичането му, с което същият се прекратява, наемателят е бил длъжен да
5
предаде фактическата власт обратно на наемодателя. Доколкото това не е
сторено е образувано т. д. № 270/2025 год. на ВОС.
Ответникът възразява, че не е дал съгласие обектите да бъдат
преотдадени на ищеца, във връзка с което оспорва, че не е подписал анекса
към договора от 16.12.2014 год. и не е правил изявлението, посочено в
документа. В продължение, оспорва и ищцовото твърдение, че са в преки
отношения. В евентуалност, твърди, че дори да бъде прието, че действително е
сключен договор за пренаемане от 14.11.2023 год., то с изтичането на срока на
основания договор за наем от 16.12.2014 год., съглашението за пренаемане е
също прекратено.
Оспорва реалното извършване на подобренията вкл. техния вид, обем и
цени. В евентуалност, в случай че се докаже, че такива са налице, възразява, че
ремонтните дейности са извършени без неговото знание и съгласие.
Поддържа, че доколкото ищецът не е страна по договора от 16.12.2014 год.,
той не може да черпи права от същия. Освен това твърди, че според чл. 5, т. 1,
б. „з“ от договора от 16.12.2014 год. наемателят има право да извършва
каквито и да е строително-ремонтни дейности само след предварителното
писмено съгласие на наемодателя, т.е. счита, че се е задължил да предостави
на наемателя необходимите конструктивни проекти само след дадено от него
писмено съгласие за ремонт. Такова обаче поддържа, че не е давано. Сочи и че
не е знаел за ремонтните дейности.
Възразява, че не е налице неоснователно обогатяване поради
неизвършването на подобрения в обектите. Наред с това, изхождайки от
уговорката в чл. 1, ал. 4, т. 5 от договора от 14.11.2023 год. счита, че такова не
е налице и доколкото страните по съглашението са постигнали съгласие след
прекратяване на договора или изтичането на неговия срок извършените от
наемателя като СМР подобрения и прикрепени вещи да останат в собственост
на наемодателя, а всички други вещи са собственост на наемателя и страните
могат да договорят допълнително прехвърлянето им в собственост на
наемодателя. Ответникът счита, че искът не е доказан по размер, както и че
претендираната сума е по-малката от двете измежду тази, с която той се е
обогатил и тази, с която ищецът е обеднял. В евентуалност твърди, че
извършените ремонтни дейности не увеличават стойността на имота, тъй като
те не представляват разноски, необходими и полезни за вещта, нито пък са
изпълнени качествено.
Счита, че искът следва да бъде насочен срещу „Мартини и Ко“ ЕООД, а
не срещу него, тъй като не е страна по договора за наем от 14.11.2023 год., а
като такава, за вредите, причинени на пренаемателя следва да отговоря
наемодателят по договора от 14.11.2023 год. по реда на чл. 79 вр. чл. 82 от ЗЗД.
Ответникът излага и че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора от 14.11.2023 год.
„Мартини и Ко“ ЕООД се е задължило да заплати на ищеца „Мартини
Проджект“ ООД стойността на извършените ремонтни дейности, но не повече
от ** *** лв. без ДДС, поради което счита, че патримониумът на ищеца не е
6
намалял с претендираната сума, а само с разликата между сумите по фактура
№ **********/**.**.2025 год. и по приложение № 1 към договора от
13.01.2025 год. или * ***,** лв. (** ***,** лв. – ** *** лв.) Счита, че не е
изяснен въпросът дали ищецът е получил от „Мартини и Ко“ ЕООД сумата от
** *** лв. С оглед приетото в ТР № 85/02.12.1968 год. на ОСГК на ВС
пояснява, че пред разпоредбите на неоснователното обогатяване и гестията,
преимущество имат постигнатите между страните уговорки.
Ответникът счита, че предявеният иск е недопустим на основание чл. 59,
ал. 2 от ЗЗД, доколкото ищецът разполага с иск по чл. 79 вр. чл. 82 от ЗЗД
срещу „Мартини и Ко“ ЕООД за нанесените му вреди. Причина за това е че в
договора от 14.11.2023 год. страните са уговорили извършването на ремонтни
дейности и ползването на обектите за срок от три години след това, въпреки че
и двете страни по договора от 14.11.2023 год. са знаели, че наемодателят няма
право да преотдава обектите след 15.04.2025 год., тъй като съгласно договора
за наем от 16.12.2014 год., същият е сключен до 15.04.2025 год., а „Мартини и
Ко“ ЕООД не е било освободено от задължението за предоставяне фактическа
власт върху имота обратно на ЕТ. Доколкото „Мартини и Ко“ ЕООД не е
изпълнило задължението си за осигуряване на ползването на имота за три
години, то именно то, като обещател по договора от 14.11.2023 год., следва да
обезщети ищеца за отказа на третото лице – ответник по настоящия спор, да
изпълни поетото от „Мартини и Ко“ ЕООД задължение да продължи срока на
договора за наем след 15.04.2025 год. съгласно чл. 23 от ЗЗД.
Счита възражението за право на задържане за недопустимо, доколкото:
между страните по спора липсва облигационна връзка; ищецът не е доказал
наличието на вземане срещу длъжника ответник; същото да е изискуемо; и
ищецът не разполага с правата на добросъвестен владелец, тъй като се явява
единствено държател на обектите. Поддържа също, че неприложима в
процесния случай е и разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗЗД, доколкото тя е
относима единствено към движими вещи. Претендират се съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК постъпва допълнителна искова молба,
с която се поддържа предявеният иск. Ищецът преповтаря позицията си за:
извършени подобрения; дадено от ответника съгласие обектите да бъдат
пренаети от него; в тях да бъдат извършени подобрения; и относно даването
на съгласие от ЕТ за тяхното извършване. Евентуалната липса на съгласие,
ищецът счита, че не би заличила наличието на неоснователно обогатяване.
Пояснява, че клаузата от договора от 14.11.2023 год., предвиждаща че
извършените СМР остават собственост на наемодателя означава единствено,
че първоначалния наемател „Мартини и Ко“ ЕООД няма да ги придобие, тъй
като той нито ги е извършил, нито е обогатен от тях. Такъв счита, че е
ответникът.
Във връзка с твърденията на последния, че пренаемателят не би могъл
да има повече права от наемателя, ищецът твърди, че ответникът наемодател
7
по договора от 16.12.2014 год. е бил запознат с условията на пренаемане и е
дал съгласие за това, вкл. и за срока на договора. Поради несъобразяване със
срока на договора за пренаемане от ответника, ищецът твърди, че липсва
основание за ангажиране на отговорността на „Мартини и Ко“ ООД, който не
е обогатен от тях, бил е лишен от възможността да реализира приходи от
преотдаването, поради предсрочните претенции на ответника, и не е
упражнявал фактическата власт върху обектите след извършване на
подобренията.
Ищецът заявява, че от 29.07.2025 год. не държи процесните обекти
поради извършен въвод във владение в полза на трето за спора лице –
„Медико-дентален център - Медико“ ООД, в която връзка изразява съмнения,
че в имота може да са били извършени действия, правещи невъзможно
установяването на извършените подобрения от поисканата СТЕ, поради което
отправя искане за приемане за доказани фактите, които твърди и за
установяването на които са създадени пречки, за които няма вина. За
неотносими счита възраженията на ответника относно приложението на чл.
72, ал. 3 от ЗС.
С допълнителната искова молба, уточнена с молба с вх. №
30323/22.10.2025 год. ищецът заявява, че прави изменение на иска си съгласно
чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК, добавяйки ново искане, като в условията на
евентуалност счита, че ответникът следва да бъде осъден да му заплати
претендираната сума на договорно основание, а именно посочения в
първоначалната искова молба анекс към договора за наем от 16.12.2014 год.,
доколкото анексът е подписан от ответника като наемодател, а от ищеца - като
наемател. Поддържа, становището си, че че към момента на сключване на
анекса, ответникът е бил запознат със сключения между ищеца и
първоначалния наемател „Мартини и Ко“ ООД договор, съдържащо поето
задължение за заплащане на сумата за извършените подобрения.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК от ответника постъпва отговор на
допълнителната искова молба, с който признава извършен въвод в процесните
обекти по ИД № 287/2025 год. на ЧСИ с рег. № 712 в КЧСИ, като твърди, че в
тях не са установени сочените подобрения. Поддържа, че не е давал съгласие
за пренаемането и условията му, вкл. и срока на договора за това, като
оспорва авторството на подписа, положен от негово име, изявлението, което
му се приписва в анекса към договора за наем от 16.12.2014 год. В
евентуалност сочи, че дори анексът да е подписан от него, той не съдържа
съгласие за извършване на подобренията или право да изисква заплащането
им на цена от ** ***,** лв. Поддържа оспорването си на размера на
претенцията с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД и обстоятелството, че
уговорката в чл. 1, ал. 3, изр. 3 от договора от 14.11.2023 год. изключва
обедняването на ищеца или че същото е в размер на разликата между **
***,** лв. и ** *** лв.
По отношение на изменението на иска, с молба с вх. № 31635/03.11.2025
8
год. ответникът поддържа становището си, че анекса към договора от
16.12.2014 год. не обективира облигационна връзка.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си
По първоначалния иск по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД: ищецът следва да докаже
наличието на облигационна връзка между „Мартини и Ко“ ЕООД и ЕТ „Ел-
Би-Ем-Димитров – Любомир Димитров“, както и такава между него и
„Мартини и Ко“ ЕООД; извършване на ремонтни дейности в обектите, техния
вид, обем и стойност; сумата, с която се е увеличила стойността на обектите;
обстоятелството, че извършените ремонтни дейности са извършени
качествено и представляват необходими и полезни разноски за вещта;
уместното предприемане на извършването на ремонтните дейности; даването
на съгласие от ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров – Любомир Димитров“ за преотдаване
на процесните обекти от „Мартини и Ко“ ЕООД на ищеца; наличието на
знание и даване на съгласие от ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров – Любомир
Димитров“ за извършване на ремонтни дейности в обектите, вкл. писмено
такова; авторството на следните документи: договора за наем от 14.11.2023
год. и приемо-предавателния протокол от 14.11.2023 год., Приложение № 1
количествено-стойностна сметка, Приемо-предавателен протокол от
31.03.2025 год., Договор за възлагане и изпълнение на СМР от 13.01.2025 год.,
ведно с Приложение № 1 него, Фактура № **********/**.**.2025 год.;
В тежест на ответника е доказването на всички негови
правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи възражения, вкл.,
че „Мартини и Ко“ ЕООД не е изпълнило задължението си спрямо ищеца за
осигуряване на ползването на имота за три години; че в договора от 14.11.2023
год. страните са уговорили извършването на ремонтни дейности и ползването
на обектите за срок от три години след това; наличието на уговорка в договора
от 14.11.2023 год. според която след прекратяване на договора или изтичането
на неговия срок, извършените от наемателя като СМР подобрения и
прикрепени вещи остават в собственост на наемодателя, а всички други вещи
са собственост на наемателя и страните могат да договорят допълнително
прехвърлянето им в собственост на наемодателя; анекс към договора за наем
от 16.12.2014 год. не е подписан от него като наемодател; заплащането на
ищеца на сумата, с която ответникът се е обогатил; предприемането на
работата и в интерес на ищеца; съставянето на следните документи за целите
на настоящото производство, вкл. антидатирането им: договора за наем от
14.11.2023 год. и приемо-предавателния протокол от 14.11.2023 год.,
Приложение № 1 количествено-стойностна сметка, Приемо-предавателен
протокол от 31.03.2025 год., Договор за възлагане и изпълнение на СМР от
13.01.2025 год., ведно с Приложение № 1 него, Фактура №
**********/**.**.2025 год.
9
По евентуалния иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД: ищецът следва да докаже
наличието на облигационна връзка между него и ответника, уговарянето на
извършване на подобрения в обектите, поемане на задължение от ответника за
заплащане на тяхната стойност, реалното извършване на подобрения.
Ответникът от своя страна следва да докаже своите правопогасяващи,
правоизключващи и правоунищожаващи възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че
по главния иск по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД не сочи доказателства за:
времевите периоди (в или извън работно време) на извършване на СМР;
и
авторството на следните документи: договора за наем от 14.11.2023 год. и
приемо-предавателния протокол от 14.11.2023 год., Приложение № 1
количествено-стойностна сметка, Приемо-предавателен протокол от
31.03.2025 год., Договор за възлагане и изпълнение на СМР от 13.01.2025
год., ведно с Приложение № 1 него, Фактура № **********/**.**.2025
год.
по евентуалния иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД не сочи доказателства за:
уговарянето на извършване на подобрения в процесните обекти;
поемане на задължение от ответника за заплащане на тяхната стойност.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ
ОТ ДОКАЗВАНЕ:
сключването на договор за наем на 16.12.2014 год. между „Мартини и
Ко“ ЕООД като наемател и ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров – Любомир
Димитров“ като наемодател на ресторант с площ от 173,17 кв. м. и
сладкарница с площ от 133,89 кв. м., находящи се на адрес: гр. В., ул. „Н.
М.“ № **.
Фактическата власт върху ресторант с площ от 173,17 кв. м. и
сладкарница с площ от 133,89 кв. м., находящи се на адрес: гр. В., ул. „Н.
М.“ № ** е отнета от ищеца посредством извършен въвод в тях по ИД №
287/2025 год. на ЧСИ с рег. № 712 в КЧСИ в полза на „Медико-дентален
център - Медико“ ООД, ЕИК *********;
правото на собственост върху ресторант с площ от 173,17 кв. м. и
сладкарница с площ от 133,89 кв. м., находящи се на адрес: гр. В., ул. „Н.
М.“ № ** принадлежи на ЕТ „Ел-Би-Ем-Димитров – Любомир
Димитров“.
ДОПУСКА до приемане в открито съдебно заседание представените
към исковата молба, допълнителната искова молба, отговорите по тях и
съответните уточнителни молби, писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че най-късно в първото открито съдебно
заседание по делото следва да завери за вярност с оригинала копията на
10
писмените доказателства, находящи се на следните страници от делото: л. 56
(гръб), л. 59 (лице), л. 60 (лице), л. 61, л. 62 (лице).
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото открито съдебно заседание
по делото следва да завери за вярност с оригинала л. 27 (гръб) от делото.
ПРЕДУПРЕЖДАВА и двете страни, че в случай на неизпълнение на
указанието, посочените документи ще бъдат изключени от доказателствения
материал по делото на основание чл. 183, ал. 1 от ГПК.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която след запознаване с материалите по делото, оглед на
място, и извършването на други необходими му действия и справки, за които
може да му бъде издадено съдебно удостоверение, да отговори на следния
въпрос:
1. Каква е стойността на извършените подобрения в следните обекти:
ресторант с площ от 173,17 кв. м. и сладкарница с площ от 133,89 кв. м.,
находящи се на адрес: гр. В., ул. „Н. М.“ № **? Какви са те по вид,
количество, стойност и цена към момента на извършването им?
2. Какъв е размерът, с който се е увеличила стойността на конкретните
обекти вследствие на извършените в тях процесни подобрения?
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по допуснатата експертиза Т.
Х. О., което да се уведоми за поставената задача след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
1000 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение с представяне на доказателства по делото за
извършеното плащане.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл. 199 ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на
дължимото по експертизата възнаграждение следва да представи справка –
декларация, съгласно Наредбата за вещите лица.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която след запознаване с материалите по делото, извършване на
справки в счетоводствата на възложителя и изпълнителя по договора за
възлагане и изпълнение на СМР от 13.01.2025 год., извършване на необходими
му справки, вкл. и в НАП, за които може да му бъде издадено съдебно
удостоверение, да отговори на следните въпроси:
1. Налице ли е осчетоводяване на сключения договор за възлагане и
изпълнение на строително-монтажни работи в счетоводството на
възложителя и на изпълнителя? Ако да – какви счетоводни статии са
осчетоводени, по кои дати, с какви счетоводни документи?
2. Осчетоводена ли е фактура № **********/**.**.2025 год. при двете
дружества (издаващо и получаващо) и по какви сметки е отразена тя? Коя
11
е датата на осчетоводяването й и с каква счетоводна операция е
осчетоводена?
3. В счетоводствата на двете дружества съществуват ли доказателства за
изпълнение на предмета на договора от 13.01.2025 год. – приемо-
предавателни актове, разходни документи за материали и др.?
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по допуснатата експертиза Б. Б.,
което да се уведоми за поставената задача след представяне на доказателства
за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600
лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с представяне на доказателства по делото за извършеното
плащане.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.
199 ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на
дължимото по експертизата възнаграждение следва да представи справка –
декларация, съгласно Наредбата за вещите лица.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, по искане на ответника,
чрез разпит на двама свидетели при режим на водене за установяване на
обстоятелства, свързани с изпълнение на СМР и отношенията между страните
по спора.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, по искане на ищеца, чрез
разпит на двама свидетели при режим на водене за установяване на
обстоятелства, свързани с изпълнение на СМР и отношенията между страните
по спора.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение за снабдяване с
информация от ТД на НАП – гр. Варна относно генерирането от ищеца на
пълен дневен финансов отчет за периода 13.01.2025 год. – м. май 2025 год. за
обект „М. б. - Ч.“, находящ се в гр. В., ул. „Н. М.“ № **.
На основание чл. 193 ГПК, ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
ПРОВЕРКА НА ИСТИННОСТТА на договор за наем от 14.11.2023 год. и
приемо-предавателния протокол от 14.11.2023 год., Приложение № 1
количествено-стойностна сметка, Приемо-предавателен протокол от
31.03.2025 год., Договор за възлагане и изпълнение на СМР от 13.01.2025 год.,
ведно с Приложение № 1 него, Фактура № **********/**.**.2025 год., анекс
към договора от 16.12.2014 год. като неавтентични – неподписани от лицата,
за които се твърди да са ги подписали.
На основание чл. 193, ал. 3 т. 1 ГПК, УКАЗВА на страните, че тежестта
за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го
оспорва, а когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи
подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване истинността
пада върху страната, която го е представила.
12
На основание чл.190 ГПК, ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно до датата
на съдебно заседание да представи в оригинал анекса към договора за наем от
16.12.2014 год.
УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на документа се преценява
съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, като съдът, с оглед обстоятелствата по
делото, може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО-ГРАФОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, по която, вещото лице, след запознаване с материалите по
делото и оспореният документ в оригинал, както и след сравнителен материал
от публични регистри и др., да даде заключение по следния въпрос:
1. Подписа в анекса към договора за наем от 16.12.2014 год., положен за
наемодател, от Л. Б. Д., ЕГН ********** ли е положен?
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по допуснатата експертиза Е.
А., което да се уведоми за поставената задача след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300
лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с представяне на доказателства по делото за извършеното
плащане.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл. 199 ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на
дължимото по експертизата възнаграждение следва да представи справка –
декларация, съгласно Наредбата за вещите лица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с информация от ТД на НАП – гр. Варна относно
генерирането от „Мартини и Ко“ ЕООД на пълен дневен финансов отчет за
периода 13.01.2025 год. – м. май 2025 год. за обект „М. б. - Ч.“, находящ се в
гр. В., ул. „Н. М.“ № **.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, заявено в отговора на
исковата молба, депозиран чрез адвокат Б. Б. за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с информация от БНБ за Б.ите сметки на
ищцовото дружество.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, формулирано в
отговора на исковата молба, за разкриване на Б.а тайна и снабдяване с
информация за заплащане на сумата в размер на 60 284,05 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване от ТД на НАП с копие на справки-декларации по
ЗДДС за периода м. януари – м. април 2025 год. от ищеца и „Сити Билдинг“
ООД.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
13
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който
има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на
основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл. 140, ал. 2 от ГПК и чл. 11, ал. 2 от
Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към
Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район
на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет. 4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки
работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да
изпратят запитване на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на
процедура по медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
13.01.2026 год. от 13.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, като на ищеца бъде връчен и препис от
отговора на допълнителната искова молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14