Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Русе, 13.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в публично заседание
на 5 март 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ
ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЧОКОЕВА в. гр. д. № 112 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
М.М.Х., чрез процесуалния си представител адв. Н.В., е обжалвала
решение № 1934/04.12.2018 г. на Русенски районен съд по гр. д. № 6371/2017 г., с
което е отхвърлен предявеният от нея ревандикационен
иск с правно основание чл.108 от ЗС. Излага доводи за неправилност на решението
и моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което да уважи иска. Претендират
направените разноски.
Ответникът по жалбата С.С.Н. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Настоящата въззивна инстанция намира, че жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, намира, че районният съд е
постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите му.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по искова молба на М.М.Х. против С.С.Н., с която е предявен искове с правно основание
чл.108 от ЗС. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният иск относно
176/207 идеални части от дворното място в гр. Р**** и е прекратил
производството в частта относно жилищната сграда от 58 кв. м.
Решението е обжалвано в отхвърлителната част.
От представените писмени доказателства се установява, че ищцата
е придобила с нотариален акт от 23.06.2005 г. процесния недвижим имот в гр. Р****,
който е закупила от М. Н. Ф.
На същата дата – 23.06.2005 г. е вписана искова молба по
претенция на С.Н. с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД и с влязло в сила
съдебно решение по гр. д. № 3276/2005 г. на РРС предварителният договор между
купувача Н. и продавача М. Н. Ф. е обявен за окончателен.
Впоследствие по претенция на С.Н. по чл.135 от ЗЗД с влязло
в сила съдебно решение по гр. д. № 4933/2010 г. на РРС е обявен за
недействителен по отношение на ищеца Н. договорът за покупко-продажба на процесния
имот , с който М. Ф. го е продала на М.Х..
При така установената фактически обстановка, правилно районният съд е
направил извода, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот, защото в отношенията между страните – договорът за
покупко-продажба (въз основа на който ищцата се счита собственик) не е породил действие,
защото следва да се зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно
решение по уважения павлов иск. Или действието на нотариалния акт за
собственост върху недвижим имот между ищцата и праводателката й не може да бъде
противопоставено на ответника предвид обявената на основание чл. 135 от ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната
сделка.
Не е налице и придобиване на имота по давност от ищцата. Придобиването
по давност става при сложен фактически състав. Първият елемент е упражняване на
владение. Последното трябва да съдържа признаците на чл.68 от ЗС и трябва да е
непрекъснато. Държателят не може да придобива по давност вещни права. Ето защо
трябва да се установи моментът, от който държанието е превърнато във владение.
Този начален момент има значение за втория елемент от фактическия състав, тъй
като трябва да е изтекъл определен период от време, през който се упражнява
владението. Третият елемент е волеизявлението.
Неустановяването
на който и да било от визираните елементи има за последица недоказване на
възражението, което обуславя
невъзможност да се приеме, че позоваващата се на него страна, е
собственик на това основание. Въззивният съд приема, че в конкретния случай е
именно така. Не е установено от ищцата кога е
отблъснато владението на действителния собственик – придобил имота с обявяването на предварителния договор за окончателен. До
отблъскване на владението на ответника, ищцата е само
държател. От доказателствените средства – предвид образуваните от ищеца дела относно имота се установява по
категоричен начин, че от демонстрирането на намерението за своене не са
изминали 10 години. Следователно предвиденият в закона срок за придобиване по
давност, не е изтекъл и ищцата не е доказала да е придобила
имота на това оригинерно основание.
Една от кумулативните предпоставки за уважаване на ревандикационния
иск по чл.108 от ЗС е ищецът да докаже, че е собственик на вещта, а по изложените от районния съд
съображения, споделени и развити и от настоящия въззивния състав, тази
предпоставка не е налице.
Ето защо решението на първоинстанционния съд, с което е
отхвърлен предявеният иск по чл.108 от ЗС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора съгласно чл. 78
от ГПК жалбоподателката дължи разноските по делото, но такива не са
претендирани от ответника и не следва да се присъждат.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1934/04.12.2018 г. на Русенски районен съд по гр. д. № 6371/2017 г.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: