Присъда по дело №648/2025 на Районен съд - Видин
| Номер на акта: | 41 |
| Дата: | 7 юли 2025 г. (в сила от 22 юли 2025 г.) |
| Съдия: | Мариела Викторова Йосифова |
| Дело: | 20251320200648 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 3 юни 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Производството по делото е образувано по внесен от РП- Видин обвинителен акт,
против подсъдимият А.С.Е. с ЕГН: **********, роден на 12.02.2005г. в гр. Видин, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, живущ в с. ****, обл.
Видин, ул. ***** осъждан за това, че на 02.12.2023 г. в гр. Видин, от магазин „Стоки за
бита“, находящ се на ул. „Връшка чука“ №7 отнел чужди движими вещи, а именно парична
сума на стойност 150 (сто и петдесет лева) лв., от владението и собственост на Венка
Вълчкова Петкова от гр. Видин без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия във вида, в който е
предявено. Предлага наказателната отговорност да бъде реализирана при условията на
чл.58а от НК, предвид обстоятелството,че производството се развива по реда на съкратено
съдебно следствие и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с назначеният му служебен
защитник. Признава се за виновен и изразява съгласие на основание чл.370 ал.1 от НПК
производството по делото да се проведе по реда на чл.370 и сл. от НПК- съкратено съдебно
следствие.При условията на чл.371 т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло фактите
,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитника на подсъдимия пледира за приложение на чл.58а от НК.
Настоящото наказателно производство в съдебната си фаза се разви с провеждане
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като
процесуално допустимо при наличие на предпоставките по чл. 370 НПК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл.373,ал.3 НПК, обсъждайки направеното
от подсъдимият самопризнание в хипотезата на чл.372,ал.4 НПК- пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от
фактическа страна, така както и се твърди в същия, следното:
Пострадалата - свид. Венка Петкова работи в магазин „Стоки за бита“, намиращ се в гр.
Видин, на ул. „Връшка чука“ №7. На 02.12.2023 г. докато обслужвала клиентка пред
магазина, зад гърба й вътре в магазина влязъл подсъдимият Емилов. Тя се обърнала и влязла
в магазина, за да вземе пари от портмонето си и да върне рестото на клиентката. Портмонето
й било в бюрото. Бръкнала в него и не намерила пари. Върнала ресто на жената от пари,
които й били в джоба. След това отново влязла в магазина, за да види къде са парите и
видяла подсъдимия. Попитала го какво прави в магазина, той и отговорил, че сега е влязъл и
излиза, като побягнал в посока към Общински пазар. Свид. Петкова отново проверила
портмонето си и се убедила, че в него няма никакви пари. Досетила се, че докато е
обслужвала клиентката пред магазина, момчето е взело парите от портмонето и като е
видяло, че влиза се е скрило в „складовото помещение“, което е задната част от
помещението, преградено със завеси. В портмонето си свид. Петкова имала сумата от 150,00
лева - 7 банкноти по 10 лева, една банкнота от 50 лева и шест банкноти от по 5 лева.
Свид. Венка Петкова дала описание на извършителя и го разпознала по предоставения й
фотоалбум със снимков материал.
Горната фактическа обстановка е потвърдена от показанията на свидетелите Венка
Петкова и Соня Маркова, както и от приобщените към делото по реда на чл.283 от НПК
доказателства – протокол за разпознаване на лице, фотоалбум, писма до РЦ 112,протокол за
1
аудио- техническа експертиза.
Подсъдимият А.С.Е. към момента на извършване на деянието не е осъждан.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при
условията на чл. 371, т. 2, вр. чл. 373, ал. 3 НПК. Изведената въз основа на тях фактическа
обстановка, която съдът изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха
направените в с.з. самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към
досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр. чл. 373 НПК
писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, пряко и косвено са относими
към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, касаят фактическите действия по отнемане на владението на вещите и
противозаконното им своене от подсъдимия.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред и условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични,
взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват
противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна
подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и
се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК,
сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимият на деяние, което
от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав чл.
194, ал.1 от НК.
Доказано е безспорно от обективна страна, че подсъдимият А.С.Е. на 02.12.2023 г. в гр.
Видин, от магазин „Стоки за бита“, находящ се на ул. „Връшка чука“ №7 е отнел чужди
движими вещи, а именно парична сума на стойност 150 (сто и петдесет лева) лв., от
владението и собственост на Венка Вълчкова Петкова от гр. Видин без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
При формираната доказателствена основа и направено самопризнание, на основание чл.
372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, пряко и категорично е установено авторството на деянието,
както и неговата изпълнителна форма, при даденост в съвкупните си обективни признаци.
Ето защо съдът счете, действията на подсъдимия за съставомерни от обективна страна и
покриват основния състав на кражба, съобразно правната квалификация на обвинението чл.
194, ал.1 от НК.
Към момента на деянието подсъдимият Емилов е могъл да разбира свойството и
значението на деянията и да ръководи постъпките си и в този смисъл същият е годен субект
на наказателна отговорност.
От субективна страна, деянието подсъдимия е извършил виновно, при пряк умисъл, по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. При наличие на интелектуалния волевия елемент, съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите последици и пряко целял
тяхното настъпване. Умисълът от негова страна е явно и несъмнено обективиран в
действията и проявите му. От тук и изводът, че съзнавал естеството и значението на
фактическото деяние, следователно и признаците на престъплението и неговите обществено
опасни последици – пряко целени от подсъдимия. В подкрепа на изложените изводи, съдът
цени, както гореобсъдените факти, така и направените самопризнания, в хипотезата на чл.
372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК.
По изложените до тук съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
2
Предвид приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, обвързван от императивната
разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващото се наказание при условията на
чл. 58а НК. На тази плоскост, интерпретирайки гореобсъдените правила спрямо настоящия
казус, със съответно предвидените наказания в осъществената наказателноправна норма от
особената част –чл. 194, ал.1 от НК, както и обстоятелствата релевантни за
отговорността,включително и възрастта на извършителя с отчитане обществената опасност
на деянието, с оглед стойността на предмета на посегателство, намира , че не би могло да
обоснове смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55 НК, поради липса
на основания.
От друга страна горепосочените обстоятелства мотивират съда да определи наказание
над минималния размер, а именно в размер на ДЕВЕТ месеца ,като на посоченото правно
основание - чл. 58а, съдебният състав наложи на подсъдимия наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ШЕСТ месеца.
Изпълнението на така наложеното от съда наказание следва да се отложи с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като са налице кумулативно предпоставките по чл. 66, ал.1 от НК
за това – подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, спрямо него досега не е прилаган този
институт, като съдът намира, че и чрез института на условното осъждане биха се постигнали
целите, визирани в нормата на чл. 36 от НК.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен, Съдът го осъди да заплати и
направените по досъдебното производство разноски .
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3