Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23.05.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на двадесети шести март две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1298 по описа за 2018г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 08,12,2005г. между «Юробанк България» АД
и Е.К. е сключен договор за издаване
на кредитна карта BG EUROLINE, като не е изпълнявал редовно задълженията си за заплащане на вноски по същия. Поради това остатъкът
по него е станал предсрочно
изискуем. На 15,11,2007г. кредиторът
е прехвърлил вземането си
на ищеца. Ответникът бил уведомен за това и на
26,02,2013г. между страните било сключено
споразумение, в което се съдържа признание на задължението.
Освен това длъжникът се задължил да погаси същото на 8 равни вноски по 80
лева, а първата била в размер на 200 лева и падеж на
08,10,2013г. Той обаче не направил това. За събиране на дължимите
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2550/2017г. по описа на АРС,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 733,21 лева главница, ведно с обезщетение за забава в размер на
223,84 лева за периода от 16,11,2014г. до 16,11,2017г. и в размер на законната
лихва от датата на подаване на заявлението 16,11,2017г. до изплащането й.
Претендира направените по делото разноски, както и тези, направени в
заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявения иск като недоказан, евентуално прави
възражение за погасяване на задължението по давност, като твърди, че такава е
изтекла преди сключването на споразумението с
ищеца, поради което и направеното в него признание не прекъсва давностния срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №2550/2017г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че същата е
връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
Между ответника и „Българска пощенска банка“ АД е сключен
договор от 03,12,2005г. за издаване на
кредитна карта, по силата на който е предоставена сумата от 619 лева. Не са
представени доказателства относно превод на същата на трето лице, така както е
уговорено. Не са посочени и такива относно останалите условия на договора –
срок, лихва, начин на плащане. Тоест липсват каквито и да са доказателства за
размера на вземането и датата, на която е станало изискуемо. Освен това в тежест
на ищеца е да установи, че вземането е прехвърлено на него от предишния
кредитор, като такива доказателства не са събрани. Действително прехвърлянето
на това вземане е описано в споразумението между страните от 26,02,2013г.,
което би могло да се разгледа като извънсъдебно признание на този факт от
длъжника. В този договор, обаче, е посочена сумата от 733,21 лева, като остатък
от задължението. Същата е по-голяма от предоставената главница, поради което
изобщо не става ясно какво представлява същата. Тя кореспондира с размера на
задължението, посочен в извлечение от сметката ответника към 15,11,2007г. Поради
това съдът приема, че към тази дата е настъпил падежът на задължението за
заплащането й. Поради това е основателно възражението за изтекла погасителна
давност, тъй като до момента на сключване на споразумението между страните
26,02,2013г. е изтекъл период, по-дълъг от пет години. Ето защо направеното в
това споразумение признание не може да прекъсне същата.
С оглед на горното съдът приема, че ищецът не е установил
чрез пълно и пряко доказване настъпването на фактите, които пораждат правото му
да претендира исковите суми, а дори при противния извод – вземанията му са
погасени по давност. Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Като акцесорна следва да се
отхвърли и претенцията признаване на установено вземането за обезщетение за
забава в размер на 223,84 лева за периода от 15,11,2014г. до 16,11,2017г. и в
размер на законната лихва от тази дата до окончателното му заплащане.
Поради липса на
направени от ответника разноски, съдът не присъжда такива.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
„Делта кредит“ АДСИЦ, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Т.Е.Г., за признаване на установено, че Е.Б.К., ЕГН **********
***, му дължи сумата от 733,21 лева (седемстотин тридесет и три лева и двадесет
и една стотинки) главница, дължима по споразумение от 26,02,2013г. и
представляваща главница по договор за издаване на кредитна
карта BG
EUROLINE от 08,12,2005г., сключен с „Българска Пощенска Банка“ АД, ведно с
обезщетение за забава в размер на 233,84 лева (двеста тридесет и три лева и
осемдесет и четири стотинки) за периода от 15,11,2014г. до 16,11,2017г. и в
размер на законната лихва от 16,11,2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №1502 от 20,11,2017
по ч.гр.д.№ 2550/2017г. по описа на Районен съд Асеновград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: